Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 05.06.019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 6622 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от взискателя Х.В.,
действащ чрез неговата майка като законен представител, която е упълномощила
адв. К.от САК, срещу постановление от 20.03.2019г., с което на основание чл.433
ал.1 т.1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по изпълнителното дело
№1588/2018г. на ДСИ Д.И..
Жалбоподателят счита, че неправилно ДСИ е приел, че
дългът на длъжника е бил погасен към датата на образуване на изпълнителното
дело. Сочи, че не е заплатена издръжка на взискателя за месец април 2018г. Моли
съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на делото. Претендира
разноски.
Възражение е подадено от В.В. чрез адв. А.от САК, с което
се оспорва жалбата. Твърди, че издръжка се дължи от 19.04.2018г., от която дата
е и влязлото в сила определение на съда. Сочи, че всички задължения са
погасени. Моли съда да остави жалбата без уважение, претендира разноски.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, държавният съдебен
изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че са налице предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото са представени платежни нареждания, първото от които от
18.05.2018г. и видно от тях издръжката за процесния период е заплатена. Моли
съда да остави жалбата без уважение.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
В Чл.
435 ал.1 от ГПК са посочени изчерпателно действията на съдебния изпълнител,
които взискателят може да обжалва. Това са
отказът на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие; отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.
468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането, прекратяването и приключването на
принудителното изпълнение.
Съдът
намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежност легитимирано
лице, като разгледана по същество намира същата за неоснователна поради
следните съображения:
Изпълнителното
дело е образувано по подадена на 28.12.2018г. молба от Х.В., действащ чрез
неговата майка като законен представител, чрез надлежно упълномощената адв. К.,
въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2018г., издаден по гр.д. 29307/2017г.
по описа на СРС 84 състав, с който длъжникът В.В. е осъден да заплаща на
взискателя привременна издръжка в размер
на 130 лева, считано от влизане в сила на акта на съда. Видно от протокол за
проведено на 19.04.2018г. публично заседание на 84 състав на СРС, определението,
с което длъжникът е осъден да заплаща привременна издръжка е влязло в сила на
тази дата. На 08.02.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор. С разпореждане от
31.01.2019г. на основание чл.458 от ГПК Държавата е присъединена чрез НАП като
взискател по изпълнителното дело за сумата от 141,29 лева. С молба до ДСИ
длъжникът представя вносни бележки от дати май 2018 до януари 2019г, видно от
които е заплащана издръжка в размер на 130 лева. От представената вносна
бележка, находяща се на лист 33 от изпълнителното дело, съдът прави извод, че длъжникът
е заплатил по сметка на ТД на НАП София дължимата сума в размер на 142 лева. ДСИ
е вдигнал запора върху трудово възнаграждение на длъжника. С молба от
11.02.2019г. длъжникът моли изпълнителното производство да бъде прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Със становище от 13.03.2019г. взискателят твърди, че не
е заплатена издръжката за месец април 2018г. В свое становище длъжникът
заявява, че няма непогасени задължения. На 20.03.2019г. е прекратено
изпълнителното дело с постановление на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Съгласно чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В
конркетния случай се установява, че длъжникът представя платежни нареждания и
вносни бележки, носещи подпис на служител на Обединена българска банка, от
които е видно, че издръжка е заплащана. Настоящият състав счита, че
представянето на тези документи удовлетворява в напълно изискването на чл.433
ал.1 т.1 от ГПК за наличие на писмо от банка, с което по безспорен начин може
да се докаже извършването на съответната банкова операция.
По настоящето дело страните спорят единствено
дали от представените по делото доказателства може да се направи извод, че действително
целият изискуем към момента дълг на длъжника е бил погасен преди образуване на изпълнителното
производство. Видно от предоставеното копие на изпълнителното дело, СРС е
определил привременна издръжка в размер на 130 лева, която следва да се заплаща
считано от датата, на която актът на съда, с който същата е присъдена, влиза в
сила. Взискателят е осъден да заплаща издръжката с протоколно определение от
19.04.2018г. по гр.д. 29307/2017г по описа на СРС 84 състав. Това определение
не подлежи на обжалване, следователно издръжка се дължи за всеки месец, считано
от 19.04.2018г. Ето защо настоящият състав намира, че правилно ДСИ е изчислил
издръжката именно от тази дата. Взискателят счита, че не му е заплатена
издръжка за месец април 2018г., което възражение настоящият състав намира за неоснователно.
Това е така, защото СРС не се е произнасял за дължимост на издръжка за минало
време, напротив, изрично е посочено в постановеното определение, че издръжка се
дължи считано от датата му на влизане в сила, ergo началният момент за изчисляване
на дължимата привременна издръжка е 19.04.2018г., а не 01.04.2018г. Приемането
на обратната теза би било в пряко противоречие с формираната воля на
разглеждащия спора съд. Видно от приложените вносни бележки, първата издръжка
длъжникът е заплатил на 18.05.2018г., което е и предпоследният ден от първия
месец (19.04.2018-19.05.2018г) за който се дължи издръжка. Изчисляването на
дължимите суми по календарни месеци не намира опора в постановеното от СРС
определение, съответно в издадения изпълнителен лист.
Поради тези съображения настоящият
състав намира, че издръжката е заплатена в срок и без длъжникът да изпадне в
забава. Видно и от приложените други вносни бележки, издръжката е заплащана в
срок и регулярно до датата на образуване на изпълнителното дело и след това.
Поради това са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК и изпълнителното
дело правилно е прекратено от ДСИ с постановление. Настоящият състав не установи
да е наличен дълг от страна на жалбоподателя към неговия малолетен син към
датата на образуване на изпълнителното дело. Жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
Право
на разноски има длъжникът по изпълнението, който макар и да претендира такива,
не е представил доказателства за извършването им, поради което такива не му се
следват.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от взискателя Х. В. В.
ЕГН**********, действащ чрез неговата майка
Х. В. като законен представител, жалба срещу постановление от
20.03.2019г., по изпълнителното дело №1588/2018г. на ДСИ Д.И., с което на основание
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.