Решение по дело №382/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение № 465 / 17.01.2024г., постановено по административно дело № 1724 / 2023г. на АдмС Бургас, с което съдът е отхвърлил искова претенция на С. П. С., задържан по мярка за неотклонение задържане под стража в Затвора Бургас, против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието с цена на иска 10 000 лева, представляващи обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на ответника чрез негови служители спрямо ищеца за времето от 05.01.2023г. до 01.09.2023г. да му осигурят храна по предписана от лекар Диета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Решението се оспорва с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, изразили се в нарушаване правото на защита поради отказ да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза, както и в направени неправилни правни изводи на база установената фактическа обстановка. Твърди се и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, а при условията на евентуалност отмяна на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане с оглед допускане събирането на поисканите от С. доказателства.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК. Поддържа касационната жалба лично и чрез назначения му в касационната инстанция представител по реда на ЗПП – адвокат Р. Ш. от АК Бургас, която иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с оглед допускане на поисканата СМЕ.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

А. съд Бургас, ХIX-ти касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение при наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, състав на АдмС Бургас е приел за неоснователен иска, предявен от С. П. С., за присъждане на обезщетение в размер на 10000.00 лева, за причинени му неимуществени вреди, претърпени през периода от 05.01.2023г. до 01.09.2023г., през който затворническата администрация противоправно е бездействала, като не осигурявала на ищеца храна по предписаната от лекар диета, свързана с наличието на обострена язва на касатора, с което представлявало проявление на форми на изтезания, жестоко и нечовешко отношение.

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е бил задържан в Затвора Бургас на 29.06.2021г., преместен от ареста към затвора, където е настанен от 03.10.2021г. Според установените по делото обстоятелства, с постъпването в затвора С. е бил разпределен на 05.07.2022г. във Втора СПС група (постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия), като обвиняем с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 665/2022г. на БОС. Установил е това, че на 21.11.2022г. С. е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ Бургас, Хирургично отделение, с диагноза язва на стомаха с кръвоизлив, като отново според събраните доказателства, след проведено лечение С. е бил изписан шест дни по- късно с епикриза с окончателна диагноза - Ulcus duodni, Melaena. Лицето е било изписано с подобрение, без оплаквания. Съгласно препоръките от епикризата за хранително-диетичен режим, била назначена диета № 1 от Общопрактикуващия лекар към затвор Бургас д-р Х.. По-натам съдът е приел за доказано, че от получаването на епикризата, т.е. от 29.11.2022г. С. е получавал неизменно диета № 1 при храненето си. В тази връзка като доказателство е била приложена издадената за това медицинска бележка за диетично хранене на С. по диета № 1, считано от 28.11.2022г.

При такаустановеното, съдът е отхвърлил доказателственото искане на ищеца за назначаване на експертиза, вещото лице по която да установи, че провеждането през процесния период на диета № 1 не е било реално, тъй като вида и количеството на включените храни и напитки не съответствало на стандарта на тази диета и е приел, че С. не е формулирал твърдения относно проявили се през периода здравословни проблеми, свързани с язвата – не се е оплаквал от болки в корема, не е имал кървене и др., а притесненията и страховете му за това, че храненето му е било неправилно са вътрешни негови изживявания, които нямат обективни външни причини, свързани с поведението на затворническата администрация.

Според първоинстанционния съд от външна страна на ищеца е била предоставяна храна по предписаната диета, като дори характеристиките на предоставяната храна реално да са били в някакво отклонение от зададените по диетата параметри (което наистина би било неправомерно поведение на администрацията), то доколкото същото не е довело до влошаване на здравословното състояние на С., то не е причинило значими неимуществени вреди, поради което не е надхвърлило прага на суровост по чл.3 ЗИНЗС, за да достигне степента на унизително и нечовешко отношение. В този смисъл изложените изводи са за липса на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на необходимата за поддържане на постигнатото здравословно състояние диета.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Касационната инстанция намира за необходимо да допълни и следното:

Чисто хипотетично, допускането на противоправни действия от страна на затворническата администрация, без те да постигат противоправен резултат надхвърлящ нивото на обикновеното неудобство и несигурност, за да бъде достигнат този на нечовешкото и унизително отнасяне към индивида, е въпрос конкретен, който се изпълва със съдържание според събраните доказателства във всеки отделен казус.

В конкретния случай липсват каквито и да са данни на първо място за това, че С. е консумирал (доброволно или по принуда) тези отклоняващи се според него от стандарта на Диета №1 храни, за да бъде прието, че са налице дори и само индиции за пряка причинно-следствена връзка между поведението на администрацията и твърдяния като настъпил вредоносен резултат. Всъщност самия ищец не твърди по отношение на него да е настъпил вредоносен резултат, изразил се във влошаване здравето на касатора и то до степен на животозастрашаване. Това обстоятелство правилно е било възприето като достатъчен индикатор за това, че след стабилизирането на С. в Хирургично отделение на УМБАЛ Бургас Е., спрямо него е поддържан хранителен режим, който е съумял да го запази жив и да укрепи състоянието му, след като на по-късен етап необходимостта от този режим е отпаднала, поради което всички негови опасения и притеснения за това дали режимът се прилага пълноценно и правилно са били напразни. Притежаваните от самия С. знания и умния за позволените храни при язвата на стомаха, са му позволявали дори и при хипотетично наличие на моментни отклонения на храната от стандарта на Диета №1, да поддържа постигнатото след лекарската намеса здравословно състояние.

Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС е доразвитие на забраната, установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от Конвенцията охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

Малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост, за да попадне в приложното поле на чл.3 ЕСПЧ и чл.3 ЗИНЗС. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

В конкретния случай, въпреки наличие на предписана диета от Общопрактикуващ лекар, липсва хипотезата на чл. 65, ал.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, изд. от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, според която при предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях. След проверка от страна на касационния съдебен състав на Списъка с диетични храни за специални медицински цели, в сила от 01.09.2022г., публ. на 18.08.2022г., съдът установи, че същият е относим към лица, на които храните са предписани по протокол, издаден по реда на указанието по чл. 19г от Наредба 10 от 2009 г. и заверен в РЗОК, какъвто на С. не е издаден.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 ППЗИНЗС, по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. Става ясно, че както компетентен да предпише съответна диета, така и да констатира спазването й се явява единствено предписалият я медицински специалист, като в конкретния случай липсват констатации от негова страна за допуснати отклонения в диетичния режим на хранене на касатора С..

При липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Установяването на подневното качество и количество на храната с медицинска експертиза е практически невъзможно, поради отминалия период, за който фактологична проверка може да бъде направена единствено по документи, които С. оспорва да удостоверяват вярно и точно качеството и количеството на получаваната с Диета №1 храна.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника, настоящият съдебен състав намира, че в полза на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 465 от 17.01.2024г., постановено по адм. дело № 1724 по описа на А. съд - Бургас за 2023г.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], с настоящ адрес: Затвора Бургас, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.