Решение по дело №13546/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1515
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Емилия Александрова
Дело: 20211100513546
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1515
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Е.ия Александрова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Е.ия Александрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513546 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Л. М. - ответник по
първоначалния иск по чл. 127, ал. 2 СК и ищец по насрещния иск по чл. 127,
ал. 2 СК в първоинстанционното производство, с която се обжалва изцяло
Решение № 20063656/10.03.2021 г., постановено по гр. дело № 40495/2019 г.
-ти
по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, постановено в
производство по чл. 127, ал. 2 СК, с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето В.Б.М., родена на **** г. на
майката С. Й. Ц., при която е определено и местоживеене на детето;
определен е режим на лични отношения на бащата Б. Л. М. с детето В.Б.М.;
осъден е Б. Л. М. да заплаща на детето си В.Б.М. чрез неговата майка и
законен представител С. Й. Ц. месечна издръжка в размер на 165.00 лева/сто
шестдесет и пет/, считано от 15.07.2019г., до настъпване на основания за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
1
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; определени
са, на основание чл. 127, ал. З от СК, до приключване на производството по
гр. д. № 40495/2019г. на CPC, III ГО, 89 състав, привременни мерки, които са
идентични с мерките относно грижата за детето в съдебното решение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и противоречи на
материалния закон, като са изложени съображения, моли се да бъде отменено
и да се уважи в пълнота исковата претенция на бащата. Претендира разноски.
Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния С. Й. Ц., в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли последната да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи по делото, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по предявен от С. Й. Ц.
срещу Б. Л. М., иск с правна квалификация чл. 127, ал.2 от СК. В исковата си
молба ищцата е посочила, че с ответника са живели на семейни начала, без да
сключват граждански брак и от връзката имат родена на ****г. дъщеря
В.Б.М., като е посочила подробни доводи и причини, за това, че вече са се
разделили и живеят поотделно.
Отправила е искане да бъде постановено решение с което да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
В., като на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето, всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя, както и 30 дни през лятото, както и да бъде осъден да заплаща по
140 лева месечна издръжка за детето си, считано от датата на завеждане на
иска.
Ответникът Б. Л. М., в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор с
който е оспорил изложеното в исковата молба, като е подал и насрещен иск –
той да упражнява родителските права по отношение на детето В., като
местоживеенето на детето се определи при него, да бъде определен режим на
лични отношения на майката с детето. Първоначалната ищца е подала писмен
2
отговор на насрещния иск, като го е оспорила. Първоначалния ответник с
подадена на 24.02.2020 г. пред СРС молба /лист 100 от първоинстанционното
дело/, е направил изменение на иска си, като е предложил три варианта за
осъществяване на родителските права: първи вариант - за равнопоставено
съвместно физическо и юридическо упражняване на родителските
права/споделено родителство/; втори вариант – упражняването на
родителските права да бъде предоставено на него и да се определи
максимално разширен режим на правото на детето да поддържа редовно
лични отношения и преки контакти с двамата си родители; трети вариант – в
случай, че упражняването на родителските права се предостави на майката, да
се предостави възможност за максимално разширен режим на правото на
детето да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си
родители, като детето да пребивава при бащата, като неотглеждащ родител не
по-малко от 35 % от времето на годишна база.
С Решение № 20063656/10.03.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
40495/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, Е
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на
детето В.Б.М., родена на ****г., на майката С. Й. Ц., като е постановено
детето да живее при майката; ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения на
бащата Б. Л. М. с детето В.Б.М., както следва - всяка първа, трета и пета
седмица от месеца от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с преспиване,
всяка четна година за Коледните празници от 18.00 часа на 23 декември до
19.00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година - Новогодишните празници
от 18.00 часа на 30 декември до 18.00часа на 01 януари на следващата година.
Всяка четна година за Великденските празници от 18.00 часа на Велики
Петък до 18.00 часа на понеделник след празниците, както и тридесет дни
през лятото и пет дни през зимата, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката. Бащата ще бъде с детето всяка година на
рождения си ден 03.04., с преспиване на детето при него, независимо от това
дали съвпада с определения му режим. Всяка година за рождения ден на
детето, бащата ще прекарва с него минимум по четири часа, определени
предварително между родителите; ОСЪДЕН е Б. Л. М. да заплаща на детето
си В.Б.М., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 165.00 лева/сто шестдесет и пет/, считано от 15.07.2019г., до
настъпване на основания за изменението или прекратяването на издръжката,
3
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане; ОПРЕДЕЛЕНИ са, на основание чл. 127, ал.З от СК, до
приключване на производството по гр.д.№40495/2019г. на CPC, III ГО, 89
състав, привременни мерки, идентични с мерките относно грижата за детето в
съдебното решение; ОСЪДЕН е Б. Л. М., да заплати по сметката на
Софийския районен съд сумата от 237.60 лева /двеста тридесет и седем лева и
60 стотинки/ лева, представляващи държавна такса по делото; ОСТАВЕНИ
са без уважение исканията на страните за присъждане на деловодни разноски.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил
заключение и допълнително заключение на съдебнопсихологична експертиза,
изготвени от вещо лице Б.ка Корнажева, както и събрани в първата инстанция
свидетелски показания – разпитани са свидетелите К.Т., Н.Ц./майка на
първоначалната ищца и баба на детето по м. л./ и В.К./майка на
първоначалния ответник и баба на детето по б. л./, като след анализ на
посочените доказателства СРС е приел, че детето е привързано към двамата
родители, които правят всичко възможно да полагат адекватни грижи за него.
Приел е, че въпреки, че иска да се вижда с баща си, за детето майката остава
ключова фигура в живота, като ясно показва това свое преживяване на
майчината роля. Приел е, че поведението на детето говори за изградено
доверие между него и майката, както и че не е без значение възрастта и пола
на детето при изграждане на тези доверителни отношения. При анализа на
свидетелските показания съдът е отчел близката родствена връзка на някои от
свидетелите със страната, което може да окаже макар и несъзнателно влияние
на показанията в полза на страната на която са свидетели.
Приел е, че майката е тази, която следва да упражнява родителските
права, като основен е интересът на самото дете, като е дал превес на това, че
детето живее и се отглежда преимуществено от майката, на сравнително
ниската му възраст, констатирал е, че има изградена силна доверителна
връзка с майката и има голяма нужда от майчините грижи на тази възраст.
Същевременно СРС е приел, че не следва да се прекъсват контактите с
бащата, тъй като детето е във възраст, в която се установяват и укрепват
отношенията на доверие и емоционална привързаност между родител и дете, а
присъствието на бащата в живота на детето е от също толкова голямо
значение, колкото и присъствието на другия родител. Ето защо е приел, че на
4
детето следва да бъде осигурена възможност за чести контакти с родителя,
при когото не живее, с оглед необходимостта то да общува и с двамата си
родители.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният
съд е допуснал пропуск, като не е провел изслушване на родителите, наведени
са доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствения материал
избирателно и повърхностно, което е довело до необсъждане на множество
конкретно установени обстоятелства по делото, които са маркирани
бланкетно, а всъщност са от жизнено значение за разрешаването на въпросите
по чл. 127, ал. 2 от СК в интерес на малолетното дете В. М.а.
Твърди се, че в първоинстанцонното решение съдът неправилно е дал
приоритет на родителските качества на майката, като с решението си е
възложил единствено на нея упражняването на родителските права по
отношение на детето В., а решението било аргументирано на стр. 3
единствено с обстоятелството, че „за детето майката остава ключова фигура“,
както и че следва да бъдат съобразени възрастта и полът на детето. Изложени
са доводи, че съдът не е изследвал в пълна степен родителския капацитет,
качествата на родителите, както и връзката на детето с всеки един от
родителите, като в тази връзка се сочи, че следва да се преразгледат правните
изводи, до които е достигнал СРС в насока, че детето се отглежда
„предимствено от майката". Твърди се, че този извод на първоинстанционния
съд е неправилен и не кореспондира с доказателствения материал, събран в
хода на първоинстанционния процес. Излага се, че до постановяването на
привременните мерки, които въвели задължителен равновременен режим за
отглеждане на детето, майката не зачитала авторитета на бащата, но
равновременното отглеждане спомогнало за възпрепятстването на развитието
на опасност детето да бъде отдалечено от своя баща, както и помогнало за
нормалното общуване между родителите. Сочи се, че единствената мярка,
която довела до една хармонична комуникация между родителите, били
постановените привременни мерки. Излага се, че вещите лица, работили по
изготвянето на експертните заключения били единодушни, че детето има
еднакво силна връзка и с двамата си родители, която не бива да бъде
прекъсвана, а наред с това посочили и че равновременното отглеждане в
конкретния случай е здравословно както за детето, така и за родителите
(вещото лице споделило в хода на последното по делото открито съдебно
5
заседание, че „режимът е прекрасен.“
Излага се, че въпреки че в хода на процеса майката демонстрирала
готовност да съдейства и кооперира при разпределянето на грижите за детето,
първоинстанционният съд не отчел факта, че това съдействие е привидно.
Това обстоятелство било констатирано в допълнителното експертно
заключение, където се посочвало, че майката „разпалено настоява да се
спазват определените от съда мерки, въпреки че на нея не й харесват.“ СРС
пренебрегнал и констатацията на вещото лице в откритото съдебно заседание,
което било отразено и в експертното заключение, че въпросният „код“, който
майката и детето използват, за да сигнализира детето, че не желае да прекарва
повече време с бащата „в никакъв случай не е в интерес на детето “.
Първоинстанционният съд не обърнал внимание на констатацията, че
„майката многократно подчертава как тя учи детето, че баща му е с
положителни качества и паралелно разказва за силно отрицателни на него и
на майка му прояви.“ Същевременно първоинстанционният съд игнорирал
факта, че когато детето е с бащата, може да сподели единствено хубави неща
за майка си, докато, когато е в присъствието на майката, говори срещу баща
си и баба си по бащина линия. Ето защо се сочи, че в този смисъл,
заключението на вещото лице, че негативната представа у детето за
поведението и фигурата на бащата може да е породена от демонстративното
неглижиране и пренебрегване на личността на бащата от страна на майката, е
напълно обосновано и логично. Още повече, че в допълнителното експертно
заключение било отразено наблюдението, че детето в присъствието на баща
си се чувства обичано, спокойно, сигурно и закриляно, както и че детето
може да свободно да дава израз на емоциите си, което наблюдение също
остава пренебрегнато от първоинстанционния съд.
Твърди се, че изводът на съда, че щом и двамата родители правят
всичко възможно, за да полагат адекватни и пълноценни грижи за детето и че
при доказано установена здрава емоционално - доверителна връзка между
детето с всеки един от двамата родители, майката като жена е по-пригоден
родител, поради възрастта и пола на детето, граничи с границите на
абсурдното, като е кредитирано единствено обстоятелството, че детето е в
ниска възраст, което презумптивно прави майката по-пригодният родител за
отглеждането на детето.
6
По въпроса за постановения режим на лични отношения между детето и
бащата във въззивната жалба се сочи, че правилно СРС е преценил, че „не
следва да се прекъсват контактите с бащата, тъй като детето е във възраст, в
която се установяват и укрепват отношенията на доверие и емоционална
привързаност между родител и дете. Присъствието в живота на детето на
бащата е от също толкова голямо значение, колкото и присъствието на другия
родител.“ Сочи се, че бащата има всички необходими качества да полага
адекватни и пълноценни грижи за детето и че разполага с потребности и
силно желание да отглежда и възпитава детето. Излага се, че бащата има и
финансовите възможности да посреща всички разходи за детето от битов,
образователен характер, разходи за извънкласни занимания, разходи за
учебни пособия, дрехи, разходи за здравни специалисти.
Същевременно първоинстанционният съд, въпреки че достигал до
извода, че детето има нужда от бащинска фигура и подкрепа в своя живот, не
е съблюдавал най-добрият интерес на детето, тъй като бащата е ограничен да
вижда детето си само три уикенда в месеца. Твърди се, че постановеният
режим се явява крайно несправедлив и поставя бащата в неблагоприятно и
неравностойно положение спрямо майката, тъй като всъщност бащата дори
няма да разполага с три пълни уикенда всеки месец. В този смисъл се сочи, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, който се е
произнасял точно в насока как следва да се изчисляват дните: ,,при определен
режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата
седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и
изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим
от две седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-
широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици. “
(Решение № 188/20.06.2013 г. по гр. д. № 25/2013 г. на ВКС, 3-то г.о.). Излага
се, че постановяването на този бланкетен стандарт ще лиши бащата от
възможността да осъществява личен контакт с детето през петия уикенд в
месеца, защото такъв, изчислено на месечна база, ще липсва в по-голяма част
през съответната календарна година. Ето защо този проблем следва да бъде
отстранен чрез нова правна рамка, която да задължи родителите и да позволи
на двамата да участват пълноценно в живота на детето си, а не единият
родител (в случая бащата) да е поставен в пълна зависимост от другия
родител (в случая майката).
7
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите и детето В.,
прието е заключението на вещо лице по изготвена съдебно психологична
експертиза, приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите
и детето.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззивникът Б. Л. М. е
посочил, че е с две висши образования и средно специално, първото висше
образование е туризъм, мениджър хотелиер, а второто висше образование е
медицина, като понастоящем специализира образна диагностика във 2-ра
Градска болница на 8-часов работен ден, работното му време е от 8.00 ч.
сутринта до 15.00 часа или от 12.00 часа до 19.00 часа, като понякога дава
разположение като лекар в извънработно време при редуване с останалите си
колеги. Освен това сочи, че е певец и пее когато го поканят. Посочил е, че
съжителства с друга жена, малко повече от година, като може да разчита на
нейните родители, които често идват в София, а ще им се наложи да идват по-
често, защото се очаква раждането на втората му дъщеря.
Посочил е, че може да разчита на баща си, който живее в Норвегия но
прави планове да се прибира в България. Посочил е, детето има нужда от
двама родители, независимо дали те са се разделили, по стечение на
обстоятелствата В. може би ще има четирима родители, защото С. също има
мъж до себе си. Посочил е, че неговата приятелка много добре приема В. –
отнася се с внимание и с грижа към нея. Посочил е, че не иска в никакъв
случай да отнеме правата на С. и да я лиши от възможността тя да дава най-
доброто от себе си за В., но не е редно и той да бъде лишен от тази
възможност, да се грижи по най-добрия възможен начин за детето.
Посещавали процедура по медиация, но нямало полза.
Предложил е като вариант за споразумение да се прилага съвместно
родителство. Посочил е, че жилището на майката на В. е много малко, има
кухня, баня и стая като хол, която играе функция на детска, учебна и спалня
за майката и за бабата, а детето става все по-голямо и ще има нужда от лично
пространство. Посочил е, че в неговия апартамент, въпреки че станали повече
хора, има място за абсолютно всички, защото В. разполага със собствена
спалня, и със собствена учебна стая и собствена баня с тоалетна, като самият
апартамент е близо 200 кв.м., има няколко спални и няколко бани с тоалетни,
има пиано, както и при С. има, където детето да може да свири. Изложил е,
8
че за музикалното образование на В., може да помага повече, отколкото
майката би могла.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна С. Й. Ц.
е посочила, че сега завършва трета магистратура, която е история на
философията, а преди това учила актьорско майсторство за театър и кино,
също така поп и джаз пеене в Музикалната академия. Преподава музика в
частно училище, на 8-часов работен ден от 8.00 ч. сутринта до около 16.30
часа, има и допълнителна школа, където води актьорско майсторство и В. е
част от групата там.
Посочила е, че има човек до себе си в момента, като може да се каже че
живеят заедно, но по-скоро на две места, и в нейния дом, и в неговия дом.
Може да разчита на него и на майка си при отглеждането на В., като е
посочила, че майка й по принцип живее в Русе, но когато се налага идва в
София и й помага, което на практика се налагало от първите шест години,
защото не получавала помощ от бащата на детето и от раждането на детето
майка й идвала в София.
Посочила е, че категорично смята, че детето трябва да прекарва повече
време с нея, защото имат много силна изградена връзка през годините, като в
началото докато живеели заедно с г-н М., той нямал възможност или време
да отделя достатъчно внимание на детето, но се налагало детето да бъде с нея
на работа в телевизията, където работела, в университетите където учела и
т.н. Посочила е, че когато е при новия си партньор в неговото жилище, детето
винаги е с нея, недалеч в района на центъра, където е нейното жилище.
Опитвали да разговарят с помощта на медиатори и психолози, но не се
оказало ефективно. Посочила е, че когато детето има нужда да прекарва
време с баща си, винаги ще получи подкрепа от нейна страна, както и сега
никога не създавала пречки за това, напротив ако имало нужда да са заедно,
винаги би отстъпила това време. Посочила е обаче, че трябва съдът да
определи режима на виждане, защото имат разногласия. Заявила е, че е
съгласна с решението, което е до момента, дадено от съда. Преди време
предлагала по-широк режим под форма на споразумение, но тогава другата
страна не била съгласна и така продължили битката в съда.
Посочила е, че средата която осигурява на детето е по-стабилна и
винаги е било така, за да стигне да се обърна за помощ към съд и психолози,
9
действително имала основателни причини, въпреки че не й се искало да стига
това положение, се наложило, поради нездравословната среда, която имал в
обсега си бащата.
Изслушано, на основание чл. 15 ЗЗДет, детето В.Б.М. е посочило, че е
на 10 г., живее малко повече при майка си, малко по-малко при баща си, като
познава добре и двете места така, че може дори сама и без автобус, пеша да се
придвижи от едното до другото място, но засега не го е правила. Посочило е,
че има една сестричка, която е дете на баща й и в момента живее в Бургас, а
тя и баща й в София. Посочила е, че се вижда със сестричката си и нейната
майка – Ю., която се държи добре с нея. Посочило е, че майка й също си има
приятел - Е., който има добро отношение към нея и тя също има добро
отношение към него. Понякога с баща си се вижда през една седмица, а
понякога през две седмици, като при него остава по два дни, от петък в седем
часа до неделя в седем часа, като това време, което прекарва с баща си, не
е достатъчно. Детето е посочило, че обича и двамата си родители, свири на
пиано, като има пиано в дома на всеки от родителите си, не може да каже как
би си разпределила времето между двамата си родители, за да се чувства най-
добре, като й е хубаво и при двамата, не може да каже и няма представа дали
би искала по равно време да прекарва с всеки от тях.
Знае, че те не се разбират, но това е тяхна работа, не са се карали към
момента, защото не говорят по други теми, освен за това кога ще я вземат и
върнат, говорят само за нея. Не може да каже и не иска да каже колко често и
с кой от двамата си родители иска да прекарва по-дълго време, но обича и
държи и на двамата си родители.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице Ж. Т. по допуснатата и изготвена пред въззивната инстанция
съдебно-психологична експертиза, детето показва силна емоционална
привързаност към майка си и към баща си.
Има положително отношение към родителите си. С лекота общува
както с майката, така й с бащата. Детето има потребност от еднакъв контакт с
родителите си, като с всеки един от тях има изградени навици и конкретни
занимания. Наличието на това разнообразие в общуването с майка си и баща
си дава възможност да се изгради като пълноценна личност. Това допринася
до усвояването от детето на различни стратегии за справяне с ежедневните и
10
житейските задачи.
Проведените тестове - рисунка „моето семейство, методиката на Р.Ж. и
Б.-А. за семейни отношения (BAFRT), сочат, че детето се чувства обект на
положителни чувства и от двамата си родители и е еднакво привързано към
тях. Детето чувства в пълен обем слаби и силни положителни чувства от
своите родители. В. се чувства обичана и приета в еднаква степен от своите
родители и също така изпитва много на брой и разнообразни позитивни
чувства към тях.
Не се отчита разлика в степента на привързаност на В. към родителите
си. Детето е изградило силна емоционална връзка с родителите си и с всеки
един от тях има определени занимания, които извършва. При самостоятелен
контакт на детето с единия родител не се наблюдават конфликтни области,
диалогът е нормален, детето зачита авторитета на съответния родител и
връзката родител-дете също се осъществява нормално.
Относно психо-емоционалното състояние на детето и как детето
възприема новите партньори на родителите си и какво е отношението на
новите партньори на родителите към детето, вещото лице е посочило, че при
В. се наблюдава силно защитно поведение относно свободното споделяне за
семейния й живот и взаимоотношенията й с родителите си. Притеснява се, че
ако сподели открито своята позиция, може да обиди майка си или баща си, а
тя не желае да ги разочарова. При В. не се наблюдават отклонения от
нормалното психо-емоционално функциониране. Спокойна е, внимателна,
любезна и дълго време може да се занимава с дейности, които й доставят
удоволствие. Има висок интелект, мисловната дейност е съответна на
натрупания личен опит, бъдещето се възприема позитивно, показва изразена
женственост и елегантност, мила е, с добри маниери и обноски. Може да се
отбележи фактът, че когато детето е в присъствие на майка си, показва лека
фиксация върху дейности и игри, характерни за по-малка възраст (има се
предвид миниатюрни пластмасови играчки, сладоледени фигурки и детски
гланц за устни). Има и дейности, които, когато детето е в присъствие на майка
си, са креативни и развиват въображението му, като например разиграване на
сцени с диалог от различни книги, логически игри и др.
Когато е в присъствие на баща си, носи предимно една по-голяма
играчка и телефона си, като показва по-голям интерес към телефона.
11
Не се отчита наличие на проблематика в психо-емоционалното
състояние на детето.
В. не споделя информация относно партньорите на родителите си, с
изключение на факта, че такива лица има. Казва за жената на баща си, че е
особена, не живее в гр. София и с нея се виждат рядко. Дори не назовава
името й. Споделя, че има сестра Б. от страна на баща си, но майката на Б. не й
дава да я гушка. Ю. Л. и бебето Б. не живеят в гр. София и В. не контактува с
тях.
Контактът между двете може да се осъществи през лятната ваканция,
когато бащата и В. ходят в гр. Бургас, където живеят Ю. и Б.. Относно
партньора на майката - Е., вещото лице е посочило, че може да се отбележи,
че тестовите резултати показват предимно негативно отношение на В. към
него. В рамките на живия контакт детето показва зачитане и уважение към Е..
Диалогът между тях двамата протича нормално, не се наблюдават
конфликтни области и съпротиви от страна да детето към него. От друга
страна, отношението на Е. към детето е уважително, внимателно, без да се
преминава всякаква граница на близост или натрапване.
Относно конфликт на лоялност, вещото лице е посочило, че от
изследванията не се разкриват признаци за конфликт на лоялност у В.. В
присъствено общуване тя се държи еднакво свободно и открито с всеки един
родител. Проведените тестове също потвърждават, че детето проявява
еднакво отношение към родителите си. От наблюденията и изследванията не
се констатират прояви на рестрикции към нея от страна на родителите й.
Отчита се силна въздържаност на В. да изкаже свободно волята си. Страхува
се казаното да не бъде написано в някой документ и това да нарани
родителите й. Като цяло тя контактува свободно с родителите си, а те от своя
страна не й поставят условия, рестрикции и прекомерен натиск за
взаимоотношенията между тях и нея.
Може да се заключи, че при детето има данни за проява на поведение на
конфликт на лоялност към родителите, породено от въвличането на детето в
неразбирателството между тях.
Относно родителския капацитет на всеки от родителите, вкл.
способността на всеки от тях да се грижи сам, без чужда помощ, за детето,
вещото лице е посочило, че този критерий фокусира върху способността на
12
родителя да отглежда правилно и ефективно детето си. Изисква анализ на
уменията на родителите в областта на техниките на отглеждане и прилагане
на разумни, хуманни и законосъобразни дисциплинарни мерки. Включен е
също и анализ на умението за грижи, насоки и възпитание. Оценяването става
в няколко области: ценности и морал; грижа за здравето (физическо и
душевно) на детето; възможност от страна на родителя да бъде на
разположение на детето си; съпричастност към образованието на детето (в
учебно и извън учебно време); оценяване ролята на другия родител при
отглеждането на детето; родителско сътрудничество; комуникативност;
физическо здраве на всеки един родител; психическо здраве на всеки един
родител; разширено семейно присъствие и предпочитание на детето.
На база направените психологични интервюта, наблюдение и проведени
разговори, вещото лице е заключило, че и двамата родители са в добро
физическо и психическо здраве. Относно ценностите и морала, то и двамата
родители притежават силни черти и качества, чрез които са положителен
образец в живота на детето си.
Това се допълва и от уважаваните професии, които упражняват. И
двамата родители са отговорни, проявяват разбиране към В. и се стремят да я
подкрепят и насърчават. Бащата на този етап разполага с повече възможности
да е на разположение на детето си, тъй като основната му трудова заетост е до
обед. Майката на този етап има повече трудови ангажименти, но има
възможност да организира времето си, за да отговори на нуждите на В. или да
я вземе със себе си, докато работи. Родителите са съпричастни към
образованието на детето, но имат сериозни разминавалия относно
необходимостта да посещава занималня. Майката счита, че това е добре за В.,
за да се подготви и да си напише домашните. Бащата счита, че тя може сама
да си подготви домашните и да използва останалото време да си почине и за
самоподготовка по пиано, понеже изостава с подготовката си по пиано за
приемния изпит. В момента майката и бабата по майчина линия водят В. на
занималнята, която е преди обяд, след това учителите от занималнята я водят
на училище, откъдето я взимат майката или бабата по м.л. И двамата
родители получават информация за успеваемостта на детето в училище. За
него са подсигурени добри условия за живот и при двамата родители.
Жилището на майката е малко, съставено от една стая, кухня, баня с тоалетна
и коридор, но е оборудвано с всичко необходимо да подготовката на детето.
13
Вещото лице е отбелязало, че майката и детето спят на едно легло и е
възможно в близко бъдеще това да създава неудобства, тъй като В. расте. При
бащата жилището е голямо и има всичко необходимо за детето. В случай, че
Ю. и Б. се върнат в жилището, ще има достатъчно място В. да има своята
автономия. Медицинските грижи за детето също са подсигурени - то има
личен лекар. По отношение на критерия оценяване ролята на другия родител
при отглеждането на детето, вещото лице е посочило, че и двамата родители
признават, че то има нужда от контакт и с двама им, но независимо от това,
не зачитат индивидуалния принос на другия.
Между родителите е налице отчужденост, дистантност и сякаш
неприязън един от друг. Комуникацията между тях е напрегната и често
влизат в спорове относно различни аспекти на отглеждането на детето. На
този етап емоционалната връзка между детето и родителите е съхранена.
Родителското сътрудничество и комуникацията са нарушени, което
затруднява безпроблемното отглеждане и възпитание на В.. Относно
приятелския й кръг, когато е при баща си, тя контактува с по-голямата си
братовчедка, с дете на близки приятели на бащата на име Ваяна, които са
съседи, и с други деца, които са близки и познати от страна на бащата. Когато
В. е при майка си, контактува с две втори братовчедки - Р. и Й., момичета от
квартала — В. и С. и деца от школата на г-жа Ц. по актьорско майсторство.
Понякога се вижда със свои съученици — М. и В.. По критерия
предпочитания на детето може да се заключи, че то предпочита да се
увеличи контакта с бащата.
Относно личната връзка, доверието, авторитета, привързаността към
детето; способността за поемане на лична отговорност и грижи; опит и
познаването на специалните потребности на детето; уменията за справяне с
родителските грижи за това дете — и двамата родители са способни да му
осигуряват необходимите грижи и внимание. Детето на този етап е
привързано към родителите си и безспорно и двамата родители много го
обичат.
В заключение вещото лице е посочило, че С. Ц. и Б. М. имат
способности, възможности и желание да отглеждат детето си. И двамата
познават особеностите и предпочитанията му. Притежават добър родителски
капацитет и могат да участват активно в неговото отглеждане. Родителите са
14
отговорни граждани, историята на трудовата им заетост показва принос към
обществото във важни за съвременния свят области - учебна дейност и
здравеопазване. Като проблемна област се явява липсата на нормална
комуникация между родителите, недостатъчно зачитане на приноса на другия
в отглеждането на детето и наличие на конкурентост помежду им. Между
родителите има неизяснени области в отглеждането на В., като дрехите, с
които детето следва да бъде облечено, необходимостта В. да ходи на
занималня, допълнителните занимания на детето и режима на контакт с
детето. Всеки родител по-скоро декларативно съобщава, че признава ролята
на другия, но реално счита собствените си убеждения и стил на възпитание за
по-правилни и подходящи за детето. И при двамата реално отсъства
схващането за единство, съгласие, признание и зачитане на авторитета на
другия родител.
На въпроса „Има ли родителско отчуждение при детето и ако е налице
такова - каква е причината и в каква степен е развито?“, вещото лице е
посочило, че не се констатира наличие на родителско отчуждаване при
детето. Няма данни за родителско отчуждение при детето и в предходни
експертизи, приложени към делото.
На въпроса „Как би се отразило на психо-емоционалното състояние на
детето промяна в живота му, изразяващо се в напускане на дома на единия
родител и преместване в дома на другия?“, вещото лице е посочило, че
преминаването от една крайност в друга би имало неблагоприятен ефект
върху психо-емоционалното състояние на В.. Тя добре познава семейната
среда на родителите си. До този момент детето живее предимно в жилището
на майка си, но е добре адаптирано и приема жилището и семейната среда при
баща си. В жилището при бащата има всичко необходимо за нормалното
психо-емоционално функциониране и развитие на детето като цяло. Също
така, домът на бащата не се явява нов за В., там тя има утвърдени и изградени
навици на функциониране. В тази връзка, не се очаква у нея да настъпи
неблагоприятна промяна в психо-емоционалното й състояние при промяна на
дома от единия родител към другия. Вещото лице е посочило, че може да се
отбележи фактът, че детето добре познава и двете жилища и семейна среда на
родителите си, но не е необходимо да има крайности в живота на детето, а е
най-добре то да може да контактува с родителите си по равно, както и да
може свободно да изразява волята си по отношение на желанията си за
15
престой при единия и при другия родител.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с бащата,
съответно подходящ режим на лични отношения на детето с майката, ако е
необходимо да има преходен период, какъв да бъде той, вещото лице е
посочило, че от психологична гледна точка, най-добре е детето да може да
контактува по равно с родителите си, като е добре бащата да има възможност
да води детето на училище и да го взима от там, да има ангажименти с В. през
делничните дни. Един подходящ режим е последната цяла седмица от всеки
месец В. да е при баща си, като той я взима в неделя вечер от дома на майката
и й я връща в следващата неделя вечер. Например, взима детето на
19.02.2023г. в 18:00ч. (неделя) и връща детето на майката на 26.02.2023 г.
(неделя) в 18:00 ч. В този случай бащата следва да има и един уикенд с
детето, като най-добре е това да е първия уикенд от месеца. Например 04.02.
и 05.02.2023 г. Друг подходящ режим е детето да е 2 седмици при майка си и
2 седмици при баща си.
Не са констатирани проблеми в отношението и емоционалната
привързаност на детето към единия или другия родител. Също така няма
данни за застрашителни форми на поведение от страна на родителите към
детето. Тъй като основните опасения на г-жа Ц. са свързани с грубо и
агресивно поведение от страна на бащата към детето, което към момента вече
е преодоляно и не се констатират такива явления, няма конкретно основание,
което да възпрепятства равен контакт с детето. Добре е при промяна на
режима да има адаптационен период от 3 до 6 м., в който да се прецени дали
детето са чувства и адаптира добре и тогава да се премине към неговото
постановяване. Ваканциите следва да се делят по равно между родителите,
както и празничните дни. Рождените дни на детето е добре да се празнуват в
присъствието на двамата родители, а ако това е невъзможно, то
неотглеждащият родител следва да прекарва поне 2 ч. с детето на рождения
му ден. Личните празници на родителите детето е добре да празнува при
съответния родител.
Вещото лице е посочило, че в настоящия казус най-подходящо е
родителите да бъдат насочени към работа със семеен терапевт или медиатор.
Важно е едновременно да посещават един и същи специалист, за да могат да
изградят подходящ стил на комуникация помежду си. Посещаването на
16
психолог самостоятелно от родителите не би дало най-добрия резултат, тъй
като специалистът ще работи само с ресурсите на съответния родител и няма
да се повлияе търсената промяна в общуването между родителите.
Необходимо е В. да посещава свой доверен терапевт, социален работник или
психолог, за да може да утвърди позициите си и границите си спрямо
родителите, да се научи да се справя в условията на неразбирателство между
родителите.
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП – Красно село,
основните грижи за детето се полагат от майката, тъй като малолетната В. се
отглежда от нея. При осъществяването на режим на контакти бащата г-н М.
поема грижите за детето.
Същият разпознава и откликва на нуждите на детето. Г-н М. е посочил,
че полага всички усилия да участва напълно в отглеждането на своята
дъщеря, демонстрирал е богато познание относно нуждата на В. да й бъде
осигурявана богата и питателна храна с витамини и минерали за правилното
й развитие, изразил е притеснението си за това как се развива В., като е бил
категоричен, че времето прекарано с него е прекалено ограничено и няма
възможност да подкрепа пълноценно детето. Относно жилищните условия и
среда за детето в дома на неговия баща, в социалния доклад е посочено, че по
данни на бащата, той живее в собствено жилище от 180 кв.м. състоящо се от 3
спални, 2 хола с кухни и трапезарии, детето има собствена стая и собствена
баня, като спалнята е обзаведена с легло, детско бюро, скрин, гардероб,
кабинетът е обзаведен с легло, пиано, бюро, кът за игра, гардероб, тераса.
Относно трудовата си заетост, работно време и доходи, бащата е споделил, че
работи като лекар във II-ра МБАЛ /гр. София бул. Христо Ботев № 120/,
специалност „Образна диагностика", месечният му доход се формира от
работна заплата, доходи като певец, от получаване наемна цена от отдаден
под наем апартамент. Бащата е заявил, че на подкрепа и помощ може да
разчита на своя баща и сестра, като към момента дядото по б. л. живее в
чужбина /Норвегия/, но са обсъждали възможността същият да се върне в Р
България и да участва в грижите за В., като понастоящем дядото оказва
основно финансова подкрепа. Бащата може да разчита на помощта и на
своята леля – Б. М.а, която живее в Бургас, но често пътува до София. В
социалния доклад е посочено също, че по данни на г-н М., същият има нова
връзка, представил е на В. новата си приятелка, като е подходил с нужното
17
търпение и е провел предварителни разговори с В.. Многократно е обяснил на
дъщеря си, че за него тя е най-важна и няма вниманието му да бъде изместено
от нея и нуждите й. Г-н М. е посочил, че приятелката му все още не живее
при него за постоянно.
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП Оборище,
майката г-жа Ц. е информирала, че постановеният от съда режим на контакти
се спазва, както и бащата има възможност да прекарва време с малолетната
извън него.
Майката поддържа мнението си, че е против възможността за споделено
родителство спрямо В., тъй като смята, че това ще обърка дъщеря й предвид
различните стилове на отглеждане и възпитание. Г-жа Ц. е посочила, че
осъществяването на подобен режим в миналото се е отразило негативно
върху детето, визирайки повишеното напрежение при В. и влошените
училищни постижени По наблюдение на социалния работник, В. не се
притеснява да говори и за двамата си родители. Малолетната е казала, че
харесва прекараното време с баща си. Детето споделило, че обичат заедно да
играят на откриване на разлики, да гледат филми, както и че го придружава на
негови музикални участия. При проведената среща В. се вълнувала, че ще
присъства на рождения ден на баща си, както и споделила за подаръците,
които е изработила за него.
Според наблюдение на социален работник, майката има необходимите
умения за отглеждане и възпитание на детето. Прилага подходящи методи на
възпитание. Не ограничава и не възпрепятства детето да комуникира със своя
баща, както и се стреми към положителни отношения между В. и нейния
баща. Основни грижи за детето полага неговата майка, г-жа С. Ц., която
задоволява адекватно базовите потребности на своята дъщеря. Г-жа Ц. при
необходимост може да разчита на помощ и подкрепа от своята майка.
Относно жилищни условия в дома на майката, в социалния доклад е
посочено, че майката и детето живеят в собствен едностаен апартамент
закупен с банков кредит намиращ се на адрес: гр. София, бул. ****.
Жилището се състои от антре, стая, кухня и баня с тоалетната. Стаята е
разделена чрез мебели и по-точно от етажерка, на която са разположени
книги. От едната страна е пространството на В., състоящо се от детско легло,
зад което се намира скрин с играчки и вещи на детето, голям гардероб, бюро,
18
баскетболен кош, пиано и компютър. Пространството е обзаведено с розови
мебели и много детски играчки. В другата част на стаята има детска сцена,
която е трансформирана на легло, разтегателен диван, гардероб и маса с
телевизор. Кухнята разполага с всички необходими домакински уреди -
пералня, хладилник, печка, мивка, както и разтегаем фотьойл, маса и столове.
Създадени са условия за отглеждането му в комфортна среда. Хигиенните и
битови условия са много добри. В апартамента се отглеждат и няколко
домашни любимци - норвежка горска котка на име Чара кот Дивоар, три
джербила и три хамстера. Относно трудовата заетост на майката, работното й
време и доходи, в социалния доклад е посочено, че майката работи на трудов
договор в Частно средно езиково училище "Британика", където е
преподавател по музика и има ателие по мюзикъл и актьорско майсторство.
Майката ръководи и провежда курсове по актьорско майсторство в читалище
"Средец". По данни на г-жа Ц., същата съобразява графика си, за да може да
откликва на потребностите на В..
Г-жа Ц. е информирала при социалното проучване, че са в много добри
взаимоотношения с близките си роднини, както и детето В. има свои
приятели на нейните години, споделила е, че в отглеждането на В. е разчитала
на подкрепа от страна на своята майка - Н.Н. Ц., която живее в Русе, в
собствен апартамент, при своите посещения в София, бабата по м.л.
пребивава в дома на своята дъщеря. По данни на г-жа С. Ц., майка й спи или
на разтегателен диван разположен в кухнята или в стаята при нея и дъщеря й.
От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции,
преценени прецизно и в цялост, се установи, че страните са родители на
детето В.Б.М., родена на ****г.
Безспорно е, че родителите живеят разделено и че детето живее при
майката, а с бащата осъществява режим на лични отношения, като при
първоначално определените от СРС привременни мерки /втора страница на
лист 93 и първа страница на лист 152 от първоинстанционното дело/,
режимът на отглеждане на детето е бил при условията на равновременно
отглеждане на детето от двамата родители, а с постановяване на
първоинстанционното съдебно решение, режимът на лични отношения между
бащата и детето е регламентиран съгласно привременните мерки,
обективирани в това решение.
19
Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., което не е загубило своята
актуалност и днес, определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на
децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема
предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на
личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а
конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в
обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя
добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им
внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите
към децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя
във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи
угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни
възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и
лентяйство.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да
отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, като
привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради
сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване.
Следва да се има предвид полът на децата, като е прието, че майката е по-
пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, както и
възрастта на децата.
В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да
упражняват родителските права по отношение на детето В., като бащата е
предложил три варианта във връзка с упражняване на родителските права,
първият от които е за равнопоставено съвместно упражняване на
родителските права/споделено родителство/.
Видно от заключението на вещото лице и двамата родители имат много
добър родителски капацитет, детето има добра комуникация и с двамата си
родители, не се наблюдава конфликт на лоялност и родителско отчуждение
при детето. Според вещото лице, в настоящия случай най-подходящо би било
20
детето да може да контактува с родителите си по равно, както и да може
свободно да изразява волята си по отношение на желанията си за престой при
единия и при другия родител.
Споразумение за равновременно отглеждане на детето от двамата
родители обаче не се постигна пред въззивната инстанция, предвид
несъгласието на майката.
В случая, съдът съобразявайки т. 2 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.
по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.
59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не
се постигне споразумение по упражняването им, налага изводът, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване само на
единия от двамата родители, които видно от заключението на вещото лице по
приетата СПЕ, имат много добри родителски качества.
Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е предоставил
упражняването на родителските права на майката, като е съобразил пола и
възрастта, в която се намира детето, и заради която се нуждае от майчина
грижа и ласка, майката познава в дълбочина и се отнася внимателно и
грижовно към нуждите на детето, като самото дете при изслушването му
заявява, че не може да каже и няма представа дали би искала по равно време
да прекарва с всеки от родителите, като не е изразило категорично желание да
живее преимуществено с някой от тях, но е посочило, че това време, което
прекарва с баща си, не е достатъчно.
По делото се доказа, че и двамата родители имат материалната и
финансова възможност да се грижат за детето им в почти еднаква степен, с
превес на битовите условия при бащата – по-голям апартамент, но и при
създадени нормални битови условия за детето при неговата майка, като
настоящият съд намира, че битовите условия и материалните възможности на
родителите, не са най-приоритетните критерии за определяне на
родителската годност. В случая съдът съобразява, че съдебната практика дава
приоритет на майката при дете от женски пол и възраст на детето, което
понастоящем е почти в пубертетна възраст, и че в такъв случай майката
следва да се приеме като по-пригодния родител непосредствено да го
отглежда и възпитава, като съдебният състав приема за неоснователно
21
оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че “полът на детето следва да бъде приоритетен при преценката на
коя от страните да се предостави упражняването на родителските права“.
Въззивният съд приема, че за всяко дете е от особено значение да расте
в позната среда, изпълнена с позитивизъм, толерантност и приемане, каквито
има изградени както при майката, така и при бащата. Интересът на детето
следва да се преценява също и с оглед на желанието на самото дете и то
внимателно да се изследва именно с оглед на неговия най-добър интерес и
при съобразяване, че е поставено в положение да избира в любовта към
родителите му, детето се нуждае от сигурност, за да преодолее тази криза.

Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всичките
обстоятелства в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за
определяне интереса на малолетното дете В., въззивният съд намира майката
– ищца по първоначалната искова молба за по-пригодния родител да
упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието на детето,
така, както е приел и първоинстанционния съд, който е достигнал до извод, че
майката е по-подходяща за отглеждането на В. и правилно е предоставил
упражняването на родителските права върху детето именно на майката, при
която е определено и местоживеене на детето, поради което решението в тази
му част следва да се потвърди.
С оглед интереса на малолетното дете от пълноценен контакт и с
другия родител, който също е с положителен родителски капацитет,
възможности и условия за отглеждане на детето, въззивният съд намира, че
режимът на лични контакти между бащата и детето В. следва да бъде по-
разширен, при редуване между родителите относно официалните и личните
празници, както и ваканциите на детето.
Системното общуване на детето с неговия баща е абсолютно
задължително и с оглед неговото бъдещо емоционално и личностно развитие.
Съобразно което режимът на лични отношения следва да бъде определен,
съобразно диспозитива на настоящото решение.
По разноските:
В настоящия случай страните нямат право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
22
приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение.
Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20063656/10.03.2021 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 40495/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, в
частта, в която е ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения на бащата Б. Л.
М. с детето В.Б.М., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б. Л. М., ЕГН
**********, с детето В.Б.М., ЕГН **********, като бащата има право да
вижда и взима детето при себе си по следния начин:
1. Всяка първа пълна седмица от месеца, /която започва в понеделник и
завършва в неделя/, с преспиване, считано от 18.00 часа в понеделник
(или след края на учебните занятия, ако детето е на училище или
посещава образователен курс) до 18:30 часа в неделя, както и по-
следващата седмицата след първата пълна седмица от месеца, (това е
седмицата, която следхожда седмицата, която следва първата първа
пълна седмица от месеца), с преспиване, считано от 18.00 часа в
четвъртък (или след края на учебните занятия, ако детето е на училище
или посещава образователен курс) до 10:00 часа в понеделник (или с
ангажимент на бащата да заведе детето за първия час на учебните
занятия, ако детето е на училище или посещава образователен курс) -
пример за такива седмици са например за месец октомври 2023 г. –
първата пълна седмица е седмицата, която започва на 02.10.2023 г. и
завършва на 08.10.2023 г., а по-следваща седмица се явява седмицата,
която започва на 16.10.2023 г. и завършва на 22.10.2023 г., но за
седмицата, която започва на 16.10.2023 г., режимът с бащата се прилага
23
от четвъртък – 19.10.2023 г. и приключва следващата седмица в
понеделник, т.е. на 23.10.2023 г. Горепосоченият режим /през първата
пълна седмица от месеца и през седмицата от четвъртък до понеделник/
не се прилага за тридесет дни през лятото, по време на платения
годишен отпуск на майката, не се прилага на 7 октомври (рожден ден на
майката), не се прилага и за съответните ваканции и празнични дни,
така, както е регламентирано в режимите, посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 11, 12.
2. Два пъти за по 18 дни (два пъти за по осемнадесет дни) през лятната
ваканция, определена от МОН, с преспиване, по време, което не съвпада
с платения годишен отпуск на майката С. Й. Ц., ЕГН **********, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в
посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната
година, и като през посочените периоди по време на лятната ваканция
бащата взима детето в 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния
ден;
3. През четните години - за Великденските празници, считано от 10:00
часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с
преспиване. За същия период на Великденските празници, но през
нечетните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се
прилага режимът, отразен в т. 1;
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на
първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията,
с преспиване. За пролетната ваканция, но през нечетните години, детето
следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00
часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна
година, с преспиване. За същия период на Новогодишните празници, но
през нечетните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се
прилага режимът, отразен в т. 1;
6. През четните години - за рождения ден на детето, (15.10), с преспиване,
считано от 18.00 часа на 14.10 до 10.00 часа на 16.10, освен ако личният
празник не съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За
24
същия период по повод рождения ден на детето, но през нечетните
години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът,
отразен в т. 1;
7. През четните години – за 6 май, за 24 май и за 6 септември, считано от
10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник, освен ако празникът не
съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените
празници, но през нечетните години, детето следва да бъде с майка си и
тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
8. През нечетните години – за есенната ваканция, определена от МОН,
считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията. За есенната ваканция, но през четните
години детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът,
отразен в т. 1;
9. През нечетните години - за Коледните празници, считано от 10:00 часа
на 24 декември до 17:00 часа на 29 декември, с преспиване. За същия
период на Коледните празници, но през четните години, детето следва да
бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
10. През нечетните години - за имения ден на детето (07.01), с преспиване,
от 18:00 часа на 06.01 до 10:00 часа на 08.01, освен ако личният
празник не съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За
посочения празник, но през четните години, детето следва да бъде с
майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
11. През нечетните години – за междусрочната ваканция, определена от
МОН, считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа
на последния ден от ваканцията. За междусрочната ваканция, но през
четните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага
режимът, отразен в т. 1;
12. През нечетните години – за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа
до 18:00 часа на съответния празник, освен ако празникът не съвпада с
режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените
празници, но през четните години, детето следва да бъде с майка си и
тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
13. Всяка година - за рождения ден на бащата (04.03), считано от 18.00 часа
на 03.03 до 18.00 часа на 05.03, с преспиване, освен ако личният
празник не съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата.
25
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от
дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да
го вземе след учебните занятия от училище /детско, образователно заведение/
и когато има ангажимент да го заведе на училище /детско, образователно
заведение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20063656/10.03.2021 г., постановено по
-ти
гр. дело № 40495/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89
състав, в останалите обжалвани части - относно упражняването на
родителските права и определеното местоживеене на детето В.Б.М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Б. Л. М., ЕГН **********, и
С. Й. Ц., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Да се връчи незаверен препис от настоящото решение на всяка от
страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26