Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 30.10.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....…… в
публично заседание ….....
на седми
октомври ………….………..………..…………………….………...……....….…………...................
през 2020/две
хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………….…. Мелиха Халил, ...................................................
като
разгледа докладваното от ................... съдията Виктор Атанасов ................................
административно
дело №228 ..................
по описа за ...................... 2020 година .........
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.140, ал.6 от ЗДвП и
във вр. с чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от А.И.И.,
с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, подадена чрез адвокат Д.Ш. от
АК-***, с адрес за призоваване и
връчване на книжа: ***, против Отказ с Рег.№130000-5163 от
15.07.2020 год., за регистрация на МПС, издаден от началник сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР – Кърджали.
Жалбодателят заявява в жалбата, че от няколко години живее и работи
в ***, където било и обичайното му пребиваване и че на 18.12.2015 год. закупил
лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег V 10 TDI”, с регистрационен номер ***, като за придобиването на автомобила притежавал
всички необходими документи. Заявява също, че придвижил автомобила от *** до РБългария на самоход, като на
нито една от границите, които преминал, не е имал проблеми с митническите
власти, а след като пристигнал в РБългария, представил
своевременно автомобила пред Сектор „ПП” при ОДМВР - Кърджали и поискал да смени
регистрацията му с българска. Твърди, че първоначално това му било отказано под
предлог, че не притежава всички необходими за регистрацията документи и
по-конкретно - част I от оригиналното свидетелство за
регистрация. Твърди също, че след връщането му в *** посетил службата по
регистрация и поискал такъв документ, но му било обяснено, че след като
автомобилът е закупен с цел износ от страната, той се отчислява, като се издава
част II
от свидетелството за регистрация на името
на новия собственик, в случая на негово име и че това било утвърдена практика
съгласно нормативната уредба на страната и Регламент на ЕС и изключения от нея
не се допускали. Твърди също, че му обяснили още, че притежава всички
необходими документи за извършване на пререгистрация на автомобила в друга
страна - членка на ЕС и че ако има неяснота, службата по регистрация в България
следва да направи запитване до *** за предоставяне на нужната информация
относно собствеността на автомобила. По-нататък в жалбата сочи, че при
следващото му идване в България отново посетил сектор „ПП” при ОДМВР - Кърджали
и обяснил какво са му отговорили в ***, като помолил служителя по регистрация
да се свърже със съответната служба там и предоставил и координати за това. Заявява,
че му е известно, че такава кореспонденция е била осъществена, но не бил
запознат с резултата от нея. Твърди също, че на 15.01.2019 год. за пореден път
посетил сектор „ПП” при ОДМВР - Кърджали и за пореден път не била извършена
исканата регистрация на автомобила, без да му се даде разумно обяснение, нито
пък да му бъде връчен официален отказ за това, а в крайна сметка служителят му
обяснил, че ще му регистрира автомобила, но изчаквал да влезе в сила някаква
промяна на нормативната база, като жалбодателят отново
се съгласил да изчака. Жалбодателят заявява, че на
13.07.2020 год. подал поредното заявление с Рeг.№130000-5090/13.07.20202
год. за първоначална регистрация на автомобила, като в отговор на заявлението му
бил връчен писмен временен отказ за регистрация, с Рeг.№130000-5163/15.07.2020
год., издаден от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали,
както и заявява, че в законоустановения срок оспорва
пред компетентния административен съд този отказ, като го счита за
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и на
административно производствените правила. Излага съображения за това в жалбата,
като на първо място счита, че при издаване на оспорения ИАА, административния
орган е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК,
като твърди, че видно от датите на подаване на заявлението и на издаването на
административния акт, се налагал извода, че вместо да изследва задълбочено
всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на случая, както и
да обсъди многократно наведените възражения от страна на жалбодателя,
административният орган издал оспорения акт съвсем прибързано и това довело до
издаването на един съвсем необоснован акт. Отделно от това счита, че оспореният
акт е издаден и в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като сочи,
че при внимателен прочит на неговото съдържание се установява, че издаващият го
орган не е посочил правното основание за постановяване на отказ да се
регистрира процесния автомобил и че във връзка с това
свое волеизявление, органът не е посочил никакви конкретни мотиви, т.е. административният
акт не отговарял на изискването на закона да бъде фактически и правно
мотивиран. Жалбодателят сочи, че това е от съществено
значение в административното производство, за да може заинтересованата страна да
разбере недвусмислено, какви са причините и правните основания за постановяване
на съответния административен акт и че този порок води до невъзможност на
заинтересованата страна да предприеме необходимите действия за отстраняване на
причините за отказа, както и да защити ефективно своите права и законни
интереси. На следващо място счита, че при издаването на оспорения административен
акт са допуснати и съществени нарушения
на материалния закон, както сочи, че действително, съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.6 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния
регистър, се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства
след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която
са били вече регистрирани. Жалбодателят счита, че в
случая са били представени всички необходими и достатъчни документи по смисъла
на чл.12а от Наредба №І-45/2000 год. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрирани ППС, за да бъде извършена исканата
регистрация. Счита още, че в настоящия случай административният орган е
следвало да проведе процедура по пререгистрация на МПС по чл.140 от ЗДвП,
доколкото се касае за вече регистрирано по надлежния ред МПС в ***, като зачете
обвързващата материална доказателствена сила на
издаденото свидетелство за регистрация на
името на жалбодателя. Твърди, че представеното
в случая свидетелство за регистрация, макар и само в неговата част II, е официален свидетелстващ документ, издаден в
съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 год., изменена
от Директива 2003/127/ЕО/ относно документите за регистрация на превозни
средства, като излага довод, че Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по
този начин опростява проверката на
собствеността и прехвърлянето й между гражданите на две държави - членки на ЕС.
Счита, че по аргумент на
чл.4 от Директивата,
свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка, се признава
от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при
международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. Сочи
също, че самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки, стандартно съдържание по унифицирани кодове,
съгласно приложение I на Директивата и че по силата на чл.5, т.2 от
същата, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди
това в друга държава-членка,
компетентните органи изискват всеки път представянето на част II от
предишното свидетелство за регистрация, ако е било издадена и че в това
свидетелство се съдържат всички хармонизирани кодове на ЕС и същото има
белезите на Сертификат I. Отделно от
всичко посочено жалбодателят счита, че в случая, ако
действително е имало непълнота в представените документи за извършване на
регистрация на процесното МПС, то с оглед събраните
по делото доказателства, административният орган би следвало да се съобрази с
разпоредбата на чл.143, ал.21 от ЗДвП, като сочи, че тази норма е сравнително
нова и същата е приета именно с цел обмен на информация между страните членки
на ЕС, при възникване на извънредни ситуации, свързани с регистрацията на МПС в
друга държава-членка, както и че съгласно тази разпоредба, за целите на
регистрацията на превозните средства може да се извърши обмен на информация с
държава-членка на ЕС, относно правния статут на превозното средство. Жалбодателят счита, че в настоящия случай се касае именно
за необходимост от такъв обмен на информация поради невъзможност за решаване на
проблема по друг начин. Поради изложеното жалбодателят
счита, че като е приложил неправилно материалноправните
разпоредби, относими към разглеждания случай,
административния орган е издал един незаконосъобразен административен акт,
който следва да бъде отменен, като заявява, че други, допълнителни аргументи по
отношение на посочените съображения, ще изложи и в съдебно заседание след
запознаване с административната преписка. Предвид изложеното, моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени Отказ за регистрация на МПС, с Рeг.№130000-5163/15.07.2020
год., издаден от началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Кърджали, като
върне преписката на административния орган, с указание за регистрация на
автомобила.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбодателят А.И.И., с постоянен
адрес:***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – адв.Д.Ш. от АК-***, който заявява, че
поддържа така предявената жалба по изложените в нея доводи и съображения. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания Отказ за
регистрация на МПС, с Рег.№130000-5163 от 15.07.2020 год., издаден от началник
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, като счита, че същият е
незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Сочи, че в подадената жалба са изложени подробни съображения, които
поддържа и в настоящото съдебно производство, като моли съдът да ги съобрази
при постановяване на решението. Отново моли съда да постанови решение, с което
да отмени отказа за временна регистрация на МПС, като върне преписката на
административния орган с указание, да бъде регистриран процесният
лек автомобил. Моли, също така, да бъдат присъдени на жалбодателя
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началник Сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР - Кърджали, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорения временен отказ за регистрация
на описаното МПС, видно от оформената към него разписка за връчване/л.13/, е
връчен лично на жалбодателя А.И.И.
от ***, на датата 15.07.2020 год., за което е положен саморъчен подпис на
получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата срещу отказа е подадена
на датата 21.07.2020 год., разбира се не по законоустановения
ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до
Административен съд - Кърджали и е регистрирана в деловодството на съда с Вх.№***/***
год., видно от положения щемпел върху същата/л.2/. От изложеното следва, че
жалбата е подадена на 6-ия/шестия/ ден след връчването на екземпляр от оспорения
временен отказ за регистрация на МПС, като в същия е указано, че „отказът представлява индивидуален
административен акт по смисъла на АПК и може да бъде обжалван по
административен ред.”. Съдът в настоящия състав намира, че този отказ
действително има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
АПК, като няма законова пречка същият да бъде обжалван и по съдебен ред, т.е.
да се обжалва по реда на АПК пред съответния административен съд, от което
следва, че същият подлежи на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК. От горното следва изводът, че жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена
форма, макар и не по предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от лице - адресат
на отказа, за което лице той е неблагоприятен, поради което съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и анализира събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От изисканата от съда и представена административна
преписка по издаване на оспорения отказ се установява, че жалбодателят
в настоящото производство - А.И.И., е подал жалба до
ОДМВР – Кърджали, с Вх.№*** от *** год./л.18/, в която е изложил факти,
идентични с тези, изложени в жалбата, задвижила настоящото производство, като в
същата е посочил, освен това, че през цялото това време, през което му се
отказва регистрация на автомобила, същият не може да бъде управляван нито от
него, нито от негови близки и на практика бил неизползваем. Заявил е, че от
друга страна, все още не му била ясна конкретната причина, поради която не се
извършва регистрацията, тъй като непрекъснато му се изтъквали различни взаимно
изключващи се причини. Поради изложеното, с тази жалба е поискал да се извърши
компетентна проверка по случая и да му се даде ясен отговор и при необходимост,
разбираемо указание, какво следва да направи, за да се регистрира автомобила
му. Отново е посочил, че същият автомобил го е закупил съвсем редовно,
притежавал документи за това и не разбирал причината да не може да го
регистрира в България, като и е заявил, че в противен случай ще бъде принуден
да си търси правата си по реда на ЗОДОВ.
По повод тази жалба, до жалбодателя
А.И.И. е бил изпратен писмен отговор с Рег.№292000-6140
от 04.04.2019 год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.16/, в който е посочено, че от
описаното в жалбата му става видно, че жалбодателят не
е представил Национално свидетелство за регистрация на МПС, издадено в *** в
оригинал и че в случай на прекратяване на регистрацията поради износ от
страната, съответната страна издава други документи, които служат за
регистрация. Посочено е също, че считано от 01.04.2015 год., *** Национална
служба за движение по пътищата RDV издава
транзитно СРМПС - хартиено, издадено преди 01.04.2015 год. или във формат на
кредитна карта, издадено след 01.04.2015 год., със срок на валидност 14 дни. В
отговора ясно е посочено, също така, че съгласно разпоредбите на чл.140, ал.5
от ЗДвП – „Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се
регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след
предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са
регистрирани” и че съгласно Директива на Съвета 1999/37/ЕС от 29.04.1999 год., касаеща регистрационни свидетелства за превозни средства, в
чл.5 от същата е посочено, че при регистрационно свидетелство, състоящо се от
две части - част I и част II, но на което липсва част ІІ, компетентните органи на
държавата-членка, където е подадена молбата за нова регистрация, могат да решат
по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след като получат
писмено или електронно потвърждение на държавата-членка, където е направена
предишната регистрация на ПС, че подалият молба има право да пререгистрира
превозното средство в друга държава-членка. В същия отговор до жалбодателя И. ясно и недвусмислено е посочено, че в неговия
случай липсва част I, което не дава основание да се извърши
запитване до държавата-членка, където е предишната регистрация на превозното
средство/ППС/.
Независимо от този ясен отговор, на 13.07.2020 год., жалбодателят А.И. е подал нова молба до началника на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, с Вх.№130000-5090 от 13.07.2020 год./л.14/, в
която отново е описал, че от няколко години живее и работи в ***, където било и
обичайното му пребиваване и че на 18.12.2015 год. закупил лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Туарег V 10 TDІ”, с *** регистрационен номер ***, както и че за придобиването на автомобила на негово
име притежавал всички необходими документи. Описал е, че същият автомобил
придвижил до РБългария на самоход,
като на нито една от границите, които преминал, не е имал никакви проблеми с
митническите и полицейските власти, но въпреки това, при представяне на
автомобила за регистрация в сектор „ПП” при ОДМВР - Кърджали, това му било
отказано, а като причина за отказа му била посочена липсата на оригинално
свидетелство за регистрация на автомобила от страната, от която е внесен - ***.
Във връзка с посоченото, с тази молба жалбодателят е
поискал отказът за регистрация и мотивите за това да бъдат потвърдени от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР в писмен вид.
Така, по повод тази молба е постановен и
оспорения в настоящото производство временен отказ с Рег.№130000-5163 от
15.07.2020 год. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, за
регистрация на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег”,
с рама №***/л.13/.
Отказът е мотивиран, като в същия е посочено, че заявлението за регистрация е
придружено от *** свидетелство за регистрация на МПС ***, с номер на документа - *** и номер на формуляра - ***
на името на A. I. от *** и че при преглед на документите за
автомобила е видно, че не е представено свидетелството за регистрация за
автомобила ***, който доказва
собственост върху МПС. В
мотивите е посочено също, че в чл.12а от Наредба №І-45/2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС, е посочен
списък с необходимите документи и че точка 3 (изм. - ДВ, бр.67 от 2012 г.) от същия текст гласи, че: „За
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на
ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, собственикът представя: свидетелство за
регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от съответния
компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария”.
В мотивите е изведен извод, че от изложеното е видно, че не е възможно да се
регистрира представеното от жалбодателя И. МПС с
приложените документи. Във връзка с описаното, с оспорения акт временно е
отказано да бъде извършена регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген”,
модел „Туарег”, с рама №***, до представяне на документи, доказващи правото на
собственост върху автомобила.
По делото са представени заверени копия
от документи, вероятно свързани със придобиването и собствеността върху
посоченото МПС/л.7-л.9, л.20-л.25/, които обаче, са на *** език и без превод, поради
което съдът не може и не следва да ги цени. По преписката е приложено ***
свидетелство за регистрация на МПС, ***,
издадено за друго МПС – марка „Фолксваген”, модел „Транспортер
Double Cab”, с номер на
свидетелството ***/л.15/, на което в хода на производство е направен
легализиран превод от *** на български език, приет по делото/л.38-л.39/,
от който е видно, че се касае за това МПС - марка „Фолксваген”, модел „Транспортер Double Cab”, с дата на първа регистрация в *** – 24.01.2017 год.,
дата на първо пускане в движение - 24.01.2017 год. и дата на завеждането на
това МПС н името на определено лице - 24.01.2017 год. От това следва, че такива
свидетелства за регистрация за автомобил/МПС/ част І/***/ се издават в тази държава-членка, а именно - в ***,
където всъщност и жалбодателят А.И. е придобил лекия
автомобил, чиято регистрация е временно отказана с оспорения отказ.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу постановения
временен отказ за регистрация на МПС/лек автомобил/ жалба се явява недоказана и
неоснователна.
Съдът намира, че оспорения отказ за
регистрация на МПС е издаден от материално и териториално компетентен орган - ***
В. А. – началник на група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност” в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, на когото,
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.33/, с цел обезпечаване на организацията на
дейността на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при
Областна дирекция на МВР – Кърджали, на основание чл.43, ал.4, във връзка с
чл.43, ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, считано от
05.05.2020 год. до приключване на процедура по заемане на вакантна ръководна
длъжност - началник на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция”,
са възложени функции по обща организация на дейността в сектор „Пътна полиция”
към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Кърджали.
На следващо място, с оглед
съдържанието на акта съдът приема,
че е спазена установената от закона форма, като актът е
издаден в писмена форма, посочени са фактическите основания за издаване
на отказа, т.е. същият е в достатъчна степен ясно и
недвусмислено мотивиран така, щото да стане ясно на жалбодателя,
поради каква причина му се отказва регистрация на описания лек автомобил,
придобит от него в ***, както и кое е правното основание, т.е. правната
регламентация на изискването за представяне на посочения документ, при
първоначална регистрация в страна на МПС, което не е изпълнено от негова страна.
По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че формално са спазени
изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК,
включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като в отказа се съдържат
фактически основания за издаването му, а освен това, същият е връчен лично и
срещу подпис на лицето, което е поискало регистрацията на посоченото в него
МПС, т.е. връчен е лично и срещу подпис на жалбодателя
А.И.
При преценка на материалната законосъобразност на отказа за
регистрация, т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира, че същият е
законосъобразен и по отношение на него не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.6 (Нова - ДВ, бр.51
от 2007 г., предишна ал.5,
бр.60 от 2020 г.) от ЗДвП, пътни превозни
средства с регистрация извън националния регистър се регистрират
в националния регистър на пътните превозни
средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани,
а съгласно разпоредбата на чл.12а, ал.3 от Наредба
№I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп.
- ДВ, бр.105 от 2002 г., изм.,
бр.67 от 2012 г., бр.20 от
2018 г.), издадена
от министъра на вътрешните работи,
за първоначална регистрация
на превозно средство с регистрация в държава – членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за самоличност
и подава заявление, което се попълва
служебно и се подписва от него,
като към заявлението собственикът представя: 3. (изм.- ДВ, бр.67 от
2012 г.) свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от съответния
компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, като изключение от това правило е регламентирано
в ал.2 (Нова
- ДВ, бр.94 от 2009 г., изм.,
бр. 67 от 2012 г.) на същия чл.12а от тази Наредба, съгласно която ал.2, когато законодателствата на държавите - членки на Европейския
съюз, ЕИП, или Конфедерация Швейцария не предвиждат задължение
за регистрация на превозни средства
от даден вид и категория и не могат да
бъдат представени документите по ал.1, т.3, се представя официален
документ от съответните компетентни органи и документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи идентификацията му. Пътното превозно средство
се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер на превозното средство, съгласно чл.143, ал.1 от ЗДвП, при наличие на
изискуемите се, според цитирания чл.12а от Наредба №І-45 от 24.03.2000 год.
на МВР, документи, т.е. предпоставките, посочени там следва да са налични
кумулативно - да е установен автентичния идентификационен номер и да е
установено по надлежния ред, че лицето, искащо регистрацията, е собственик на
превозното средство и да е представено и свидетелството за регистрация – част І. В случая не се спори, че автентичният
идентификационен номер на процесното МПС е установен
и че лицето, в случая жалбодателят, искащо
регистрацията, се легитимира като собственик по отношение на това МПС, но за
него категорично не е представено свидетелство за регистрация - Част І. Това свидетелството за регистрация - Част І, ведно с документа за собственост,
са сред необходимите
приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на
проверката за достоверност по чл.5, ал.3, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 година. Значението на чуждестранното
свидетелство за регистрация като източник на данни,
относно собственика на представеното за първоначална регистрация МПС, следва от чл.4 от Директива
1999/37/ЕО, тъй като за органа по
регистрация, съществува компетентност да изследва въпроса за собствеността. Следователно, предпоставка за регистрацията на МПС, е наличието на оригинални документи,
което е и релевантният факт от съществено
значение за произнасянето
на административния орган.
Следва, в тази връзка, да се посочи, че свидетелството за регистрация - част І, е официален свидетелстващ документ, издаван в съответствие с Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 год./изменена от
Директива 2003/127/ЕО/ относно
документите за регистрация на превозни средства. Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства
и по този начин, опростява проверката на собствеността
и прехвърлянето й между гражданите на две
държави членки. По аргумент на чл.4 от Директивата, свидетелството за регистрация, издадено от държава-членка,
се признава от другите държави-членки за идентифициране
на превозното средство при международен
трафик или за неговата пререгистрация
в друга държава членка. Самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки,
стандартно съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение І на Директивата. По силата на чл.5, §2, предл.І/първо/ от същата, с оглед на пререгистрацията на превозно средство,
регистрирано преди това в друга държава-членка,
компетентните органи изискват всеки път представянето на част І от
предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена, а предвид унифицирането на кодовете, дори
липсва изискване за превод на
документа. Следва да се отбележи също, че съгласно
същия чл.5, §2, предл.последно от Директивата, че когато свидетелството за регистрация се състои от части
I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация,
могат да решат по изключение
да пререгистрират превозното средство, но само след
получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните
органи в държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят
на искането за регистрация има право да
пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. В конкретния случай, обаче, тази хипотеза
не е налице, тъй като жалбодателят не е представил
задължително изискуемото се свидетелство за регистрация – Част І, издадено от компетентите органи в ***, а не Част ІІ, поради което и
няма основание компетентнтите органи в РБългария да правят изключение и да пререгистрират
превозното средство, след като получат
потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните
органи в държавата-членка, в
случая от ***, където превозното
средство е било регистрирано преди това, че подателят
на искането за регистрация има право да
пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. Освен това, в случая не е налице и
хипотезата на изключение по чл.12а, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 год., т.к.
явно законодателството на ***,
като държава-членки на Европейския съюз, предвижда задължение за регистрация
на превозни средства от вида
и категорията на превоздното
средство, за което е отказана регистрацията, като извод за това безспорно може
да се направи от приложеното по преписката такова свидетелство за регистрация №***
- Част І /***/, издадено за
регистрацията в *** на друго подобно МПС – марка „Фолксваген”, модел „Транспортер Double Cab”/л.15/, на което в хода
на производство е направен легализиран превод от *** на
български език, приет по делото/л.38-л.39/.
От това следва, че жалбодателят не е в невъзможност да представи документите
по ал.1, т.3 на чл.12а от същата Наредба, в т.ч. и
свидетелството за регистрация на ПС – част І, за придобитото от него МПС в тази държава – членка/***/.
Предвид горното съдът намира, че по
делото няма спор, че регистрацията на процесното
пътно превозно средство в държавата-членка – ***, се удостоверява със
свидетелство за регистрация - Част І/първа/ по смисъла на цитираната по-горе Директива
1999/37/ЕО. Както бе посочено неколкократно, от
страна на жалбодателя А.И. не е било представено
изискуемото се оригинално свидетелство за регистрация – Част І, за посочения
лек автомобил, а такова не е представено и в хода на производството по
настоящото дело. С оглед на това и поради непредставянето му, отказът на
административния орган се явява законосъобразен, т.к. изводите на
административния орган, отнесени към посочените по-горе основания, са правилни,
което обосновава като краен резултат отхвърлянето на жалбата. От изложените
фактически основания се установява, че административният орган правилно е
приложил материалния закон, тъй като императивната норма на чл.140, ал.6 от ЗДвП, във вр. с чл.12а, ал.1 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 год. на министъра на вътрешните работи, забранява регистрация на ППС
без оригинални документи за регистрация от страната, в която са били
регистрирани. Това, според настоящия съдебен състав, води логично и до извода, че
в случая е спазен и материалния закон, което от стоя страна води до
неоснователност и недоказаност на жалбата.
Така, по така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че оспореният в настоящото производство Отказ
с Рег.№130000-5163 от 15.07.2020 год., за регистрация на МПС – лек автомобил,
марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с рама №***, издаден от началник сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР – Кърджали, е законосъобразен - издаден от материално и териториално компетентен
административен орган, в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание,
в съответствие с приложимите материалноправни норми и
с целта на закона. Предвид това, жалбата на А.И.И. от
***, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде
отхвърлена с решението по настоящото дело.
Разноски
в настоящото производство не са претендирани от ответника
по жалбата, а такива реално и не са сторени от него, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И., с
постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, подадена чрез адвокат Д.Ш. от
АК-***, против Отказ с Рег.№130000-5163 от 15.07.2020 год., издаден от началник
сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Кърджали, за регистрация на МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с рама
№***.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
СЪДИЯ: