№ 79
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500479 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. С. срещу решението на СГС, І-10
състав от 28.07.2020г. по гр.д. № 11611/2018г., с което е прието за установено по реда на чл.
422 ГПК, че дължи солидарно на „Юробанк България“ АД сумата 51129,19 евро
главница,представляваща част от неплатена главница в общ размер на 393429,03 евро по
договор за предоставяне на кредит под формата на кредитен лимит за издаване на банкови
гаранции и акредитиви № 100-915/21.12.2009г. , ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до
окончателното изплащане и са присъдени разноски.
Въззивникът С. иска отмяна на атакуваното решение, като заявява, че договорът и
допълнителните анекси и споразумения по него са антидатирани, подписвал ги е, без да е
имал възможност да се запознае с текста им , а договорът за поръчителство е подписал под
натиск, че без него няма да се отпусне кредит от банката. Настоява да има качеството
потребител по смисъла на ЗПП и заявява, че в договора има неравноправни клаузи, които
нарушават добрите нрави.Твърди да не е получавал информация от банката или от
кредитополучателя за предприетите действия или допълнителните споразумения или
анекси.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на въззивния съд
са следните:
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника С. И. С. с договор за кредит № 100-
915/21.12.2009г., сключен с „Алфакомерс“ АД , анекси и споразумения към него и договор
за поръчителство №100-915-10В от 19.05.2016г., по силата на който С. е обезпечил чрез
1
личното си поръчителство изпълнението на задължението на кредитополучателя
Алфакомерс АД в размер на 393 429, 03 евро с падеж 31.10.2016г. , при годишна лихва от
6,1 %.
Възраженията по жалбата касателно посочените договори са произволни.
Твърдението, че са антидатирани е голословно и се прави за първи път с въззивната
жалба, поради което е преклудирано.
Заявеният с жалбата мотив на въззивника да подпише договора за поръчителство,
доколкото не може да бъде квалифициран като порок на волята му, е ирелевантен за
действителността на договора. Отделно, подобно възражение също е преклудирано.
Недоказани остават твърденията на въззивника, че не е запознат със съдържанието на
договора за кредит и анексите и споразуменията към него. С подписване на договора за
поръчителство С. е декларирал, че е получил копие от всички тях ( индивидуализирани в
чл.3, т.ІІІ от договора) и е запознат и съгласен с условията по тях. Твърдението за
обратното по съществото си представлява оспорване на истинността на подписан от него
частен документ и остава недоказано съгласно правилата на чл. 193 ал.1 и 3 ГПК.
Предвид оплакванията по въззивната жалба, не е предмет на инстанционен контрол
установеното от първата инстанция, че : на падежа вземането на банката не е било
удовлетворено; размерът на непогасената главница е 393 429, 03 евро и че спрямо
въззивника е спазен срока по чл. 147, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Няма спор между страните, че в периода след 2008г. С. И. С. е член на съвета на
директорите на „Алфакомерс“ АД. Дали в този период е получавал „заплата“ за заеманата
длъжност, което се отрича с въззивната жалба, е ирелевантно за обстоятелството попада ли
въззивникът в кръга на лицата, върху които се разпростира потребителската закрила по
ЗЗП. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за
отрицателния отговор на този въпрос и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съгласно дадените по реда на чл. 290 ГПК разрешения с решение № 38, постановено по
т.дело № 2754/2015г. на ВКС, ТК и други, физическото лице - съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващ такъв ( какъвто е въззивникът), по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита
на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, а съдът
извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител“. За тази преценка от значение е дали
физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с търговеца
кредитополучател. Предвид качеството на въззивника на участник в управителния орган на
кредитополучателя, такива са налице. Ето защо поръчителството на С. не може да се
приеме за осъществено за цели извън рамките и независимо от всяка търговска дейност и
професия, поради което ответникът С. не е потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на
ЗЗП и не се ползва от защитата по ЗЗП т.е. възраженията му за нищожност на договорни
клаузи като неравноправни са недопустими.
Неоснователни са оплакванията на въззивника , че не е получавал уведомления за
размера на дълга или просрочията по него. Както размерът на обезпеченото вземане, така и
падежът му са посочени в подписания от въззивника договор за поръчителство ( чл.1 т.І).
В обобщение, оплакванията по въззивната жалба за изцяло неоснователни и като достига
до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди
обжалваното решение .
Нямат отношение към горния краен извод представените пред настоящата инстанция
данни за извършена в хода на въззивното производство цесия на процесното вземане.
Прехвърлянето на спорното право в хода на процеса не е основание за прекратяване на
делото, в какъвто смисъл е направеното от ответника с писмените му бележки искане. На
основание чл. 226, ал.1 и 3 ГПК делото продължава между първоначалните страни, а
решението ще съставлява пресъдено нещо и по отношение на цесионера. Касаещите
2
предмета на иска изявления на последния са от значение за хода на исковото производство
само ако той е станал главна страна ( в хипотеза на чл. 226 ал.2 вр. с чл.222 ГПК). По тази
причина изходящото от „ЖСТ Консултинг“ ЕООД искане за прекратяване на делото ( молба
вх.№ 20456/15.11.2021г.), като депозирано от лице, което не е страна по делото, не подлежи
на разглеждане.
Въззивният съд не присъжда на въззиваемия разноски за настоящата инстанция, тъй
като липсват доказателства такива да са сторени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението СГС, І-10 състав от 28.07.2020г. по гр.д. № 11611/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3