Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 419 по описа за 2017 година,
намира следното
Обективно съединени
искове по чл.344 ал.1
т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 ал. 1 и чл.225
ал.3 от КТ .
Депозирана е искова
молба от Е.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
против ПГ „……“ гр. Ихтиман, бул.“.“ № ., с която са предявени искове за
осъждане на ответника да й заплати сумата 450 лв. – средства за представително
облекло за 2016 г.; сумата 600 лв. – допълнително трудово възнаграждение, от
които 300 лв. ДМС за 24.05.2016 г. и 300 лв. за 15.09.2016 г.; сумата 856,24
лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г., от
които 661,54 лв. за 28 дни за 2015 г. и 194,60 лв. за 7 дни за 2016 г. и сумата
982,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение на ищцата за м.
февруари 2016 г. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се
твърди, че ищцата е работила в предприятието на ответника заемайки длъжността
„учител по руски език”. Със заповед № 325-325/08.02.2016 г. трудовото й
правоотношение с ответника било прекратено. С решение № 157/10.10.2016 г.,
влязло в сила на 09.11.2016 г., по гр. дело № 182/2016 г. по описа на ИРС,
уволнението било отменено, като незаконосъобразно и ищцата била възстановена на
преди заеманата от нея длъжност. Независимо от това, работодателят не й
заплатил сумата 450,00 лв. – средства за
представително облекло за 2016 г.; сумата 600 лв. – допълнително трудово
възнаграждение, от които 300 лв. ДМС за 24.05.2016 г. и 300 лв. за 15.09.2018
г.; сумата 856,24 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015
г. и 2016 г., от които 661,54 лв. за 28 дни за 2015 г. и 194,60 лв. за 7 дни за
2016 г. и сумата 982,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение на
ищцата за м. февруари 2016 г.
Представя като
писмени доказателства заварени копия от:
трудов договор № 3/09.09.2013 г., допълнително споразумение към трудовия
договор № 43/03.12.2015 г., заповед № 325-325/08.02.2016 г., решение №
157/10.10.2016 г. по гр. дело № 182/2016 г. по описа на ИРС, фиш за заплати за
м. февруари 2016 г. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза със задача към вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото и справка в счетоводната документация на ответника да посочи начислявани
и изплащани ли са допълнителни трудови възнаграждения за 24.05.2016 г. и 15.09.2016
г., както и средства за представително облекло и какъв е техния размер, както и
досежно размера на дължимите и неизплатени обезщетения за неползван платен
годишен отпуск и трудово възнаграждение.
В срока за отговор
ответникът депозира такъв, в който оспорва исковете. Сочи, че исковете за
средства за представително облекло и допълнително трудово възнаграждение, в общ
размер на 1050 лв. са недопустими. Оспорва исковете за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, като сочи че полагаемия се отпуск на ищцата за 2015 г. е
ползван от нея изцяло, а за 2016 г. й се дължи обезщетение съразмерно на
отработените от нея 5 дни за годината в размер на 194,60 лв. Твърди, че на
ищцата е изплатена сумата от 450,00 лв. за работно облекло за 2016 г., която
обаче тя не е отчела. Ето защо, тази сума, заедно със сумата 982,00 лв. –
стойността на зачислени й и невърнати от нея лаптоп „ASUS XLN“, на стойност 962,00 лв. и безжична мишка, на стойност 20,00 лв.,
или общо 1432,00 лв. била удържана от дължимите й обезщетения по чл. 220 КТ и
чл. 224 от КТ в общ размер на 1673,54
лв. с фиша за работна заплата за м. февруари 2016 г. В условията на
евентуалност ответникът прави и възражение за прихващане на сумата 1432,00 лв.
от претендираните с исковата молба.
Към отговора са
приложени, като писмени доказателства заверени копия от: фактури № № 2740 и
2748/03.08.2015 г., приемо-предавателен протокол от 03.08.2015 г. Прави искане
за поставяне на допълнителна задача към вещото лице по ССЕ, което да отговори
дали на ищцата са начислявани и изплащани суми за работно облекло за 2016 г. и
в какъв размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между
страните, че същите са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала
длъжност „учител по руски език”. Със заповед № 325-325/08.02.2016 г. трудовото
й правоотношение с ответника било прекратено. С решение № 157/10.10.2016 г.,
влязло в сила на 09.11.2016 г., по гр. дело № 182/2016 г. по описа на ИРС,
уволнението било отменено, като незаконосъобразно и ищцата била възстановена на
преди заеманата от нея длъжност. Не е
спорно и че понастоящем страните на са в трудово правоотношение.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при прекратяване на
съществувалото такова, на ищцата е начислено възнаграждение за ползвания от нея
5 дни платен годишен отпуск /от 01.02.2016 г. до 08.02.2016 г./ в размер на
194,60 лв.; обезщетениепо чл. 220 от КТ в размер на 817,30 лв. и обезщетение по
чл. 224 от КТ за 17 дни неползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на
661,64 лв., възлизащи общо на 1 673,54 лв. От така извършените начисления
са удържани 189,95 лв. за задължителни осигурителни вноски и данък ; 982,00 лв.
за невърнат лаптоп и безична мишка, на основание заповед № 371-371/23.02.2016 г. и 450, 00 лв. за представително облекло и
заповед № № 325-325/08.02.2016 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Разликата между двете суми е
преведена по посочената от същата банкова сметка ***.02.2016 г.
В заключението си, вещото
лице сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала право
на платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 17 дни и за 2016 г. в размер на
5 дни. Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за 5 дни неползван платен
годишен отпуск за 2016 г., възлизащ на 194,60 лв., не е начисляван и изплащан.
Експертът сочи още, че във ведомостта за м. декември 2015 г. на ищцата е
начислена и заплатени, заедно с дължимото трудово възнаграждение за същия
месец, сумата от 500 лв. – средства за представително облекло за 2016 г.
В представената по
делото заповед № 325-325/08.02.2016 г., с която трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, е посочено, че на ищцата следва да се удържи сумата 450,00 лв. за представително
облекло за 2016 г. Посочено е още, че същата следва да възстанови лаптоп „АSUS XLN“ на стойност 962,00 лв. и безжична мишка на стойност 20,00 лв. Сумата
от 982,00 лв. е приспадната от начислените дължими суми на ищцата за м.
февруари 2016 г. на основание заповед №
371-371/23.02.2016 г. на директора на ПГ „В. Левски“ гр. Ихтиман. Със
заповедта, на основание чл. 210 вр. с чл. 206 от КТ е разпоредено посочената
сума да се удържи от начислените на ищцата възнаграждения за м. февруари 2016
г., тъй като последната не е предала зачисления й лаптоп, „който е актив на
училището“, след прекратяване на трудовото и правоотношение. По делото не са
представени доказателства удостоверяващи връчването на заповедта на ищцата.
От приетите, като
писмени доказателства по делото заверени
преписи от фактура и приемо –предавателен потокол, е видно, че на 03.08.2015
г., ПГ „В. Левски“ гр. Ихтиман е
придобило собствеността върху лаптоп „АSUS X550LN“ на стойност 962,00 лв. и безжична мишка на стойност 20,00 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
По отношение на
първия от предявените искове .
Видно от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с дължимото трудово
възнаграждение за м. декември 2015 г. е заплатена сумата от 500 лв. за
представително облекло за 2016 г. Основанието за изплащането на същата е разпоредбата на
чл. 40б от ЗНП /отм./ и Наредба
№ 1 от 9.04.2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия
персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена/отм./. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ал. 2 от подзаконови нормативен акт: „Когато лицето от
педагогическия персонал напусне, то възстановява получената сума за
представително облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за
годината.“ Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между
страите, при липса на доказателства за отработени след този момент от ищцата
месеци при същия работодател, то претенцията за осъждане на ответника да
заплати сумата 450 лв. – средства за
представително облекло за 2016 г. се явява неоснователна. Неоснователни са и
претенциите за изплащане на сумата 600
лв. – допълнително трудово възнаграждение, от които 300 лв. ДМС за 24.05.2016
г. и 300 лв. за 15.09.2016 г., доколкото не се установява към посочения период ищцата
да е била в трудови правоотношения с ответника.
Претенциите
за неползван платен годишен отпуск за от които 661,54 лв. за 2015 г. и 194,60
лв. за 2016 г. се явяват основателни. Видно от заключението по назначената
съдебно счетоводна експертиза, второто от тях не е начислявано при прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата, макар че е било дължимо в претендирания
размер от 194,60 лв. за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2016 г., а
първото от тях в размер на 661,64 лв. за 17 дни за неползван платен годишен
отпуск за 2015 г. е начислено, но не е изплатено на ищцата, поради извършените
от работодателя удръжки.
По
отношение претенцията за сумата 982,00 лв., която е претендирана от
ищцата, неправилно удържана сума. Същата
е удържана от начислените суми за
ползваните от нея през м. февруари 2016 г. 5 дни платен годишен отпуск за
2015 г. в размер на 194,60 лв.; обезщетението по чл. 220 от КТ в размер на
817,30 лв. и обезщетението по чл. 224 от КТ за 17 дни неползван платен годишен
отпуск за 2015 г. в размер на 661,64 лв., възлизащи общо на 1 673,54 лв. Доколкото сборът на първото от възнагражденията
и обезщетението по чл. 220 от КТ, надхвърля претендираната сума от 982,00 лв.,
то основателна се явява ищцоната претенция в посочената й част.
Несъстоятелни са изтъкнатите
от ответника аргументи в тази насока. Не може да се приеме, че е реализирано
особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване
на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта,
с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е
едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за
обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово
възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не
бъде оспорена в предвидения по чл. 210, ал. 3 КТ срок. В
настоящия случай заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ е
издадена на 23.02.2016 г., т. е. след прекратяване на трудовото правоотношение,
което е извършено на 08.02.2016 г. Тъй като прекратяването на трудовото
правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за
събиране на вземането на работодателя, то последния не може да извърши
извънсъдебно прихващане на суми, които дължи на работника. Осъществяването на
рекламационното производство предпоставя налично трудово правоотношение. Дори
да е налице трудово правоотношение между страните уредената в закона
компенсация е допустима само при вземане за неизплатено трудово възнаграждение.
Конкретният случай не е такъв.
По
отношение направеното съдебно възражение за прихващане на сумата 962,00 лв. В
тежест на ответника бе да докаже наличие предпоставките за основание ангажиране
ограничената имуществена отговорност на ищцата. В случая доказателства в
тази насока – за причинени вреди не бяха
представени, нито такива за зачисляване на лаптоп на ищцата, нито за
фактическото му предаване, нито за това, че той не е отчетен на работодателя
при прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо, същото се явява неоснователно.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПГ „………..“ гр.
Ихтиман, бул.“……….“ № .., ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Г.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата 661,54 лв. представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 17 дни за 2015 г. и сумата 194,60 лв. представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2016 г., както и сумата
982,00 лв., неправилно удържана от работодателя от начислените и дължими
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за м. февруари 2016 г. и
обезщетение по чл.220 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, против ПГ „……….“ гр. Ихтиман, бул.“………..“ № ..,
искове за осъждане на ответника да й заплати сумата 450 лв. – средства за представително
облекло за 2016 г. и сумата 600 лв. – допълнително трудово възнаграждение, от
които 300 лв. ДМС за 24.05.2016 г. и 300 лв. за 15.09.2016 г., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: