Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. В., 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1065/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.71 от Закона за
водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация-В.“ ООД, ЕИК ххххххххх, подадена чрез управителя В. В., срещу
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води № 2314 0045/21.03.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“-В., в частта, в която са определени индивидуални емисионни
ограничения по показател общ азот от 15 мг/дм3 и по показател общ фосфор от 2
мг/дм3.
В жалбата се сочи, че обжалваната част от
разрешителното е незаконосъобразна, тъй като включването на двата показателя:
общ азот и общ фосфор в административния акт е извършено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Посочени са доводи относно правния интерес
на жалбоподателя. Претендира отмяна на акта в обжалваната част и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт В, оспорва жалбата. Твърди, че актът в
оспорената му част е правилен и законосъобразен, Моли съдът да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна – Община А., чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд гр. В., след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление № РР-4602/31.08.2018г.
Община А. е поискала да бъде издадено разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуващи канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания. Със съобщение /л.25 по делото/, на основание чл.62а, ал.1 от Закона
за водите, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е обявил
инициативата на Община А. за издаване на разрешително за ползване на воден
обект: река К., за заустване на отпадъчни води, за експлоатация на: Канализационна
система на к.к. „К.“, разположен в землището на с. Б., община А.. В съобщението
са посочени индивидуалните емисионни ограничения на показателите на отпадъчните
води по потоци, в т.ч. и общ азот – 15мг/дм3 и общ фосфор – 2,0 мг/дм3. Указана
е и възможността за подаване на писмени възражения и предложения от
заинтересованите страни. Във връзка с процедурата за издаване на разрешително,
от Регионална инспекция по околната среда
и водите е изразено становище
изх. № 24-00-5811/А1/19.09.2018г. Според становището, канализационна система
к.к. „К.“ е предоставена чрез Асоциацията по В и К /АВиК/ на „Водоснабдяване и
канализация В.“ ООД, гр. В. за стопанисване, поддържане и експлоатация, на
основание сключен договор на 09.03.2016г. между „Водоснабдяване и канализация В.“
ООД, гр. В. и АВиК на обособената територия, стопанисвана от „Водоснабдяване и
канализация В.“ ООД, гр. В.. Съгласно разрешително № 2314 0041/30.08.2016г. за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено от БДЧР-В.,
собствения мониторинг се извършва ежемесечно по показателите, посочени в
таблицата за Индивидуалните емисионни ограничения от входа и изхода на ПСОВ К..
При извършена контролна проверка на 26.07.2017г. – 27.02.2017г. на
канализационна система на к.к. „К.“ и взети водни проби от потока пречистени
отпадъчни води на изхода на ПСОВ е установено, че същите превишават
индивидуалните емисионни огранчения по показатели общ фосфор и общ азот, като
при ИЕО за общ фосфор – 2.0мг/дм3 е
констатирана стойност – 3,74 мг/дм3, а при ИЕО за общ азот – 15 мг/дм3 е
констатирана стойност – 58,4 мг/дм3. Във връзка с констатираното замърсяване на
„Водоснабдяване и канализация В.“ ООД, гр. В. е наложена имуществена санкция.
При извършена контролна проверка на 31.07.2018г. на канализационна система на
к.к. „К.“ и взети водни проби от потока пречистени отпадъчни води на изхода на
ПСОВ отново е установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения,
съответно при ИЕО за общ фосфор -2.0мг/дм3 е констатирана стойност – 3,2
мг/дм3. Съобразно извършената на основание чл.62, ал.1 и ал.6 от Закона за
водите преценка № 687/19.02.2019г., Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ е счел, че е налице основание за обявяване на иницативата
на Община А., за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води, за
експлоатацията на канализационна система на к.к. „К.“, разположен в землището
на село Б., община А., област В.. На основание чл.62а, ал.3, т.1 от Закона за
водите, Община А. публично е обявила процедурата чрез поставяне на съобщение №
ОП-694/21.02.2019г. на таблото за обявления в сградата на Община А. и
обявяването му на сайта на общината. Предвид изпълнението на процедурата е
издадено обжалваното в настоящото производство Разрешително № 2314 0045/21.03.2019г. на Община А., за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на: “Канализационна система на к.к. „К.“.
По делото е допусната, изслушана и приета
от съда съдебно-техническа експертиза. Експертизата е посочила статута на
резерват „К.“, съответно определената със Заповед № 391/25.04.1983г. буферна
зона относно ограничаване на антропогенното въздействие върху резервата.
Изложила е подробни съждения относно термина „еквивалент жител“, методиката за
определяне на „еквивалент жител“. Експертизата посочва, че ПСОВ К. попада във
водосборна чувствителна зона, в която водите са чувствителни към биогенни
елементи и в защитена територия, обявена за опазване на местообитания и
биологични видове. Заустваните пречистени отпадни води след ПСОВ „К.“ допринасят за замърсяването
на тези зони. Според експертизата, индивидуалните емисионни ограничения в
разрешителните за заустване на пречистени отпадни води в ПСОВ се определят не
само по броя на „„еквивалент жител“. При необходимост, за постигане на целите
за опазване на околната среда индивидуалните емисионни ограничения могат да
бъдат определени като по-строги от емисионните норми. Определяне на
индивидуални емисионни ограничения по показателите общ азот и общ фосфор, един
или и двата, за отпадъчните води след селищните пречиствателни станции, които
заустват в чувствителни зони, се прилагат в зависимост от конкретните условия.
В подкрепа на заключението по допуснатат съдебна експертиза е изразеното от
вещото лице становище в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2020г.
Експертизата не е оспорена от страните.
По делото е представена и приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт в
нейната цялост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, както подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от направеното оспорване и в предвидения от закона срок. Съгласно чл.48, ал.4
от Закона за водите водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са
ВиК оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни
водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. С
Наредба № 2/8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване – чл.5, ал.2 е регламентирано, че условията в
разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните
системи по ал.1 се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл.48, ал.4 от
ЗВ въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета „а“ от Закона за
водите.
Канализационна система к.к. „К.“ е
предоставена чрез Асоциацията по В и К /АВиК/ на „Водоснабдяване и канализация В.“
ООД, гр. В. за стопанисване, поддържане и експлоатация, на основание сключен
договор на 09.03.2016г. между „Водоснабдяване и канализация В.“ ООД, гр. В. и
АВиК на обособената територия, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация В.“
ООД, гр. В..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С Разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2314 0045/21.03.2019г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“-В. е разрешено
ползването на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на: „Канализационна система на к.к. „К.“. Определени са индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места за заустване, в т.ч. и показател общ
азот от 15 мг/дм3 и по показател общ фосфор от 2 мг/дм3.
Съгласно чл.50, ал.6 от Закона за водите
разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл.46 се издава при
условията и по реда на ЗВ и на наредбата по чл.135, ал.1, т.13 за условията за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган - Директора на Басейнова дирекция "Черноморски
район" , съобразно разпоредбите на чл.52, ал.1 от ЗВ и чл.152, ал.1, т.4
от ЗВ, в писмена форма и съдържа информацията по чл.56, ал.1, т.1-10 и т.12-16
и ал.4 от Закона за водите.
Съгласно чл.120, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите за опазването на повърхностните води от замърсяване се определят
емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за
тяхното постигане. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за
заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се
определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от
определените емисионни норми. Условията за постигане на индивидуалните
емисионни ограничения не могат да бъдат по-малко строги от изискванията по този
закон и по други нормативни актове в областта на околната среда, имащи
отношение към водите.
Съгласно чл.11 и чл.12 от Наредба №
6/9.11.2000г. отпадъчните води от агломерации, които постъпват в
канализационните мрежи, трябва преди заустването им във водните обекти да бъдат
подложени на вторично или еквивалентно на него пречистване в срок до 31.12.2010г.,
като отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по ал.1 и ал.2 трябва
да отговарят на изискванията по буква „Б“ на приложение №3.
Съгласно чл.119а, ал.1, т.3 от ЗВ зоните
за защита на водите са: зоните, в които водите са чувствителни към биогенни
елементи – уязвими зони; чувствителни зони, а според т.5 от същата разпоредба,
защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на
местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на
състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Според обяснителната
записка към заявлението за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни
води, река „К.“ е една от най-големите реки на територията на Република
България, която се влива директно в Черно море и това я определя като
чувствителна зона. В тази връзка съдът кредитира приложената по делото
съдебно-техническа експертиза като изчерпателна и компетентно изготвена. Фактът,
че ПСОВ „К.“ попада във водосборна чувствителна зона /според експертизата -
зона, в която водите са чувствителни към биогенни елементи/ налага
необходимостта от определянето на индивидуални емисионни ограничения в точките
на зауствания, необходимо с цел осигуряване на условия за предотвратяване,
преустановяване и намаляване на замърсяването на отпадъчните води с опасни и
вредни вещества. Биогенните елементи, както посочва експертизата са причина за
преструктуриране на растителните съобщества във водните екосистеми – рецепиенти
на отпадъчни води, което е причина за еутрофикация /обогатяване на водите с биогенни вещества, по специално със
съединения на азота и/или фосфора/.
Съобразявайки се с нормативната уредба,
административният орган при издаването на оспореното разрешително, правилно е
посочил като негов задължителен елемент индивидуалните емисионни ограничения на
характерните в случая показатели на отпадъчните води, в т.ч и индивидуалните
емисионни ограничения по показателите общ фосфор и общ азот при съобразяване и
въвеждане на минимално допустимите норми на индивидуалните емисионни
ограничения определени с Наредба № 6/2000г. Изложените в жалбата възражения за
незаконосъобразност на обжалваният административен акт са несъстоятелни, като в
подкрепа на това следва да се отбележи, че жалбоподателят не се е възползвал и
от предоставената възможност при обявяване на инициативата на Община А. за
издаване на разрешително, да представи писмени възражения или предложения.
Водим от изложеното съдът намира
оспореното Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води № 2314 0045/21.03.2019г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“-В. за законосъобразно. Подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Основателно и своевременно направено се
явява искането на процесуалния представител на ответника и на заинтересованата
страна за присъждане на направените по делото разноски, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Басейнова дирекция „Черноморски район“-В. и
Община А. сумата по 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – В., пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул.„П.“ № 33, представлявано от управителя В. Д.
В. против Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 2314 0045/21.03.2019г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“-В., в частта, в която са определени
индивидуални емисионни ограничения по показател общ азот от 15 мг/дм3 и по
показател общ фосфор от 2 мг/дм3.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – В.“
ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„П.“ № 33 да
заплати на Басейнова дирекция „Черноморски район“-В. сумата от 100 /сто/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – В.“
ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„П.“ № 33 да
заплати на Община А. сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: