Решение по дело №67/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 а.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Л. П. А. , с адрес в Б., ул." И. М." № * , С. П. К. ,с адрес в Б. , ул." В. Ч." № * и Г. П. А. ,с адрес в същия град, ул. И. М. № * , срещу Определение № 562 от 21.01. 2010 г. постановено по гр.дело № 2542/ 2009 г. на районен съд Б., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателите по поправена искова молба, иск по чл. 53 ал.2 изр. второ ЗКИР, срещу Д ............. , Д. А. Т., Н. С. Н. , М. С. И. и О. Б. представлявана от К. .

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия . Частните жалбоподатели поддържат тезата,че са собственици на процесния имот по реституция ,на основание решение № 2142 от 06.06. 2006 г. постановено по гр.д. № 819/ 2005 г. на районен съд Б. , с което като наследници на П. К. А. ,им е възстановена собствеността върху част от нива в м. " М. " в землището на Б. , с площ 1267 кв.м., която част попада в урбанизирана територия, върху поземлените имоти с идентификатори по КК № *.114 - собственост на д., № *.153- собственост на Д. А. Т. , Н. С. Н. и М. С. И. и № *.152 собственост на О. Б. Твърдят, че след влизане в сила на решението на БРС на 06.07. 2006 г. ,са поискали от службата по кадастъра при АК -Б. да бъде допълнена КК с възстановения имот и бил съставен акт № 25 от 10.07. 2009 г. за непълноти и грешки , с който се обособява нов имот с идентификатор № 04279.602.214, с площ 1258 кв.м., но собствениците на имотите върху които попада въстановената част от реституираният им имот, отказали да го подпишат , оспорвайки правото им на собственост.

В мотивите към обжалваното определение районият съд е изразил становище ,че възраженията на ответниците направени в писмените отговори на исковата молба, са основателни. Направен е извод ,че в случая "няма не спор за местонахождението на имота на ищците ,а за това дали е налице непълнота на КК на Б. ,свързана с неотразяване на имота възстановен на ищците". Поради това първоинстанционнят съд е направил извод ,че след като ответниците физически лица се легитимират като собственици на един от поземлените имоти върху част от който ищците твърят ,че попада собствения им възстановен имот , се касаело за спор за собственост към минал момент- момента на коопериране на земята ,поради което срещу тях ищците следва да предяват претенцията си по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. А тъй като спора за собствеността с Д. и О. е към настоящият момент ,то те следвало да предявят иск по чл. 108 ЗС ,поради което бил недопустим предявения иск по чл.53 ал.2 изр. второ от ЗКИР .

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.276 ал.1 ГПК , от надлежни страни в процеса , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивният съд намира следното:

От фактическа страна ищците твърдят, а и в тази насока се съдържат данни в решението на районен съд Б. № 2142 от 06.06. 2006 г.по гр.дело № 819 / 2005 г., че процесният имот за пръв път е заснет по кадастралния план на Б. през 1957 г. с номер 652 и е включен в регулационните граници на града със заповед № *353 / 1965 г. Тогава имотът е бил включен с други имоти в общ парцел І в кв. 297 и отреден за Ветеринарна лечебница . Районният съд възстановил собствеността върху имота по ЗСПЗЗ е констатирал, че част от имота с площ 1267 кв.м. не е застроена и на нея не са реализирани каквито и да било мероприятия, които да препятстват възстановяването й ,поради което собствеността върху тази част от имота е била възстановена. В случая е налице непълнота на кадастралната карта , тъй като процесният имот на ищците не е заснет със самостоятелен номер ,а попада върху имоти на ответниците . Всяка грешка или непълнота на кадастралния план ,или на кадастралната карта , свързан със спор за материално право , е основание за предявяване на иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Правилното формулиране на петититума на исковата молба по чл.53 ал.2, изр. второ ЗКИР включва не само искане за установяване непълнота или грешка в кадастралната основа , но и искане за установяване съществуването на спорното материално право в полза на ищеца или праводателя му към момента на одобряване на действащия ПУП. Решението по такъв иск има за предмет установяване правото на собственост върху имота , или на част от него към минал момент- изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и площи . В тази установителна част на иска той не е идентичен с иска по чл. 108 ЗС, който има за предмет защита на правото на собственост към момента на предявяване на иска. В този смисъл има зависимост между двата иска , като след уважаване на иска по чл.53 ал.2 ЗКИР и попълване на кадастралната карта може да се води успешно иск по чл.108 ЗС. Що се касае до иска чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ той се предявява при спор за собственост върху земеделски имоти към момента на масовизацията на земята ,но при висящо административно поризводство. При положение ,че и ищците и ответниците физически лица в настоящия спор имат влезли в сила позитивни решения за реституция на земеделските имоти липсва правен интерес за водене на такъв иск и той ако бъде предявен би бил недопустим.

Поради това становището на първоинстанционния съд ,че предявеният иск по чл.53 ал.2 изр. второ ЗКИР ,макар и формулиран в петитумната му част непрецизно/ което подлежи на поправяне като се остави исковата молба без движение/ е недопустим ,е необосновано и незаконосъобразно , поради което обжалваният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.При посочените данни , интересът от иск по чл.53 ал.2 изр. второ ЗКИР е налице доколкото ищците претендират право на собственост към минал момент- този на изготвяне на кадастралната основа , като за допустимостта на иска е достатъчно твърдението им , че процесното място съставлява отделен имот , който не е заснет с отделен номер и погрешно е заснет като част от съседните имоти, а дали фактическото и правно положение действително е било такова към същия момент е въпрос на основателност на претенцията.

Поради изложените по-горе съображения Б. окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 562 от 21.01. 2010 г. постановено по гр.дело № 2542/ 2009 г. на районен съд Б. ,с което е прекратено производството и връща делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: