РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000646 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. СТ. Б. и от М. П. Б. като майка и
законен представител на малолетната С. С. Б. против решение № 260260 от
15.06.2021 г., постановено по търг. д. № 822 по описа за 2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, в частта с която:
- са отхвърлени исковете, предявени от М. СТ. Б., ЕГН **********, и
С. СТ. Б., ЕГН ********** - чрез своята майка и законен представител М. П.
Б., ЕГН **********, срещу З. а. д. “Б. В. и. г.“АД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата 20 000 лева - за ищцата С. С. Б. и за заплащане на
сумата 10 000 лева - за ищеца М. СТ. Б., ведно със законна лихва от
16.05.2017 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди вследствие смъртта на А. С. Б., ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 09.05.2017 г. на път ***-
***, гр. А. - с. П., км. 6 (на около 500 м от разклона за с. Б.), причинено
виновно от водача на лек автомобил М. * *** с рег. № *******, за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със З. а. д. "Б. В. и. г.“ АД;
- са осъдени М. СТ. Б. и С. СТ. Б. чрез своята майка и законен
представител М. П. Б. да заплатят на З. а. д. „Б. В. и. г.“АД, сумата 355 лв. -
1
деловодни разноски по т.д. № 822/2020 г. на ПОС, XVI с.
Във въззивната жалба се поддържа становището, че обжалваното
решение е неправилно, поради което се иска същото да се отмени в
обжалваната му част, като се постанови друго, с което се уважат предявените
искове за сумата 20 000 лева за С. СТ. Б. и за сумата 10 000 лева за М. СТ. Б.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата 16.05.2017 г.
до окончателното им изплащане, като на ищците се присъдят направените
деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА с
ДДС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ЗАД „Б. В. и. г.“АД, с който се изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се иска решението да се потвърди, като на
дружеството да се присъдят направените деловодни разноски.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявени от М. СТ. Б. и от малолетната С. СТ. Б., чрез своята майка и
законен представител М. П. Б., против З. а. д. „Б. В. и. г.“АД, субективно
съединени искове за заплащане на сумата от по 50 000 лева /след допуснато
увеличение на първоначалните искове/ за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. С. Б.,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 09.05.2017 г. на път ***-
***, гр.А. - с.П., км. 6 (на около 500 м от разклона за с. Б.), причинено
виновно от водача на лек автомобил М. * *** с рег. № *******, за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със З. а. д. “Б. В. и. г.“ АД, ведно със законна лихва върху
главниците, смятано от 16.05.2017 г. до окончателното им изплащане.
Исковете се основават на следните установени по делото факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 09.05.2017 г., на път ***-***, гр. А. -
с. П., км. 6, на около 500 м от разклона за село Б., причинено виновно от
водача на лек автомобил М. * *** с рег. № *******, е настъпила смъртта на
возещата се в същия автомобил А. С. Б..
Безспорно е също, че починалата вследствие описаното ПТП А. С. Б. е
сестра на ищците М. СТ. Б. и С. СТ. Б..
Също така не се оспорва и факта, че към датата на произшествието, за
лекия автомобил М. * *** е имало действащ договор застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установените по делото обстоятелства относно факта на настъпилото
по вина на третото лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта
на А. Б., както и наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите между собственика на автомобила, с който е настъпило
произшествието и ответното застрахователно дружество, в случая са
необходими, но не и достатъчни условия, за да приеме, че е възникнала
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
2
Предвид заявените от ответника възражения, налице е спор относно
настъпването на твърдените за ищците вреди, обуславящи материално-
правната им легитимация по предявения иск.
Според застрахователя, ищците не попадат в кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на сестра им А. Б..
За да отхвърли предявения иск, Пловдивският окръжен съд е приел, че не
са установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на
тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с починалата
им сестра да е била по-силна и надхвърляща интензитета на нормално
присъщите за родствената връзка отношения.
Изложените в тази насока подробни и изчерпателни мотиви от
първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция,
като в подкрепа на решаващите изводи се налагат следните допълнения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които са материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. В този кръг по изключение са включени и други лица, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и които търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания, поради което е
справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който изхожда Върховният съд в Тълкувателно решение
№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Възприето е, че установяването на такава идентичност е
въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство
между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им
съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни
грижи и пр.
В конкретния случай, действителните отношения между ищците и
пострадалата приживе се установяват от показанията на разпитаните
свидетели Д. А. и А. Г.
От установените с показанията на тези свидетели факти обаче не би
могъл да се направи извод за наличието на някаква изключителна връзка
между ищците и тяхната сестра приживе. Установено, че до смъртта на А.
братът и сестрата били неразделни, макар че след като се омъжила, А.
живеела в с. Ч., а М. – в с. С.; че били привързани един към друг и постоянно
поддържали връзка; че взаимно са си помагали при необходимост; че били в
много добри отношения; че след смъртта на сестра си, М. се затворил в себе
си и преживявал тежко загубата й.
Установено е също, че С. също била привързана към по-голямата си
сестра; че А. Б. помагала на майка си в грижите и във възпитанието на по-
малката си сестра С., когато майка им ходела на работа, както и през един
3
период от 2-3 месеца през 2015 г. - 2016 г., когато родителите били в
чужбина, а детето било оставено на грижите баба си и дядо си.
Независимо, че конкретно установените факти сочат на много близки и
добри отношения между ищците и тяхната сестра, тези обстоятелства не
обуславят извод за изключителност на отношенията между тях, за някаква
трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията
между родители и деца.
В най-добрия случай така установените факти относно връзката между
М.Б. и С. Б. от една страна и тяхната сестра А. Б. – от друга, сочат на
обичайна родствена връзка между братя и сестри, характеризираща се с
традиционни за съвременното общество отношения на уважение, обич,
подкрепа и взаимопомощ между близки роднини. Не са установени факти за
полагане на грижи и помощ, както и за емоционална подкрепа и доверие
между тях извън обичайните, които да са оказали толкова трайно и
съществено влияние върху живота и съзнанието на ищците, че то да
съответства в голяма степен на въздействието, произтичащо от родителските
грижи, закрила и подкрепа. Въпреки близките отношения между двете сестри,
както и между брат и сестра и помощта, която А. е оказвала в грижите и
отглеждането на С., липсват релевантни факти, очертани в мотивите на
цитираното тълкувателно решение, които да са свързани със съществуването
на особено близка привързаност между ищците и ненадейно загиналата им
сестра, при която нейната смърт да е причинила на ищците морални
страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че
решаващите изводи на Пловдивския окръжен съд, относно липсата в
конкретния случай на материалните предпоставки за уважаване на
предявените искове и основаващото се на тази изводи решение, са правилни,
поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва
да се потвърди.
В полза на ответното дружество следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за представлявалия дружеството юрисконсулт, което съдът,
съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 450 лева
за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260260 от 15.06.2021 г., постановено по
търг. д. № 822 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с
която:
- са отхвърлени исковете, предявени от М. СТ. Б., ЕГН ********** и С.
СТ. Б., ЕГН ********** - чрез своята майка и законен представител М. П. Б.,
ЕГН **********, срещу З. а. д. „Б. В. и. г.“АД, ЕИК *********, за заплащане
на сумата 20 000 лева - за ищцата С. С. Б. и за заплащане на сумата 10 000
4
лева - за ищеца М. СТ. Б., ведно със законна лихва от 16.05.2017 г. до
окончателното плащане, представляващи обезщетения за неимуществени
вреди вследствие смъртта на А. С. Б., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 09.05.2017 г. на път ***-***, гр. А. - с. П.,
км. 6 (на около 500 м от разклона за с. Б.), причинено виновно от водача на
лек автомобил М. * *** с рег.№*******, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З.
а. д. “Б. В. и. г.“АД;
- М. СТ. Б. и С. СТ. Б. чрез своята майка и законен представител М. П.
Б. са осъдени да заплатят на З. а. д. „Б. В. и. г.“АД, сумата 355 лв. - деловодни
разноски по т.д. № 822/2020 г. на ПОС, XVI с.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. СТ. Б., ЕГН ********** и С. СТ. Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М. П. Б., ЕГН
********** да заплатят на З. а. д. „Б. В. и. г.“АД, сумата 450 лв. - деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за представлявалия дружеството
юрисконсулт по в.т.д. № 646 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен
съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5