№ 1
гр. Трявна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на трети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
Секретар:Христина Ц. Тунева
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20204240100189 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата молба на Е. Т. Й. против Община Трявна се твърди, че от началото на
1991г. ищцата работила в „Хлебозавод – Трявна“ЕООД /в ликвидация/, като на
работниците в дружеството била предоставена възможност да закупят жилища,
находящи се в ********. В списъка на тези работници фигурирала и ищцата. С фактура
№214/20.09.1999г. и квитанция от същата дата ищцата изплатила жилището, в което
живеела и понастоящем, на адрес – гр. Трявна, ул. „Бенковски“ №1 ап.2, за сумата от
6681,60 лв. с ДДС. Многократно след това ищцата искала от ръководството на
дружеството да се оформи по нотариален ред извършеното закупуване на жилището,
но безрезултатно. Междувременно, „Хлебозавод – Трявна“ЕООД било прекратено и
активите му преминали към Община Трявна. Към настоящия момент жилището на
ищцата представлявало самостоятелен обект с идентификатор 73403.501.2467.1.14,
подробно описан в исковата молба. В него ищцата живеела повече от 10 години и го
поддържала.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност на
описания по-горе недвижим имот.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощника си адв. М. Р., поддържа
1
предявения иск. Ответникът, чрез писмено свое становище, заявява че оспорва
предявения иск. Твърди, че имотът е бил общинска собственост, за което е съставен акт
за частна общинска собственост №95/23.06.1998г., но с решение №82/1997г. е бил
включен в капитала на „Хлебозавод – Трявна“, след което престанал да бъде общинска
собственост. Същевременно с това, било невярно твърдението, че активите на
„Хлебозавод – Трявна“ са преминали към Община Трявна. В писменото становище се
претендира отхвърляне на предявения иск, а в случай на осъждане да не се присъждат
направените от ищеца по делото разноски, като се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищцата адвокат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни,
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че процесният недвижим имот представлява апартамент №2 на
******* в гр. Трявна. Същото представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 73403.501.2467.1.14 по КК и КР одобрени със заповед №РД-18-
21/12.05.2010г., находящ се в ******** ет.2, който самостоятелен обект се намира в
сграда с идентификатор 73403.501.2467.1, брой надземни етажи 2, брой подземни
етажи 0, предназначение: многофамилна жилищна сграда, като сградата е раположена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.2467, предназначение на
самостоятелния обект – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1, с
граници: на същия етаж - 73403.501.2467.1.13, 73403.501.2467.1.15, под обекта -
73403.501.2467.1.17, над обекта – няма, съобразно схема №15-1010084/06.11.2019г. на
СГКК – Габрово.
С декларация за идентичност на лице с различни имена с нотариална заверка на
подписа №3697/03.11.2020г., ищцата Е. Т. Й. е декларирала, че по време на брака си е
била с фамилно име Иванова и във всички издавани през този период документи е
записана с такова фамилно име.
С решение по протокол №2 от заседание, проведено на 28.01.1991г. на Стопански
съвет при ТП „Промишлени стоки“ гр. Трявна, е дадено съгласие да бъдат
предоставени за продажба жилища на *******, на общо четири лица, едно от които е
Евгения Иванова Тодорова.
Съобразно фактура №214/20.09.1999г., издадена от „Хлебозавод – Трявна“ЕООД и
квитанция към нея от същата дата, Е.Т.И. е заплатила сумата от 6681,60 лв. за
„продажба жилище съгласно решение №32/29.04.1999г. на Общински съвет гр.
Трявна“. С цитираното във фактурата решение №32 от заседание на Общински съвет
Трявна, проведено на 29.04.1999г., е дадено съгласие за продажбата на апартаменти
№1 и №5, находящи се на ******* от капитала на „Хлебозавод – Трявна“ЕООД.
2
Според представеното по делото удостоверение от 14.01.2020г. на Окръжен съд –
Габрово, „Хлебозавод – Трявна“ЕООД е вписано с решение №882/01.07.1998г. по ф.д.
№415/1998г. и е образувано чрез отделяне от „Трявна – Сигма“ЕООД гр. Трявна.
Едноличен собственик на капитала на дружеството е Общински съвет – Трявна, като с
решение №1142/14.09.2001г. на Окръжен съд – Габрово дружеството е обявено в
ликвидация и за негов ликвидатор определен Н.М.Л.. Съобразно удостоверението,
дружеството е заличено, на основание §5 ал.4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за търговския регистър, т.е. поради непререгистрирането му към
31.01.2017г.
С представения от ответника акт за частна общинска собственост №95/23.06.1998г. е
актуван следния недвижим имот: масивна двуетажна сграда със ЗП 260 кв.м., състояща
се от: 1 етаж – складкарска работилница; 2 етаж – общежитие, намираща се в парцел II,
целият от 1620 кв.м., кв.86 по ЗРП на гр. Трявна от 1986г., който парцел е при граници:
улица, дере, парцел I база на ВиК.
С представено от ответника решение №82 от заседание на Общински съвет Трявна,
проведено на 18.12.1997г., е решено разделянето на сградния фонд на „Трявна-
Сигма“ЕООД, съгласно приложение №1 към него.
От показанията на разпитаните свидетели С.П.Т. и Ц.В.Д. се установява следното:
Свидетелката С.Т. е съсед на ищата, живущ в ап.4 на ******* в гр. Трявна. Същата
сочи, че ищцата живее в ап. №2 на същия адрес в продължение на много години. Първо
в него живяла заедно със съпруга и децата си, но след това съпругът й я напуснал и тя
останала да живее сама с двете й деца. Работела като главен готвач в тогавашния
ресторант „Трявна“. Свидетелката Ц.Д. е съставила представената по делото фактура
№214/20.09.1999г., с която ищцата е заплатила сумата от 6681,60 лв. за „продажба
жилище съгласно решение №32/29.04.1999г. на Общински съвет гр. Трявна“. В
показанията си същата сочи, че е работила като главен касиер в Търговияга. След като
Търговията и Хлебозаводът се разделили в отделни търговски дружества, тя
продължила да работи в Хлебозавода. Ищцата работела по това време като главен
готвач в ресторанта на комплекс „Трявна“. Оттам двете се познавали. Според
свидетелката, ищцата е заплатила жилището и парите са внесени в брой в касата на
дружеството. Продажната цена била определена чрез оценка. Освен ищцата, имало и
други хора, коита закупили жилищата, в които живеели.
Според заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Л. Т. В., прието като доказателство по делото, се установява следното: От
всички прегледани от вещото лице документи в Община Трявна, Областна управа
Габрово, Държавен архив Габрово и АГКК Габрово, от вещото лице не е открит такъв,
касаещ собствеността или някакво други описание на ап. №2 от втори етаж на *******
3
в гр. Трявна, описан в исковата молба. Не са открити и документи, удостоверяващи
преминаване на активи от дружеството към Общински съвет Трявна. Описаният в
исковата молба недвижим имонт – апартамент №2 не фигурира в никой от следните
приложени по делото документи – акт за частна общинска собственост
№95/23.06.1998г., решение №82/18.12.1997г. на Общински съвет – Трявна и решение
№32/29.04.1999г. на Общински съвет – Трявна.
Според обясненията на вещото лице Велчева в съдебно заседание от 03.12.2020г.,
цялата документация относно „Хлебозавод - Трявна“ЕООД до ликвидацията й се
намира в Държавен архив. При разговор на вещото лице с ликвидатора на дружеството
относно това дали е бил направен отчет за завършена ликвидация, ликвидаторът е
посочил, че всички кредитори на дружеството са били удовлетворени и е предал
всичко, както и че вероятно е бил направен отчет, но не от него, а от счетоводителката.
В разговор със счетоводителката вещото лице е установило, че от нея не е бил изготвен
отчет. Ето защо вещото лице е на мнение, че макар да е било необходимо да бъдат
прехвърли активите на „Хлебозавод – Трявна“ към Община Трявна, на практика това
не е било сторено, а е било пропуснато да се направи. Също така вещото лице счита, че
в решение №32/1999г. е била допусната техническа грешка, като вместо да се посочи
апартаментът на ищцата под №2 е записан апартамент №1, който апартамент №1 вече
е бил продаден през 1992г. и за него има договор.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че процесният апартамент №2 на ******* в гр. Трявна е бил собственост на
„Хлебозавод – Трявна“ЕООД. С решение №1142/14.09.2001г. на Окръжен съд –
Габрово по ф.д. №415/1998г. по описа на Окръжен съд – Габрово дружеството е
обявено в ликвидация, а впоследствие заличено – поради непререгистрирането му към
31.01.2017г. Едноличен собственик на капитала в него е бил Общински съвет – Трявна,
което обосновава правният интерес от предявения по делото положителен
установителен иск срещу ответната Община Трявна.
Установи се също така безспорно по делото, че въз основа на издадена фактура
№214/20.09.1999г. от „Хлебозавод – Трявна“ЕООД, с квитанция от същата дата ищцата
е заплатила сумата от 6681,60 лв. за закупуването на жилище „съгласно решение
№32/29.04.1999г. на Общински съвет Трявна“. Цитираното решение е представено по
делото и с него е дадено съгласие за продажба на апартаменти №1 и №5 на ******* от
капитала на „Хлебозавод – Трявна“ЕООД. В решението не е посочен процесният
апартамент №2, но според становището на вещото лице, а и според съдебният състав,
4
вероятно се касае за техническа грешка, тъй като към датата на взимане на решението
апартамент №1 е бил продаден и то още през 1992г., поради което с него вероятно е
дадено съгласие за закупуването именно на апартамент №2 на *******. Това
обстоятелство принципно не е от правно значение, тъй като след заплащането на
продажната цена не са били предприети действия по прехвърлянето на имота по
надлежния за това ред. От свидетелските показания на свидетелите Тодорова и
Димитрова се установява по категоричен начин по делото, че след заплащането на
продажната цена за процесния апартамент през 1999г., ищцата е живяла
необезпокоявана в него заедно със семейството си в продължение на повече от 10
години, като е осъществявала едно постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и
явно владение, държейки вещта като своя. Няма данни това владение да е било
смущавано по някакъв начин. По този начин ищцата е придобила имота по давност, на
основание чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.
Неоснователно е възражението на ответника, че имотът е актуван като частна
общинска собственост с представения АОС №95/23.06.1998г. Според заключението на
вещото лице, процесният апартамент не е включен в този акт, като няма изобщо данни
за актуването му като общинска или държавна собственост.
Поради всички изложените по-горе съображения съдът намери предявеният
установителен иск за изцяло основателен и доказан. Следва да се признае спрямо
ответника правото на собственост на ищцата върху апартамент №2 на ******* в гр.
Трявна, който представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
73403.501.2467.1.14 по КК и КР одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010г.,
находящ се в ******** ет.2, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор 73403.501.2467.1, брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0,
предназначение: многофамилна жилищна сграда, като сградата е раположена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.2467, предназначение на
самостоятелния обект – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1, с
граници: на същия етаж - 73403.501.2467.1.13, 73403.501.2467.1.15, под обекта -
73403.501.2467.1.17, над обекта – няма, съобразно схема №15-1010084/06.11.2019г. на
СГКК – Габрово, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, направеното от ищцата искане и представения от нея списък
по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да й заплати сумата от 551,00 лв. – направени разноски по делото. Разноските по
делото включват: ДТ в размер на 137,28 лв., адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лв. и разноски за вписване
на исковата молба в размер на 13,72 лв.
5
Неоснователно е възражението, че ответникът не дължи разноски по причина, че не е
дал повод за завеждане на делото. За да не дължи такива разноски, съгласно чл.78 ал.2
ГПК ответникът следва и да е признал иска, което в случая не е сторено от него.
Съдът присъди пълния размер на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на
пълномощника й адв. М. Р., тъй като същото е под предвидения в чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Поради това съдът намери възражението на ответника за неговата
прекомерност като неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ТРЯВНА, с адрес: гр.
Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №21, представлявано от Кмет С.К., че Е. Т. Й., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №35 /чрез адв. М. Р./, е
собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 73403.501.2467.1.14 по КК и КР одобрени със заповед №РД-18-
21/12.05.2010г., находящ се в ******** ет.2, който самостоятелен обект се намира в
сграда с идентификатор 73403.501.2467.1, брой надземни етажи 2, брой подземни
етажи 0, предназначение: многофамилна жилищна сграда, като сградата е раположена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.2467, предназначение на
самостоятелния обект – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1, при
граници: на същия етаж - 73403.501.2467.1.13, 73403.501.2467.1.15, под обекта -
73403.501.2467.1.17, над обекта – няма, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТРЯВНА, с адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №21,
представлявано от Кмет С.К., да заплати на Е. Т. Й., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №35 /чрез адв. М. Р./, сумата от 551,00 лв.
/петстотин петдесет и един лева и 00 ст./ - направени разноски по делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6