№ 5849
гр. ***, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110157701 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Б. Г. и Ц. Г.,
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за
процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, в условията на
разделна отговорност, при квоти от по ½-ра, следните суми: сумата от 58,16
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
- апартамент, находящ се в гр. ***, жк. „***, аб. № ***, за периода от
01.05.2019г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 21.07.2023г. до плащането, сумата от 17,18 лв. - лихва за
забава върху плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 11.07.2023г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. Релевира се възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди се, че отговорността на ответниците е
солидарна, а не при условията на разделност, доколкото последните са
1
съпрузи. Излагат доводи, че установителният иск следва заявеното в
Заповедта за изпълнение и не би могло да има отклонение от него, поради
което не би могло да бъде заменена посочената в Заповедта за изпълнение
разделна със солидарна отговорност. Молят съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този
правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответниците Ц.
В. Г. и Б. Й. Г. да са потребители на топлинна енергия за процесния
апартамент № 13, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ ***, през исковия период, с
оглед изричното оспорване на това обстоятелство с отговора на исковата
молба.
По делото е представено Постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено на 18.07.2017 г. от което е видно, че ¼ идеална част от процесният
имот Апартамент № 13 в гр. ***, ж.к. „*** е възложен на ответницата Б. Й. Г.,
ЕГН **********.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 172, рег. № 7320, дело № 508 от 2021 г. и доколкото този
факт не е оспорен от ответниците, същите са били съсобственици на
недвижим имот, представляващ Апартамент № 13 в гр. ***, ж.к. „*** до
12.11.2021 г., когато са се разпоредили с процесния имот в полза на трети
лица.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е изцяло
2
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В тази връзка и като съобрази падежната дата на
съответното месечно вземане в процесния период за топлинна енергия, съдът
намира, че възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно
– предвид датата на подаване на заявлението – 21.07.2023 г. В случая
процесното вземане за главница е за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.
като тригодишната погасителна давност е изтекла на 31.05.2022 г.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение от своя страна е
депозирано чак на 21.07.2023 г.
С оглед гореизложеното предявеният иск за глаавница, представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент,
находящ се в гр. ***, жк. „***, аб. № ***, за периода от 01.05.2019г. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -
21.07.2023г. до плащането е неоснователен и следва да се отхвърли като
погасен по давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия до адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло
и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
Отхвърлянето на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, дава
право на съдебни разноски само на ответника- Ц. Г.. Те възлизат в размер на
400 лева за исковото производство и представляват заплатен адвокатски
хонорар.
Съгласно практиката на ВКС, ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
3
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД,ЕИК ***, срещу Ц. В. Г., ЕГН
********** и Б. Й. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Ц. В. Г., ЕГН ********** и Б. Й. Г., ЕГН
**********, дължат на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както следва: сумата
от 58,16 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр. ***, ж.к. „**. **. №
***, за периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г., както и сумата от 17,18 лв. –
лихва за забава в плащането на вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 11.07.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 41198/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „***” ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на Ц. В. Г., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***” ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4