№ 193
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Анг. Ат. П.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.
С присъда от 11.11.2021 г. по НОХД № 1196/21 г. Софийски градски
съд, НО, 3 с- в е признал подсъдимия А. В. Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, поради което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на
което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА. В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Д.
чрез защитника му адв. Д., в която се твърди, че същата е неправилна и
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а подсъдимият да
1
бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. В жалбата и в
допълнението към нея се излагат подробни съображения, че по делото не се
установява наличието на елементите на престъплението както от обективна,
така и от субективна страна, като се акцентира също така, че фактическата
обстановка не е изцяло изяснена. Твърди се, че съдът е игнорирал всички
доказателства, даващи възможност за точен отговор на въпроса от кога за
подсъдимия е било възможно да възприеме пострадалата. Поради това се
поддържа, че изводът за осъществен от страна на подсъдимия Д. състав на
престъпление е неправилен и неследващ се от събраните по делото
доказателства и се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която Д. да бъде оправдан изцяло.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП излага
доводи, че от материалите по делото се установява, че подсъдимият е
осъществил престъпния състав, за който е привлечен към наказателна
отговорност, и че последният не се е съобразил с пътните условия /влажен
път и намалена видимост/, поради което неговото поведение е довело до
настъпилия резултат. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Частният обвинител С.Я., редовно призован, не се явява.
Повереникът му адв. А.В., също уведомен, не се явява.
Адв. Д., защитник на подсъдимия, моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Излага съображения, че заключението на приетата във въззивната инстанция
експертиза е по- обосновано, поради което същото следва да бъде
кредитирано вместо заключенията на експертизите от досъдебното
производство, приети от първоинстанционния съд. Твърди, че по делото се е
установило по безспорен начин, че пешеходката е станала видима за
подсъдимия в момент, в който разстоянието между тях е било по- късо от
опасната зона, и че от отговорите на въпроси № 5 и № 7 от заключението е
видно, че пешеходката до последно не е била видима и не е било възможно
водачът да я възприеме като препятствие. Навежда доводи, че в процесния
случай е налице случайно деяние и подчертава, че не е доказано по делото
подсъдимият да е извършил нарушение на ЗДвП, което да е допринесло за
настъпване на процесното ПТП, а оттам и за вредоносния резултат.
2
Подсъдимият Д. се явява лично в съдебно заседание и поддържа
изложеното от своя защитник, като в допълнение посочва, че не е превишавал
скоростта, движел се е в колона от коли, бил е внимателен, преминавайки
през пешеходната пътека, намираща се преди мястото на удара, и не е очаквал
някой да излезе между спрелите коли. Акцентира, че до момента на удара не е
видял пешеходката нито я е възприел на пътя. В дадената последна дума моли
да бъде признат за невиновен.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейната отмяна поради следните съображения:
По делото пред първоинстанционния съд са събрани следните
доказателства: обясненията на подсъдимия Д., дадени пред съда, показанията
на свидетелите С.Я. и О. С., дадени в съдебно заседание, С. А., дадени в
съдебно заседание, и тези, дадени на фазата на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК,
П. А., дадени в съдебно заседание, и тези, дадени на фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 5 от НПК, К. Т., дадени в съдебно заседание, и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, Д. Д., дадени в съдебно заседание, и тези,
дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, В. Т., дадени в
съдебно заседание, и тези, дадени на фазата на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, и
П. Н. дадени в съдебно заседание; приети по делото експертизи, както следва:
СМЕ на труп, изготвена от вещите лица Ш. и В. на фазата на ДП /л. 34 и сл.,
т. 1 от ДП/, АТЕ, изготвена от вещото лице П. на фазата на ДП /л. 41 и сл., т.
1 от ДП/, КМАТЕ, изготвена от вещите лица Ш., В. и П. на фазата на ДП /л.
49 и сл., т. 1 от ДП/, първа допълнителна КМАТЕ, изготвена от вещите лица
Ш., П. и А. на фазата на ДП /л. 143 и сл., т. 1 от ДП/, и втора допълнителна
3
КМАТЕ, изготвена от вещите лица Ш., П. и А. на фазата на ДП /л. 12 и сл., т.
2 от ДП/; писмени доказателства по делото: докладни записки, протокол за
оглед на местопроизшествие от 03.11.2016 г. със скица и фотоалбум със
снимки към него, писмо от Национална система т. 112, препис – извлечение
от акт за смърт и удостоверение за наследници на починалата Н. Я.а,
документи във връзка с изследването с дрегер на подсъдимия, справка за
съдимост на подсъдимия, справка от ОПП – СДВР относно
правоспособността на подсъдимия Д. като водач на МПС; веществени
доказателства по делото – 1 бр. СД, изпратен от Национална система т. 112.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата
инстанция в мотивите на съда към присъдата на СГС, като са посочени
подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези
доказателства факти и обстоятелства. Въззивният съд подложи на внимателен
анализ същите доказателства, както, както и приетата в хода на въззивното
съдебно следствие КМАТЕ и намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. В. Д. е роден на ******** г. в гр. София, с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № **, българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,
безработен. Същият е правоспособен водач на МПС от 2005 г., притежаващ
категория В.
На 03.11.2016 г. около 17:20 ч. в гр. София по ул. „Иваница Данчев“ се
движел л.а. „Ситроен Ксантия“ с per. № ********, управляван от подсъдимия
А.Д.. Посоката на движение била от ул. „Панорамен път“ към бул.
„Александър Пушкин“. Пътят бил предназначен за двупосочно движение,
като платното за движение в посоката на процесния автомобил се състояло от
две пътни ленти с широчини по 3,5 м. Подсъдимият се движел в лявата пътна
лента, тъй като дясната била заета от паркирани МПС – та. От двете страни на
пътя се намирали тротоарни площи. Районът бил без улично осветление, а
пътното платно – мокро, поради което видимостта била намалена и се
осигурявала предимно от фаровете на движещите се по пътя МПС.
Преминавайки през района на ул. „Иваница Данчев“ № 11, управляваният от
подсъдимия л.а. се движел със скорост от 50 км/ч. Същевременно в същия
4
район пострадалата Н. Я.а предприела пресичане от дясно наляво спрямо
посоката на движение на МПС, управлявано от подсъдимия, като преминала
между паркираните в дясната пътна лента автомобили и без да спира и да се
огледа, навлязла в лявата пътна лента, в която се движел подсъдимият с
управлявания от него лек автомобил. Достигайки до мястото на удара,
пешеходката сменила посоката си на движение, като започнала да се обръща
на 180 градуса, т.е. с лице към тротоара, от който била дошла, и с дясната част
на тялото си към автомобила на подсъдимия Д.. Това бил първият момент, в
който последният е можел да възприеме пешеходката на пътното платно, но
той не я възприел и продължил напред движението с управлявания от него
автомобил, вследствие на което настъпил удар между дясната част на тялото
на пострадалата и предно дясно страничната част на МПС, управлявано от
подсъдимия. В момента на удара подсъдимият не видял пострадалата, а само
чул и усетил същия, поради което предприел спиране и установил автомобила
си след спирката на градския транспорт в дясната лента. В резултат на удара
Я.а получила голям брой сериозни травматични увреждания, но останала в
съзнание. Подсъдимият отишъл при пострадалата, поинтересувал се за
състоянието й, поискал съдействие от близкия магазин /взел кашони, които да
подложи под нея, за да не лежи на мократа и студена земна повърхност/,
помолил свой приятел да донесе одеяло, дал й да пие вода, изчакал идването
на линейката, а след като приключили следствените действия, отишъл на
място в болницата, за да се поинтересува отново за състоянието й и за това
дали може да помогне с нещо. На телефон 112 се обадили свидетелите С. и Д.,
като след тях се обадил и подсъдимият Д.. Пострадалата Я.а била откарана в
УМБАЛСМ Пирогов – гр. София, но въпреки интензивните медицински
грижи, починала на 21.11.2016 г.
Подсъдимият Д. е изпробван с Алкотест Дрегер 7510 № 0136, проба №
05077 и е констатирано, че същият не е употребил алкохол.
От заключенията на приетите по делото от първоинстанционния съд
съдебно- медицинска експертиза на труп, изготвена от вещите лица Ш. и В.
на фазата на ДП, и комплексна медико- автотехническа експертиза, изготвена
от вещите лица Ш., В. и П. на фазата на ДП, както и на назначената и приета в
хода на въззивното съдебно следствие тройна комплексна съдебно-
5
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Т., И. и
Г., се установява, че при пострадалата са регистрирани следните травматични
увреждания: Закрита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в контузия с
разкъсно- контузни рани в дясна челно- слепоочна област на главата, вкл. с
кръвонасядане на десния слепоочен мускул, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситата в дясно
слепоочно, в ляво задно слепоочно предно тилно и в ляво челно горно
вътрешно; Коремна травма, изявена с контузия в долния десен край на
предната коремна стена с кръвонасядане и разрехавяване на пикочен мехур и
масивен ретпроперитонеален хематом в малък таз; Травма на опорно-
двигателен апарат, изразяваща се в счупване на таза с отваряне на дясната
кръстно- хълбочна става, широко отваряне на лонното съчленение и счупване
на лявата срамна кост, и травма на крайниците: кръвонасядане по предната
повърхност на долната трета на дясната предмишница, кръвонасядане в
долната трета на дясно бедро външно- странично и отзад охлузвания и
кръвонасядания на ляв долен крайник с масивно кръвонасядане в дълбочина с
оформен тъканен джоб по задно- вътрешна повърхност на долна трета на ляво
бедро и горната трета на лява подбедреница и с травма на лява коленна става,
съчетана с излив на кръв в коленната става. Посочените по- горе експертизи,
приети по делото, установяват още и състояние след трахеостомия,
усложнения: гнойно- некротичен трахеобронхит, двустранна пневмония,
сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност,
стеатонекротичен панкреатит, както и придружаващи заболявания: тежко
изразена генерализирана склероза на мозъчните артерии, венечните артерии
на сърцето и аортата, морфологични данни за артериална хипертония и
исхемична болест на сърцето. Според СМЕ на труп и КМАТЕ, изготвени на
ДП и приети по делото от първоинстанционния съд, установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и
могат да се получат от ПТП. Въз основа на огледа, аутопсията и
медицинската документация СМЕ на труп и КМАТЕ правят категоричен
извод, че в случая е налице пряка и непрекъсната причинно- следствена
връзка между установените травматични увреждания, респ. настъпилото
ПТП, и последвалата смърт на пострадалата. Същият извод прави и
назначената и приета в хода на въззивното производство КСМАТЕ, според
която основната начална причина за настъпване на смъртта на пострадалата е
6
именно тежката съчетана травма, като на база на нея и последвалото я
коматозно състояние с принудително обездвижване и залежаване са се
развили дегенеративни и възпалителни промени, които наред с
посттравматичните усложнения са оформили настъпване на непреодолима
многоорганна недостатъчност, която е непосредствената причина за смъртта.
В съдебно заседание на въззивната инстанция на 31.05.2022 г. вещото лице Г.
потвърждава, че е налице пряка причинно- следствена връзка между
получената от пострадалата травма и настъпването на смъртта, независимо от
периода между тях и независимо, че на пострадалата е водено активно и
компетентно лечение.
Относно механизма на пътно- транспортното произшествие съдът
приема следното: Подсъдимият Д. се е движел със скорост от 50 км/ч преди и
по време на удара. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 41,8 м.
Пострадалата Я.а е предприела пресичане на пътното платно от дясно наляво
спрямо посоката на движение на процесния л.а. и достигайки до мястото на
удара – на около 3 м преди линията на ориентира по посока на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, е предприела обръщане на 180
градуса. Първият момент, в който пострадалата е станала видима за
подсъдимия, е 2,00 секунди преди настъпването на удара, когато същата се е
намирала на мястото на удара, а л.а. – на 27,8 м от мястото на удара. В този
момент пострадалата е била осветена от фаровете на автомобила, но
подсъдимият не я е възприел. При движението си със скорост от 50 км/ч
подсъдимият, макар да е можел да види пострадалата, не е можел да спре
управлявания от него лек автомобил и да предотврати настъпилия удар.
Скоростта, с която подсъдимият е можел да избегне настъпването на ПТП –
то, е 37,2 км/ч или по- ниска.
Първоинстанционният съд в достатъчна степен е обсъдил
противоречията в доказателствения материал по делото и е направил логични
и обосновани изводи относно приетата от него фактическа обстановка.
Въззивният съд като цяло споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд, приемайки някои нови обстоятелства, изводими от
заключението на приетата пред него КМАТЕ, които обаче не водят до
7
различни правни изводи.
Всички доказателства сочат по категоричен начин участието на
подсъдимия Д. в извършването на престъплението, за което е обвинен. В тази
насока съдът кредитира показанията на свидетелите С., Т. и Д., които са
основните преки очевидци на инкриминираното ПТП, доколкото същите
почиват на лични и непосредствени наблюдения върху осъществилите се
събития. Следва да се посочи обаче, че са налице противоречия във и между
показанията на тези свидетели. В тази връзка настоящият съдебен състав
споделя изложеното в мотивите към обжалваната присъда относно това по
кои въпроси следва да се даде, респ. не следва да се даде вяра на показанията
на посочените свидетели. Трябва да се има предвид, че свидетелските
показания почиват на лични възприятия, които могат да бъдат различни за
един и същи факт от действителността, с оглед момента на възприемане на
ситуацията и гледната точка на възприемащия я. Поради изложеното
свидетелските показания на изброените по- горе свидетели следва да се ценят
като такива, даващи важна информация относно механизма на ПТП – то и
поведението на пострадалата и на подсъдимия по време на и след процесното
ПТП. От особена важност в тази насока са показанията на св. С., който, с
оглед мястото, на което се е намирал – на спирката на градския транспорт, е
имал най-пълна възможност да наблюдава поведението на пострадалата. Този
свидетел е категоричен, че е възприел пострадалата Я.а още при излизането й
от магазина и започването от нейна страна на пресичане на улицата,
излизайки измежду паркираните автомобили. Това се потвърждава и от
обективно констатираното както от показанията на останалите свидетели,
така и от протокола за оглед, че същата е носила торби с покупки.
Обстоятелството, че този свидетел не е възприел момента на обръщане на
пострадалата, както и е посочил, че според него Я.а е била ударена в нейната
лява част, което се опровергава от заключенията на приетите по делото
експертизи, не може да мотивира съда да дискредитира изложеното от този
свидетел в неговата цялост, а само в тази част, в която се констатира
посоченото противоречие. В останалата част показанията на този свидетел
почиват на лични и непосредствени впечатления, намират опора в останалия
доказателствен материал, като следва да се посочи също така, че този
8
свидетел е имал най-добра видимост върху цялостното поведение на
пострадалата, както и че с оглед обстоятелството, че същият е чакал на
спирката и е гледал за идването на автобус, вниманието му не е било заето
така, както може да се приеме, че става въпрос за свидетелите Т. и Д., които
са управлявали МПС към момента на инцидента. Ето защо съдът кредитира
показанията на свидетеля С. относно посоката на пресичане на пострадалата
Я.а, като възприе твърдението му, че същата е ударена в лявата си част по-
скоро като логично съждение с оглед цялостната фактическа обстановка и не
го кредитира в тази му част. В тази насока първоинстанционният съд е
изложил подробни и задълбочени съображения, които се споделят изцяло и от
настоящата инстанция.
От своя страна, св. Д. е видял удара между управлявания от подсъдимия
автомобил и пострадалата в един по-късен момент, както е заявил самият той,
когато пострадалата е била вече във въздуха, поради което, освен безспорния
факт на възникналото ПТП, от неговите показания не може да бъде направен
извод за поведението на участниците в него преди момента на настъпването
му.
Внимателният прочит на показанията на св. Т., също води до извод, че
следва да бъде кредитирано изложеното от св. С. за предходното поведение
на пострадалата. Същият твърди, че е видял момента на удара, както и че в
този момент пострадалата е била обърната с дясната си страна към
автомобила на подсъдимия, което е безспорен факт и се потвърждава от
заключенията на приетите по делото експертизи. В показанията си, дадени на
фазата на досъдебното производство, непосредствено след случилото и
потвърдени от него при прочитането им пред първоинстанционния съд, той
не твърди изрично, че е видял движението на Я.а преди това. Ето защо
правилно първоинстанционния съд не е кредитирал твърдението на свидетеля
пред него, че Я.а е пресичала от ляво на дясно по пътното платно, приемайки
го като съждение и следствие с оглед възприетата й позиция в момента на
удара. Същото изрично е в противоречие с показанията на св. С., за които бе
посочено по-горе, че са правдиви и ясни и следва да бъдат кредитирани. В
останалата си част, относно факта на удара, както и на обстоятелството с коя
част на автомобила е ударена пострадалата и липсата на спирачна реакция от
страна на подсъдимия, изложеното от този свидетел е непротиворечиво и
9
следва да бъде кредитирано.
Що се отнася до показанията на останалите свидетели – С.Я., С. А., П.
А., В. Т. и П. Н. този съд намира, че като цяло показанията им следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите са обективни и безпристрастни, като
приложението на чл. 281 от НПК се е наложило по отношение на
обстоятелства, които не са от особено съществено значение за разкриването
на фактите по делото. Следва да се посочи също така, че тези свидетели не са
възприели настъпването на процесното ПТП, но независимо от това, техните
показания допринасят за изясняване на времето, мястото и обстановката, при
които произшествието е настъпило, както и на поведението на подсъдимия
след осъществяване му – обстоятелства от значение за процесния случай. По
изложените съображения съдът счита, че показанията на останалите
свидетели следва да бъдат кредитирани като логични, непротиворечиви и
взаимно свързани.
Независимо, че в наказателния процес обясненията на лицето, срещу
което се води производството, освен доказателствено средство, се явяват и
средство за защита на това лице по повдигнатото срещу него обвинение, този
съд кредитира изложеното от подсъдимия Д. като логично, вътрешно
непротиворечиво и взаимно свързано с останалия събран по делото
доказателствен материал. В нито една част от обясненията на подсъдимия не
се съзира желание за скриване или изопачаване на част от фактите, за да бъде
представен в по-благоприятна светлина, като още веднъж следва да се
посочи, че изложеното от него се потвърждава от другите събрани по делото
доказателства. Изложеното от подсъдимия Д. намира опора в приетите по
делото експертизи относно механизма на произшествието и обективните
находки, установени при извършения оглед. Твърдението му, че не е видял
пострадалата, предприела пресичането, се потвърждава на практика от
липсата на спирачна реакция на управлявания от него автомобил. По
изложените съображения съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения
като отговарящи на реално осъществилата се фактическа обстановка и
съответни на другите събрани по делото доказателства. Единствено
обясненията не следва да бъдат кредитирани в частта относно твърденията
му, че се е движил в „колона“ от автомобили, доколкото това се опровергава
от останалия събран доказателствен материал. Видно от заключението на
10
приетата пред въззивната инстанция КМАТЕ, пред управлявания от
подсъдимия автомобил, не е имало други, които да се явяват пречка на
видимостта му към пострадалата. Установява се от разпита на вещите лица
пред въззивната инстанция, че дори да е имало друг автомобил, който да се е
движел пред процесния, то той е бил на такова разстояние /не по- малко от 15
– 20 м/, което е позволило на пешеходката да предприеме обръщането си на
180 градуса, и в този смисъл наличието на такъв автомобил пред процесния
не е повлияло на възможността на подсъдимия да възприеме пешеходката.
Ако се приеме, че л.а., управляван от подсъдимия, се е движел в колона от
автомобили, намиращи се на по- близко от посоченото по- горе разстояние
един от друг, то тогава пешеходката е щяло да бъде ударена от друг
автомобил, а не от процесния. Очевидно това не се е случило, поради което и
на основание на гореизложеното съдът намира, че дори подсъдимият да се е
движел в колона от автомобили това не е повлияло на възможността му да
възприеме пешеходката.
Съдът кредитира с доверие писмените и веществените доказателства по
делото като относими към предмета на доказване по делото.
Съдът дава вяра на приетите по делото СМЕ на труп, АТЕ, КМАТЕ и
КСМАТЕ относно установените травматични увреждания на пострадалата и
настъпилите деформации на л.а., управляван от подсъдимия, вследствие на
удара, както и относно наличието на пряка причинно- следствена връзка
между процесното ПТП и смъртта на пострадалата, доколкото същите не си
противоречат по тези въпроси и са подробно обосновани с оглед механизма
на осъществяване на настъпилото ПТП, който предстои да бъде обсъден в
мотивите на настоящото решение.
Съдът кредитира изготвената в ДП и приета в хода на
първоинстанционното производство АТЕ по въпроса за техническата
изправност на управляваното от подсъдимия Д. МПС.
На следващо място, разлика е налице между направените изводи
съответно от КМАТЕ и двете допълнителни КМАТЕ, от една страна, и
КСМАТЕ, от друга, относно посоката на движение на пешеходката.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от
първоинстанционния съд, че пешеходката е предприела пресичане от дясно
наляво, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Този извод се
11
потвърждава и от назначената и приета от въззивния съд КСМАТЕ.
По делото са изготвени две АТЕ, интерпретиращи поведението на
участниците във възникналото ПТП, както и причините за неговото
настъпване, респективно, възможността същото да бъде предотвратено. В
тази насока съдът намира за основателни доводите на защитата, че
заключението на приетата във въззивната инстанция експертиза е по-
обосновано, поради което по тези въпроси същото следва да бъде
кредитирано вместо заключенията на експертизите от досъдебното
производство, приети от първоинстанционния съд. Съображенията за това са
следните:
На първо място, видно от отговора на втора задача, КМАТЕ, изготвена в
ДП, прави извод, че мястото на удара по дължина на пътното платно е на 7,0 –
8,0 м преди ориентира, считано по посоката на автомобила, управляван от
подсъдимия, докато в заключението на КСМАТЕ се сочи, че мястото на удара
е на около 3 м преди линията на ориентира по посока на движението на същия
автомобил. Вещите лица, изготвили КСМАТЕ в хода на въззивното
производство, в съдебно заседание на 31.05.2022 г. детайлно са обяснили
причината за наличието на тази разлика, а именно че вещите лица, изготвили
КМАТЕ на ДП, са изчислили мястото на удара посредством емпирични
формули, които следва да се прилагат тогава, когато ударът е челен. В случая
обаче ударът не е челен, а е тип приплъзващ удар. Това обстоятелство се
извлича както от деформациите върху процесния автомобил, така и от
установените травми на пострадалата. Впрочем при разпита на вещите лица
от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 07.10.2021 г. същите
потвърждават, че ударът не е челен, а е леко страничен и приплъзващ /л. 118/.
С оглед на изложеното съдът намира, че в заключението на КСМАТЕ мястото
на удара е по- точно определено, тъй като е отчетена спецификата на удара.
Във връзка с горното следва да се има предвид обстоятелството, че
между приетите по делото експертизи няма различия що се отнася до
механизма на ПТП – то – инициалният удар е настъпил между предно дясно
страничната част на л.а. и дясната част на пострадалата, от удара под центъра
на тежестта на тялото на пострадалата е последвало отхвърляне на същото
нагоре и леко ротиране надясно с възкачване на преден капак на автомобила
вдясно, след което главата на пострадалата е достигнала с предно дясно
12
страничната си част до предното стъкло, като след носене тялото на
пострадалата е изпаднало и се е установило в мястото, където е петното
червеникава течност. На основание на гореизложеното съдът изцяло
кредитира описания в експертизите механизъм на процесното ПТП, като
приема, че посоката на движение на пострадалата е от дясно наляво. Нещо
повече – в заключението на КСМАТЕ вещите лица, описвайки механизма на
процесното ПТП, детайлно са изложили връзката между отделните етапи от
неговото осъществяване и причинените травми на пешеходката, респ.
настъпилите деформации върху процесното МПС, а наличието на такава
връзка установява по безспорен начин, че процесното ПТП се е осъществило
именно по този механизъм. С оглед на приетото от този съд, че пострадалата
се е движела от дясно наляво, а ударът е настъпил между л.а., управляван от
подсъдимия Д., и дясната част на тялото на Я.а, следва да се приеме, че
пострадалата в действителност е предприела обръщане на 180 градуса, т.е. с
лице към тротоара, от който е дошла, и с дясната част на тялото си към
автомобила на подсъдимия Д..
Времето, мястото и обстановката, при които се е осъществило
процесното ПТП, дават основание на съда да кредитира извода на вещите
лица, изготвили КСМАТЕ, че в момента, в който пешеходката се е намирала
на мястото на удара, като е започнала да се обръща на 180 градуса и да стои
неподвижно, е първият момент, в който подсъдимият Д. е имал възможност
да я забележи, осветена от фаровете на автомобила, който е управлявал.
Съображенията за възприемане на този извод се основават най- вече на
обстоятелството, че вещите лица, изготвили КСМАТЕ, са отчели всички
фактори, които са влияели на видимостта на водача на МПС в посока нейното
намаляване и ограничаване. На първо място, вещите лица са отчели
наличието на дъжд като фактор, намаляващ видимостта на водача с 20 % и
променящ стойностите на разстоянията на видимост. При условията на ясно
нощно време осветеността пред л.а. от късите светлини е, както следва: вляво
от автомобила странично наляво до 4,5 м и напред 40 – 45 м, пред фронта на
автомобила осветеното пространство е 45 – 50 /55/ м, и вдясно от автомобила
странично до 5 м и напред на разстояние 65 – 75 м. При наличието на дъжд
стойностите се променят, както следва: вляво от автомобила странично
наляво до 3,5 м и напред 30 – 35 м, пред фронта на автомобила осветеното
пространство е 35 – 40 м, и вдясно от автомобила странично до 4 м и напред
13
на разстояние 50 м. На следващо място, вещите лица са отчели и всички
останали фактори, освен наличието на дъжд, които са влияели на видимостта
на водача на процесното МПС – т.н. „морски здрач“, който заедно с дъжда е
довел до наличието на ниска контрастност, както и тъмните дрехи на
пострадалата, като всички тези фактори в своята съвкупност са ограничавали
видимостта на водача. Впрочем и вещите лица в с.з. на 31.05.2022 г. подробно
излагат съображения, че при условия като процесните водачите на МПС не
могат ясно да различат обектите един от друг нито да определят цветовете на
предметите и по- скоро ги възприемат като петна или силуети. Видно от
КМАТЕ, изготвена на ДП, тези фактори не са взети предвид нито при
определяне на осветеността пред автомобила от късите светлини, нито при
определяне на първия момент, в който пострадалата е била видима за
подсъдимия. Вещите лица, изготвили КМАТЕ и първата ДКМАТЕ на ДП, са
приели, че пострадалата е била видима за подсъдимия, когато е излязла
между спрелите в дясната лента на пътното платно автомобили, но не са
съобразили всички фактори, ограничаващи видимостта на водача. С оглед на
това този съд приема изводите, направени от КСМАТЕ, че когато
пешеходката вече е била на пътното платно и е излязла между спрелите в
дясната пътна лента автомобили, които са попречили на подсъдимия Д. да я
възприеме още, когато тя за първи път е стъпила на пътното платно, и се е
намирала на разстояние на около 1,28 м от мястото на удара, същата е
попадала на границата между осветената и неосветената зона на фаровете на
автомобила. Това означава, че като се имат предвид всички фактори, водещи
до ограничена видимост, пешеходката не е била видима за водача. В
следващия момент вече /след 1,42 секунди/ пострадалата се е намирала на
мястото на удара, а л.а., управляван от подсъдимия, е бил на 27,8 м е от
мястото на удара. В този момент пешеходката е предприела обръщане на 180
градуса и е била неподвижна, но вече осветена от фаровете на л.а., поради
което е била видима за водача и той е можел да я възприеме.
Различните отговори на вещите лица относно първия момент, в който
подсъдимият е можел да види пострадалата, логично водят и до различни
изводи относно предотвратимостта на удара от страна на подсъдимия с
избраната от него скорост. Впрочем и КМАТЕ, и КСМАТЕ правят
категоричен извод, че скоростта, с която се е движел управляваният от
подсъдимия Д. автомобил преди удара и към момента на удара е била от 50
14
км/ч. От друга страна обаче в заключението на КМАТЕ и на първата
ДКМАТЕ вещите лица са приели, че ударът е бил предотвратим с избраната
от подсъдимия скорост от 50 км/ч, докато вещите лица, изготвили КСМАТЕ,
подчертават, че ударът е бил предотвратим, но със скорост от 37,2 км/ч или
по- ниска. Като се има предвид, че по делото се прие, че подсъдимият е имал
възможност да възприеме пострадалата за първи път едва когато същата се е
намирала вече на мястото на удара /или 2 секунди преди удара според
заключението на КСМАТЕ/, следва да се кредитира изводът именно на тази
експертиза, че пострадалата е можело да бъде възприета от подсъдимия, но от
такова разстояние, което не му е давало възможност да спре при скоростта, с
която се е движел.
Съдът отчита разлики в заключенията на КМАТЕ и КСМАТЕ и по
въпрос шести – относно осветеността пред л.а. от късите светлини и
възможността на водача да спре в осветената зона при скоростта, с която се е
движел. Относно осветеността пред процесното МПС, както вече беше
посочено по- горе, в заключението на КМАТЕ не е отчетен дъждът като
фактор, намаляващ видимостта на водача и променящ стойностите на
разстоянията на видимост, поради което настоящата съдебна инстанция
кредитира посочените параметри на осветеност от късите светлини на
процесното МПС, посочени в заключението на КСМАТЕ. Касателно
възможността на водача да спре в осветената зона при скоростта, с която се е
движел, отново вяра следва да се даде на КСМАТЕ – водачът е имал
възможност да види пешеходката, когато я е осветил с фаровете на
управлявания от него л.а., т.е. в зоната на осветеност на неговите фарове, но
със скоростта, с която се е движел, не е имал възможност да спре. Този извод
се налага поради възприетото по- горе от настоящата въззивна инстанция
относно първия момент, в който подсъдимият е можел да види пострадалата.
Налице е и различна дължина на определената от двете експертизи
/КМАТЕ и КСМАТЕ/ опасна зона – съответно 39 м и 41,8 м. Тази разлика
обаче не е толкова съществена, доколкото не тя е основополагаща за
различните изводи на вещите лица. Според настоящата съдебна инстанция
причината за тях е обстоятелството, че вещите лица, изготвили КМАТЕ в ДП,
не са отчели факторите, които са довели до ограничена видимост на
подсъдимия Д.. Оттук следват и значителните разлики в двете експертизи,
15
сред които е и отговорът на въпроса: видима ли е била пешеходката за водача
в момента, в който автомобилът се е намирал на разстояние преди мястото на
удара, равно на опасната му зона. Тъй като съдът възприема изводите на
КСМАТЕ относно първия момент, в който пострадалата е можело да бъде
възприета от подсъдимия Д. поради изложените вече доводи, то и по
отношение на отговора на този въпрос кредитира изложеното в заключението
на КСМАТЕ, а именно че в момента, в който автомобилът се е намирал на
разстояние от мястото на удара на 41,8 м /опасната му зона за спиране/,
пешеходката се е намирала на около 0,9 м от мястото на удара и по-
конкретно на границата на осветената зона на фаровете на л.а., поради което
водачът не е имал възможност да я вижда. В тази връзка следва да се уточни,
че дори да се приеме, че опасната зона за спиране не е 41,8 м, а 39 м, то
отново подсъдимият не е можел да възприеме пострадалата, тъй като тя е
попаднала в зоната на осветяване от фаровете на л.а., когато последният се е
намирал на 27,8 м от мястото на удара и в този смисъл едва тогава
подсъдимият е можел да я възприеме, но не и по- рано било то на 41,8 м или
на 39 м разстояние от мястото на удара.
Според приетата в хода на съдебното следствие пред настоящата
въззивна инстанция и кредитирана на основание на изложените по- горе
мотиви КСМАТЕ подсъдимият е можел да предотврати удара, ако се е
движел със скорост от 37,2 км/ч или по- ниска.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с
действията си подсъдимият А. В. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна – на 03.11.2016 г. около 17:20 ч. в гр. София, в
района на ул. „Иваница Данчев“ № 11, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с регистрационен номер №
********, с посока на движение от ул. „Панорамен път“ към „бул.
16
Александър Пушкин“, подсъдимият Д. нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката Н. П. Я.а, като след извършване на деянието е
направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалата –
обадил се е на телефон 112, оказал е помощ на пострадалата /дал й е вода,
взел е кашони от близките магазини, за да ги подложи под пострадалата, за да
не лежи върху студената и мокра земна повърхност, помолил е свой приятел
да донесе одеяло, за да я завие/, изчакал е идването на линейката, а след като
са приключили следствените действия, е отишъл на място в болницата, за да
се поинтересува отново за състоянието на пострадалата и за това дали може
да помогне с нещо.
Налице е извършено от страна на подсъдимия при управлението на
МПС нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, която гласи: „водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състоянието да спрат пред всяко предвидимо препятствие.” На първо
място, следва да бъде изтъкнато, че, видно от приетата по делото от
настоящата инстанция и изцяло кредитирана от този съд КСМАТЕ, ударът се
явява непредотвратим за подсъдимия Д. с избраната от него скорост от 50
км/ч. При така констатираната непредотвратимост на удара и съобразявайки
обстоятелството, че скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил е в
рамките на разрешената за мястото, следва да бъде извършена преценка
относно това налице ли са нарушения от негова страна на правилата,
въведени от ЗДвП, както и дали са налице други обстоятелства, с които
същият е следвало да се съобрази при определяне на скоростта си на
17
движение. Подсъдимият Д. се е движел със скорост, която е в границите на
разрешената за движение на мястото на произшествието – 50 км/ч, не е бил
употребил алкохол. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП вменява на
водачите задължение да се движат със скорост, която е съобразена с всички
обстоятелства, които са от значение за безопасността на движението. За да е
налице нарушение на това правило, следва да се установят конкретни
обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени от водача, и в случай че
същите са били съобразени, той би управлявал с по-ниска скорост и
респективно – не би настъпило инкриминираното ПТП. Именно това е имал
предвид законодателят, като е посочил, че водачите следва да управляват
автомобила с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко ПРЕДВИДИМО
препятствие. Ако наличното на пътя препятствие не може да бъде
квалифицирано като „предвидимо” с оглед конкретната пътна обстановка,
преценена съобразно задълженията на водача и нормалната житейска логика,
същото не може да обуслови наличието на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1
от ЗДвП. В разглежданата хипотеза се установиха именно такива
обстоятелства. Мястото на произшествието е от такова естество, че
предполага с висока степен на вероятност пресичането на пешеходци. Това е
така, на първо място, защото подсъдимият се е движел с управлявания от него
л.а. в населено място с намиращи се в района спирка на градския транспорт,
жилищни сгради, различни видове магазини, вкл. и намиращи се в близост до
мястото на удара две пешеходни пътеки. Всички тези обстоятелства
предполагат завишено внимание у водачите. В тази връзка, макар и
неразрешено, поведението на пострадалата не е необичайно и неочаквано,
като се има предвид, че наоколо е имало магазини, жилищни сгради и спирка
на градския транспорт. На следващо място, следва да се отчетат и
конкретните пътни условия, обуславящи ограничената видимост на
подсъдимия, както и обстоятелството, че последният е бил напълно запознат с
характера и интензивността на движението в района, тъй като живеел в
квартала. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът
стигна до категоричния извод, че на мястото, където е възникнало
произшествието, и при времето на възникването му пешеходката –
пострадалата Н. Я.а, се явява ПРЕДВИДИМО препятствие, тъй като е
нормално да се предположи, че на една натоварена улица в рамките на
населено място и при наличието на магазини, спирка на градски транспорт и
18
пешеходни пътеки в близост може да се появи пешеходец, дори и същият да
не извърши правилна преценка за предприеманото пресичане. Като
обстоятелство, което е следвало да бъде отчетено от страна на подсъдимия
като водач на МПС, безспорно се явява и ограничената му видимост – по
цялата дясна страна на пътя му е имало паркирани МПС – та, валяло е дъжд и
пътното платно е било мокро, стъмвало се е, а уличното осветление не е
работело, поради което подсъдимият е разчитал изцяло на осветеността пред
л.а., който е управлявал, от късите му светлини. Поради това съдът приема, че
подсъдимият е управлявал лекия автомобил със скорост, която, макар че е в
рамките на разрешената, се явява несъобразена с конкретната пътна
обстановка, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2,
изр. 1 от ЗДвП. Следва да се посочи също така, че скоростта от 50 км/ч, с
която подсъдимият е управлявал автомобила, се явява максималната за
територията на населено място, което предполага, че до същата следва да се
прибягва при оптимално възможните за едно населено място благоприятни
условия – наличие на оптимална видимост, състояние на пътя и др. При
наличието на всички изброени по- горе обстоятелства подсъдимият Д. е
следвало да избере скорост на управлявания от него автомобил така, че при
появата на пешеходец да е в състояние да спре. Несъобразявайки се с
изброените обстоятелства и управлявайки лекия автомобил с несъобразена с
пътната обстановка скорост, подсъдимият Д. е нарушил виновно правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е възникнало ПТП с пресичащата
пешеходка Н. Я.а, довело до смъртта на последната.
Авторството на деянието касателно причинената смърт на пострадалата
Я.а се установява по безспорен и категоричен начин от приетите по делото
експертни заключения. Всичко това води до несъмнения извод, че смъртта на
починалата Н. Я.а е резултат от удара с автомобила на подсъдимия. Поради
това съдът приема, в която насока споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, че е налице пряка причинно- следствена връзка
между нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от
подсъдимия Д., и причинената смърт на пострадалата.
В същото време съдът намира, че подсъдимият Д. не е извършил
вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и следващия се от него
19
резултат. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП регламентира
задължението на водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото от приетата КСМАТЕ се установява, че подсъдимият се е движел
със скорост от 50 км/ч и в момента, в който за пръв път е можел да възприеме
пострадалата, той не е имал възможност да предприеме спиране и да избегне
удара с избраната от него скорост, но е можел да предотврати настъпването
на ПТП – то, ако се е движел със скорост от 37,2 км/ч или по- ниска. В този
смисъл въззивната инстанция счита, че не се установява по делото
подсъдимият Д. да е отклонил вниманието си, в резултат на което да не е
възприел своевременно пострадалата, въпреки че е можел, и съответно да не е
предприел необходимите действия, за да избегне удара. Напротив, установява
се по категоричен начин, че подсъдимият е можел да възприеме пешеходката,
но намирайки се на такова разстояние от нея, че с избраната от него скорост
не е можел да предприеме аварийно спиране, посредством което да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Поради това подсъдимият Д.
следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, доколкото се установи, че същият се е движел със
скорост, несъобразена с конкретните условия на пътната обстановка, и при
избор на скорост от 37,2 км/ч или по- ниска процесното ПТП не би
настъпило, без това да се отразява върху квалификацията на деянието
съобразно текстовете на НК. В тази насока не е налице пречка, с оглед
изрично изложеното в т. 7 от ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС.
Съдът споделя правния извод на първоинстанционния съд, че е налице
хипотезата на привилегирования състав по смисъла на чл. 343а, б. „б“ от НК.
Именно като оказване на помощ след деянието следва да бъде
характеризирано поведението на подсъдимия Д., който се е обадил на телефон
112, оказал е помощ на пострадалата /взел кашони, които да подложи под нея,
за да не лежи на мократа и студена земна повърхност, помолил свой приятел
да донесе одеяло, дал й да пие вода/, изчакал е идването на линейката, а след
като са приключили следствените действия, е отишъл на място в болницата,
за да се поинтересува отново за състоянието на пострадалата и за това дали
може да помогне с нещо. Към този момент пострадалата Я.а е била жива, като
20
обективно поведението на подсъдимия е било насочено и годно да й окаже
помощ. Обстоятелството, че впоследствие Я.а е починала, като смъртта й е в
причинно- следствена връзка с процесното ПТП, не може да промени
квалифицирането на поведението на подсъдимия именно като оказване на
помощ, доколкото същото времево е обвързано с момента на настъпване на
ПТП – то и непосредствено след него. Ето защо, този съдебен състав намира,
че деянието на подсъдимия Д. правилно е квалифицирано като такова по чл.
343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От субективна страна съдът приема, че подсъдимият Д. е извършил
инкриминираното деяние при форма на вината непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод съдът гради както въз основа на
заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие КСМАТЕ,
така и въз основа на общата му преценка за осъществилата се фактическа
обстановка, при която, ако подсъдимият беше избрал съобразена скорост с
оглед конкретните условия на пътната обстановка, то удар не би настъпил. В
тази насока, независимо от наличното нарушение на правилата за движение
по пътищата, извършено от Я.а като пешеходка, подсъдимият Д. е имал
възможност, преценявайки адекватно ситуацията и действайки съобразно
вмененото му задължение по закон, да съобрази скоростта си с конкретните
условия и да предотврати настъпването на произшествието. Като не е
изпълнил това си задължение, същият е нарушил правилата за движение по
пътищата и е допринесъл за настъпването на ПТП – то и резултата от него.
По изложените дотук съображения настоящият въззивен състав споделя
правните изводи на първоинстанционния съд, че извършеното от Я.а
нарушение на правилата за движение по пътищата следва да бъде
преценявано като обосноваващо наличието на съпричиняване и респективно
смекчаващо отговорността на подсъдимия, но не води до извод за липса на
виновно извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от
подсъдимия. Доколкото последният е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП – то при спазване на нормите на ЗДвП, то не могат да
бъдат споделени и доводите на защитата за наличието на „случайно деяние”
по смисъла на чл. 15 от НК. Ето защо и този съдебен състав приема, че
21
деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината
непредпазливост.
По така изложените причини съдът намери и в тази насока като цяло
споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият А. В.
Д. е осъществил състав на престъпление, което следва да бъде квалифицирано
като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, извършено от подсъдимия Д., законът предвижда
наказание лишаване от свобода до ЧЕТИРИ години.
Първоинстанционният съд правилно е преценил смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, определяйки наказанието при лек
превес на първите в размер близък до минималния такъв и под средния за
конкретния вид престъпление, предвиден в санкционната част на
разпоредбата на чл.343а, ал.1, б. “б” от НК, а именно лишаване от свобода за
срок от 1 /една/ година. Доводите на първоинстанционния съд в тази насока,
свързани както с личността на подсъдимия, така и с наличието на сравнително
висока степен на обществена опасност в конкретния случай и наличното
сериозно съпричиняване от страна на пострадалата, намират опора в
доказателствения материал и се споделят изцяло от настоящия въззивен
състав. Първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен и наличните
отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е преценил, че не е
налице хипотезата на чл. 55 от НК, така че и най-ниското наказание,
предвидено в санкционната част на правната норма, да се явява несъразмерно
тежко. Поради това правилно наказанието по отношение на подсъдимия е
определено при условията на чл. 54 от НК в размер близък до минималния и
под средния за конкретния вид престъпление, а именно – ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Следователно присъдата в частта относно
индивидуализацията на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
спрямо подсъдимия Д. ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК, се явява
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.
22
1 от НК за отлагане на изпълнението на така индивидуализираното наказание.
Данните за личността на подсъдимия, поведението му по време на процеса и
изразеното от него съжаление, както и обстоятелството, че подсъдимият, с
изключение на конкретния случай, не се отличава като изключително опасен
участник в движението по пътищата, дават основание да се приеме, че целите
на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е необходимо ефективното му
изтърпяване и самият факт на наказание, придружен с определения
изпитателен срок, ще окаже необходимото предупредително и
дисциплиниращо въздействие, за да не извършва подсъдимият други
противоправни прояви. Не е без значение в тази насока и съпътстващото
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
Що се касае до наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВАЛЯВА МПС с оглед становището на съда, релевирано по-горе,
относно коректния размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
същото се явява индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 49,
ал. 3 от НК. Размерът и на това наказание правилно е отмерен от страна на
първоинстанционния съд, което предполага потвърждаване на присъдата и в
тази й част.
Следва бъде взето предвид и обстоятелството, че срещу присъдата не са
постъпили протест или жалба от частното обвинение, което не позволява
дори и теоретично да се приеме, че може да се изведе от материалите по
делото утежняване на положението на подсъдимия чрез увеличаване на
наказанието или премахване на приложението на чл. 66 от НК.
Правилно с оглед постановената присъда в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски, което налага потвърждаването на
присъдата и в тази й част.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна. Същата
следва да бъде изменена в частта, в която подсъдимият Д. е признат за
виновен в извършването на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като
подсъдимият бъде оправдан по това обвинение и бъде признат за виновен в
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. В останалата част
23
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК и чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 11.11.2021 г., постановена по НОХД №
1196/21 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 3 с-в, като ПРИЗНАВА
подсъдимия А. В. Д. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в
извършване на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24