Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .04.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2387 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез адв. Н.Г.
срещу Решение № 5034 от 20.11.2019 г., постановено по гр.д. № 10770/2019 г. по
описа на ВРС, XXXV с-в, с което
първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Т.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 258, Варна тауърс – Г, сумата от 282.33 (двеста осемдесет и два лева
и тридесет и три стотинки) лева, представляваща начислена корекция на сметка за
електроенергия по фактура № **********/19.06.2019 г. на обща стойност от
1312.73 лева, за периода от 28.02.2017 г. до 27.02.2018 г., по партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр.
Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 16, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са
изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически
състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна
на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ
на ищеца и документирането и́, законосъобразно изчисляване на количеството
потребена ел.енергия, остойностяването и фактурирането и́. Твърди, че към
момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е
отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3. в размер на
7551 квтч, на стойност 1 312,73 лв. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата З.Т.Ч. депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Твърди,
че за дружеството липсва правен интерес да търси цялата сума от ищцата. По
същество сочи, че не е налице правно основание за извършване на корекция,
предвид отмяната на ПИКЕЕ. Излага подробни съображения в този смисъл. В
подадена на 21.02.2020 г. молба процесуалният представител на въззиваемия
поддържа отговора на въззивната жалба.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
В
исковата молба се излага, че ищцата като собственик на 2424,66/11274 идеални
части от недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 16, е потребител на ел. енергия в обект с клиентски №
********** и абонатен № **********, въз основа на наследствено правоприемство
от Т.Д.Ч., б.ж. на гр. Варна, починал на 06.07.2016 г. Твърди се, че 8000/11274
ид.ч. от описания имот са придобити в режим на СИО между майката и бащата на
ищцата, а останалите 3274/11274 ид. части представляват трансформация на лично
имущество, и са лична собственост на Т.Д.Ч.. Твърди се, че през месец юни 2019
г., при проверка на текущата си сметка на каса на ответното дружество, ищцата е
уведомена за дължимост на сумата от 1312.73 лева по фактура №
**********/19.06.2019 г., за периода от 28.02.2017 г. до 27.02.2018 г. Твърди
се също и че ищцата не е потребила начисленото допълнително количество ел.
енергия, равняващо се на процесната сума. Оспорва се корекционната процедура,
както и начина, и методиката за начисляване на процесната сума по партидата на
ищцата.
Ответникът
- „Енерго – Про
Продажби“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира
съображения за недопустимост на исковата претенция, доколкото наследственото
правоприемство е настъпило преди издаване на процесната фактура, поради което и
само по себе си същото не е в състояние да обоснове правен интерес от
провеждане на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на
ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от
договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 27.02.2018 г., в изпълнение
на чл. 44 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД на СТИ на потребителя, в присъствието на
членове от домакинството на абоната. Релевира доводи във връзка с правилността
на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се
искане до съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на
разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
От
Удостоверение за граждански брак № 175/18.02.1968 г. се установява, че на
18.02.1968 г. Т.Д.Ч.е сключил граждански брак с Й.П.Г.. От представения
Нотариален акт № 26, том II, дело № 934/23.03.1982 г. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ се установява, че Т.Д.Ч.е признат за собственик на Апартамент № 16,
находящ се в гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 6, ет. 6. Жилището е придобито
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на ул. „Баба Тонка“ 14. Общата стойност на имота е 11 274
лв. Отчуждения недвижим имот е на стойност 3 274 лв., а за остатъка от
цената в размер 8 000 лв. е теглен заем. От Удостоверение за наследници №
160720/12.07.2016 г. се установява, че Т.Д.Ч.е починал на 06.07.2016 г. и е
оставил като наследници Й.П.Ч. (съпруга), З.Т.Ч. (дъщеря) и Ж.Т.Ч. (дъщеря).
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 27.02.2018 г.
служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666156076
на обект на абоната Т.Д.Ч., находящ се в гр.
Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 16. Електромерът е
демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър
1.8.3 от 007551 кВТч. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол
№ 1900895, който е подписан от З.Ч. (ищца и дъщеря на абоната), Й.П.Ч. (съпруга
на абоната) и служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. От Констативен протокол № 1417/06.06.2019
г.-АУ-Е-000029-11551/28.02.2018 г. на Българския институт по метрология, РО
Варна, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две
тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: Т3 – 007551,5 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На
основание извършената проверка от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД /старо
наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до абоната, с което
го уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа
енергия от 18.06.2019 г. се установява, че е начислена общо 7 551 кВТч енергия
за периода 28.02.2017 г. – 27.02.2018 г. на обща стойност 1 312,73 лв.,
съобразно Фактура № ********** от 19.06.2019 г., която е изпратена на абоната. От
Протокол № М1093336/11.04.2016 г. се установява, че процесният електромер е
монтиран с нулеви показания за дневна и нощна тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че СТИ е било в
метрологична годност. Количеството ел.енергия записано в Т3 е преминало през
измервателната схема на СТИ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи, че е налице облигационна обвързаност с ответника към датата на
извършване на процесната проверка, а също и начисляване на търсената сума като
корекция на сметката на абоната. Ответникът е следвало да установи наличие на
вземане към ищеца, в претендирания размер, произтичащо от извършена корекция на
сметката на абоната.
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Релевирано
е възражение от въззивника за недопустимост на производството, предвид липса на
интерес у ищцата, което съдът намира за неоснователно. Обстоятелството, дали
ищцата е титуляр на откритата при ответното дружество партида, не я лишава от
правен интерес да иска да бъде установено между нея и ответника, че не дължи
претендирани от дружеството суми, доколкото това е въпрос по съществото на
спора. Нещо повече, правният интерес на ищцата е обоснован от факта, че същата
се явява наследник по закон на починалия и вписан като титуляр на партидата Т.Д.Ч..
От събраните по делото доказателства се установява, че същата притежава идеални
части от правото на собственост върху електроснабдения обект по силата на
наследственото правоприемство от баща си. Размерът на идеалните части
(2424,66/11274) се установява от представените доказателства за собственост и
сключен граждански брак. Наследниците встъпват в правата и задълженията по
облигационните правоотношения, по които наследодателят им е бил страна. В
конкретния случай се приема в практиката, че потребител на електрическа енергия
е собственикът на свързания към мрежата обект, а не записания като титуляр в
регистрите на дружеството. Доколкото ищцата, заедно със сестра си и майка си са
съсобственици на ап. 16, находящ се в гр. Варна, ул.
„Неофит Бозвели“ № 6, вх. А, ет. 6, то същите се явяват и потребители на
ответното дружество независимо, че не са подали допълнително заявление. Те са и
задължени лица по отношение на претенцията за заплащане на дължима цена за потребена
електроенергия, поради което всяка от тях има правен интерес да установи
недължимостта и́, съобразно притежаваната от нея квота от собствеността
върху обекта на потребление, която сума в случая е в размер на 282,56 лв. Искът
е предявен за сумата от 282,33 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия
за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно
е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи,
защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не
могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на
процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 27.02.2018
г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника
в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради
което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който
предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след отмяната на
текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в
нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този
извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Предвид горното съставения от служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД
констативен протокол следва да се цени от съда единствено като частен документ,
който в случая не носи подписа на потребителя, поради което установените в него
факти не го обвързват.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР
тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира
цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър
енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите
нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово
регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради
което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на
база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без
потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по
които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при
монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече
тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе
допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде
използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“
регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин
създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това
следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението –
доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се
оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите,
са необходими специални технически и компютърни познания, които средният
потребител не притежава.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума за
основателен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение, за която са представени списък с разноски и
доказателства за плащане.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5034 от 20.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 10770/2019 г. по описа на ВРС, XXXV
с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс
–Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на З.Т.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.