Решение по дело №108/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Д. А., с адрес [населено място], ***, [жк], против Решение № 159 от 19.12.2023 г., постановено по АНД № 20232220200573/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 8414/19.10.2023 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което на Н. Д. А., с [ЕГН], на основание чл. 53, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП.

В касационната жалба се твърди, че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Касаторът заявява, че нарушението е за първи път, но първоинстанционният съд не е преценил тези смекчаващи вината обстоятелства, и не е изменил наложената глоба от 3000 лева на 1000 лева. Твърди, че не следва да бъде санкциониран, тъй като не е собственик на ППС, нито превозвач по смисъла на закона, а водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му се вмени във вина. Счита, че като водач на ППС следва да носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Моли съда да отмени като незаконосъобразно решението на Районен съд – Нова Загора или да измени размера на наложената глоба от 3000 лева на 1000 лева.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 25.09.2023г. бил съставен АУАН № 0009827 против Н. Д. А. за това, че на 25.09.2023г. на път III-554, км. 15+100, в посока [населено място] - [населено място], управлява и извършва превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, с рег.№ [рег. номер], чрез извършване на превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва: - При измерено разстояние между осите 1.40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.550 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредбата. Измерването е осъществено посредством ролетка 1301/18 /5м/ и ел.везна, модел PW-10, № К0200011. В акта било отразено, че МПС превозва фракция, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.5, б. „В“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Въз основа на съставения акт, срещу който не било подадено възражение, било издадено Наказателно постановление № 8414/19.10.2023 г. на Началника на отдел „Контрол по РПМ" към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на Н. Д. А. било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т.5, б. „В“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушението е извършено на посочената дата и час и при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Приел също, че не са допуснати такива нарушения и при връчването на акта и НП, което гарантира процесуалните права на нарушителя/ жалбоподателя. Приел за безспорно осъществяването от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, от страна на настоящия касатор. Не приел възражението, че нарушението може да се квалифицира като „маловажен случай“. Приел, че АНО правилно е определил размера на санкцията, който отговаря на тежестта на извършеното нарушение.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Безспорно се установява, че МПС управлявано от касатора, след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата № 11/2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на Наредба № 11/2011 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Правилни са изводите на съда за ангажиране на отговорността на касатора на соченото основание. Разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б"а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал. 3 от Наредбата № 11/2001 год., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Това се потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл, касаторът е от кръга на лицата - субекти на нарушението.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че като водач на ППС следва да носи отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не по чл. 53 от ЗП. ЗДвП и ЗП са различни нормативни актове, които регулират различни по вид обществени отношения. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които, без да спазват установения за това ред, управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В разглеждания случай отговорността на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Водачът на ППС, след като е знаел, че управляваното от него ППС не притежава разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, е следвало да провери какви са натоварванията и параметрите на ППС, и да не нарушава забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, съответно да не осъществява състава на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, като не "извършва движение" на това ППС по път от републиканската пътна мрежа. Водачът носи отговорност за своето лично поведение, изразяващо се в управление на ППС при наличие на забранителен режим. Предвид гореизложеното, правилно под административнонаказателна отговорност е бил подведен шофьорът, който е нарушил изрична законова забрана, както законосъобразно е приел и Районният съд.

Наложената от АНО санкция е в предвидения в закона среден размер и в пълна степен отговаря на тежестта на извършеното нарушение. Законодателят е определил тези нарушения като такива с висока степен на обществена опасност и в случая не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и формираните от Районния съд изводи относно размера на наложеното на касатора административно наказание, които настоящият съдебен състав споделя изцяло.

Предвид изложеното, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, като е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, защитавана в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159/19.12.2023 г., постановено по АНД № 20232220200573/2023 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

ОСЪЖДА Н. Д. А., с [ЕГН] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.