М О Т И В И
по АНД № 7053/2020г., ПРС- ХІV н.с. :
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано постановление по пр. пр.№
2618/2020г. от 10.11.2020г. Районна прокуратура -
Пловдив е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78А от НК на обв.А.М.Т. за това, че в периода от 23.12.2019г. до
03.11.2020г. в гр.К., обл.Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Р.П.М.,
ЕГН ********** - престъпление по чл.191, ал.1 от НК, с налагане на
административно наказание ГЛОБА.
С
разпореждане от 17.11.2020год. съдът е приел, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът намира обвинението за
доказано и предлага на дееца да се наложи наказание около минимума.
Обв.
Т. признава по същество обвинението като поддържа изложената фактическа
обстановка в постановлението. Лично и чрез защитника си моли за минимално
наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
А.М.Т. е роден на ***г***, **. Определя се като б., б.г. е, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият и свид. Р.П.М. се познавали още от ранна детска
възраст, тъй като живеели в съседство в гр.К.. Някъде през септември месец
2019г. двамата се сближили като започнали да се срещат тайно. Така изминали
около три месеца и двамата решили да обсъдят с родителите си въпроса да
заживеят заедно или да се „оженят“, както го разбирали те. На 23.12.2019г. се
състояла среща на двете фамилии, при която обв.Т. и свид.М. получили съгласие
от родителите си да заживеят заедно. Така и сторили като пребивавали на адрес в
гр.К.. На 18.09.2020г.им се родило и дете.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
обясненията на обв.Т. макар и лаконично дадени в хода на наказателното
производство включително пред настоящия състав на съда, от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а така също от
приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално
следствени действия. Съдът възприема и кредитира депозираните обяснения от обвиняемата
и свидетелските показания, като обективни, непротиворечиви, логични и
подкрепени с останалите събрани и приложени по делото доказателства.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по
делото Съдът е на становище, че обв. Т. е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК за това, че в периода
от 23.12.2019г. до 03.11.2020г. в гр.К., обл.Пловдив, като пълнолетно лице, без
да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – Р.П.М., ЕГН **********.
От
субективна страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, като обв.Т.
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Факт е, че същият е знаел за ниската възраст на „** си”, тъй като се
познавали от ранна детска възраст. Ромските обичаи обясняват извършеното
деяние, но не го оневиняват. Наличието на съгласие на М., както и на нейните
родители също не може да оправдае неспазването на закона. Всъщност при липсата
на съгласие на пострадалата, обвиняемия би носил отговорност за по-тежко
престъпление. В случая законодателя защитава лицата от женски пол, които поради
своята психологическа незрялост не биха могли да имат трезва преценка по такъв
въпрос като брачния живот.
За извършеното от обв.Т. престъпление
се предвижда наказание по – леко от три години “лишаване от свобода”. Той не е осъждан
за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от НК, а съставомерни имуществени
вреди от престъплението не са настъпили. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като липсват и отрицателните
предпоставки по ал.7 на посочената норма, Съдът е на становище, че обв.Т. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като на основание посочената
разпоредба му бъде наложено административно наказание ГЛОБА. С оглед чистото
съдебно минало, признанието на вината още в хода на досъдебното поризводство,
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на извършителя, добрите
му характеристични данни, както и имущественото му състояние - безработен, без
източник на регулярни доходи, а и необходимостта да издържа вече дете, Съдът му
налага глоба в минималния предвиден от закона размер - 1000 /хиляда/ лв. Макар
и минимална по смисъла на чл.78а, ал.1 НК, тя е напълно в състояние да постигне
поправителен ефект. По-нисък размер на наказанието е недопустим обаче, тъй като
се касае за административно такова, а ЗАНН забранява да се слиза под най-ниския
размер на предвидената глоба за съответното деяние. В случая правилата на чл.55 НК също не са приложими, тъй като те се отнасят само за наказанието Глоба като
такова реализиращо наказателна отговорност. Все пак за дееца по-благоприятно е
да бъде осъден да заплати по-висока парична санкция, но да не бъде третиран
като осъждано лице, каквато е последицата от прилагане института на чл.78а НК.
По
делото не са направени разноски, които да се възложат в тежест на обвиняемия.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.