№ 1831
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110105917 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от АЛД. Д. АС. срещу
Община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2272 лв., претендирани по Акт за установяване на задължения №
МД АУ-2008-1/24.09.2015 г., издаден от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и
такси“, включващи сумата от 411,03 лв. – данък върху недвижимите имоти за периода
от 2010 г. до 2014 г., включително, сумата от 112,55 лв. – лихва върху данък върху
недвижимите имоти за периода от 2010 г. до 2014 г., сумата от 1128,65 лв. – данък
върху превозните средства за периода от 2010 г. до 2014 г., сумата от 359,17 лв. – лихва
върху данък върху превозните средства за периода от 2010 г. до 2014 г., сумата от
204,55 лв. – такси за битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г. и сумата от 56,20
лв. – лихва върху такси за битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г., за събиране
на които е образувано изпълнително дело № 13 по описа за 2016 г. на ЧСИ Надежда
Денчева с район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора
гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14, партер, поради изтекла погасителна давност.
Твърди се в исковата молба, че на 24.09.2015 г. на ищеца е издаден процесният
АУЗ по чл. 107, т. 3 ДОПК от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси, с
който са установени размери за данъци и такси за периода от 2010 г. до 2014 г. в общ
размер на 2272,15 лв. Въз основа на издадения АУЗ на 20.01.2016 г. срещу ищеца е
образувано изпълнително дело № 13 по описа за 2016 г. на ЧСИ Надежда Денчева с
район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора гр. Варна, ул.
„Драган Цанков“ № 14. Навежда се довод, че възможността на ответника да събира
чрез принудително изпълнение вземането си по издадения акт е погасено по давност,
тъй като по образуваното изпълнително дело на 23.02.2016 г. съдебният изпълнител е
наложил запор в КАТ върху притежаваните от ищеца автомобили, като след тази дата
не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече
1
от две години. Поддържа се, че на 23.02.2018 г. изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След настъпилата перемпция
в изпълнителното производство взискателят не е предприел никакви действия за
събиране на вземането си в продължения на още три години, поради което се твърди,
че възможността на ответника да събере чрез принудително изпълнение вземането си е
погасена по давност на 23.02.2021 г., съгласно чл. 110 ЗЗД. При тези съображения се
моли за уважаване на предявения иск, като се претендират и сторените в
производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор,
в който се оспорва предявеният иск като недопустим, тъй като в закона е предвиден
специален ред за отписване на погасени по давност публични вземания, който е
несъвместим с иска по чл. 439 ГПК, като се излагат подробни доводи в подкрепа на
това становище. В условията на евентуалност се излага, че искът е неоснователен в
частта, с която се претендира погасяване по давност на задължения за ДНИ, ТБО и
ДПС, начислени за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Пояснява се, че задълженията за
2010 г. са погасени по давност по силата на закона на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК,
поради изтекла абсолютна 10-годишна давност, което не се отнася за останалите
процесни задължения. Твърди се, че са предприети изпълнителни действия,
прекъсващи давността, а именно изпратено е запорно съобщение от 04.02.2016 г. за
налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, на 23.02.2016 г. е
наложен запор върху МПС, регистрирани на името на длъжника в КАТ и на 09.02.2021
г. е наложена възбрана върху 3/5 ид.ч. от НИ в гр. Варна, ул. „Сава“ № 18,
представляващ ПИ с идентификатор № 10135.52.291 с площ от 236 кв.м., заедно с
построените в имота 2 бр. сгради. Сочи се, че от 23.02.2016 г. до 09.02.2021 г. не са
изтекли повече от пет години и поради това погасителната давност за задълженията не
е изтекла. Не се оспорва обстоятелството, че в периода от 23.02.2016 г. до 09.02.2021 г.
не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради
което и е изтекъл срокът на перемпцията. Независимо от това се поддържа, че
налагането на възбрана на 09.02.2021 г. е валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, поради което следва да се вземе предвид и се посочва практика на
ВКС в този смисъл. С оглед изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Районен съд – Варна е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК. По възражението на ответната страна за недопустимост на
предявения иск съдът се е произнесъл с Определение № 4705/30.08.2021 г., като е
обсъдено, че в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, е бил поставен
въпрос за реда за защита правата на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане за ДНИ и
ТБО, което е събирано в рамките на изпълнителен процес, проведен при условията на
ГПК. Съдът е отговорил, че когато принудителното изпълнение на публично общинско
вземане се извършва от съдебен изпълнител по реда на ГПК, длъжникът може да
релевира възражението си за изтекла погасителна давност по исков ред, предявявайки
отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител не
разполага с правомощие да се произнася по възражение за погасителна давност, нито
може да отпише погасено публично вземане (Определение № 130/24.07.2017 г. на ВКС
2
по ч. гр. д. № 756/2017 г., ГК, II г. о.). В този смисъл – Определение № 130 от
24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017, ГК, II г.о., Определение № 494 от
20.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4728/2017 г., III г. о., ГК, както и според практиката
на ВАС, обективирана в Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016
г., 5-членен състав, и Определение № 5250 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
2453/2016 г., VII о.
Идентична претенция е била разглеждана и в Решение от 25.03.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 30/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав е преценил за неоснователно
релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск, поради
наличието на специална административна процедура за погасяване на публични об-
щински вземания, чрез отписването им по давност.
Видно от приложената по делото преписка по изпълнително дело №
20168070400013, по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие ВОС, peг.
№807 в КЧСИ, делото е образувано въз основа на молба на Община Варна на
20.01.2016 г. Принудителното изпълнение, насочено срещу ищеца, е за събиране на
вземания на ответната община към ищеца за сумата от 411,03 лв. – данък върху
недвижимите имоти за периода от 2010 г. до 2014 г., включително, сумата от 112,55 лв.
– лихва върху данък върху недвижимите имоти за периода от 2010 г. до 2014 г., сумата
от 1128,65 лв. – данък върху превозните средства за периода от 2010 г. до 2014 г.,
сумата от 359,17 лв. – лихва върху данък върху превозните средства за периода от 2010
г. до 2014 г., сумата от 204,55 лв. – такси за битови отпадъци за периода от 2010 г. до
2014 г. и сумата от 56,20 лв. – лихва върху такси за битови отпадъци за периода от 2010
г. до 2014 г., установени с Акт за установяване на задължения № МД АУ-2008-
1/24.09.2015 г., издаден от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“.
В резултат на молбата на взискателя за извършване на действия по
принудително изпълнение е изпратено съобщение с изх. № 1932/18.02.2016 г. до КАТ –
Варна и е наложен запор върху притежавани от длъжника моторни превозни средства
на 23.02.2016 г. Установява се от преписката по изп. дело, че последното предприето
от ЧСИ изпълнително действие е налагането на възбрана върху притежани от
длъжника недвижими имоти, видно от приложената молба за вписване, отбелязване
или заличаване с вх. № 2859/09.02.2021 г., подадена в Служба по вписванията гр.
Варна.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК ищецът мотивира от една
страна, с настъпване на перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а от друга – с
погасяване на вземането поради изтичане на давност. И макар и в исковата молба да се
сочи, че е изтекла петгодишната давност, то доколкото чл. 171, ал. 2 ДОПК предвижда
специална абсолютна давност за публичните вземания, то съдът намира, че следва да
бъдат изследвани предпоставките, обуславящи приложението и на двете давности-
петгодишната и десетгодишната такава. В този смисъл – Решение от 25.03.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 30/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Изяснява се от приложените писмени доказателства по делото, а и между
страните не се спори, че в периода от 23.02.2016 г. до 09.02.2021 г. не са предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността на вземанията на взискателя по
изпълнителното дело срещу длъжника и ищец в настоящото производство. В този
3
смисъл безспорно на 23.02.2018 г. ex lege е настъпила перемпцията по чл. 433, ал. 1 т. 8
ГПК.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 24 от 24.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., новата давност погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие и започва да
тече нова давност, а не се спира давността.
Следователно, с насочването на изпълнението по изп. дело № 13/2016 г. по
описа на ЧСИ Надежда Денчева чрез налагане на възбрана на 09.02.2021 г. върху
собствените на длъжника имоти е прекъсната давността за вземанията на ответника по
4
процесния АУЗ срещу ищеца, която в случай на бездействие на кредитора би изтекла
на 23.02.2021 г. (с оглед предприетия изпълнителен способ на 23.02.2016 г. за налагане
на запор върху притежавани от длъжника моторни превозни средства), тъй като както
бе изяснено по-горе, настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без
правно значение за погасителната давност на вземанията, които се събират
принудително в изпълнителния процес.
Независимо от горепосоченото обаче задълженията на ищеца, установени в акта
за установяване на публични задължения от 24.09.2015 г., за данък върху недвижимите
имоти по партида ********** за 2010 г. в размер на 18,59 лв. и лихва върху същия в
размер на 9,71 лв., за такси за битови отпадъци по партида ********** за 2010 г. в
размер на 9,30 лв.и лихва върху тях в размер на 4,87 лв., за данък върху превозните
средства по партида Q1432 за 2010 г. в размер на 140,25 лв. и лихва върху него в
размер на 75,11 лв., както и данък върху превозните средства по партида Q4-27 за 2010
г. в размер на 87,75 лв. и лихва върху него в размер на 46,99 лв., общо в размер на
392,57 лв., са погасени по давност на 01.01.2021 г., поради изтичането на абсолютната
10-годишна давност, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съгласно цитираната
разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността. В този смисъл давността за публичните общински
вземания за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2011 г. и е изтекла на 01.01.2021 г.
Това правнорелевантно обстоятелство се признава и от самия ответник в отговора на
исковата молба (л. 40, ст. 2 от делото).
Задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. не са погасени по давност, тъй
като давностният срок на най-ранното от тях – за 2011 г. започва от 01.01.2012 г. и към
момента на приключване на устните състезания (04.11.2021 г.) не е изтекъл, като
абсолютната давност за задълженията за 2011 г. би настъпила едва към 01.01.2022 г.
Ето защо, извън погасените по давност, съобразно чл. 171 ал. 2 ДОПК публични
общински вземания за 2010 г. и лихви върху тях, всички останали вземания са
дължими от ищеца и не са погасени по давност.
С оглед изложените правни съображения предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК се явява частично основателен и следва да бъде уважен като се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 392,57 лв., претендирани по
Акт за установяване на задължения № МД АУ-2008-1/24.09.2015 г., издаден от Община
Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“, включващи сумата от 18,59 лв. – данък
върху недвижимите имоти за 2010 г., сумата от 9,71 лв. – лихва върху данък върху
недвижимите имоти за 2010 г., сумата от 228 лв. – данък върху превозните средства за
2010 г., сумата от 122,10 лв. – лихва върху данък върху превозните средства за 2010 г.,
сумата от 9,30 лв. – такси за битови отпадъци за 2010 г. и сумата от 4,87 лв. – лихва
върху такси за битови отпадъци за 2010 г., за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 13 по описа за 2016 г. на ЧСИ Надежда Денчева с район на
действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Драган
Цанков“ № 14, партер, поради изтекла погасителна давност. За разликата над 392,57
лв. до пълния претендиран размер от 2272,15 лв., включващ сумата от 392,44 лв. –
данък върху недвижимите имоти за периода от 2011 г. до 2014 г., включително, сумата
от 102,84 лв. – лихва върху данък върху недвижимите имоти за периода от 2011 г. до
2014 г., сумата от 900,65 лв. – данък върху превозните средства за периода от 2011 г.
5
до 2014 г., сумата от 237,07 лв. – лихва върху данък върху превозните средства за
периода от 2011 г. до 2014 г., сумата от 195,25 лв. – такси за битови отпадъци за
периода от 2011 г. до 2014 г. и сумата от 51,33 лв. – лихва върху такси за битови
отпадъци за периода от 2011 г. до 2014 г., като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената
част от иска и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на ответника следва да бъдат
възложени съдебни разноски за сумата от 69,11 лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на адвоката, предоставил безплатната правна помощ на
ищеца. Съдът преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страма за
прекомерност на адвокатското възнаграждене на процесуалния представител на ищеца
за неоснователно, тъй като предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да
заплати дължимата държавна такса в размер на 15,70 лв. Същият има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не са поискани до
приключване на устните състезания по делото, разноски на ответната страна не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЛД. Д. АС.,
ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ОБЩИНА ВАРНА, гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, сумата от 392,57 лв. (триста деветдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки), претендирани по Акт за установяване на задължения № МД АУ-2008-
1/24.09.2015 г., издаден от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“,
включващи сумата от 18,59 лв. – данък върху недвижимите имоти за 2010 г., сумата от
9,71 лв. – лихва върху данък върху недвижимите имоти за 2010 г., сумата от 228 лв. –
данък върху превозните средства за 2010 г., сумата от 122,10 лв. – лихва върху данък
върху превозните средства за 2010 г., сумата от 9,30 лв. – такси за битови отпадъци за
2010 г. и сумата от 4,87 лв. – лихва върху такси за битови отпадъци за 2010 г., за
събиране на които е образувано изпълнително дело № 13 по описа за 2016 г. на ЧСИ
Надежда Денчева с район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807
на Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на
кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 14, партер, поради изтекла погасителна
давност, на основание чл. 439 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
392,57 лв. до пълния претендиран размер от 2272,15 лв., включващ сумата от 392,44 лв.
– данък върху недвижимите имоти за периода от 2011 г. до 2014 г., включително,
сумата от 102,84 лв. – лихва върху данък върху недвижимите имоти за периода от 2011
г. до 2014 г., сумата от 900,65 лв. – данък върху превозните средства за периода от
2011 г. до 2014 г., сумата от 237,07 лв. – лихва върху данък върху превозните средства
за периода от 2011 г. до 2014 г., сумата от 195,25 лв. – такси за битови отпадъци за
периода от 2011 г. до 2014 г. и сумата от 51,33 лв. – лихва върху такси за битови
отпадъци за периода от 2011 г. до 2014 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да
6
заплати на адвокат Р.Д., член на АК – Варна, с личен № *** по карта № VAK1672, със
служебен адрес гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 3, ет. 1, офис 1, сумата от 69,11 лв.
(шестдесет и девет лева и единадесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на АЛД. Д. АС. безплатна адвокатска помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 15,70 лв. (петнадесет лева и седемдесет), представляваща дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7