Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217
07.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1180 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Л.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.В.Б., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-1253-000795 от 04.11.2021 г., издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.
Оспорващият считал обжалваната заповед за нищожна, неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че както ЗППАМ, така и Акт за установяване на административно нарушение №****** от 04.11.2021 г., послужил като база за издаването й, били издадени при допуснати очевидни и съществени процесуални нарушения, което довело до неправилно установяване на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон. В АУАН било посочено, че съставителят му К. М. М. изпълнява длъжността младши инспектор при ОДМВР Хасково, с-р Пътна полиция Хасково, а в обжалваната заповед длъжността на К. М. М.била посочена като мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково. Било налице противоречие между текста на АУАН и на издадената въз основа на него заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Това противоречие било съществено, доколкото в следствие на него не можело да бъде установено каква длъжност заема актосъставителя, а оттам и дали притежава легитимация да издаде АУАН. Неизяснено било и каква длъжност заема лицето В. Ж. Д., съставило обжалваната заповед. Не можело да се направи заключение, че това лице разполага с правомощия да издаде акта, поради което съдът следвало да обяви същия за нищожен поради некомпетентност на издателя му.
Развиват се съображения, че предвид разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство било обвързано с определен срок, който не бил съобразен от административния орган. Формулирайки санкцията в обжалваната заповед, органът оставил голяма възможност за тълкуване какво точно е имал предвид. Изложеното засягало съществено правото на защита на лицето, спрямо което е наложена мярката, като същото било в невъзможност да разбере за какъв срок му се налага тя. Неопределеният срок създавал правна несигурност и на това основание заповедта следвало да бъде отменена.
На следващо място се твърди, че предоставеният на жалбоподателя екземпляр от ЗППАМ бил до такава степен нечетлив и неясен, че това довело до ограничаване правото му да се запознае със съдържанието му и да изгради ефективна защита срещу акта. Това също водело до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране и било основание за отмяна на акта.
Твърди се също, че посоченото в АУАН №****** от 04.11.2021 г. техническо средство Дрегер 7410+ бил технически неизправен и негоден да установи резултат за наличие на алкохол в дъха на лицето. Неизяснено останало обстоятелството дали конкретното техническо средство е преминало успешно проверка, дали било от одобрен тип и разполага ли с валиден технически паспорт. Тъй като пробата била извършена в 14:28 ч. на 04.11.2021 г., в обичайното работно време на делничен ден, било лишено от логика лицето да е консумирало алкохол, а К. М. М.демонстрирал пред жалбоподателя значителна неопитност и незнание как да работи правилно с процесния дрегер.
Претендира се съдът да отмени обжалваната Заповед като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и да я обяви за нищожна.
Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2021 г. от К. М. М., на длъжност младши инспектор при ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта В. Ж. Д., служител МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №******, срещу С.Л.П. ***, за това, че на 04.11.2021 г., в 14:28 часа, в гр.Х., ул.„Р.“, в посока към ул.„Е.“, като водач на лек автомобил, управлява лек автомобил Хонда ЦРВ с рег.№*********, водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410+ с фабр.номер ARSK 0258, като уредът отчита 0,76 промила алкохол в издишания въздух. Издаден талон за изследване с номер 082634.
Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. С цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
В АУАН е вписано, че са иззети като доказателства СУМПС №*********, Контролен талон №*******, СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с номер *********.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, който не е вписал в него възражения. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от С.Л.П. на дата 04.11.2021 г.
Приложен е и Талон за изследване №082634, попълнен по образец Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, връчен срещу подпис на С.Л.П. в 15.00 часа на 04.11.2021 г., за извършена на същия на 04.11.2021 г. в 14 ч. и 28 мин предварителна проба с алкотест Дрегер 7410+ ARSK 0258, показал положителен резултат 0,76 ‰. В талона се съдържа и отбелязване срещу подпис от д-р Н., че лицето не е дошло да даде кръв за алкохолна проба.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0253-000795 от 04.11.2021 г., издадена от В. Ж. Д., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, се налага на С.Л.П.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС с №********* до решаване на въпроса за отговорността му за не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че К. М. М., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, е съставил АУАН GA №******, против С.Л.П. ***, за това, че на 04.11.2021 г., в 14:28 часа, в гр.Х., по ул.„Р.“, в посока към ул.„Е.“, управлявал лек автомобил Хонда ЦРВ с рег.№********* след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер 7410+ARSK 0258, като уредът отчита 0,76 ‰ алкохол в издишания въздух от водача, с което виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана след текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 04.11.2021 г.
Жалбата срещу заповедта, депозирана чрез ОДМВР Хасково с вх.№125300-19927/19.11.2021 г., е подадена на 18.11.2021 г. чрез куриерска фирма, видно от датата на приемане на пратката, отразена в представената товарителница на „Еконт Експрес“ ООД, гр.Русе, с баркод 1050484117694 и удостоверително писмо от същата куриерска фирма.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и изхождаща от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР.
От неоспореното по делото обстоятелство, че издалият оспорената заповед В. Ж. Д. заема длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, се установява по несъмнен начин, че същият попада сред посочените в т.9 от Заповед №1253з-479/16.11.2020 г. държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта. Обстоятелството, че в процесната ЗППАМ е посочен друг номер на заповедта за упълномощаване (№272з-479) от дата 16.11.2020 г. не е от съществено значение за валидността на издадения акт, при безспорно доказано по делото валидно оправомощаване на издателя му.
Не са налице основания за прогласяване нищожност на заповедта, която е валидно издадена в писмена форма и подписана от компетентен орган.
Подробно развитите в жалбата съображения, че в процесната ЗППАМ лицето, съставило АУАН Серия GA №******, а именно К. М. М., е посочено като „мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково“, за разлика от цитирания АУАН, в който е вписано като „младши инспектор при ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, е без отношение към валидността на обжалвания административен акт.
Неоснователно е и възражението на оспорващия за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесната заповед, предвид това, че предоставеният му екземпляр от ЗППАМ бил нечетлив и неясен. Това обстоятелство от една страна не е доказано по делото, тъй като дори приложеното към жалбата ксерокопие на оспорената заповед е достатъчно четливо, а от друга страна С.Л.П. с подписа си в разписката под текста на ЗППАМ №21-1253-000795/04.11.2021 г. е удостоверил получаването на препис от заповедта, без да отрази възражения относно четливостта на същия. Адресатът на административния акт е имал възможност да се запознае със съдържанието му и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита в твърдения смисъл.
Правото на защита на адресата на акта не е накърнено и от начина, по който в процесната ЗППАМ е формулиран нейният срок, тъй като от вписаното в текста на заповедта става достатъчно ясно, че Свидетелството за управление на МПС на С.Л.П. се отнема временно, за срок до решаване на въпроса за неговата административнонаказателна отговорност, но този срок не може да превишава предвидения в закона срок от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба, в приложимата й редакция, действаща към датата на издаване на ЗППАМ, предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че С.Л.П. на 04.11.2021 г., в 14:28 часа, в гр.Хасково, е управлявал лек автомобил, бил е изпробван от контролни органи на движението по пътищата за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер и уредът е отчел 0,76 промила алкохол в издишания въздух.
Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №****** от 04.11.2021 г., с който е установено извършено на същата дата от С.Л.П. административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП.
В изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК, административният орган е издал ЗППАМ след цялостно изясняване на значимите за случая факти и обстоятелства. Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Обстоятелството, че на 04.11.2021 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил, на практика не е спорно, а за извършеното му изследване с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, и отчетената концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, по делото са приобщени неоспорени писмени доказателства. Проверяваното лице се е подписало без възражение на връчения му Талон за изследване, в който е отразена извършената с Алкотест Дрегер 7410+ ARSK 0258 проба в 14.28 часа на 04.11.2021 г. и резултатът от същата – отчетен 0,76 промила алкохол в издишания въздух. Твърденията на оспорващия за техническа неизправност на уреда и неумение за боравене с него на извършилия проверката актосъставител, са голословни и неподкрепени с доказателства. Недоказани са и допълнително изложените в молбата на пълномощника на жалбоподателя твърдения за обективно възпрепятстване на последния да се придвижи до лечебно заведение за изследване от кръвна проба на концентрацията на алкохол, в дадения му с Талона за изследване срок.
Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №****** от 04.11.2021 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.
Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1253-000795 от 04.11.2021 г., издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: