РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. М., чрез пълномощника
адв.Д.Д. срещу решение № 1414/06.08.2021г. по гр.д. № 17025/2020г. на РС
Пловдив ХХІ граждански състав, с което Г. И. М., ЕГН **********, с адрес:
*** е осъден да плати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
следните суми: 3024,94 лева – главница, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
31.01.2018 г. в гр. Пловдив, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съгл. ЗП № BG/06/117003033452; 675,57 лева - обезщетение за
забава за периода 06.10.2018 г. - 17.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 1092,40 лева - разноски по делото по
съразмерност. Иска за обезщетение за забава за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 748,68 лева и за периода 11.07.2018г. -
05.10.2018г., е отхвърлен като неоснователен.
1
Решението се обжалва в осъдителната му част. В жалбата се сочи, че
съдът неправилно е възприел наличието на разногласие между участниците в
ПТП като правно понятие и се сочи, че според жалбоподателя това е
оспорване на механизма на ПТП, което в случая не е налице, което се доказва
от обстоятелствата по делото и от факта, че на следващия ден
жалбоподателят пак паркирал на същия паркинг. Твърди се, че ако
жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП, не би напуснал
местопроизшествието. Освен това напускането евентуално на
местопроизшествието не е извършено в хипотезата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ,
тоест когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е
задължително по закон. Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената
му част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, в който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив.
Същите са с правно основание чл.500 ал.1 т.3от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Фактите по това дело доказани пред РС Пловдив са следните. На
31.01.2018г. в гр. Пловдив, на ул. „Кръстьо Раковски“ до № 15,
жалбоподателят М. управлявал собствен л.а. „Ауди А4“ с ДК № ***, като при
движение на заден ход на паркинг, предизвикал ПТП – ударил л.а. „Ауди А3“
с ДК № ***, като нанесъл материални щети и напуснал мястото на
произшествието. Стойността на причинените вреди на МПС „Ауди А3“ с ДК
№ *** възлиза в размер от 3024,94 лева. Към датата на събитието между
увредения и ЗК „Уника“ АД е бил сключен, валиден, действащ и покриващ
2
съответния риск договор „Каско на МПС“; увреденото МПС е било
отремонтирано, като ЗК „Уника“ АД е покрила разходите за това в размер на
3024,94 лева по застраховката „Каско“. Към датата на събитието била налице
валидна застраховка ГО за МПС на водача М., съгл. ЗП №
BG/06/117003033452 при ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. На
ответника М. е съставен АУАН за извършени нарушения на чл. 40, ал. 1 и чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП, подписан без възражения. Щетите са доказани, като
според АТЕ е налице причинна връзка между ПТП и същите. Размерът им е
безспорен, а от заключението на ССЕ е видно, че ищецът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е платил в полза на ЗК „Уника“ исковата сума от 3024,94
лева, като обезщетение по щета на 21.05.2018 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М., че съдът
неправилно е възприел наличието на разногласие между участниците в ПТП
като правно понятие и се сочи, че според същия това е оспорване на
механизма на ПТП, което в случая не е налице, което се доказва от
обстоятелствата по делото и от факта, че на следващия ден жалбоподателят
пак паркирал на същия паркинг. В казуса правното понятие разногласие
между участниците в ПТП не се припокрива с чисто правното понятие липса
на спор или безспорност на определени факти. Съгласно изискванията на
българското законодателство, отразено в чл.123 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗДвП и чл.5
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Тоест за
наличието на безспорност на обстоятелствата по възникналото ПТП и вината
на единия или двамата водачи законът изисква определена писмена форма за
доказване /надлежно попълнено приложение № 3/, без който формуляр такова
съгласие или безспорност не може да съществува. Сериозността на формата
личи и от нормата на чл.5 ал.3 от Наредбата, която се разрешава въпроса и
кой следва да е издал и предал на водачите това приложение №3. Освен това
за да е налице наличие на такова съгласие чл.5 от Наредба № Iз-41 изисква в
този формуляр да се декларират и допълнителните факти, а именно, че за
3
водачите няма съмнение, че са под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, което на практика се отразява в
същото това приложение. Тоест в казуса безспорността на фактите по ПТП не
е установено по предвидената форма от закона и не е налице към момента на
напускане на ПТП от водача М..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М., че
жалбоподателят ако е бил разбрал за настъпилото ПТП, не би напуснал
местопроизшествието. Водачът М. има задължение при ПТП по силата на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП да спре и да излезе от колата си за установяване на
фактите по това ПТП. Възможността за това се осигурява от изискванията
към здравословното състояние на лицата, на който се разрешава да
управляват МПС в България. Ако тези водачи имат проблеми със сетивата си,
като не чуват, не виждат, не усещат, то същите би следвало сами да
преустановят управлението на МПС, поради липса на съответствие на
тяхното физическо състояние с определени законови изисквания за това.
Според настоящият съд причинените вреди на пострадалия автомобил
изключват възможността един физически годен водач на МПС да не забележи
и усети такъв удар.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М., че евентуално
напускането на местопроизшествието не е извършено в хипотезата на чл.500
ал.1 т.3 от КЗ, тоест когато явяването на органите за контрол на движение по
пътищата е задължително по закон. По силата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Тоест в казуса и без задължително явяване на място на
органите на МВР по закон, на водача е забранено да напуска
местопроизшествието без изрично разрешение на органите на МВР, при което
целта е да се съберат достатъчно доказателства за обстоятелствата и
причините за ПТП. Това е и причината за явяването на органите за контрол на
мястото на ПТП, като при това самото явяване на органите за контрол на
движението по пътищата на място не е основание водача незабавно и без да се
налага да общува с органите за контрол да има право и да може да напусне
мястото на ПТП. Това право за напускане на ПТП пак става с разрешение на
4
органите на МВР. Тоест казусите са аналогични и правните последствия също
са аналогични. В казуса нито са уведомени органите за контрол на
движението, нито е имало разрешение от тяхната страна за напускане на
мястото на ПТП.
В тази връзка нормата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ защитава правата на
застрахователя при плащане на застрахователни обезщетения да има
обективно съответстващи писмени документи обосноваващи претенциите,
който да съответстват на законовите изисквания по ЗДвП и Наредба № Iз-41,
без за съставянето им застрахования водач да създава пречки. Поради което
правилно е бил уважен предявеният регресен иск по чл.500 от КЗ.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Жалбата на М. е оставена без
уважение, ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД се длъжат разноските за 592,98 лв., платен адвоктаски
хонорар по настоящото дело /л.25,26/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1414/06.08.2021г. по гр.д. № 17025/2020г.
на РС Пловдив ХХІ граждански състав, в частта в която Г. И. М., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъден да плати на „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, следните суми: 3024,94 лева – главница, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило на 31.01.2018г. в гр. Пловдив, по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, съгл. ЗП № BG/06/117003033452; 675,57 лева -
обезщетение за забава за периода 06.10.2018г. - 17.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –
18.12.2020г. до окончателното погасяване.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 592,98 лв., разноски
за платен адвокатаски хонорар за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6