№ 684
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100513798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Й. В. СТ., ЕГН **********,
срещу разпореждане за отказ по изп. дело № 20208630400103 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №
863, с район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх. № 36317/25.10.2021г. С
обжалваното разпореждане се отказва прекратяването на производството по изпълнителното
дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК предпоставки за
прекратяване на делото.
В жалбата се твърди, че в конкретния случай е изтекла давността на
претендираните вземания. В жалбата се твърди, че наследодателят на длъжника – В.И.С. е
починал на 13.03.2018г., неговият наследник по закон - Й.С. е конституирана като длъжник
на 13.03.2021г., а поканата за доброволно изпълнение, чрез която тя е разбрала за наличието
на дълга е връчена на 02.08.2021г. По изложените съображения счита, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Поради което моли за отмяна като
неправилно и незаконосъобразно на Постановление за отказ на ЧСИ С.Х., рег. № 863на
КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 и отмяна на последващите изпълнителни
действия спрямо длъжника. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Сочи, че от датата на образуване на изпълнителното дело-22.01.2020г. до датата на
депозиране на жалбата - 03.11.2021г. не са изминали две години, поради което не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите се съдържат и твърдения че не са
налице други предпоставки за прекратяване на делото. Твърдението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност на вземането е предпоставка за предявяване на иск с правно
1
основание чл. 439 ГПК, но не и за искане за прекратяване на изпълнителното дело, защото
такава възможност не е предвидена з ГПК. По изложените съображения моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 2020863040103 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 по описа на
КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от
16.12.2019г., издаден въз основа на влязло в сила Решение от 18.12.2015г. по гр. д. № 48966
по описа за 2014г. на СРС , 28 състав. С него длъжникът В.И.С., ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 22.38 лв., разноски за държавна такса и
268.57 лв. разноски за процесуално представителство по гр.д. № 33754/2014г. по описа на
СРС, 28 състав на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и за сумата от 622.19 лв., разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да
извърши изброени в нея изпълнителни действия. С нея взискателят е възложил на ЧСИ
права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.
След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е
констатирал, че длъжникът В.И.С. е починал на 13.03.2018г. Съгласно представеното от
Столична Община, район Оборище единствен наследник на длъжника е дъщеря му Й. В.
СТ., ЕГН **********. С протокол от 05.04.2021г. същата е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело на мястото на починалия й наследодател.
Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника Й.В. С. покана за доброволно
изпълнение с изх. № 1822/05.04.2021г. Същата е получена лично от длъжника на
02.08.2021г.
На 11.08.2021г. длъжникът Й. В. СТ. е депозирала по изпълнителното дело жалба с
правно основание чл. 436, ал. 2 от ГПК с искане делото да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Жалбата е изпратена на СГС, който с Определение № 2459/20.09.2021г., постановено
по ч. гр. д. № 11319/2021г. е прекратил производството и е върнал преписката на съдебния
изпълнител за произнасяне по искането за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство, като
отказът е инкорпориран в съобщение, адресирано до длъжника, изх. №33833/ . изпратена с
писмо с обратна разписка, което не е потърсено от .длъжника в посочения срок.
На 13.10.2021г. длъжникът Й. В. СТ. е депозирала ново искане за прекратяване на
изпълнителото дело. Изложела е твърдения, че вземането е погасено по давност, че същата
не дължи, защото от откриване на наследството до изпращането на покана за доброволно
изпълнение са изтекли повече от две години, поради което са налице предпоставките на чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК. С разпореждане на съдебния изпълнител от 25.10.2021г. е отказано
прекратяване на производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като
е приел, че липсва законово основание за това.. За отказа длъжникът е уведомен лично със
Съобщение изх. № 36317/25.10.2021г. изпратено, връчено лично но процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Здравко Колев.
Подадената частна жалба срещу разпореждане с отказ за прекратяване е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това
двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
2
прекратява с постановление, когато:взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ
на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт,
който във всички случаи има единствено констативен характер.
От представеното копие от изпълнително дело № 2020836040103 по описа на ЧСИ
С.Х. с рег. № 863, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано на 22.01.2020г.
Жалбоподателят Й.В. С. е конституирана като длъжник на мястото на наследодателя си –
В.И.С. на 05.04.2021г. Поканата за доброволно плащане й е връчена лично на 02.08.2021г.
Молбата за прекратяване на изпълнителното дело е депозирана на 13.10.2021г.. Съдебния
изпълнител е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното произцводство поради
липса на предпоставките на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК на 25.10.2021г.
От изложените хронологично извършени действия по изпълнително дело е
безспорно, че от образуването му до постановяване на обжалваното разпореждане са минали
по-малко от две години. Поради което твърдението в жалбата за наличие на предпоставките
на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е неоснователно. Твърдението за изтекла давност на вземането
не е предмет на обсъждане в настоящото производство. В случай, че жалбоподателят
твърди, че давността е изтекла следва да установи това обстоятелство в друго съдебно
производство по предвидения за това ред.
С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователна подадената жалба
срещу отказа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ да прекрати образуваното изп. д. №
2020863040103 на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, а обжалваното разпореждане
инкорпорирано в съобщение с изх. № 36317/25.10.2021г. следва да бъде потвърдено като
3
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника по изпълнението Й. В. СТ., ЕГН
**********, срещу разпореждане за отказ по изп. дело № 20208630400103 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх. №
36317/25.10.2021г,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Й. В. СТ., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. **** за присъждане на разноски по частно гр. дело № 13798 по описа
за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4