Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 22.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осемнадесета,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 11828 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.А.С. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните
работи, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 911.02
лева /съобразно допуснатото в о.сз. на 04.11.2019г. изменение на иска/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 129 часа за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.10.2017г. до
31.03.2019г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” в МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения
период е положил общо 888 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1014.98 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от 126.98 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 869.44 лева. С оглед
това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе сума, ведно със
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, депозира
отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен
служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Твърди,
че целият исков е действала Наредба № 8121з-791/28.10.2014г., която в т. 1 посочва, ча за всеки отработен нощен час или част от него
между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Моли за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 03.09.2019г.,
обявен за окончателен в проведеното на 04.11.2019г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 01.10.2017г. до 31.03.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „младши
инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението –
Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението в МВР.
От приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положен труд по време на официални
презници и платежни бележки за периода 01.10.2017г. до
31.03.2019г., се установява, че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за м. 10.2017г. – 64ч., за м. 11.2017г. – 26ч., за м. 12.2017г. – 46ч.,
за м. 01.2018г. – 64ч., за м. 02.2018г. – 48ч., за м. 03.2018г. – 32ч., за м.
04.2018г. – 56ч., за м. 05.2018г. – 48ч., за м. 06.2018г. – 58ч., за м.
07.2018г. – 46ч., за м. 08.2018г. – 64ч., за м. 09.2018г. – 42ч., за м.
10.2018г. – 54ч., за м. 11.2018г. – 42ч., за м. 12.2018г. – 48ч., за м.
01.2019г. – 64ч., за м. 02.20448г. – 48ч. и за м. 03.2019г. – 48ч.
Приобщени към делото са и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения
за полгане на труд през нощта мужду 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на
официални призници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г.. ищецът е положил общо 888ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1015ч. Установява се,
че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не
са заплати 129ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 911.02 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” на длъжност „началник на дежурна смяна” и като такъв е държавен
служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния
период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи
в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал.
9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители
в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. е положил 888ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1015ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 129ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 911.02
лева. Следователно предявеният иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Събразно представените договор за правна защита и съдействие,
фактура от 02.10.2019г. и операционна бележка, заплатеното такова от С. е в
размер на 360 лева с ДДС /300 лева без ДДС/. Така уговореното възнаграждение е
в установения в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, поради което и възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар настоящият състав на съда не
споделя, поради което и заплатеното от ищеца следва да се присъди в пълния му
размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 200 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 50.00 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес:
гр. С., ул. „****”, № **** да заплати на Г.А.С., ЕГН **********,*** 2А, офис
318, сумата от 911.02 лева /деветстотин
и единадесет лева и две стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 129 часа
за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес:
гр. С., ул. „****”, № **** да заплати на Г.А.С., ЕГН **********,*** 2А, офис
318, сумата от 360.00 лева /триста и
шестдесет лева/, представляваща направените в производството разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес:
гр. С., ул. „****”, № ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200.00
лева /двеста лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: