Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8073 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от К.С.П. искова молба, с която моли ответникът ЗК „У.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 90 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното й състояние при ПТП,
настъпило на 29.05.2012 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното
изплащане.
Твърди се
в исковата молба, че на 29.05.2012 г. пострадала тежко при ПТП: получила
контузии на гръден кош и корем и многофрагментарно счупване на дясна бедрена
кост в средната й част с дислокация. За болките и страданията от тези
увреждания получила обезщетение по силата на решение по гр.д. № 14143/2012 г.
по описа на СГС, І-16 състав. Съгласно съдебно-медицинската експертиза, след
приключване на функцията на остеосинтезното средство за период от година и
половина след поставянето му изваждането на импланта било необходимо. Изразена
е благоприятна прогноза за възстановяване на анатомичната дължина на крайника.
На
12.11.2013 г. П. отново постъпила за лечение в МБАЛ „Св. П.“ АД, гр. Ямбол,
където отстранили от костта имплантираните уреди. За тази оперативна
интервенция ищцата била обезщетена, но не и за настъпилите впоследствие
усложнения. Последвал бавен възстановителен период, а в средата на 2014 г. се
установило скъсяване на анатомичната дължина на увредения долен крайник с 3.5
см. Това представлявало увреда, по-тежка от първоначалната и в причинна връзка
с множественото счупване на бедрената кост. Скъсяването на крайника имало траен
и необратим характер. Създавало на пострадалата значителни затруднения в
ежедневието, а походката й била силно затруднена, стойката на снагата -
изкривена; физическата й активност и двигателни възможности - силно намалени.
Това променило начина на живот на ищцата в негативна насока и й причинило
неудобства от накуцващата походка, носенето на обувки с различен размер и
социален дискомфорт в отношенията й с околните.
Поради
скъсяването на долния крайник настъпили и нови неврологични усложнения. Болките
в кръста се засилили до степен на нетърпимост. На 29.07.2016 г. извършили
рентгенография на гръбначни прешлени и се установило, че са налице
дегенеративни промени, склерозирали прешленни пластинки, Л4-5 остеохондроза,
телце на Шморл на долния диск на Л4, спондилоартроза, спондилоза, частично
каудално асоцииран Л5 и дископатия на Л4 (лумбален прешлен). Диагностицирали се
увреждания на лумбо-сакралния плексус.
От
15.08.2016 г. до 20.08.2016 г. в неврологично отделение на МБАЛ „Св. П.Б.“ ЕООД
в гр. Нова Загора се провело допълнително лечение на новонастъпилите
неврологични усложнения - увреждане на междупрешленни дискове в поясен отдел с
радикулопатия вдясно.
Въпреки
проведеното лечение, до пълно възстановяване от неврологичните увреждания не се
стигнало. С решение на ТЕЛК от 13.01.2017 г. й определили 21% трайно намалена
работоспособност за срок до 01.10.2019 г. с водеща диагноза: Увреждания на
нервни коренчета и плексуси. Дископатия Л4-Л5 и двустранна лумбо0-сакрална
радокулопатия с предилекция вдясно. Скъсяване на десен долен крайник с 3.5 см.
Ищцата
счита, че има право на допълнително обезщетение от момента на проявлението на
новите увреждания от претърпяното ПТП, поради което моли ЗК „У.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 90 000 лева, ведно със законните лихви от
29.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗК „У.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като твърди
липса на усложнения, намиращи се в причинно-следствена връзка с ПТП на
29.05.2012 г.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Мерцедес“, модел „190“ с ДК № *******и
ЗК „У.“ АД, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
С решение
от 24.01.2014 г. по гр.д. № 14143/2012 г. по описа на СГС, в сила от 20.02.2014
г. ЗК „У.“ АД е осъден да заплати на К.С.П. сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 29.05.2012
г., като от мотивната част на решението се установява вида на уврежданията, за
които е присъдено обезщетението - контузии на гръден кош и корем и счупване на
дясна бедрена кост в средната й част. При определяне на размера на
обезщетението съдът е съобразил периода на търпените страдания - 9 месеца,
очаквани болки при промяна на времето, отслабналата мускулатура на пострадалата
и белег от оперативната интервенция. Съобразено е заключението на вещото лице
за благоприятна прогноза относно дължината на десния долен крайник.
По делото
са допуснати две съдебно-медицински експертизи - от компетентност на
травматолог и неврохирург, които да установят налице ли е соченото в исковата
молба непредвидимо усложнение в здравословното състояние на ищцата, подлежащо
на допълнително обезщетяване и намира ли се то в причинно-следствена връзка с
ПТП на 29.05.2012 г.
Травматологът
е установил, при извършен на 20.02.2018 г. личен преглед на К.П., наличие на
скъсяване на долен десен крайник с 3.5 см. По делото липсвали рентгенови снимки
за протичане на лечението на фрактурата на долния десен крайник, но документите
давали основание за извод, че причина за скъсяването на крайника е именно
счупването на бедрената кост. Последица от това представлявало нарушение на
механиката на ходене. Поради неравномерно разпределение на тежестта на тялото
върху двете тазобедрени и колянни стави се появявали болки. Състоянието на
скъсен крайник било самостоятелно необратимо, а налагало оперативно лечение,
изразяващо се в удължаване на бедрената кост (което се извършвало обикновено в
детска възраст) или изработване на специални обувки, коригиращи скъсяването.
При възрастните съществували големи рискове от усложнения в кръвоносната и
нервната система - ставите, мускулите, гръбначния стълб, болки в кръста и гърба
поради „стремеж“ на тялото към равновесие.
При
изслушване на заключението в съдебното заседание на 02.03.2018 г. д-р С. е
заявил, че причината за скъсяването на крайника може да се корени и в
заболяване или счупване в областта на тазобедрената става, но по делото
доказателства за източник, различен от фрактурата на дясна бедрена става не се
съдържали.
Според
вещото лице неврохирург дегенеративните изменения в гръбначния стълб и поясния
отдел започвали след 25-30-годишна възраст. Първоначално намалявало водното
съдържание в интервертебралните дискове, последвало снижаване на височината им
и образуване на костни наслоявания на ръбовете на съседните на диска прешленни
тела. Този процес бил неизбежен и се отнасял за всеки човек, с разлика в
бързината и големината на промените. Най-натоварената част от гръбначния стълб
бил поясният отдел, носещ тежестта на тялото и поради това понасящ най-много натоварвания
при обикновени движения и носене на тежести. При П. измененията в лумбалния
отдел се развили през годините, но скъсяването на крайника допринесло за
тежестта на започналите изменения, като наклонявало тялото към него и така
възниквала компенсаторна сколиоза на поясния отдел на противната страна.
Наличието й причинявало хипермобилност в лумбалния отдел, основно на ниво
Л5-еС1. Променената статика и следващия от нея мускулен дисбаланс водел до
поява на болкови усещания.
Остеохондрозните
изменения в поясния отдел при ищцата били израз на остаряване на тъканите и
тези изменения имали необратим характер. В случая, скъсяването на крайника и
нарушената биомеханика на поясния отдел допринасяли за нарастване на тези
неблагоприятни изменения. Очаквало се и засилване на болките, при
непреодоляване на състоянието на скъсен крайник. Първият преглед за
оплакванията от болки в кръста датирали от 28.07.2016 г., когато е установено
притискане на нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове.
След сваляне на имплантите през ноември 2013 г. П. за първи път изпитала болки
в десния крак и кръста, но ги отдала на счупването. Лекарска помощ потърсила
след засилването им и преминаването по задно-страничната повърхност на десния
крак.
В съдебното
заседание на 02.03.2018 г. вещото лице д-р П. е потвърдил липсата на
категорични данни за наличие на дископатия, предвид надеждни медицински
изследвания за това заболяване.
В т. 10 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. са дадени указания за условията и предпоставките, при
които е допустимо пострадалият да получи допълнително обезщетение. Такова се
дължи при доказано влошаване на здравословното състояние на увреденото лице в
сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение,
ако влошаването се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на
други фактори и причини.
В случая
се претендира обезщетение от влошаване на здравословното състояние на К.П., която
поради фрактура на дясна бедрена става е получила скъсяване на десен долен
крайник, отразило се и на биомеханиката на таза и лумбалния отдел на гръбначния
стълб.
От
съвкупната преценка на приетите и обсъдени по-горе заключения на двете
съдебно-медицински експертизи, настоящият съдебен състав приема, че
първоначално определеното от съда с решение от 24.01.2014 г. по гр.д. №
14143/2012 г. на СГС 24.07.2008 г. обезщетение не обхваща нововъзникналите
увреждания.
Скъсяването
на десния долен крайник се намира в причинно-следствена връзка с получената при
ПТП на 29.05.2012 г. фрактура на дясна бедрена кост. Прогнозата на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза по гр.д. № 14143/2012 г. за
възстановяване дължината на долния крайник не се е осъществила. Скъсяването е
значително – 3.5 см и видимо за околните, което неминуемо създава чувство на
дискомфорт на П. при осъществяване на обичайни социални дейности и контакти. Налице
е пряка причинно-следствена връзка между счупването на бедрената става и
скъсяването на крайника. Последното представлява непредвидено усложнение от
травма, получена при ПТП на 29.05.2012 г.
Що се
отнася до неврологичните изменения, съдът приема за доказани настъпилите промени
на ниво Л4-Л5, представляващи най-подвижните нива от лумбалния отдел.
Нарушената биомеханика в тази част на тялото е причина за поява на трайна
сколиоза вляво. Патологията в нормалния и равномерен наклон на тялото е
настъпила като резултат от скъсяването на крайника. Неврологичните усложнения
са извънмерни и причиняват на ищцата трайно затруднение в движенията на снагата
и постоянен болкови синдром.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост. Предвид установените в
двете съдебно-медицински експертизи обстоятелства, съдът приема, че настъпилите
травматични и неврологични усложнения в здравословното състояние на ищцата е
довело до нови, качествено различни болки и страдания, с тежки и необратими
последици за физическото и психическо състояние на П..
Необходимостта
от мерки за коригиране на полученото скъсяване на долния десен крайник за
преодоляване на бъдещи тежки последици за поясния отдел на пострадалата е
обстоятелство, което следва да бъде съобразено при определяне на размера на
обезщетението. Не без значение е и възрастта на ищцата – 50 г. към момента, в
който са констатирани притиснатите нервни коренчета и плексуси. В този смисъл
следва да се отчетат естествените дегенеративни промени, които настъпват в
човешкия организъм в зряла възраст и свързания с тях процес на остаряване на
тъканите. С други думи, процесът на стареене на организма, допринесъл за неблагоприятните
неврологични изменения в организма на ищцата, е естествено явление и не може да
се възложи в тежест на застрахователя. Безспорно е обаче, че ускореното им
развитие, съпроводено с притискане на нервни коренчета в лумбалния отдел и
изкривяване на стойката и походката на ищцата е явление, свързано с получени
при ПТП на 29.05.2012 г. увреди.
След
влизане в сила на решението от 24.01.2014 г. са се появили качествено нови,
негативни здравословни изменения в здравословното състояние на П., за които не
е получила от отговорния за заплащането му застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предявеният
от ищцата иск съдът намира за основателен до сумата от 60 000 лева, а до
пълния предявен размер от 90 000 лева искът поделжи на отхвърляне.
В т. 4
от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГК са дадени задължителни
указания относно началния момент, от който започва да тече давността по
предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска
отговорност” пряк иск на увреденото лице за заплащане на обезщетение при ексцес
- от деня на проявяване на вредата. В случая по категоричен начин се установи
датата, на която са диагностицирани получените травматични и неврологични
усложнения при К.П. – 29.07.2016 г.
На ищцата
е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., поради
което на адв. Л. Г. са дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 584
лева.
Предвид
изхода на спора, ищцата дължи да заплати на ответника сторените от него
разноски за производството в размер на 200 лева.
К.П. е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което ЗК „У.“ АД
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева държавна такса и
333.33 лева депозити за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „У.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.С.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищцата след ПТП
на 29.05.2012 г., изразяващо се в скъсяване на десен долен крайник с 3.5 см и склерозирали
прешлени, ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 90 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Л.Г. *** сумата от 2 584 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 200 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „У.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 400 лева държавна такса и 333.33 лева депозити за експертизи
по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: