Р E Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Плевен, 23.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 61 по описа за 2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 541 от 05.11.2020 г., постановено по НАХД
№ 1745 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление №2020-0048856 от 08.07.2020г. на Директора на Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.
Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което
на „А1 България“ ЕАД гр.София, представлявано заедно от А.В.Д.– Главен
изпълнителен директор и М.М.– Изпълнителен директор, на основание чл. 222а и
чл. 231 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „А1
България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г.П.Х., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че в НП никъде
не се посочва коя е датата на нарушението, като е недопустимо данни за датата и
мястото на извършване на нарушението да бъдат извличани чрез тълкуване на
изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП или във фазата на съдебното
производство. Счита се, че липсата на задължителни реквизити от съдържанието на
НП е съществено процесуално нарушение, което препятства правото на защита на
нарушителя и се явява съществен порок на издаденото НП. Счита се, че е необходимо в съставения АУАН и в последвалото
го НП да намерят отражение онези обстоятелства и съответно правна норма, които
обвързват именно субекта на отговорността с твърдяното нарушение. Сочи
се, че нормата на чл.113, ал.2 от ЗЗП съдържа дължимото правило
за поведение, респективно очертава фактическия състав на нарушението, но не
посочва кой е субектът на отговорността, като това обстоятелство е въведено в
нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, където е въведен субектът, носещ задължението
по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Счита се, че посочената в НП за нарушена разпоредба на
чл.113, ал.2 от ЗЗП, без да е обвързана с нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не се обвързва А1 като субект на твърдяното нарушение. Касаторът моли, в случай
че съдът прецени, че извършеното деяние е административно нарушение, да се
вземе предвид, че в този случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Счита се, че в
настоящия случай, административният орган не е извършил задълбочена преценка на
предприетите превантивни и последващи действия на евентуалния нарушител, с
които същият се е опитал да предотврати настъпването на противоправното деяние
или действия по отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици в
обществените отношения, като в тази връзка при определяне на размера на
санкцията, АНО очевидно не е взел предвид факта, че А1 е възстановило
заплатената от потребителя сума в кратък срок, след като Дружеството е било
уведомено за забавата при разглеждане на рекламацията. Счита се, че дори и да
се приеме, че евентуалното нарушение е извършено повторно по смисъла на § 13,
т.21 от ДР на ЗЗП, предвид че А1 е възстановило заплатената от потребителя сума
и е съдействало на проверяващите инспектори на КЗП, които са извършили проверката,
наложената имуществена санкция следва да е определена към минималния, а не към
средния двоен размер. Моли се в случай, че не бъдат приети изложените в жалбата
доводи, че А1 не е извършило твърдяното нарушение, в условията на евентуалност,
да бъде приложена правната норма, закрепена в чл.28 от ЗАНН, поради факта, че
евентуалното нарушение представлява маловажен случай. Моли се алтернативно, ако
съдът прецени, че няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, да бъде
постановено решение, с което да бъде намалена наложената на Дружеството
имуществена санкция до минимално предвидения в чл.222а, във вр. с чл.231 от ЗЗП
в размер от 1000 лева. Претендират се разноски.
От ответника е подадено писмено становище по
касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лева.
В съдебно заседание касаторът „А1 България“ ЕАД не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД – Русе не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че
административно-наказателната отговорност на „А1 България“ ЕАД е ангажирана по
повод извършена проверка в магазин „А1“ в гр.Плевен, бул.“Данаил Попов“ №15, по
повод постъпила жалба от П.Х..относно предявена рекламация на 30.09.2019г. за
часовник „Myki“, който не е ремонтиран, нито
заменен до подаване на жалбата на 10.01.2020г., като при посещение в магазина е
отказано и възстановяване на платената сума. Посочено е, че при проверката в
обекта на 13.01.2020г. с констативен протокол е установено, че часовникът все
още не е върнат в търговския обект от сервиз и стоката не е приведена в
съответствие с договора за продажба, нито е възстановена заплатената сума.
Посочено е още в НП, че при документална проверка на 07.02.2020г. е представено
кредитно известие от 04.02.2020г. за сума в размер на 79,99лева и решение за
рекламация от 05.02.2020г. чрез възстановяване на заплатената сума 79,99лева.
Така до 30.10.2019г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора
за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията на 30.09.2019г, като сумата е възстановена на потребителя на
04.02.2020г. с издаването на кредитно известие, след подаване на
потребителската жалба на 10.01.2020г. и след извършена проверка от КЗП на 13.01.2020г.
Нарушението е квалифицирано по чл.113 ал.2 от ЗЗП, като изрично е посочено че
същото е извършено в условията на повторност по смисъла на §13 т.21 от ДР на
ЗЗП и са отразени три броя влезли в сила НП.
За да потвърди
наказателното постановление районният съд е приел, че фактическите констатации
в акта и НП се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Посочил е, че от същите по безспорен начин се доказва
извършването на вмененото на дружеството нарушение по ЗЗП. Счел е, че
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, което става укоримо и
наказуемо след изтичане на посочения в нормата на чл.113 ал.2 от ЗЗП
едномесечен срок - -30.10.2019г. Счел е, че е посочено мястото на извършване на
нарушението. Приел е, че правилно е приложена санкционната норма на чл.222а от
ЗЗП, както и разпоредбата на чл.231 от ЗЗП за повторност на нарушението, и е
определена имуществена санкция в размер на 3000лева, като са съобразени
обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Решението е правилно и съответства на доказателствата
по делото, като правните изводи се споделят от касационната инстанция и не е
необходимо да бъдат преповтаряни на основание чл.221 ал.2 от АПК. Възраженията
наведени в касационната жалба са неоснователни. Нарушението е описано пълно и
ясно, с всичките си признаци, съобразно чл.113 ал.2 от ЗЗП. Посочена е датата
на предявяване на рекламацията – 30.09.2019г. и датата на изтичане на
едномесечния срок за удовлетворяването й
- до 30.10.2019г. Нарушението е осъществено
чрез бездействие, и се изразява в липса на активно поведение да бъде
удовлетворена рекламацията на потребителя и стоката да бъде приведена в
съответствие с договора. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.113 ал.2 от ЗЗП, която определя, че привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Сумата за
закупената стока е била възстановено едва след подаване на жалбата на 10.01.2020г.
и извършване на проверка от органите на КЗП. При тези факти и обстоятелства размерът
на наложената санкция напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение
и обществената опасност на нарушителя, доколкото по делото не са установени
обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия. По делото на РС са приложени
и влезли в сила НП за извършени от дружеството нарушения по чл.113 ал.2 от ЗЗП,
което разкрива една системност в търговската практика на същото и отношението
към потребителите по предявени рекламации. Ето защо и
при доказано нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, решението на районния съд като
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ответника да се присъдят
разноски в размер на 120лева, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП
вр. чл.27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 541 от 05.11.2020 г.,
постановено по НАХД № 1745 по описа за 2020г. на Районен съд –
Плевен.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК *********, представлявано заедно от А.В.Д.–
Главен изпълнителен директор и М.М.– Изпълнителен директор, да заплати на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на
потребителите разноски в размер на 120лева /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2.
/п/