РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Петрич, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200433 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Б. М., ЕГН-********** от село М., община Петрич, ул.“О.П."
№* чрез надлежно упълномощения от същата адв.П. Й. от АК - Благоевград, против
Наказателно постановление (НП) № 244а-101/22.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР
– гр.Благоевград, с което за нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето
(ЗЗДет), на основание чл.45 ал.2 от същия закон й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си по
подробно изложените съображения. Сочи доказателства в подкрепа на позицията си,
представя и писмени бележки с доводи по същество.
В проведените открити съдебни заседания, въззиваемата страна не изпраща представител.
По делото е депозирано писмено становище от юрисконсулт на въззиваемата страна, който в
качеството си процесуалния си представител депозира писмено становище по хода на
делото, прави доказателствени искания и излага съображения по същество, като иска от
съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателката разноски.
РП-Благоевград, ТО-Петрич, уведомена по реда на чл.62 ЗАНН не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
По делото са приобщени писмени доказателства, обективирани в протокол от 01.10.2024 г. и
1
от 15.01.2025 година.
Разпитани в качеството на свидетели са лицата В. Т., А. К., П. К., тримата полицейски
служители, както и Боряна Р. А. и Л. Ч. М. - служителки на „С. 19“ЕООД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката Л. М. е едноличен собственик и управител на „С. 19“ЕООД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК – **** със седалище и адрес на управление град Петрич, ул.“Р.“ №42.
Дружеството стопанисва кафе-аперитив „М.“, за което има издадено от Община Петрич
удостоверение за категоризация една звезда №00385. В удостоверението за категоризация за
собственик на обекта е вписан ЕТ „Т.- С. К.“, ЕИК-**** със седалище и адрес на управление
град Петрич, ул.“Л.М.“ №38, а за лице, извършващо дейност в обекта е вписана фирма „С.
19“ЕООД, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление град Петрич, ул.“Р.“ №42. Същите
обстоятелства са удостоверени и в писмо изх.№11-03-727-001/21.10.2024 година на Кмета на
Община Петрич, като наред с това е удостоверено, че датата на издаване на
удостоверението за категория е 16.03.2021 година с валидност до 16.03.2026 година.
Туристическият обект е с променено наименование от „М.“ на „А.“, като това обстоятелство
не е отразено в удостоверението за категоризация.
На 11.05.2024 година, след 22,00 часа и в хода на полицейска операция по линия на питейни
заведения относно присъствие на непълнолетни и малолетни лица св. В. Т., А. К. (двамата
полицейски инспектори и служители н РУ Петрич) и св.П. К. (инспектор в ДПС при РУ –
Петрич) посетили търговски обект „А.“ (с бивше наименование „М.“). В заведението същите
установили, че присъстват непълнолетни лица (ненавършили 18 години). Видно от
представените по делото материали на място за констатирани 5 непълнолетни лица, които са
отведени в РУ – Петрич, като за всяко едно от тях е изготвена докладна записка за
предоставяне на спешна мярка „Полицейска закрила на дете“. Впоследствие всяко от децата
е предадено на родителите му с приемо-предавателен протокол за предаване на дете, на
което е предоставена полицейска закрила. На родителите са съставени АУАН, а в
последствие и НП за нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 ЗЗДет.
За констатациите от проверката бил съставен АУАН на управителя на „С.“ЕООД –
жалбоподател в настоящото производство, както и АУАН на родителите на децата, които
били заварени в заведението при проверката.
В хода на проверката на място присъствали служители в дружеството „С. 19“ЕООД –
разпитаните в хода на производството свидетели Боряна Р. А. и Л. Ч. М..
На 13.05.2024 година са снети писмени обяснения от Л. М. във връзка с констатациите по
проверката, в която същата е заявила, че е собственик и управител на кафе „А.“, намиращо
се в град Петрич, на улица „Цар Борис 3“ близо до банка ДСК, както и че на 11.05.2024
година около 22,45 часа не е била в заведението, но била инструктирала персонала да не
допуска след 22,00 ч непълнолетни деца в заведението и да не им се сервира алкохол.
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 314а-38/13.05.2024 г., ,
2
инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РУ –
Петрич констатирали нарушение на разпоредбата на 8 ал.3 и 4 от ЗЗД, извършено от Л. Б. М.
от град Петрич, собственик и управител на „С. 19“ЕООД, гр.Петрич, ул.“Р.“ №*, обект кафе
„А.“, бивше “М.“ затова, че на 11.05.2024 година около 22,45 в кафе „А.“, бивше „М.“,
находящо се на ул.“Цар Борис ІІІ“, в района на банка ДСК, като управител на търговския
обект е допуснал от 22,00 ч. до 06,00 ч детето В.К.З., ЕГН-**********, роден на **** г. в
управлявания от него обект в нарушение на чл.8 АЛ.3 И 4 без същото да е придружавано от
родител или осигурен о от родителя пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на
обществено място след 22,00 ч., като е прието, че с деянието си М. е нарушила виновно чл.8
ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
представляващия дружеството, връчен е надлежно и е подписан без възражения. Такива не
са последвали и в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното НП № 244а-101/22.05.2024 г.
на Директора на ОД на МВР – гр.Благоевград, с което на жалбоподателката е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на 2000 лева, в което наказващият орган е
възпроизвел следната фактическа обстановка: „на 11.05.2024 г., около 22,45 часа в
гр.Петрич, ул.“Цар Борис ІІІ“, като собственик на кафе „А.“ /“М.“/ фирма „С.“ЕООД ЕИК-
**** със седалище гр.Петрич, ул.“Р.“ №* е допуснала от 22,00 часа до 06,00 часа детето
В.К.З., ЕГН-********** /лице навършило 14 годишна възраст/ в управлявания от нея обект
в нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗдет, без същия да е придружаван от родител или
осигурено от родителя пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено
място след 22,00 часа, с което е нарушила чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет, като нарушението е за
първи път. За така описаното нарушение, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.46 ал.1
във вр. с чл.45 ал.2 във вр. с чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет, на М. е наложена административната
санкция, описана по-горе, като изрично е указано, че постановлението може да се обжалва в
14 дневен срок от връчването му чрез наказващия орган пред Районен съд – Благоевград.
Препис от НП е връчен на на жалбоподателката лично на 28.05.2024 година, като на
06.06.2024 година чрез АНО е депозирана жалба против санкционния акт.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните в
хода на производството свидетели, които изцяло кредитира и не намери основание да
игнорира. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и
спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от
останалите събрани по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК
вр.чл.84 ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира
изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в
3
тях, както и поради липсата на такива с всички останали писмени доказателства по делото,
съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a
contrario.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал.1 от ЗЗДет
нарушенията по чл.45 ал.1-4 и чл.16 от закона се установяват с акт от полицейските органи,
а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на МВР или
оправомощено длъжностно лице.
В случая и актосъставителят е полицейски орган, а АНО е директорът на ОДМВР –
Благоевград, което е в съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени формално императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН.
При внимателен прочит на реквизитите по чл.42 ал.1 т.4 и 5 ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.5 и 6
ЗАНН обаче е налице съществено противоречие между установените фактически
обстоятелства и тяхната правна квалификация. Налице е и несъвпадение между
установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в
4
атакуваното НП. Съдът констатира неяснота и непълнота на изложението, изразяваща се в
неясно отразяване на обективните признаци от състава на вмененото нарушение, които
признаци обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Безспорно ясно очертано е мястото на деянието и датата на извършването му, както и
самоличността на детето, установено в обекта по време на проверката, както и неговата
възраст. Неясно е обаче описанието на деянието, както и качеството на лицето, за което се
твърди, че е извършил вмененото нарушение.
В АУАН се сочи, че Л. М. е вписана като „собственик и управител на „С. 19“ЕООД – обект
кафе „А., М.“, в НП същата е посочена за нарушител „като собственик на кафе „А.“ /“М.“/
фирма “С.“ЕООД. Нито в АУАН (с оглед сезиращата му функция), нито в НП става ясно в
какво качество е ангажирана отговорността на М. – като собственик на какво – на
търговския обект (т..е. на недвижимия имот) или на търговското дружество, като управител
на търговски обект или като управител на дружеството. Не става ясно и защо и на база
какви доказателства в санкционния акт същата е вписана като собственик на търговския
обект и на дружество с друго наименование. Разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН изисква
АУАН да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а
съгл.чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, следва в НП да се посочат и доказателствата, които го потвърждават, а такива не
само не са посочени в санкционния акт, но и липсват в административно-наказателната
преписка (АНП), а от събраните по делото доказателства служебно от съда се установи, че
жалбоподателката НЕ Е СОБСТВЕНИК на търговския обект, а обстоятелството, дали
същата е собственик на дружество, различно от това стопанисващо обекта няма отношение
към производството.
От описанието както на повдигащия обвинението АУАН така и в санкционния акт деянието
е описано като „ е допуснала от 22.00 ч. до 06,00 часа детето Велизар Заков /ненавършило
14 год. възраст/ в управлявания от нея обект в нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗДет, без
същия да е придружител на обществено място след 22,00 часа“ и същото е квалифицирано
като нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.
Така описаното в АУАН повдига обвинение за лични действия/бездействия на
административно-обвиненото лице, изразяващи се в допускане в обекта на непълнолетно
лице в нарушение на посочените разпоредби. За подобно деяние, но в друго качество - като
собственик на търговския обект и на друго дружество е издаденото НП.
Стилът на представяне на относимите обстоятелства нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП факти и препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но и
неясно отразяване на относимата фактология за нарушението не удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал възможност да
5
разбере ясно и категорично какво нарушение му е вменено в отговорност, а това обосновава
извод за допуснато съществено противоречие с процесуалните правила както по
констатиране на нарушението, така и по налагане на административната санкция, което
пряко е рефлектирало на правото на защита на лицето и води до основание за отмяна на
атакуваното НП на процесуално основание.
Налице е и противоречие между установените фактически обстоятелства и правната
квалификация на деянието и в двата акта, а противоречие между факти и право винаги е
съществено нарушение, ограничаващи правото на защита на административно-отговорното
лице.
Така описаното деяние и в двата акта – и в АУАН и в НП е квалифицирано неправилно като
нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗДет., като нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗДет фигурира в НП
едва при определяне на административната санкция.
Нормите на чл.8 ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето въвеждат задължение за родителите,
настойниците и попечителите или другите лица, полагащи грижа за дете да го придружават
на обществени места след 22 часа, аго детето е навършило 14-години, но не е навършило 18
годишна възраст, а ако не могат да го придружат същите лица имат задължението да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след
22:00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18- годишна възраст.
По делото има данни, че непълнолетния К.З. няма родствени връзки с жалбоподателката,
(доколкото същият е предаден с протокол на друго лице, което е родител, осъществяващ
грижа над него). В този смисъл, жалбоподателката Л. М. не е административно-отговорно
лице по смисъла на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.
Установи се по делото, че същата не е присъствала на проверката, нито пък е допуснала
лично със свои действия и/или бездействия нарушение на правна норма, на която същата не
е адресат (предвид липсата на качеството родител/респ. настойник, попечител или друго
лице, полагащо грижи за конкретното дете).
От доказателствата по делото безспорно се установява, че санкционираното лице е
осъществил състава на друго, непосочено в акта и наказателното постановление нарушение,
а именно това по чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет - допускане на деца в търговски обект в
горепосоченото часово време, без да са придружавани от родител или друго пълнолетно
дееспособно лице, в нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет., каквото административно
обвинение въобще не е предявено на жалбоподателката. При съпоставяне на съдържащото
се в АУАН и НП словесно описание на нарушението и цифровото изписване на правната
квалификация се установява, че наказващият орган е санкционирал жалбоподателката за
нарушение, различно от установеното от АУАН и описаното в НП, като по този начин му е
наложена санкция за непредявено с акта нарушение и е отнета възможността на
жалбоподателката да осъществи регламентираното й със ЗАНН право на защита.
В санкционните разпоредби на чл.45 ал.2 и 3 от ЗЗДет са очертани два отделни състава на
административни нарушения, имащи за предмет неизпълнение на законовите задължения,
6
очертани в разпоредбите на чл.8 ал.3 и ал.4 ЗЗДет, които ангажират различни категории
административно-наказателно отговорни лица и визират различни изпълнителни деяния. В
подкрепа на този извод е и волята на законодателя, който в разпоредбата на чл.46 от ЗЗДет.
изрично сочи нарушенията по чл.45 ал.1-4 и 16 от закона (между които са и разглежданите в
настоящия акт), т.е. при определяне материалната и процесуална компетентност за
установяването и санкционирането им.
Нарушението по чл.42 ал.3 ЗЗДет е със субект родител, настойник, попечител или друго
лице, полагащо грижи за конкретно дете и изпълнителното деяние по този състав на
нарушението изисква лично бездействие (не придружи детето на обществени места след 22
часа (в хипотезата на ал.3 на чл.8 ЗЗДет.) или не осигури придружител на същите места в
хипотезата на чл.8 ал.4 ЗЗДет.).
Другият състав на административни нарушения са тези по чл.45 ал.2 от ЗЗДет. При него
административно отговорни са друга категория лица – търговците и управителите на
търговци, управляващи обекта, в който е извършено нарушение на задълженията, визирани
в разпоредбите на ал.3 и 4 на чл.8 от ЗЗДет, като изпълнителното деяние е „допусне от 22,00
ч. до 6,00 часа дете в управляван от него търговски обект“ в нарушение на
преждецитираните разпоредби.
В конкретната хипотеза, деянието, описано в АУАН и НП е съставомерно по чл. 45, ал. 2 от
ЗЗДет, по който текст обаче до края на административно-наказателното производство няма
повдигнато административно обвинение.
За яснота и пълнота на изложението следва да се отбележи, че за да е съставомерно по чл.45
ал.2 от ЗЗдет. нарушението е необходимо привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да е допуснало извършването на нарушението, а не в лично качество да го
е извършило. В този смисъл е ирелевантно както дали наказаното лице се е намирало в
обекта в момента на проверката, така и към кого ще бъде адресирана отговорността - към
управителя като физическо лице или към търговеца, който го стопанисва. Последното следва
и от вида на предвидените санкции за този тип нарушение - както глоба, така и имуществена
санкция. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е
лична, с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е регламентиран института на
допустителството, а с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, в тази връзка е предвиден и
конкретен състав на административно нарушение. В тази хипотеза, субект на наказуемо
деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да
присъстват, респ. не е отстранило лицата под 18-годишна възраст, а управителят -
представляващ търговеца /независимо от организационната му форма/, който стопанисва
търговския обект, в който са допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез
бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на
търговския обект, а именно - да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е
извършено нарушението и което обективно е могъл да го предотврати чрез създаване на
система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. В този смисъл,
върху търговеца стопанисващ търговския обект, както и върху лицето, управляващо този
7
търговец, тежи задължението да контролира извършваната дейност и последният, като не е
осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на
едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца
дейност.
От гледна точка на състава на административното нарушение по чл.45 ал.2 ЗЗДет е
ирелевантно чия е собствеността на обекта, респ. на дружеството което го стопанисва, както
и дали част или всички контролните функции са делегирани на други лица, работещи в
обекта. Последното не освобождава от отговорност делегиралия права по контрол на
служителите си управител сам да осъществява контрол по спазване на разглежданите в
производството законови разпоредби.
Именно в неосъществения от страна на жалбоподателката контрол и невземане на мерки за
недопускане на лица под 18 години без придружител в стопанисвания от него обект след
22:00 часа, се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което обаче не е
повдигнато административно обвинение в разглежданото производство.
Недопустимо е обаче при непредявено обвинение да се ангажира административната
отговорност на санкционираното лице, както е сторил АНО, като е подвел е нарушението
под санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет, налагайки на жалбоподателката
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Горното налага извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и
обосновава отмяната му изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.З от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса.
Присъждането на такива е поискал само представителя на АНО, но с оглед изхода на делото
разноски се дължат единствено в полза на жалбоподателката. Последната обаче не е
обективирала такова искане нито в жалбата си, нито в съдебно заседание - чрез
процесуалния си представител. По делото е налице само пълномощно за процесуално
представителство и не е представен договор за правна защита и съдействие или какъвто и да
е друг документ, установяващ действителен размер на сторени от жалбоподателката
разноски
Предвид липсата на отправено своевременно искане по отношение на разноските в
производството от страна на жалбоподателката, съдът не дължи произнасяне по този
въпрос. Съдът намира за бланкетно, преждевременно сторено и безпредметно (предвид
липсата на претенции за разноски) възражението за прекомерност на разноските, което
процесуалния представител на АНО е направил по делото, поради което и по същото не
дължи произнасяне.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 244а-
101/22.05.2024 г. на Директора на ОД на МВР – гр.Благоевград, с което на Л. Б. М., ЕГН-
********** от село М., община Петрич, ул.“О.П." №* за нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет), на основание чл.45 ал.2 от същия закон й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000/две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9