№ 4026
гр. С., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110139196 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Ищцата Н. АЛ. Н. твърди, че в хода на заповедното производство, образувано по
ч. гр. д. № 12431/2018 г. по описа на СРС, 54-ти състав, срещу нейния наследодател
В.М.Н. и в полза на ответника /фирма/ бил издаден изпълнителен лист на 22.02.2018 г.
Въз основа на същия на 22.06.2018 г. било образувано изпълнително дело №
20188630401521 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 при КЧСИ. Поддържа се, че
вземанията по изпълнителния лист се погасили по давност на 03.07.2021 г., след
настъпила перемпция по изпълнителното дело на 24.07.2020 г., в резултат на
неизвършването в продължение на повече от две години на действия, годни да
прекъснат давността, считано от 24.07.2018 г, когато бил наложен запор върху банкови
сметки на наследодателя на ищцата. Отправено е искане съдът да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, предмет на издадения срещу
нейния наследодател изпълнителен лист – 1288,18 лв., представляващи главница за
периода от 22.03.2012 г. до 14.01.2018 г., и 388,42 лв., представляващи законна лихва за
периода от 22.04.2012 г. до 14.01.2018 г. С уточнителна молба от 20.07.2021 г. ищцата е
оттеглила предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124
ГПК, поради което в о. с. з. на 15.02.2022 г. производството по делото е прекратено в
тази му част.
1
Ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Заявява, че в рамките на изпълнителното дело били извършени множество
действия, прекъснали теченето на погасителната давност спрямо процесните вземания,
включително и постъпили от длъжника плащания. Моли за отхвърляне на предявения
иск в цялост и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК.
Между страните не е спорно и се установява от представения по делото заверен препис
от изпълнително дело № 20188630401521 по описа на ЧСИ С.Х., че на по ч. гр. д.
12431/2018 г. по описа на СРС, 54-ти състав, в полза на /фирма/ е издаден
изпълнителен лист на 22.02.2018 г. срещу В.М.Н. за сумите от 1288,18 лева главница и
388,42 лева лихва.
Установява се също, че посоченото изпълнително дело е било образувано за
събиране на вземанията по този изпълнителен лист на 22.06.2018 г. по искане на
ответното дружество. След образуваното му са предприети следните действия:
изискване на справки за притежавано от длъжника имущество, наличие на трудови
договори и други; наложен запор върху банкови сметки и вземания на длъжника – на
13.07.2018 г.; насрочване на опис, оценка и изземване на движими вещи от 30.10.2020
г. с определена дата за извършването 28.01.2021 г. На 16.12.2019 г. В.М.Н. е подал
молба по изпълнителното дело за разсрочване на дълга, като в същата се съдържа
изявление за заплащане по 40,00 лева месечно, считано от м. януари 2020 г. След
смъртта на В.М.Н. на 06.12.2020 г. по делото са подадени молби от Н. АЛ. Н. (на
11.12.2020 г. и на 15.12.2020 г.), в които същата моли да бъде вдигнат наложения запор,
като заявява, че желае да се сключи споразумение за разсрочено плащане на
задълженията. С молба, депозирана по изпълнителното дело на 21.04.2021 г., /фирма/
моли да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия срещу длъжниците – да
бъдат наложени запори по банкови сметки, да се насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжниците, да се наложат възбрани върху притежавани от тях
недвижими имоти, да се наложат запори върху трудовите им възнаграждения. След
постъпила на 13.08.2021 г. молба от Н. АЛ. Н., изпълнителното производство е
прекратено от съдебния изпълнител с постановление от 20.08.2021 г., влязло в сила на
07.09.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От приложените към
изпълнителното дело удостоверения за наследници се установява, че ищцата Н. АЛ. Н.
се явява наследник по закон на В.М.Н., тъй като към датата на смъртта му тя е била
2
негова съпруга.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен в хода на висящ спрямо тях изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай, предвид въведеното от ищцата основание за недължимост
на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на
ответника срещу ищците; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от
страна на ищците-длъжници; 3/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по
давност на процесните задължения. Предвид специфичния характер на отрицателния
установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на
чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването оспорването на изпълнението да се обосновава
с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Това изискване следва да намери приложение и
по настоящия казус, въпреки прекратяването на изпълнителното дело, доколкото
спорно между страните е обстоятелството изтекла ли е погасителната давност спрямо
процесните вземания в рамките на образувания за тях изпълнителен процес.
Не са спорни между страните фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
изпълнителен лист за същите и образуването на изпълнително производство срещу
наследодателя на ищцата.
3
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността.
В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес,
като с обратна сила се обезсилват извършените по него изпълнителни действия и
техните последици, освен относно правата, придобити от третите за изпълнението лица
върху имуществото на длъжника по изпълнението, както и относно извършените
плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното
решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна
давност относно вземането тече от последното валидно поискано или валидно
извършено изпълнително действие, независимо от издаването или не на постановление
на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което има само декларативен
ефект, и без оглед осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното
производство, тъй като и през време на висящността на изпълнителния процес,
погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания
тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.". Нови действия, поискани или извършени след настъпване на
перемпцията спрямо изпълнителния процес, не са от естество да породят никакви
правни последици, включително относно право-прекъсващия ефект по отношение
теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД.
В разглеждания казус погасителната давност за процесните вземания е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
4
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 22.02.2018 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след
който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане на
предоставени услуги по водоснабдяванеу канализация и пречистване на отпадъчни
води представляват именно периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Доколкото
процесните задължения не са установени с влязло в сила съдебно решение, към тях
следва да се прилага именно кратката тригодишна погасителна давност, с оглед
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В разглеждания казус разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение, тъй като процесните вземания са установени не по силата
на съдебно решение, а въз основа на заповед за изпълнение, влязла в сила поради липса
на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, давностият срок на
вземанията за главница е следвало да изтече най-късно на 22.02.2021 г. Той, обаче, е
прекъснат с действия, предприети в хода на изпълнително дело № 20188630401521 при
ЧСИ С.Х., рег. № 863 при КЧСИ, а именно – с образуването на производството на
22.06.2018 г., доколкото подадената от взискателя молба съдържа упълномощаване по
чл. 18 ЗЧСИ. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща
искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В този
смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че
за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е
5
предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като
от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа.
Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело прекъсва
давността.
На 13.07.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, като чрез
това действие е прекъснато теченето на погасителната давност спрямо процесните
задължения, съответно – започнала е да тече нова такава, считано от последното
предприето действия на 13.07.2018 г.
Следващото действие, извършено по делото, годно да прекъсне теченето на
давността, е подаването от /фирма/ на молба за предприемане на конкретни
изпълнителни действие на 21.04.2021 г. Същото, обаче, не може да бъде разглеждано
като действие, прекъснало погасителната давност спрямо процесните вземания. От
датата на последното действие, прекъснало давността (налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника на 13.07.2018 г.), до извършването на тези действия
(21.04.2021 г.), е изминал период, по-дълъг от две години. Явно е, следователно, че към
момента, в който ответникът е подал молбата от 21.04.2021 г. за извършване на
изпълнителни действия, така образуваното изпълнително производство вече е било
перемирало – на 13.07.2020 г. – по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Извършените по
делото след тази дата действия не са породили правни последици, включително – не са
прекъснали течащата от последното валидно извършено изпълнително действие
погасителна давност в полза на длъжника. Изложеното води до извод, че процесните
вземания, дължими по силата на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. 12431/2018 г.
по описа на СРС, 54-ти състав, са погасени по давност. Същата е започнала да тече на
13.07.2018 г. (последното валидно изпълнително действие, извършено в хода на
изпълнителното дело), и е изтекла на 13.07.2021 г. Следователно, задълженията на
ищцата в качеството на наследник по закон на първоначалния длъжник по
изпълнителния лист са погасени по давност, макар и след датата на подаване на
исковата молба по делото (на 05.07.2021 г.). Изтичането на давността в хода на
висящото исково производство следва да бъде съобразено от съда, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
Изрично следва да се посочи, че подаването на молби от ищцата и нейния
наследодател за разсрочване на процесните задължения в хода на изпълнителното
производство, както и постъпилите по делото частични плащания, не представляват
признание за дължимостта на цялото вземане, съответно – не прекъсват теченето на
давността спрямо същото.
Въз основа на така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
процесната искова претенция е основателна и следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцовата страна, но тъй като
същата не е отправила искане за присъждането на такива, съдът не дължи произнасяне
по тяхната дължимост.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Н. АЛ. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /фирма/, не
дължи на /фирма/, ЕИК: ..................... със седалище и адрес на управление гр. С.,
/фирма/, сума в размер на 1288,18 лева, представляваща главница за предоставени
ВиК услуги в периода от 22.03.2012 г. до 14.01.2018 г., и сума в размер на 388,42
лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
22.04.2012 г. до 14.01.2018 г., предмет на изпълнително дело № 20188630401521 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 22.02.2018 г. по ч. гр. д. 12431/2018 г. по описа на СРС, 54-ти състав, срещу
В.М.Н. – наследодател на ищцата, поради погасяването на вземанията по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7