№ 2020 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІ-ти
състав в публично
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 517 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Ж.Х.“
ЕООД,представлявано от управителя Е.В.В., против Ревизионен акт
/РА/ № Р- 03000318001406-091-001/16.11.2018
год., издаден от органи
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД
на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/ № 401/4.02.2019 год. на директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната
агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/. Оспорват
се установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на главницата от
65 957,71 лв. и общ размер на лихвата от 22 588,52 лв. ,както и установените
задължения за КД по ЗКПО в общ размер на главницата от 26 279,53 лв. и общ
размер на лихвата от 8093,41 лв. със следните доводи : не са налице основанията
по чл.122 от ДОПК за провеждане на ревизия при особени случаи ; неправилно
определяне размера на ДДС по реда на чл.53,ал.1 от ППЗДДС,вместо по реда на
чл.53,ал.2 от ППЗДДС; неправилно при определяне на КД не били отчетени
разходите,съпоставими с приетите в РА размери
на приходите. Иска се цялостна отмяна на оспореният РА като необоснован и
материално незаконосъобразен с присъждане на всички направени по делото
разноски,включително заплатеното адвокатско възнаграждение.В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощените адвокати В.Т. и Ц.П.,включително с
представената от последната писмена защита с.д. 6898/22.06.2020 г.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Е.В. изразява становище
за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3753,90 лв.
І. По допустимостта на жалбата :
РА
№ Р-03000318001406-091-001/16.11.2018
г. е обжалван по административен ред ,като постановеното от
директора на дирекция “ОДОП”-Варна решение № 401/4.02.2019 г. е било съобщено
на жалбоподателя на на 4.02.2019 г.,а подадената до АС-Варна жалба е била приета в НАП-Варна
на 18.02.2019 г. Съобразно тези обстоятелства на спазване на предвиденият
в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване,съдът намира жалбата за процесуално допустима.
ІІ. По процесуалната законосъобразност,формата и валидността
на РА
:
Ревизията на “Ж.Х.“ ЕООД гр. Варна обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2013 – 31.10.2017 г. и корпоративен
данък за периода 01.01.2013 – 31.12.2016 г. Същата е започнала със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03000318001406-020-001/12.03.2018 г., издадена от Снежанка Ангелова
Пенчева на длъжност началник сектор “Ревизии”,която е опредЕ.да издава такива заповеди със заповед № Д-1249/30.06.2017
г. на директора на ТД на НАП-Варна. Със ЗВР е определен тримесечен срок за извършване
на ревизията,считано от връчването на заповедта,като последната е връчена на ревизираното лице /РЛ/ на
26.03.2019
г. Определен е ревизиращ екип в състав : старши инспектора по приходите Я. П.П.
/ръководител на ревизията/ и главния инспектор по приходите Леман Рамадан
Ремис. В рамките на тримесечния срок е издадена от началник сектора Пенчева
заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318001406-020-002/26.06.2018 г. ,с която е
определен срок за извършване на ревизията до 26.08.2018 год. С издадена от
същият орган нова заповед за изменение на ЗВР №
Р-030008001406-020-003/4.07.2018 г. е променен състава на ревизиращият екип,а
именно : ръководител на ревизията
главния инспектор по приходите Л.Р.Р. и инспектора по приходите Ж.Й.Г..
Заповедта е връчена на РЛ на 7.07.2018 год. Ревизията е приключена от новият
ревизиращ екип със съставянето на ревизионен доклад /РД/ №
Р-0300038001406-092-001/19.09.2018 г. след изтичането на 14-дневния срок по
чл.117,ал.1 от ДОПК,считано от 26.08.2018 год. Подаденото възражение срещу РД е прието с вх.№
58975/2.11.2018 г. ,като след разглеждането му е издаден в срока по чл.119,ал.2
от ДОПК от началник сектора С.А.П. и от ръководителя на ревизията Л.Р.Р. РА №
Р-03000318001406-091-001/16.11.2018 г., с който са
потвърдени съдържащите се в ревизионния доклад фактически и правни констатации.
Видно е от
изложеното,че от страна на ревизиращите органи не е спазен единствено
срокът по чл.117,ал.1 от ДОПК за
съставяне на РД – същият е съставен със закъснение от 10 дни. Срокът е инструктивен,поради което неспазването му
представлява процесуално нарушение,което не е съществено.
По повод процедурата
за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК,установява се връчването на 1.08.2018 г. на РЛ на уведомление по
чл.124,ал.1 от ДОПК № Р-03000318001406-113-001/31.07.2018 г. /л.617-619 от
преписката/ ,с което на същото е
осигурена процесуалната възможност да
упражни предоставените му от нормата
права. Първото повдигнато в тази връзка възражение на жалбоподателя е за
отсъствието на релевираното от приходните органи основание по чл.122,ал.1,т.2
от ДОПК – наличието на данни за укрити приходи. Доказателствената тежест за
установяване наличието на основанието по чл.122, ал.1т.2 от ДОПК е за ответника по делото,като
в това отношение той се позовава единствено на доказателствата събрани в хода
на ревизионното производство,които в хода на съдебното производство са оспорени
от страна на жалбоподателя. Като писмени доказателства са посочени в
уведомлението по чл.124,ал.1 от ДОПК съставените от приходните органи протокол
за извършена оперативна проверка № АА0272876/19.10.2017 г. и протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства № АА0000546/19.10.2017
г.,които са приобщени в ревизионното производство с протокол №
Р-03000318001406-ППД-002/30.07.2018 г. /л.615/. Установява се от въпросните
протоколи извършването преди откриването на ревизионното производство на данъчна
проверка в собствения на жалбоподателя вегетариански ресторант „Жасмин”. При проверката са предприети
действия по обезпечаване на доказателствата описани в протокол сер.АА №
0000546,приложен на л.605-607 от преписката. Действията се състоят в копиране
на 3 бр. финализирани оптични носители DVD-R на ползвания в проверявания обект софтуерен продукт „Ориндж”,т.е.
случаят касае регламентираната в чл.40,ал.1 от ДОПК хипотеза на обезпечаване на
доказателства при извършване на проверка чрез копиране на информация от и на
технически носител,даваща възможност за възпроизвеждането й. От страна на
жалбоподателя се оспорва по няколко съображения доказателствената сила по
чл.50,ал.1 от ДОПК на протокола за предприетите действия по обезпечаване на
доказателства. Едно от тях е за неспазване на установения ред при съставянето
на протокола – оспорва се на основание чл.111 от ДОПК компетентността на
посочените в протокола приходни органи М.Ж. Т. и Д.А.А.и на експерта Б.И.Ц.. Необходимото за
материалната компетентност оправомощаване по смисъла на чл.111 от ДОПК е доказано от ответника с представените от
него писмо изход.№ ВхК-58975-7/28.02.2020 г. на
зам.директора на ТД на НАП-Варна и
заповеди на директора на ТД на НАП-Варна № Д-1240/30.06.2017 г. и №
Д-1686/23.11.2015 г.,приложени на л.443-445 от съд.дело. Установява се,че
старши експертът Б.И.Ц.,която е служител в отдел „Информационни системи” е
оправомощена със заповед № Д-1686/23.11.2015 г. да обезпечава технически действията
на органите по приходите по обезпечаване на доказателствата,а оправомощаването
на М.Т. и Д.А. е извършено със заповед № Д-1240/30.06.2017 г. в качеството им
на органи по приходите от дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна,което е
установено с т.1 от писмо изход.№ ВхК-58975-7/28.02.2020 г. Спазването на
изискването по чл.40,ал.1 от ДОПК за вземане на необходимите технически мерки
за запазване на автентичността на копираната информация е доказано с приложение
№1 към протокол с.АА№ 0000546/19.10.2017 г. /л.605 от преписката/,от
съдържанието на което се установява
въвеждането на контролните суми MD5 и
SHA256 и предоставянето на едно от копията на представител на
проверяваното лице. Автентичността на копираната информация е потвърдена и от
извършените по искане на жалбоподателя две технически експертизи – основна и
допълнителна. Няма основания,поради които съдът да не кредитира като правилни и
обосновани дадените от вещото лице инж.Г. заключения. Въз основа на
заключението по т.1 от допълнителната експертиза се установява голословността в твърдението на
жалбоподателя,че била копирана информация от негова складова програма,а не от
програмата „Ориндж”. При изслушването в съд.заседание, вещото лице дава
категорично заключение за извършена от него проверка на контролните суми при която се установява невъзможност за
манипулиране на копираната информация. Установява се още,че финализираният на
7.12.2018 г. и приложен по делото
оптичен носител CD-R е напълно идентичен по
съдържание с финализираният на
19.10.2017 г. след 16.06 ч. и съхраняван в ТД на НАП-Варна оптичен носител DVD-R. Що се касае до
възможността за манипулиране на информацията при първичното й сваляне от
компютъра на жалбоподателя на флаш памет от която тя е записана на компютър на
проверяващите,то същата е категорично изключена,тъй като всички тези действия
са извършени в присъствието на представителя на РЛ И.Ю.К.. Присъствието на
Кръстев и предоставянето лично на него на едно от копията са безспорни по
делото факти,като твърдяната от жалбоподателя липса на автентичност на
копираната информация лесно би могла да бъде установена чрез проверка от
експертизата на неговото копие при сравняването му с намиращата се у него програма „Ориндж”,но
изгодно за жалбоподателя своето копие той
не предоставя на експертизата,въпреки въведеното от самият него условие
експертизата да бъде извършена след проверка и при жалбоподателя. Неоснователно
е и другото твърдение на жалбоподателя,че копираната информация не била разпечатана
на хартиен носител – същата е разпечатана и приложена на л.513-587 от
преписката,въпреки че нормата на чл.54 от ДОПК има предвид случаите на предоставяне
като доказателства на разпечатки на данни от страна на проверяваният
субект,негов съконтрагент или друго трето лице,но не и случаи като
процесния,касаещи изземване на информация от контролния орган при извършване от
него на действия по обезпечаване на доказателства.
При
установената по гореизложените съображения автентичност на копираната
информация ,жалбоподателят оспорва изведените въз основа на нея фактически констатации
на ревизиращите органи,но не с категоричният мотив,че същите са недостоверни,а поради
това,че не бил подробно и систематично
обоснован в РД и РА начинът на тяхното определяне като крайни стойности в
изготвените таблици. Невярно е изложеното в жалбата твърдение,че преписката не
съдържала доказателства за това как била извлечена и обобщена информацията от
програмния продукт „Ориндж” – извършеният от приходните органи анализ на
информацията е подробно описан в протокол № П-03000317189203-073-001/2.03.2018
г.,приложен на л.588-601 и приобщен като писмено доказателство в ревизионното
производство с протокол № Р-03000318001406-ППД-001/30.07.2018 г. Чрез
процесуално допустимото препращане от РА към съдържанието на РД,анализът на
събраната при обезпечаване на доказателствата информация е даден в
т.1,т.2,т.3,т.4,т.5,т.6 и т.7 от раздел ІІ
„Процесуални действия” на РД и съответно приет в РА. За целите на собствения на
ревизиращия екип анализ на събраните при обезпечителните действия данни е
изискана информация от „СИС Технология” АД – дружеството,което е разработило и
разпространило програмния продукт „Ориндж”. След отправено до него искане №
Р-03000318001406-041-001/15.05.2018 г. /л.110-111/,дружеството представя
описание на базата данни на програмния продукт „Ориндж” /л.157-162/. В горецитираните
точки от РД подробно е описана структурата на програмата,като са посочени
съответните папки,съдържащите се в тях
файлове и данните от последните изложени в съответните таблици. Данните от
извършените в обекта на РЛ продажби попадащи в обхвата на ревизирания период са
отразени в пет файла,всеки от които се
отнася за пет по-малки времеви периода,а
именно: от 22.02.2013 г. до 11.03.2013 г. ; от 12.03.2013 г. до 30.04.2013 г. ;
от 1.05.2013 г. до 2.01.2014 г. ; от 3.01.2014 г. до 11.05.2016 г. и от
12.05.2016 г. до 19.10.2017 год. Данните
конкретно от таблица „tfin_bon” към съответния файл относно всеки отделен месец попадащ
в посочените пет периода се отнасят за
издадените на клиентите от системата бонове,като полето bon_type посочва вида на бона – когато полето е със стойност
„0” бонът е включен в дневния финансов отчет,а когато е със стойност „1”
издаденият с този код бон не е включен в дневния финансов отчет. Тази
констатация,противно на твърденията на жалбоподателя е подробно обоснована на
стр.29-32 от РД с пример от датата от 30.07.2014 г. Така установените Факти относно
видът на издаваните на клиента бонове,колебливо се признават от РЛ,което без да
ги отрича,но и без да представя необходимите доказателства твърди,че код „1”
бил ползван за обучение. При недоказаност на това възражение,основано на
положителни и благоприятни за РЛ юр.факти,правилно ревизиращите органи са
обобщили данните от таблицата „tfin_bon” във всички файлове и за целия период
от 22.02.2013 г. до 19.10.2017 г. Получените
данни са изложени на стр.18-20 от
РД – същите сочат,че отразените за целия
период чрез програмата „Ориндж” продажби в проверявания обект са на стойност 1 412 707,60
лв. След отправеното до РЛ първо искане № Р-03000318001406-040-001/28.03.2018
г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /л.15/, до
края на ревизионното и съдебното производства,жалбоподателят по пътя на
насрещното доказване,което по отношение на основанието на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК не е пълно за него,не представя нито едно доказателство разколебаващо
констатацията на приходните органи за извършени продажби на обща стойност
1 412 707,60 лв. Този извод остава неопроверган от извършената по искане на жалбоподателя
съдебно-счетоводна експертиза – даденото с т.2 от същата заключение за
наличието на извършени задължителни годишни инвентаризации и на съответствие
между фактическите и счетоводни наличности на стоки ,единствено установява,че
няма незаприходена в обекта стока,който факт обаче не може да има обективна
пряка връзка и поради това не е в състояние да свидетелства за релевантния факт
за отчитането или неотчитането на реализираната от тази стока продукция.Не е
спорен по делото факта,че инсталираният в обекта фискален принтер с рег.№ 3454811
е свързан към софтуера за отчитане на продажбите в обекта „Ориндж”,както и
този,че подадените от фискалното устройство на РЛ на сървърите в НАП данни за
отчетени чрез издаване на фискални бонове продажби за периода от 22.02.2013 г.
до 19.10.2017 г. са в посочената на стр.24 от РД стойност от 1 014632,90 лв.
При сравнението на последната с горепосочената и доказана според съда
стойност от 1 412 707,60 лв.
се получава разлика от 398 074,70 лв.,която правилно е квалифицирана от
приходните органи като неотчетена от фискалното устройство сума от реализирани
в обекта продажби. Тъй като неотчитането на сумата чрез ФУ не я квалифицира
безусловно като укрит приход,то ревизиращите органи правилно са извършили проверка
на счетоводните регистри,дневниците за продажби и подадените от РЛ СД по ЗДДС за
периода м.02.2013- м.10.2017г. Установените и посочени на стр.26 и 28 от РД общи
стойности на декларираните продажби в размер
съответно 1 017 610,36 лв. и 1 017 422,46 лв. /данъчна основа на
облагаеми доставки + ДДС/,въпреки различието им не са оспорени от РЛ с този аргумент. Поради допуснатите аритметични грешки в
таблицата на стр.27 и 28 от РД при пресмятане на разликите за м.01.2015
г.,м.02.2015 г. и м.07.2017 г.,вярна е сумата от 1 017 610,36 лв.
,при което разликата с посочената вече сума от 1 412 707,60 лв.
възлиза на 395 097,24 лв. Поради
неотчитането на тази разлика от фискалното устройство,нейното недеклариране в СД по ЗДДС и неотразяването й в счетоводните регистри на РЛ,същата правилно
е квалифицирана от ревизиращите органи като укрити приходи по смисъла на
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК. По тези
съображения ,съдът намира,че това основание за извършване на ревизия при
особени случаи е доказано от страна на ответника по делото,съответно,че с
прилагането на този процесуален ред не са допуснати от приходните органи
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Ревизионния
акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а
представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на което съдът намира за спазена
установената от закона форма.
Като има предвид т.5 от заповед № Д-1249/30.06.2017
г. на директора на ТД на НАП-Варна /приложена на л.1 от преписката/,както и
горецитираните заповеди за възлагане на
ревизия с тяхното изменение,то установява се,че
РА е издаден от органи по чл.119,ал.2 от ДОПК по отношение на които е
налице необходимата материална компетентност.По тези съображения,съдът
намира,че оспореният РА не страда от пороци във връзка с валидността му.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
При
определяне на основата за облагане с данъци приходните органи са изследвали
относимите за казуса обстоятелства по чл.122,ал.2 от ДОПК,които са подробно
описани на стр.34-41 от РД. Правилно за брутни приходи от оборота по смисъла на
чл.122,ал.1,т.8 от ДОПК, приходните органи са приели установените при
обезпечаване на доказателствата данни от програмния продукт „Ориндж” за извършените
в обекта на РЛ продажби през ревизирания период,размерите на които са посочени
без ДДС и със ДДС в таблицата на стр.36-38 от РД. При указана от съда на
жалбоподателя доказателствена тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК за опровергаване на
изложените в оспорения РА фактически констатации,отправените от страна на
същият доказателствени искания са изчерпани с искането за приемане като писмени
доказателства на непредставени в хода на ревизионното производство рецептурници,съчетано
с искането за извършване на допълнителна експертиза въз основа на тях. При
липсата на каквито и да било обективни данни за съставянето и ползването на
въпросните рецептурници и за съответстващо на тях детайлно водено счетоводство
за подневно завеждане и изписване
аналитично по видове на стоките вложени в предназначения за клиента
продукт,така направените от жалбоподателя доказателствени усилия са достатъчни
за направата на предположения за факти,но не и за надлежното тяхно установяване
в съдебния процес.Необоснованото по тези съображения доказателствено искане на
жалбоподателя не е уважено от съда,съответно друго такова не е отправено от
негова страна ,поради което съдът намира изложените в РА фактически констатации
за неопровергани – действителни са не декларираните от РЛ приходи,а тези
установени от ревизиращите органи въз основа на анализа на данните от
програмния продукт „Ориндж” за извършените в проверения обект продажби. Въз
основа на последните, приходните органи са извели правни изводи по приложението
на ЗКПО и ЗДДС,като са установили за РЛ задължения, съответно за КД по ЗКПО и
за ДДС по ЗДДС.
1. По ЗКПО
:
С
оспореният РА,приходните органи са признали декларираните от РЛ разходи в
подадените от него годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013 г., 2014
г. , 2015 г. и 2016 г. и са взели
предвид същите при установяването на данъчния финансов резултат за тези данъчни
периоди. Възражението на жалбоподателя е,че при приетите от ревизиращите органи размери на приходите по-високи в
сравнение с декларираните такива,те не са взели предвид съответстващите на тях
разходи,поради което данъчните финансови резултати били неправилно определени.
Така отправено,възражението на жалбоподателя не е насочено по съществото си към
опровергаване на приетите с РА по-високи размери на приходите,които са базирани
на данните за продажби от програмата „Ориндж”,установени по гореизложеният
начин,т.е. оспорването е концентрирано върху размера на приетите с РА разходи. Доколкото
увеличаването на последните би намалило данъчният финансов резултат и съответно
довело до установяване на по-нисък размер на дължимия данък,то възражението на
жалбоподателя очевидно е основано на благоприятни и положителни за него
юридически факти,поради което тяхното установяване в съдебния процес е в негова
доказателствена тежест. Същата е указана от съда на жалбоподателя още в първото
съдебно заседание ,но до края на съдебния процес той не представя доказателства
за разходи в размери, различни от декларираните от него. С оглед
последното,съдът приема възражението на жалбоподателя за недоказано – не е
установена от жалбоподателя обективна невъзможност декларираните от него
разходи да носят добавена стойност,съответстваща на приходите,установени чрез
анализа на данните от програмния продукт „Ориндж”.
1.1. С РА
е установено задължение за КД за 2013 г.
в размер на главницата от 3 526,90 лв. и размер на лихвата от 1 656,23 лв.
Установените чрез анализа на данните от програмата „Ориндж” нетни приходи /без ДДС/,които
по гореизложените съображения съдът намира за достоверни, са показани в
таблицата на стр.45 от РД ,като техният общ размер за периода от м.02. до
м.12.2013 г. от 189 850,76 лв. е
различен от декларираните от РЛ приходи в размер на 153 931,39 лв. Взети
са от приходните органи отчетените от РЛ по дебита счетоводни сметки от гр.60 и
62 разходи в размер на 150 111,82 лв. при декларирани такива в размер на
149 461,32 лв. Показаният в
таблицата на стр.46 от РД нов счетоводен финансов резултат в размер на
397 938,99 лв. е неправилно определен – действителният такъв е в размер на 39 738,99 лв. Независимо
от последното,при същите декларирани от РЛ увеличения и намаления на
счетоводния финансов резултат ,данъчният финансов резултат е правилно определен
с РА в размер на 39 954,15 лв.,като същият представлява правилно опредЕ.по реда на чл.122 от ДОПК
данъчна основа в същият размер. При прилагане към тази основа на данъчната
ставка по чл.20 от ЗКПО,правилно е определен размер на дължим корпоративен данък от
3 995,42 лв. След приспадане на декларираният и внесен от РЛ корпоративен
данък в размер на 468,52 лв.,при правилно приложение на материалния закон е
установено с РА задължение за КД в размер на главницата от 3 526,90 лв. и
задължение за лихви за периода от 1.04.2014 г. до 16.11.2018 г. /датата на
издаване на РА/ в размер на 1656,23 лв.
1.2. С РА
е установено задължение за КД за 2014 г. в размер на главницата от 8 802,88
лв. и размер на лихвата от 3 239,30 лв. Установените чрез анализа на
данните от програмата „Ориндж” нетни приходи /без ДДС/,които съдът намира за
достоверни по гореизложените съображения, са показани в таблицата на стр.48 от
РД,като техният общ размер за периода
м.01.- м.12.2014 г. от
270 757,32 лв. е различен от декларираните от РЛ приходи в размер на 182 759,28
лв. При определянето на данъчната основа
по реда на чл.122 от ДОПК ,правилно са взети установеният от приходните
органи размер на приходите от 270 788,02 лв. и декларираните от РЛ разходи
в размер на 175 827,35 лв.,като е определен счетоводен финансов резултат в
размер на 94 960,67 лв. При същите декларирани от РЛ увеличения и
намаления на счетоводния финансов резултат показани в таблицата на стр.49 от РД,данъчният
финансов резултат е правилно определен с РА в размер на
95 248,58 лв. При прилагане към тази основа на данъчната ставка по чл.20
от ЗКПО,правилно е определен дължим КД в размер на 9 524,86 лв. След
приспадане на декларираният и внесен от РЛ корпоративен данък в размер на
721,98 лв. ,при правилно приложение на материалния закон е установено с РА
задължение за КД в размер на главницата от 8 802,88 лв. и задължение за
лихви за периода от 1.04.2015 г. до 16.11.2018 г. в размер на 3239,30 лв.
1.3. С РА
е установено задължение за КД за 2015 г. в размер на главницата от
8 872,27 лв. и размер на лихвата от 2 361,44 лв. Установените чрез анализа
на данните от програмата „Ориндж” нетни приходи /без ДДС/,които съдът намира за
достоверни по гореизложените съображения, са показани в таблицата на стр.51-52
от РД ,като техният общ размер за периода м.01.- м.12.2015 г. от
293 303,24 лв. е различен от посочените от РЛ в ГДД по чл.92 от ЗКПО приходи в размер на 204 955,37 лв. При
определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК,правилно са взети
установеният от приходните органи размер на приходите от 293 303,24 лв.,
декларираните от РЛ приходи по сметка 709 в размер на 374,76 лв. и посочените от
РЛ в декларацията му по чл.92 от ЗКПО разходи в размер на 200 854,34 лв.,като
е определен счетоводен финансов резултат в размер на 92 823,66 лв. При
същите декларирани от РЛ увеличения и намаления на счетоводния финансов
резултат показани в таблицата на стр.52 от РД,данъчният финансов резултат е
правилно определен с РА в размер на 92 953,56 лв. При прилагане към тази
основа на данъчната ставка по чл.20 от ЗКПО,правилно е определен дължим КД в
размер на 9295,36 лв. След приспадане на декларираният и внесен от РЛ
корпоративен данък в размер на 423,09 лв. ,при правилно приложение на
материалния закон е установено с РА задължение за КД в размер на главницата от
8 872,27 лв. и задължение за лихва за периода от
1.04.2016 г. до 16.11.2018 г. в размер на 2 361,44 лв.
1.4. С РА
е установено задължение за КД за 2016 г. в размер на главницата от 5077,48 лв.
и размер на лихвата от 836,44 лв. Установените чрез анализа на данните от
програмата „Ориндж” нетни приходи /без ДДС/,които съдът намира за достоверни по
гореизложените съображения, са показани в таблицата на стр.54-55 от РД ,като
техния общ размер за периода м.01.-м.12.2016 г. от 258 004,68 лв. е
различен от декларираните от РЛ приходи в размер на 182 972,76 лв. При
определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК,правилно са взети
установените от ревизиращите органи приходи в размер на 258 004,68 лв. и
декларираните от РЛ разходи в размер на 207 666,75 лв., като е определен
счетоводен финансов резултат в размер на 50 338 лв. При същите декларирани
от РЛ увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат показани в
таблицата на стр.55 от РД,данъчният финансов резултат е правилно определен с РА
в размер на 50 774,80 лв. При прилагане към тази основа на ставката по
чл.20 от ЗКПО,правилно е определен дължим КД в размер на 5077,48 лв. При
декларираната от РЛ данъчна загуба КД не е начисляван и внасян,т.е. основания
за приспадане няма,поради което при правилно приложение на материалния закон е
установено с РА задължение за КД в размер на главницата от 5077,48 лв. и
задължение за лихва за периода от 1.04.2017 г. до 16.11.2018 г. в размер на
836,44 лв.
2. По ЗДДС
:
С
оспореният РА са установени задължения за ДДС по ЗДДС за месеците от февруари
до декември 2013 г.,за всички месеци през 2014г.,2015г. и 2016 г. и за месеците
от януари до октомври 2017 г. в общ размер на главницата от 69 858,81 лв. и общ размер на лихвата от 22 588,52 лв.
Смисълът
на реализираното от жалбоподателя оспорване по
съдебен ред се възприема от съда като отнасящо се до потвърдената с
решение № 401/4.02.2019 г. част от РА – въпреки,че се оспорва главница в
потвърденият общ размер от 65 957,71 лв. ,в жалбата грешно е посочен пълният размер на лихвата от 22 588,52
лв. ,а не съответстващият на оспорената
по съдебен ред главница размер на лихвата от 22 058,72 лв.,за която РА е
потвърден.
За всеки
един месец попадащ в периода от 1.02.2013 г. до 31.10.2017 г. ,данните от
подадените от РЛ справки-декларации по ЗДДС / ДДС за внасяне и ДДС за
възстановяване/ са показани от приходните органи в таблицата на стр.56-58 от
РД. Декларираният и начислен от РЛ за всеки един месец ДДС, според водените от него
счетоводни регистри освен според данните от справките-декларации, е показан на
стр.59-60 от РД. Съпоставката на тези данни с данните от анализа на програмата
„Ориндж” за извършените през същият период продажби / данъчна основа + ДДС/ е
показана като разлика в таблицата на стр.61-62 и началото на стр.63 от РД.
Посочен е общ размер на разликата от 396 069,14 лв. ,който според съда е
неправилен,поради грешното аритметично пресмятане на разликите за :
м.01.2015
г. - 8300,89 лв.,а не 8396,89 лв.
м.02.2015
г. – 8977,54 лв.,а не 9015,54 лв.
м.07.2017
г. – 3113,04 лв.,а не 3 763,04 лв.
Размерът на
ползвания от РЛ данъчен кредит за всеки месец от горепосоченият период е
показан в таблицата на стр.66-67 и началото на стр.68 от РД,като същият е
изцяло признат от приходните органи.
На стр.68-86 от
РД е опредЕ.по реда на чл.122 от ДОПК за всеки един месец данъчната основа за
облагане по ЗДДС и дължимия ДДС ,размерите на които са отделно показани в таблицата на стр.63-65 от РД. Видно е от
тази таблица,че данъчната основа и дължимият ДДС са определени от данните във
втората колона на таблицата /ПП „Orange/,които от своя страна са установени при
коментираният вече анализ на този ползван от РЛ програмен продукт и по
съществото си представляват стойността на извършените продажби в проверения
обект.
Разликата между
декларираният от РЛ в СД по ЗДДС и в счетоводните регистри ДДС /колони 3 и 7 от
таблицата на стр.61-62 и начало на стр.63/ и установеният от приходните органи
ДДС в колона последна от таблицата на стр.63-65 е показана като стойност в
графата „разлика” от таблиците по данъчни периоди,показани на стр.68-86 от РД.
Тази разлика правилно е квалифицирана в РА като дължим от РЛ данък добавена стойност по ЗДДС,тъй като спрямо правилно установените
по изложените вече съображения стойности на извършените от РЛ продажби по
данните от програмата „Ориндж”,които са различни от декларираните такива и
обективират правилно определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа ,жалбоподателят
декларира и начислява само част от
дължимия ДДС,а не пълният му размер,който е по-висок съобразно установената от
приходните органи данъчна основа. Доколкото възраженията на жалбоподателя
относно данъчната основа за определяне на ДДС не са по-различни в сравнение
с гореобсъдените негови възражения във връзка с приетите в РА приходи
по ЗКПО,то следва да се коментира единствено възражението му за неправилно определяне на размера на данъка с
оглед начина на изчисляването му – според жалбоподателя,правилното определяне
предполага прилагането на формулата на чл.53,ал.2 от ППЗДДС,а не тази по
чл.53,ал.1 от ППЗДДС,тъй като дължимият данък бил включен в цената на стоката
по смисъла на чл.67,ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Съдът намира възражението за
правилно,тъй като съгласно чл.67,ал.3 от ЗДДС при предлагането на стоки-предмет
на доставка на дребно в търговската мрежа,какъвто е настоящият казус,данъкът се
смята за включен в обявената цена,която е
тази посочена в колона 2 от таблицата на стр.63-65 от РД. Това
предполага определяне на данъка по формулата на чл.53,ал.2 от ППЗДДС,при което
обаче биха се установили размери на ДДС по-високи в сравнение с
размерите,определени с РА по формулата на чл.53,ал.1 от ППЗДДС. Предвид
регламентираната в чл.60,ал.5 от ДОПК забрана за изменение със съдебното
решение на РА във вреда на жалбоподателя, изменението в изложеният от
жалбоподателя смисъл е правно невъзможно. По тези съображения,установените с
оспореният РА задължения за ДДС по ЗДДС с посочените в него пълни размери на
главниците и лихвите за всеки един месец попадащ в периода от 1.02.2013 г. до
31.10.2017 г.,съдът намира за установени при правилно приложение на материалния
закон.
При така
установените от съда обоснованост,процесуална и материална законосъобразност на
оспореният РА, издаването му в съответната форма от компетентен орган, то
жалбата се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена като такава.
При този
изход на делото,сторените от жалбоподателя разноски по делото следва да останат
за негова сметка,а съгласно чл.161,ал.1 от ДОПК
следва да се присъдят такива на ответника за юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт Е.В. процесуално
представителство по делото. Съобразно
общия спорен материален интерес по РА /главница+лихви/,който е в размер на 122 389,37
лв., разноските на ответника за минимално юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция следва да бъдат определени съобразно разпоредбата на чл.8,ал.1 във
вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,според която те са в размер на 3977,78 лв. Тъй като
от страна на ответника претенцията за разноски е в по-малкия размер от 3753,90
лв.,то следва да бъде присъдена като разноски именно тази сума.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
като неоснователна жалбата на „Ж.Х.” ЕООД,представлявано от управителя Е.В.В.,против
издаденият
от органи по
приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр.
Варна Ревизионен акт № Р-03000318001406-091-001/16.11.2018 г. в
частта му,която е потвърдена
с Решение № 401/4.02.2019 год. на директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната
агенция за приходи.
ОСЪЖДА
“Ж.Х.” ЕООД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление : гр.В., представлявано
от управителя Е.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция” Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП за
разноски по делото сумата от 3 753,90 лв. / три хиляди седемстотин петдесет
и три лв. и деветдесет ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: