Р Е Ш Е Н И Е
№ 2052
гр. ***,04.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на
трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря Р.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12564/ 2014 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по молба с правно основание чл. 127, ал.2 СК, депозирана от Ж.С. срещу И.И.
за определяне местоживеенето на детето *** при майката, предоставяне на
родителските права на майката, определяне режим на лични отношения на детето с
бащата, заплащане на издръжка за минало време в размер на 1 800 лв. за периода
от 08.10.2013г. до 08.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за заплащане на сумата от 150 лв., претендирана като
месечна издръжка с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2014г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба Ж.С. твърди, че по
време на съпружеско фактическо съжителство с И.И. е родено на ***г. детето ***,
като семейството е живяло в дома на майката на ищеца, находящ се в *** до
настъпване на окончателната фактическата раздяла през месец декември 2010г.
В сезиралата съда молба се твърди още,
че поводът за раздялата между родителите е проявена от И.В. психическа и
физическа агресия спрямо майката. През месец юли 2008г. на ответника е
поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство – маниен епизод с
психотични симптоми”, след направен неуспешен опит за самоубийство. След
редовен прием на изписани медикаменти в периода от 2008г. до 2010г., психическото
състояние на г – н В. се е подобрило значително и през време на който е
подкрепян изцяло от Ж.С..
През 2010г., г – н В. преустановил
медикаментозното лечение, като физическото и психическото насилие спрямо Ж.С.,
извършвано в присъствие на детето, се възобновило до месец декември 2010г.,
когато съвместно обитаваното жилище било напуснато окончателно от ответника.
Агресията ескалирала и през месец февруари 2011г. И.И. извършил актове на
физическо насилие, поради което и спрямо него са предприети мерки по Закона за
защита от домашно насилие.
С оглед изложеното, се настоява
родителските права следва да бъдат предоставени на майката Ж.С., а на бащата да
бъде определен подходящ режим на лични отношения с бащата в присъствие на
другия родител.
Поддържа се още, че след окончателното
напускане на съвместно обитаваното жилище, г – н В. не е осигурявал издръжка на
малолетното си дете, но към настоящия момент разполага с възможност да заплаща
претендирания размер на издръжка занапред и за минало време, предвид трудовата
му ангажираност като таксиметров шофьор, считано от началото на 2011г.
От друга страна нуждите на малолетното
дете ***, по настоящем ученичка в *** от учебници, помагала, тетрадки, дрехи и
извънкласни занимания са нараснали значително, което обуславя и искания размер
на издръжката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.В.
е депозирал писмен отговор, в който не е изложил никакви конкретни фактически
твърдения.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на Ж.С. изразява становище, че режимът на лични отношения бащата с
малолетното дете следва да се осъществява всяка първа и трета неделя от месеца
от 09.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на майката без приспиване, отначало в
защитена среда, а по – късно самостоятелно без присъствието на майката.
Ответникът И.В., чрез пълномощника си
настоява режимът на лични отношения с детето да се осъществява за определен
период от време в присъствието на социален работник в отсъствие на майката. В
последствие, се настоява бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца с приспиване в дома на бащата, както и през лятото.
В хода на устните състезания,
процесуалният представител на ДСП – *** е изразил становище, че първоначално
режимът на лични отношения между бащата и детето може да се извършва в
протектирана среда, в сградата на ДСП – *** в присъствие на социален работник,
в последствие в присъствие на майката в по – интензивен период от време. Когато
връзката между бащата и детето се възстанови, режимът на лични отношения следва
да се осъществява без присъствието майката и без приспиване в дома на бащата.
Отделно се поддържа, че отношенията
между родителите позволяват режимът на лични отношения да се осъществява в
присъствието на майката за период от една година, доколкото данните по делото
сочат, че родителите общуват помежду си и със своето дете, посещавайки заедно места
за социален отдих, а понякога бащата взема и води *** до училище.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че по
време на съпружеско фактическо съжителство в периода от 2003г. до месец
декември 2010г., на 22.03.2005г. е родено детето ***.
За времето на фактическо съжителство, И.И.
и Ж.С., са обитавали заедно жилище, собствено на майката и лелята на ищеца,
представляващо апартамент, находящ се в гр. ***, ***.
Не е спорно още, че след окончателната
фактическа раздяла, настъпила през месец декември 2010г., преки и
непосредствени грижи за ***, са полагани изключително от нейната майка, подпомагана
от бабата на детето. Фактът на положените и полаганите и към настоящия момент
грижи се установява и от представените писмени доказателства - фактури и касови
бонове удостоверяващи закупени учебни помагала, облекло и др. /л. 17 – л. 24/.
С влязло на 17.07.2011г. в законна
сила съдебно решение № 2894/04.07.2011г., постановено по гр.д. № 3216/2011г. на
Районен съд – *** /л. 12/, спрямо И.И. са предприети следните мерки по чл. 5 ЗЗДН, а именно: да се въздържа от домашно насилие спрямо Ж.С., малолетното дете
*** и *** И., като извършителят е отстранен от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр. ***, ***, вх. Б, ап. 188 за срок от девет месеца, както и да
приближава пострадалите лица на по – малко от
Към датата на подаване на молбата по
чл. 127, ал.2 СК, г – н И., баща на ***, е на четиридесет и седем годишна
възраст.
Съгласно неоспореното от страните и кредитирано заключение на
допуснатата по делото комплексна съдебно – психологична и психиатрична
експертиза, изготвена въз основа на медицинска документация и проведени
интервюта със страните, както и от проведения разпит на експерта – психиатър,
се установява, че през 2008г. в амбулаторни условия в *** *** на г – н И.И. е
поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство” /БАР/ в следствие на
заявен опит за самоубийство. Стационарно лечение на заболяването не е
провеждано и г – н И. не е бил хоспитализиран.
Експертът уточнява, че биполярното
афективно разстройство е психично заболяване в тесен смисъл. При афективните
разстройства основното нарушение на психиката е в настроението или в афекта –
към потиснатост или приповдигнатост. Характерно за заболяването е, че то
протича на пристъпи с фази – манийна или депресивна, които могат да се
последват от светли периоди, настъпващи и без медикаментозно лечение, така и
алтернатно да преминат от една в друга фаза.
Основни промени при биполярното
афективно разстройство са свързани с разстройства в емоциите. При манията,
елемент от класическата триада – мания, хипомания, депресия, пациентите се
характеризират с повишено настроение, ускорен мисловен процес и обусловена от
тях психомоторна възбуда. Пациентите с мания не съзнават психичното си
заболяване, по –лесно осъществяват познанства, по – бързо вземат решения, без
достатъчно обмисляне, по – често злоупотребяват с алкохол.
За да настъпи корекция в поведението и
емоциите е необходимо провеждане на адекватно лечение. В резултат на него
следва светъл период, чиято продължителност зависи от адекватно поддържано
лечение.
При хипоманията и депресията са налице
нови промени в поведението, отразяващи се негативно на преценките на
пациентите. Всяка депресия протича с различна интензивност и типични сомато –
вегетативни промени, понякога стигащи и до самоубийство.
След поставяне на диагнозата, в
периода от 2008г. до 2011г., г – н И. е провел амбулаторно лечение. Лекуващият
лекар е предписал лечение с препарат „***”, при приема на който поведението на
пациента се нормализира. Медикаментът е получаван в периода от месец юли 2008г.
до 23.06.2010г., ежемесечно от аптечната мрежа. През 2011г. лекарството е
получено само веднъж. Видно от издадения на 18.01.2011г. амбулаторен лист /л.121/,
лекуващият лекар е отбелязал, че г – н И. се намира в маниен епизод.
От 2011г. до настоящия момент, при г – н И. не
е диагностициран пореден психотичен пристъп, който да е в рамките на
биполярното афективно разстройство.
Към момента на изготвяне на
заключението, при г – н И. не се наблюдават клинични симптоми, покриващи критериите
за афективен пристъп на БАР. Същият е в състояние да полага грижи за себе си,
без надзор над поведението му.
Експертите са категорични, че г –н И.
няма съзнание за своето заболяване. В хода на изследването е отказвал да
коментира и е отрекъл да страда от „Биполярно афективно разстройство”.
Разгневен е заявил, че другите са измислили болестта му.
В съдебно заседание, г – н И. е
категоричен, че няма психично заболяване. Заявява, че е страдал от нервно
разстройство, но всичко останало е „украсяване, фабрикуване за процеса, който е
подготвен”.
Проведеното психологично изследване,
дава повод на експерта - психолог да даде заключение, че г – н И. желае да
изгради емоционална връзка с дъщеря си, да общува самостоятелно с нея,
същевременно планирайки промени в социалния си статус, най – вече свързани с
трудовата си заетост. Експертът е категоричен, че общуването на бащата с детето
си съставлява значима потребност на всеки родител, изключение от което не прави
и г – н И..
Същият умее да създава добро
впечатление и социално желателно поведение, когато е вътрешно мотивиран. Желае
да утвърждава правотата на своята гледна точка и позиция. Склонен е към
импулсивно реагиране със занижен фрустрационен толеранс и с умение да
контролира спонтанно възникнали чувства.
Доколкото г – н И. не живее с дъщеря
си и не общува самостоятелно с нея, не е в състояние да упражнява реално
родителските си функции по отглеждане и възпитание на ***. Отделно и не
разполага с актуален опит във възпитанието на детето.
Преживява болезнено невъзможността да
общува с ***, загрижен е за нея и нейното развитие и има желание активно да
участва в отглеждането й. Вижданията за отглеждането и възпитанието на ***, г –
н И. е изградил на база на своя опит от семейството, в което е отгледан, в
което трайно са присъствали фигурите и на двамата родители, давайки си сметка,
че най – доброто за *** е тя да общува и с двамата си родители. Желае да
предложи „светски и общителен характер на възпитание”, но изпитва трудност да
формулира правила за възпитание.
Изслушан по реда на чл.
59, ал.6 СК, в съответствие и с ПП № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС в съдебно
заседание, проведено на 27.02.2015г., г – н И. заявява, че най – доброто за ***,
е да бъде отглеждана от своята майка, поради което и не се противопоставя
родителските права да бъдат предоставени на г – жа С..
Изразява желание да вижда и да общува
с ***, чиито контакти с нея са силно ограничени в последните четири години.
Счита още, че проблема във взаимоотношенията с г – жа С. са единствено парите.
Заявява още, че е работил като таксиметров
шофьор. Към настоящия момент не е трудово ангажиран, „в процес на
пререгистрация на таксито”, поради което счита, че е в състояние да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лв.
Ангажираните писмени доказателства /л.
91 и л. 101/ установяват, че в периода от 20.11.2013г. до 20.12.2013г., г – н И.
е бил трудово ангажиран, получавайки основна заплата в размер на 185 лв.
Възникналото с „***” трудово правоотношение е
прекратено на 20.12.2013г., съгласно представената от НАП – *** справка за
актуални трудови договори и получено възнаграждение.
Г – н И. е собственик на моторно
превозно средство, представляващо лек автомобил, модел „Шкода Фабия”, съгласно
данните от масивите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – ***.
От изготвения социален доклад от
служител на Отдел за закрила на детето към ДСП – ***, се установява, че към
настоящия момент г – н И. живее в жилище под наем. Апартаментът, в който живее бащата самостоятелно се състои от бокс –
кухня, спалня и по – голяма стая, обзаведена с вещи от първа необходимост.
Г – н И. е декларирал пред социалния
работник, както и пред съда желанието и готовността си да обособи самостоятелен
кът за ***, в който тя да се чувства добре, когато остава при него. Намерението
за осигуряване на самостоятелна стая, не е реализирано към настоящия момент.
Към настоящия момент г – жа С.
продължава да отглежда *** в дома на своята майка, в който живее заедно със
своя племенник и с бабата на детето си.
В периода от 02.05.2006г. до
12.06.2007г., г – жа С. е провеждала лечение в *** – гр. *** на установено в
предходен момент „рецидивиращо депресивно разстройство”, придружено от
безсъние, подтиснато настроение, мисли за безнадеждност и безперспективност.
В съдебно заседание, г – жа С.
заявява, че се страхува от г – н И., който освен, че страда от психично
заболяване е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея по време на
съвместното им съжителство и желае с подадената молба по чл. 127 СК да бъдат
регламентирани отношенията на *** с нейния баща.
Счита още, че г – н И. разполага с
възможност да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно, защото той сам е
декларирал пред „нея колко много пари изкарва”. Получаваният от нея нетен доход
възлиза на 500 лв. месечно.
Заключението на кредитираната от съда
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, сочи, че г – жа С.
е без клинични и психологични данни за психическо разстройство.
Проведените интервюта дават възможност
на експертите да заключат, че при г – жа С. е чувствителна и впечатлителна
личност. В нея са формирани чувства на безпокойство, страхове и неувереност.
Склонна е да затаи чувствата на обида в себе си, да се подчини, както и лесно
да съпреживява чужди проблеми.
При г – жа С. се наблюдава още и
наличие на дискомфорт в резултат на психотравмено преживяване, на подтискане на
вътрешното напрежение и психична болка, поради което е силно концентрирана
върху живота на детето си. В представите й, семейството се състои единствено от
дъщеря й и в него майката проектира чувства на близост, опора, привързаност и
внимание. Подтискането и блокирането на чувства се явява пречка за бъдещи
планове или съвместно съжителство с друг мъж.
Качественият анализ на отговорите
разкрива близък емоционален контакт с ***, съпричастност, грижовност и
готовност за оказване на подкрепа от всякакво естество, приспособимост към
потребностите с леко завишена концентрация върху живота и развитието на детето
си. Опитва се да постави възпитателни рамки, чрез морални ценности за „добро”и
„лошо”, „истина – лъжа”.
Доминантна тема в живота на майката са
отношенията с бащата. Г – жа С. е с повишена тревожност, бои се от преследване,
изпитва възмущение от поведението на г – н И. спрямо нея и детето, като
същевременно намира опора и подкрепа в семейството си /майка си/.
Актуалното социално проучване установява,
че дома, в който живее г – жа С., се състои от хол, кухненски бокс, две спални,
детска стая санитарни помещения. Апартаментът е обзаведен с функционални мебели
и в него се поддържа отлична чистота. *** полза самостоятелна детска стая с
обособен детски кът за игра и кът за подготовка на уроците.
Социалните работници са установили, че
г – жа С. е подпомагана в грижите за *** и от своята майка, с която живеят в
едно домакинство. Г – жа С. е трудово ангажирана на две места, включително и
през почивните дни с цел да удовлетвори всички потребности на детето, които с
възрастта нарастват значително.
Пред социалните работници, г – жа С. е
изразила своите опасения, че бащата би могъл да навреди на ***, тъй като употребява
алкохол по време на шофиране и управлява автомобила си с над допустимата за
движение скорост.
*** е десетгодишна и през учебната
2014г./2015г. е ученичка в дневна форма на обучение в III „г” клас в *** – ***.
Данните в изготвения социален доклад установяват, че *** е отлична ученичка,
общителна и отговорна към задълженията си, винаги чиста и спретната в училище.
Към момента на освидетелстването й,
детето е без клинични и психологични данни за психични разстройства.
Според експертите, *** е жизнерадостно
и любознателно дете, с амбиции за отличен успех и желание за повече игри с
приятели. Детето е с богат езиков капацитет и добър понятиен апарат, с добра
интерпретация на намерения и поведение на хора, поставени в различни ситуации.
Изпитва притеснение, когато говори за „преди”, т.е. за времето, в което
родителите й са живели заедно.
Задаването на много въпроси при
изготвяне на проектния тест „Нарисувай своето семейство” е защитна реакция за
отлагане на темата за семейството като неприятно преживяване, свидетелстващо за
наличие на вътрешен психичен конфликт, объркване, несигурност в границите на
реалното семейство. Малките размери на фигурите на семейството са характерни за
състояние на стеснителност, неувереност, висока тревожност и нужда от закрила.
Разстоянията между фигурите разкриват близост, привързаност и обич към майката,
бабата и братовчед й, които лица съставляват и семейството на ***.
Изследванията, направени в хода на
изготвяне на експертизата, са дали повод на вещите лица да заключат, че *** е
дете с висока тревожност, потиснатост, страх /почти всички истории,
пресъздадени от *** по асоциации и разкази по картини завършват неблагоприятно
за героите/, страх от преследване на мъжка фигура, силен самоконтрол, защитно
поведение, себеподценяване / „Себе си да нарисувам ли?” в теста „Рисунка на
семейството”/ и вътрешно блокирани пространства за бъдещо развитие /изразено в
останалото празно рисувателно поло в теста „Рисунка на семейството”/.
В различни тестове и интервюта в
количествено отношение преобладават избори и съдържателни интерпретации, които
изразяват предпочитание към фигурата на майката. В живота на детето майката е
този родител, който полага грижи, успокоява и утешава детето и към което *** е
силно привързана. В представите му, майката е добра, не наказва детето, удовлетворява
всички потребности, вкл. купува дрехи и играчки. Това е и фигурата, с която
детето първо иска да сподели, да почерпи, което израз на значимост на този
родител, поради което и връзката на *** с този майката е емоционална, в
основата на която стои топлота, доверие, сигурност и близост.
От друга страна детето се тревожи за
своята майка, когато бащата е груб с нея и същевременно се страхува от
преследване на мъжка фигура. В съдебно заседание, експертът – психолог е
изразил предположение, че страхът от преследване е страх на майката, проектиран
върху детето. Пред психолога, детето не е изразило чувство на страх от баща си.
Според експертите, детето не е
изградило здравословна емоционална връзка със своя баща, което е резултат от
липсата на общуване. Баща си не описва като човек с черти на характера, защото
не го познава. Спомените си за него е изградила, докато е била малка.
Емоционално, *** е свързана с баща си, като в един от изборите изразява
предпочитание да бъде с него.
Чувствата й имат амбивалентен характер
– от една страна изпитва недоволство и критика към него, когато повишава тон на
майка й, което проектира и страх „…Проблем ли ще е, ако го напиша и ако не го
напиша…”, а от друга страна се контролира да изрази чувства към него /вътрешен
конфликт на лоялност/. Бои се за него, защото „бързо кара кола” и проявява
съчувствие и загриженост, когато е болен, изпитвайки и чувство на вина.
С цената на висок вътрешен самоконтрол
детето се опитва да преодолее конфликта на лоялност към родителя, който го
отглежда и да балансира чувствата си, което води до защитни реакции /отлагане,
задаване на допълнителни въпроси по време на тестовете, както и проява на лек
очен тик/.
Макар *** да желае силно да заяви и
утвърди предпочитанията си към своята майка и желанието да живее с нея, детето
не отхвърля емоционално баща си.
Детето асоциира фигурата на баща си
със слабост или заболяване, изразявайки съчувствие и съпричастност към това
състояние. Тревожи се, че е сам и няма кой да му помогне, същевременно
страхувайки се от неговото поведение спрямо майката.
Експертите са категорични още, че трудността
в описанието на бащата като личност, високата тревожност на детето страх от
агресия и преследване, са поставили началото на процеса на отчуждение между ***
и г – н И., резултат и от липсата на общуване и извършване на съвместни
дейности.
В съдебно заседание, проведено
на 27.02.2015г., изслушана по
реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, *** заявява, че членовете на
семейството й, с които живее заедно са нейната майка, баба и братовчед. С баща
си също се вижда често в ГРАНД МОЛ, придружавани и от Ж.С.. По време на срещите
им, баща й обижда майка й, наричайки я „нещастница” и често и повишава тон.
Понякога я води на училище, а последния път, в който са били заедно е било на
първия учебен ден, когато той сам посетил тържеството, без да бъде поканен. Самостоятелно
в отсъствие на своята майка, с баща си се е виждала за последен път, когато е
била седемгодишна.
*** споделя, че баща й не я обижда и
не и е повишавал тон. Рядко, когато хареса дрехи в мола, й ги купува. Изразява
нежеланието си да излиза с баща си сама, тъй като се тревожи, че „кара бързо” и
„пие ракия докато шофира”.
Идентични тревоги и притеснения, че
баща й „кара бързо” и „пие докато шофира” *** е изразила и пред социалния
работник във връзка с изготвеното актуално социално проучване.
I. УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ на *** и РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ с другия родител.
Съдебният състав, в сложната и
деликатна дейност по чл. 59 СК се съобразява преди всичко с
нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е обвързан от исканията
и становищата на двамата родители за начина, по който да се произнесе.
Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето.
В това производство съдът не „наказва”
единия родител, нито, най – общо оценява по – добрия в условия на конкуренция
или кой от двамата родители „обича повече” детето.
Родителят, на когото не е поверено
детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е
освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай съдът приема, че
майката Ж.С. е разполага с качества, позволяващи й да упражнява родителските
права по отношение на ***, подпомагана изключително в преките и непосредствени
грижи за детето и от своята майка.
Като прецени всички обстоятелства,
които в конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а
именно:
- желанието и чувствата на детето ***,
преценени в контекста на неговата възраст и конкретното му развитие;
-
възрастта на детето, към настоящия момент на 10 години, неговите
физически и емоционални нужди и връзката дете – майка, в основата на която стои
чувството за сигурност у ***, без да се омаловажават отношенията баща – дете;
- преките и непосредствени грижи,
полагани изключително за отглеждането и възпитанието на ***, както преди, така
и след фактическата раздяла;
- изразеното от бащата разбиране, че
най – доброто за детето би било ежедневното,
постоянно и непрекъснато полагане на грижи за отглеждането и възпитанието
детето, за неговото образование, съвместно живеене, представителни и
попечителски функции да се осъществява от майката, на която да се
предостави упражняването на родителските права,
-
поведението на родителите от фактическата раздяла до момента – по между
им във връзка с детето, както и спрямо детето; готовността да правят компромиси
и да водят диалог в името на детето; да зачитат и съхраняват авторитета на другия
родител и неговите роднини;
съставът на Районен съд – *** намира,
че упражняването на родителските права по отношение на *** следва да бъде
предоставено на неговата майка Ж.С..
При майката следва да бъде определено
и местоживеенето на детето на адрес: гр. ***, ***.
Желанието на родителите и това
на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и
искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса
на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност
децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата
и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е
да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
В настоящия случай, съдът приема, че
на бащата следва да бъде определен режим на личен контакт с детето *** по
следния начин: в тримесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, когато *** е първа смяна на училище, всеки петък от всяка
седмица от месеца, за времето от 14.00 ч. до 16.00ч. в присъствието на социален
работник или психолог, но в отсъствие на майката, в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. ***, находяща се в гр. ***, ***, а когато детето е
втора смяна на училище, всеки понеделник от всяка седмица от месеца за времето
от 09.30 ч. до 11.30 ч. в присъствието на социален работник или психолог, но в
отсъствие на майката в сградата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. ***,
след изтичане на тримесечния срок, всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката Ж.С., първата неделя
след рождения ден на детето за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието
на майката Ж.С., както и първата неделя след рождения ден на бащата И.И., за
времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката Ж.С., както и на 26
декември и на втори януари от всяка година от 10.00 ч. до 14.00 ч. в
присъствието на майката Ж.С..
За да определи посочения режим съдът
съобрази, че ангажираните в хода на производството доказателства установяват
категорично, че към настоящия момент е налице отчуждаване между *** и нейния
баща, чието начало е поставено от момента на настъпване на фактическата раздяла
между страните по делото. Това отчуждение, което безспорно не е необратим
процес, се дължи на неумението на страните след раздялата да постигнат съгласие
и да положат усилия да общуват помежду си, дори и заради детето и да
поделят заедно отговорността за отглеждането и възпитанието му, проявеното
след фактическата раздяла физическо насилие, както и психичното заболяване на г
– н И., затруднило значително процеса на комуникация на родителите, повлияващо
негативно върху поведението му и от което майката се страхува, както за своя,
така и за живота и здравето на своето дете.
Раздялата на родителите, упражненото
спрямо майката насилие в присъствие на детето и липсата на честно отношение за
причините за настъпването й в по – зряла възраст са довели до емоционален
дискомфорт при детето, изразяващ се в установена от заключението на експертизата
висока тревожност, потиснатост, страх, силен самоконтрол и себеподценяване.
Отделно безпокойството при детето е и
резултат от стремежа на ***, съзнавайки влошените отношения на родителите си,
да запази лоялността към онзи родител, който я отглежда, но и от желанието да
общува с баща си, изпитвайки загриженост, съпричастност и състрадание, знаейки
по детски, че той е болен.
Плавният преход към възобновяване на
отношенията между баща и дете, изисква от една страна срещите им да се
осъществяват в защитена среда, по начин позволяващ *** да опознае баща си, а от
друга в присъствието на социален работник или психолог, гарантиращ
безопасността на детето и спокойствието на майката, безспорно психически
травмирана от упражненото спрямо нея физическо насилие и от тежкото психично
заболяване на г – н И..
Процесът на възстановяване на
отношенията изисква преди всичко доверие и разбирателство между родителите. Доколкото
данните по делото сочат, че макар и срещите между *** и баща й да са били редки,
присъствието на майката не е съставлявало пречка за общуването им, което
статукво следва да се запази след изтичане на тримесечния срок.
От една страна присъствието на майката
би позволило да се възстановят отношенията между родителите в името на детето и
биха осигурили необходимото на детето и на г – жа С. спокойствие за
безопасността на ***.
В присъствието на Ж.С., г – н И.
следва да прояви нужното уважение към майката на своето дете, без да отправя
обидни думи или да упражнява физическо или психическо насилие, още по – малко в
присъствие на детето, което нездраво поведение би огорчило *** и би травмирало
ненужно крехката му детска психика.
Проявата на уважение е здраво
поведение на зачитане авторитета на другия родител, което би допринесло за пълноценни
отношения между родителите и тези на детето, което винаги би било в интерес на ***.
Предложеният от пълномощника на г – жа
С. режим на лични отношения всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00ч. до
18.00 ч., съдът намира за неподходящ, предвид деветте часа, които родителите и
детето следва да прекарат съвместно. Продължителния период от време би бил и
трудно изпълняем и неудачен за възстановяване отношенията между родителя и
детето.
Без да омаловажава качествата, които г
– н И. притежава, желанието и стремежа му да бъде част от израстването на
своето дете, разбирането му, че най – доброто за всяко дете, включително и за ***,
е да се отглежда под грижите и вниманието и на двамата си родители, съдът
намира, че на този етап не следва да бъде определян режим на лични отношения само
и единствено в присъствието на бащата и в отсъствие на другия родител.
Ангажираните писмени доказателства,
както и заключението на комплексната съдебно – психологична и психиатрична
експертиза, установяват категорично, че г – н И. страда от психично заболяване
„биполярно афективно разстройство”. Липсата на критично отношение към
заболяването, което не се осъзнава и приема от г – н И. и адекватно и постоянно
медикаментозно лечение, ограничават възможностите на бащата да полага грижи за
себе си и за дъщеря си, явяващи се и пречка за определяне на по – разширен
режим на личен контакт. Отделно към настоящия момент бащата не разполага с
жилищни условия, въпреки изразената готовност да ги създаде и не познава
потребностите на детето.
Макар и с установено психично
заболяване, съдът уважава желанието и зачита правото на бащата да общува с
детето си. При преценка на всички обстоятелства по делото, съдът приема още, че
възстановяването и поддържането на пълноценни отношения с *** изисква бащата да
положи усилия насочени към осъзнаване и приемане на заболяването, провеждане на
постоянно медикаментозно лечение под наблюдение на психиатър, съчетано и с
поддържаща психотерапия, тъй като лечението на психичните заболявания е трудно,
бавно и следва да се провежда до края на живота на човека.
Овладяване на това заболяване на
психиката би ограничило пристъпите с манийни и депресивни фази и би спомогнало
за установяване на трайни и хармонични отношения на доверие, разбирателство и
сигурност с детето и неговата майка.
В интерес на детето е то да познава
без детайли здравословния проблем на баща си и без да се препятстват близките
им контакти и отношения въпреки психичното заболяване. Извън определения режим
законът допуска и водене на телефонни разговори при поддържане на контакти с
детето. За установяване на близки отношения с баща си, майката следва да окаже
пълно съдействие, в името на пълноценното израстване и оформянето на личността
на детето, в името на психическото му здраве.
Благоприятната промяна в
обстоятелствата, включително и чрез провеждане на адекватно и системно лечение
на констатираното заболяване, би съставлявало основание за изменение режима на
лични отношения с бащата, чрез неговото разширяване на по – късен етап и в друг
процес.
II. ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА по исковете по чл.
149 СК и чл. 143, ал.2 СК.
Съдът, като съобрази, че за времето от
20.12.2013г., ответникът е безработен, липсата на доказателства установяващи
конкретен размер на получаваните от него доходи или друго имущество, с което
разполага, липсата на твърдения да е заплащал издръжка, минимално установения й
размер по чл. 142, ал.2 СК, нуждите на детето с оглед възрастта му,
трудоспособната възраст, в която се намира бащата, независимо от психичното му
заболяване, което може да се овладее с провеждане на лечение, липсата на други
алиментни задължения, намира, че за периода от 08.10.2013г. до 08.10.2014г. И.И.
следва да заплати сумата от 1200 лв. или по сто лева месечно, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от
1 800 лв., искът по чл. 149 СК, следва да бъде отхвърлен
Съдът намира още, че дължимата от
родителите издръжка възлиза на 220 лв., от които 100 лв. следва да понесе
родителят, който полага непосредствени грижи, а бащата да заплаща издръжка в
размер на 120 лв. месечно по иска по чл. 143, ал.2 СК с падеж до всяко пето число
на месеца, за който се дължи, считано от 08.10.2014г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, като за разликата до пълния претендиран
размер бъде отхвърлен.
При този изход на спора, в
полза на ищеца Ж.С. следва да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 632, 63 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Разноски в полза на ответната страна И.И. не се присъждат
поради липса на направено искане и доказателства за извършването на такива.
Ответникът И.И. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – *** следващата се държавна такса 222, 80 лв. по
исковете за издръжка, както и сумата от 25 лв., следваща се за производството
държавна такса, която съдът е пропуснал да събере от ищеца, но с оглед изхода
на спора следва да се възложи на ответнната страна, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето *** ***, ЕГН ********** на майката Ж.Д.С., ЕГН ********** на адрес: ***,
на осн. чл. 127, ал.2 СК вр. чл. 59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето *** ***, ЕГН ********** при
майката Ж.Д.С., ЕГН ********** на адрес: ***, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.В.И., ЕГН **********,***
с детето *** ***, ЕГН ********** по следния начин: в тримесечен срок, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение, когато *** е първа смяна на
училище, всеки петък от всяка седмица от месеца в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. ***, находяща се в гр. ***, ***, за времето от
14.00 ч. до 16.00ч. в присъствието на социален работник или психолог, но в
отсъствие на майката, а когато детето е втора смяна на училище, всеки
понеделник от всяка седмица от месеца за времето от 09.30 ч. до 11.30 ч. в
присъствието на социален работник или психолог, но в отсъствието на майката в
сградата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. ***, а след изтичане на
тримесечния срок, всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч.
до 13.00 ч. в присъствието на майката Ж.С., първата неделя след рождения ден на
детето за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката Ж.С., както
и първата неделя след рождения ден на бащата И.И., за времето от 10.00 ч. до
13.00 ч. в присъствието на майката Ж.С., както и на 26 декември и на втори
януари от всяка година от 10.00 ч. до 14.00 ч. в присъствието на майката Ж.С.,
на осн. чл. 127, ал.2 вр. чл. 59 СК.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на *** ***, ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Ж.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща дължима за минало
време издръжка за периода от 08.10.2013г. до 08.10.2014г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 149 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.С., ЕГН **********,***, действаща като
майка и законен представител на *** ***, ЕГН ********** срещу И.В.И., ЕГН **********,***
иск за разликата над присъдената сума от 1 200 лв. до пълния претендиран
размер от 1 800 лв., представляваща дължима за минало време издръжка за
периода от 08.10.2013г. до 08.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на *** ***, ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител Ж.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща месечна издръжка,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 08.10.2014г. с падеж до
всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал.2 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.С., ЕГН **********,***, действаща като
майка и законен представител на *** ***, ЕГН ********** срещу И.В.И., ЕГН **********,***
иск за разликата над 120 лв. до пълния претендиран размер от 150 лв.,
представляваща месечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 08.10.2014г. с падеж до всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 127, ал.2
вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 632, 63 лв. /шестстотин тридесет и два лева
и шестдесет и три ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – *** сумата от 247, 80 лв. /двеста четиридесет и седем
лева и осемдесет ст./, представляваща дължими за производството държавни
такси, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *** в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: