Решение по дело №2466/2013 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 190
Дата: 11 март 2014 г. (в сила от 15 април 2014 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20135220102466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

               ,11.03.2014 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на единадесети февруари през двехиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

Секретар И.П.,

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №2466 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.  

            Подадена е искова молба от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: град С., улица "Р." №, представлявано от С. С. С., чрез адв.А.Л.В. – член на САК, с адрес на кантората: гр.С. …, бул.“В.“ №…, ет…. – пълномощник против ЕТ “ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ“, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №.., ет.. ап…, представлявано от управителя А. Х. Т., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че в законовоопределения срок, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК, представя настоящата искова молба, във връзка с направено възражение от длъжника - ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Г. Б." №.., ет.., ап…., представлявано от Управителя – А. Х. Т., срещу заповед №3549/09.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №5327/2011г. по описа на ПзРС, ГК, VIII състав, с която моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че задължението на ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК …. към „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ….. по запис на заповед, издаден на 22.05.2008г. от ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК…. за сумата от 20395,62 (двадесет хиляди триста деветдесет и пет и 0.62) евро, представен по делото в оригинал, въз основа, на който по ч. гр. дело №5327/2011г. по описа на ПзРС, ГК, VIII състав, е издадена заповед №3549/09.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.418 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа, на който длъжникът - ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Г. Б." №, ет. .. ап…, представлявано от Управителя – А. Х. Т. е осъден да заплати на кредитора - „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ….., сумата от 7403,41 (седем хиляди четиристотин и три и 0.41) евро, представляваща част от задължение по запис на заповед, със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 289,60 (двеста осемдесет и девет и 0.60) лева - разноски по делото за държавна такса и сумата от 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение.

            Твърди, че въз основа на запис на заповед, издаден на 22.05.2008 г. от ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК …. за сумата от 20395,62 евро, Пазарджишки районен съд, ГК, VIII състав издал заповед №3549/09.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.418 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело №5327/2011г. по описа на съда, срещу издателя на записа на заповед, за сумата от 7403,41 евро, представляваща част от задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 289.60 лева - разноски по делото за държавна такса и сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на 09.11.2011г., удостоверено с нотариална покана на Нотариус М. М., peг. №571 на НК, с район на действие ПзРС. Издателят на записа на заповед, в законовоопределения срок е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по ч. гр. дело №5327/2011г. по описа на Пазарджишки районен съд, ГК, VIII състав. Твърди, че на първо място, следва да се посочи, че записът на заповед е едностранна, формална, абстрактна сделка, за която законодателят е регламентирал строги формални изисквания, като изчерпателно е предвидил в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, задължителните реквизити, които всеки един запис на заповед трябва да съдържа, за да породи целените с материализираното в него едностранно волеизявление правни последици, аргумент от чл. 536 ал.1 от ТЗ. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа задължителните реквизити. Представеният в заповедното производство оригинал на записа на заповед, издаден от ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", отговаря изцяло на изискванията на императивната разпоредба на чл.535 от ТЗ за форма и съдържание. Неплатеният на падежа запис на заповед е документ по смисъла на чл.417 т.9 от ГПК, въз основа, на който съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По заявлението за издаване на изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417 от ГПК - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска постановяване на заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Твърди, че по законова дефиниция, записът на заповед представлява безусловно обещание да се плати определена сума пари. Менителничният ефект при тази сделка не е необходимо да се установява на друго основание, освен на издаването на ценната книга. Издаването на записа на заповед е правопораждащият факт за субективното право, което се материализира в ценната книга.

На следващо място, основен факт за изясняване на правния спор по настоящата искова молба, е фактът, че между ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ" и „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД е сключен Договора за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №2063/22.05.2008г., с предмет на договора МПС- „СИТРОЕН", модел " …. ……", червен металик. Договорът е сключен от „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД (старо наименование „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ ЕНД СЪРВИСИЗ" АД) - от една страна като лизингодател и ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ" - от друга страна, в качеството му на лизингополучател. По договора за финансов лизинг, лизингополучателят издава запис на заповед, съгласно т. 8.5 от Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД. На основание т.8.5 от Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, подписани за лизингополучателя, при подписване на Договора за лизинг, лизингополучателят се съгласява да представи на лизингодателя запис на заповед, издаден в полза на същия, за сумата, включваща лизинговата цена, ведно с дължимите лихви и дължимия, съгласно ЗДДС, данък, платим на предявяване, без разноски и протест, със срок на предявяване - един месец след датата на падежа на последната лизингова вноска, който е посочен в Погасителния план към Договора. Твърди, че клаузата на т.8.5 от Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД уговаря начина на връщане на записа на заповед, а именно: „при плащане на всяка Лизингова вноска, лизингополучателят има право да поиска връщане на издадения Запис на заповед от лизингодателя, срещу което издава в негова полза нов Запис на заповед, при същите условия, за остатъка от сумата на Договора (включително лизинговата цена, лихва и дължим данък по ЗДДС). Връщането на съответния Запис на заповед се извършва само в случаите, когато лизингополучателят няма неплатено друго задължение към лизингодателя. Записът на заповед безусловно се връща от лизингодателя на лизингополучателя при погасяване на всички задължения на лизингополучателя по Договора за финансов лизинг. Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД са подписани от страна на лизингополучателя. Твърди, че в съответствие с константната съдебна практика, в случая, записът на заповед, като абстрактна сделка, е издаден във връзка с предмета на каузалната сделка - Договора за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №2063 от 22.05.2008г., по която страни са ищцовото дружество и търговецът-ответник. Непогасеното задължение по Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №2063 от 22.05.2008г. е в размер на 7403,41 евро. Твърди, че от страна на ответника, към настоящия момент, не са извършвани плащания за погасяване на остатъка от задължението по запис на заповед, издаден за обезпечаване на вземането на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността №2063 от 22.05.2008г.

            Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ликвидното и изискуемо задължение на ЕТ „ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Г. Б." №.., ет…, ап…, представлявано от Управителя А. Х. Т. към „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Р." № , представлявано от изпълнителния директор – С. С. С., по запис на заповед, издаден на 22.05.2008г. от ЕТ„ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ", ЕИК …. за сумата от 20395,62 евро, е в размер на 7403,41 евро - главница, представляваща част от задължение по запис на заповед, със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 289,60 лева - разноски по делото за държавна такса и сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело №5327/2011г. по описа на ПзРС, ГК, VIII състав. Моли в полза на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съответно за съдебно-деловодни разноски в размер на 289,60 лева - разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез пълномощника му, с който оспорва изцяло предявения срещу него иск от "Алианц Лизинг България" АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: град С., ул."Р.“.., представлявано от С. Г. С., чрез пълномощника му адвокат А.Л.В., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: град С. , бул."В." №, ет…., като счита същия за неоснователен, недопустим и недоказан. Съображенията му за това са следните: Твърди, че ищецът се позовава на договора за лизинг и общите условия към него, но той не е сключен от него. Същият носи подписа на тогавашния му прокурист И. Т., която няма делегирани права относно поемане на такъв род задължения.

Твърди, че искът е недоказан. В представения от "Алианц Лизинг България" АД запис на заповед липсват неговите подпис и имена, pecп. съгласието му за неговото издаване. Твърди, че същият носи подписа на тогавашния му прокурист И. Т., която няма делегирани права относно поемане на такъв род задължения. Самият запис на заповед носи отбелязване за предявяване от 10.08.2011г. отново с данните на вече заличения с решение /вписано в търговски регистър/ от 16.12.2009 г. прокурист И. Т. Тези обстоятелства налагат извода, че представеният запис на заповед не е издаден от него, собственоръчно не е поставил подписа върху менителничния ефект, не е изразил волята си и не се е задължил по ценната книга, която не му е предявена по надлежния ред. Отделно от това представеният запис на заповед е за сумата 20395,62 евро, от която няма доказателства да са приспаднати погасени суми. От съдържанието му не става ясно какви изменения в размера на дълга са настъпили в резултат на направените погасителни вноски, момента на настъпване на предсрочна изискуемост. Ищецът не сочи доказателства относно момента на връщане на лизинговия актив и периода на начисляваните лизингови вноски, лихви и неустойки. Трайната съдебна практика установява, че лизингодателят не дължи лизингови вноски след връщане на вещта.

            Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения от "Алианц Лизинг България" АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: град С., ул."Р." №.., представлявано от С. Г. С., чрез пълномощника му адвокат А.Л.В., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: град С. , бул. "В." №.., ет… срещу ЕТ "Фейги - Ангел Тоточев" иск, като недопустим, неоснователен и недоказан, като присъди и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа  предявения иск и моли съда да го уважи. Излага доводи по същество в представената и приета по делото писмена защита.

            Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество са изложени в приложените по делото писмени бележки.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            На 02.12.2011 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу едноличния търговец-ответник, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №5327/2011 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №3549 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 09.12.2011 год., с която е разпоредил длъжникът-ответникът да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както следва: сумата в размер на 7403,41 евро – неплащане по предявен запис на заповед,  ведно със законната лихва от 02.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 289,60 лева – разноски по делото за държавна такса и сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Запис на заповед, издаден на 22.05.2008 год. Срещу така издадената заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. Затова искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

            По съществото му, съдът приема следното:

Безспорно се установява по делото, от представените и приети писмени доказателства, че на 22.05.2008 година между ищеца "Алианц Лизинг България" АД (тогава с наименование „Алианц Лизинг енд Сървисиз" АД), чрез клон Пазарджик, като лизингодател и ответника ЕТ„ФЕЙГИ-Ангел Тоточев“, чрез представител И. М. Т., като лизингополучател, е бил сключен Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с клауза за прехвърляне на собствеността №2063. Съгласно договора, ищецът е предоставил за ползване на ответника-лизингополучател следното моторно превозно средство - автомобил, марка С.", модел „….", шаси номер ….., с цвят на купето - бордо. Ответникът, от своя страна, се е задължил да заплаща месечни лизингови вноски – 48 на брой в размер на по 424,91 евро без ДДС всяка, подробно описани в Погасителен план, Приложение №1, неразделна част от договора за лизинг. Автомобилът, предмет на договора, е предаден на лизингополучателя, като е получен от И. Т. на датата 28.05.2008 год., видно от приетия Приемателно-предавателен протокол към договора от същата дата.

В исковата си молба, ищецът твърди, че ответникът има непогасени задължения по Договора за финансов лизинг в общ размер на 7403,41 евро. Подробно платените и неплатените, съответно фактурирани и нефактурирани, лизингови вноски по договора за финансов лизинг и техните размери са отразени в Справката по чл.366 от ГПК, приложена към исковата молба на ищеца и неоспорена от ответника.

Съгласно т.10.6.5., във връзка с т.10.6 от Общите условия, неразделна част от процесния договор /подписани от лизингополучателя и с поставен печат/, лизингодателят може да прекрати едностранно, без предизвестие, договора за финансов лизинг, когато лизингополучателят е в забава за плащане на лизингова вноска.

С Писмо изх.№7-700-00-1411 от 04.10.2010 год., прието по делото и неоспорено от ответника, ищецът го е уведомил, че прекратява едностранно договора за лизинг и го е предупредил, че му дължи предвидената в договора неустойка за прекратяване на договора. Посочил е също, че на основание т.8.7 от Общите условия е длъжен в срок от 24 часа от връчване на писмото да върне лизинговия актив в офиса на дружеството в гр.Пазарджик.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че с цел по-добро обезпечение на вземанията им и с цел по-бързо събиране на вземанията им (по облекчения ред в Глава тридесет и седма по ГПК), при сключване на процесния договор за лизинг, ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от същата дата - 22.05.2008 год. Последната е приложена в оригинал и в заверено копие към заявлението по чл.417 от ГПК и се намира в кориците на приложеното заповедно производство. Със записа на заповед, ответникът-едноличен търговец, чрез прокуриста И. М. Т., безусловно и неотменимо, без протест, се е задължил да заплати на ищеца или на негова заповед, при предявяване на записа, в срок не по-късно от 05.07.2012 год., сумата от 20395,62 евро.

Издаването на записа на заповед е в съответствие с разпоредбата на чл.8.5 от Общите условия към договора за финансов лизинг, съгласно която, при подписване на Договора за лизинг, лизингополучателят се съгласява да представи на лизингодателя запис на заповед, издаден в полза на същия, за сума, включваща лизинговата цена, ведно с дължимите лихви и дължимия, съгласно ЗДДС, данък, платим на предявяване, без разноски и протест, със срок на предявяване - един месец след датата на падежа на последната лизингова вноска, който е посочен в Погасителния план към Договора. При плащане на всяка лизингова вноска, лизингополучателят има право да поиска връщане на издадения Запис на заповед от лизингодателя, срещу което издава в негова полза нов Запис на заповед, при същите условия, за остатъка от сумата на Договора (включително лизинговата цена, лихва и дължим данък по ЗДДС). Връщането на съответния Запис на заповед се извършва само в случаите, когато лизингополучателят няма неплатено друго задължение към лизингодателя. Записът на заповед безусловно се връща от лизингодателя на лизингополучателя при погасяване на всички задължения на лизингополучателя по Договора за финансов лизинг.

Основните възражения и твърдения на ответника в писмения му отговор са, че договорът за лизинг, общите условия към него и записът на заповед не са подписани от търговеца, а от тогавашния му прокурист И. Т., която не е имала делегирани права относно поемане на такъв род задължения.

Видно от тези три документа е, че всички те са подписани от И. Т., като са поставени и печати на едноличния търговец-ответник. По делото не е спорно между страните, че към датата на подписването им, лицето И. Т. е била прокурист на едноличния търговец. Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от ТЗ, прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняването на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Съгласно чл.22 ал.2 от ТЗ, прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца, освен ако е специално упълномощен. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор – чл.23 от ТЗ.

В конкретния случай и въз основа на цитираните по-горе разпоредби и при липсата на спор относно това, че към датата на сключване на договора за финансов лизинг и подписването на записа на заповед, лицето Ивета Тоточева е била прокурист на едноличния търговец-ответник, съдът приема, че тя е разполагала с правото да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие и да представлява търговеца и в частност - с правото да сключи процесния договор за финансов лизинг и да издаде процесния запис на заповед.

Горните изводи на съда се подкрепят и от разпоредбата на чл.26 ал.2 от ТЗ, която урежда ограниченията в правата на търговския пълномощник и предвижда, че поемането на менителнични задължения от същия изисква изрично упълномощаване от страна на търговеца. Такова ограничение за прокуриста, законодателят не е предвидил.

В конкретния случай, ответникът не доказа ограничаване на правата на прокуриста му И. Т. за сключване на договори и издаването на записи на заповед. В подкрепа на това е и приложения Договор за търговско управление от 30.08.2005 год. – чл.2 и чл.4, т.4 от същия. Съдът не обсъжда приложения към писмените бележки на пълномощника на ответника Протокол от 07.12.2009 год. с решения на ЕТ-ответник, тъй като същият не е представен своевременно и не е приет по надлежния ред, като доказателство по делото.

Действително в процесния запис на заповед е отразено, че е предявен на  И. Т. на датата 10.08.2011 год., срещу подпис. Не е спорно между страните по делото, че към тази дата, същата вече не е имала качеството на прокурист на едноличния търговец. По делото, обаче, са представени надлежни писмени доказателства, че записът на заповед е предявен лично на ответника-едноличен търговец на датата 09.11.2011 год., чрез нотариус М. М. Предявяването е станало в срока, предвиден в записа на заповед, а именно до 05.07.2012 год.

            С оглед на гореизложеното, съдът приема, че процесният запис на заповед обезпечава сключения договор за лизинг между страните по делото и вземанията по него. В подкрепа на този извод на съда и макар сумата по записа на заповед да е по-голяма от претендираното от ищеца вземане, е датата на подписване на записа на заповед, която съвпада с тази на договора за лизинг, както и крайният срок за предявяването й, който е точно един месец след падежа на последната 48 месечна вноска по погасителния план към договора за лизинг и с оглед разпоредбата на чл.8.5 от общите условия към договора.

            От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, се установява, че по процесния договор за финансов лизинг е останала непогасена част от 17-та вноска в размер на 202,55 евро и от 18-та до 48-ма вноски – общо 31 вноски по 424,91 евро или 13172,21 евро без ДДС. Така общият размер на неплатените лизингови вноски е 13374,76 евро без ДДС. На 14.10.2010 год., ищецът е издал кредитно известие на стойност 18613,30 лева или 9516,83 евро, с което е намалено задължението на ответника. На вещото лице не са били предоставени данни за извършвани плащания по запис на заповед, издаден на 22.05.2008 год. от едноличния търговец-ответник. В съдебно заседание, вещото лице уточни, че след приспадане на сумата по кредитното известие, която е 9516,83 евро от общия размер на неплатените лизингови вноски, които са 13374,76 евро, остава неплатена част от 3857,93 евро. Уточни също, че в самото извлечение, което му е представено, не е отразено за какво се отнася кредитното известие. Било му обяснено устно, че автомобилът е бил продаден и с тази стойност е било намалено задължението.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че безспорно вземане на ищеца към ответника в размер на 3857,93 евро по процесния Договор за финансов лизинг №2063 от 22.05.2008 год., обезпечен със Запис на заповед от същата дата и представляващо част от неустойка по чл.11 от договора /от сумата на неплатените лизингови вноски от общо 13374,76 евро приспадаме сумата по кредитното известие от 9516,83 евро/, безспорно е съществувало както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

Ответникът, в чиято тежест бе, не противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца в посочения размер, чрез плащането му или за недължимост на същото на друго основание.

От страна на ответника-едноличен търговец няма направени никакви възражения във връзка със сключването на договора, подписването на записа на заповед и поемането на задължения по тях от страна на прокуриста му И. Т. до подаването на писмения отговор по делото. Напротив има извършени частични плащания по договора, като изцяло са заплатени 16 лизингови вноски и част от 17-та лизингова вноска. В кориците на заповедното производство е приложено и пълномощно, дадено от ответника на И. М. Т., с нотариална заверка на подписа от 05.12.2011 год.

Освен това, процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, в каквато насока са и изводите на първоинстанционния и на въззивния съд в актовете им по заповедното производство.

По изложените съображения, съдът приема, че искът е основателен и доказан до размера на дължима главница от 3857,93 евро. Над него и до претендираното с исковата молба вземане за главница в размер на 7403,41 евро, искът, като недоказан и неоснователен ще следва да се отхвърли.

Съществува и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 3857,93 евро от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а именно 02.12.2011 г. до окончателното й плащане.

Не е погасено и съществува и част от вземането на ищеца към ответника за направените разноски в заповедното производство, съобразно съществуващото вземане за главница, в общ размер на 255,13 лева. Над него и до присъдения със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК общ размер на разноски от 489,60 лева, претенцията ще следва да се отхвърли, като неоснователна. 

С оглед изхода на делото и съответно частичното уважаване, респ. частичното отхвърляне на исковата претенция и съобразно представените от страните разходни документи и Списък на разноските по чл.80 от ГПК на ищеца и по компенсация, ответникът дължи на ищеца разноски в настоящето производство в размер на 267,07 лева.

            По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

По иска на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: град С., улица "Р." №, представлявано от С. С. С., чрез адв.А.Л.В. – член на САК, с адрес на кантората: гр.С. …, бул.“В.“ №.., ет… – пълномощник против ЕТ “ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ“, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №.., ет… ап…, представлявано от управителя А. Х. Т., с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ “ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ“, ЕИК …., че съществува вземането на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК… по Заповед №3549 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 09.12.2011 год., издадена по ч.гр.дело №5327/2011 год. по описа на Пазарджишкия районен съд за сумите, както следва: сумата в размер на 3857,93 евро – дължима по Запис на заповед от 22.05.2008 год., обезпечаващ задължения по Договор за финансов лизинг №2063/22.05.2008 год., ведно със законната лихва от 02.12.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата в общ размер на 255,13 лева – разноски по заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за установяване дължимост на вземането за главница над размера от 3857,93 евро и до претендирания с исковата молба размер от 7403,41 евро, както и претенцията за установяване дължимост на разноски в заповедното производство над размера от общо 255,13 лева до претендирания общ размер от 489,60 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЕТ “ФЕЙГИ-АНГЕЛ ТОТОЧЕВ“, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Г. Б.“ №.., ет…, ап…., представлявано от управителя А. Х. Т. да заплати на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: град С., улица "Р." №.., представлявано от С. С. С. разноски в настоящето исково производство в размер на 267,07 лева, изчислени по компенсация.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: