№ 307
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110208390 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 22-4332-008015/05.05.2022 г., издадено
от началника на Група към ОПП-СДВР, на Р. К. М. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 18.01.2022 г.,
около 21.49 часа, в гр. София, по ул. „Булаир“ с посока на движение от ул.
„Майор Челяев“ към ул. „Отечество“, управлява лек автомобил марка
************, като на кръстовището с ул. Кюстендил при извършена
проверка и направена справка ОДЧ-99 е установено, че автомобилът е
служебно дерегистриран на 30.12.2021, тъй като не е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на проверката, на основание чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството и липса на вина.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна Началник Група ОПП към СДВР, редовно
призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
1
и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 18.01.2022 г., около 21.49 часа, в гр. София, по ул. „Булаир“ с посока
на движение от ул. „Майор Челяев“ към ул. „Отечество“, жалбоподателят Р.
К. М. управлявала лек автомобил марка ************. На кръстовището с ул.
Кюстендил при извършена проверка и направена справка ОДЧ-99 е
установено, че автомобилът е със служебно прекратена на 30.12.2021 г.
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът бил
собственост на жалбоподателя РРинa К. М., която в това си качество ималa
задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство.
Именно предвид липсата на валидна такава застраховка, регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Срещу жалбоподателката М. бил съставен АУАН № GA 12110 от
18.01.2022 г., който и бил връчен на същата дата и тя го подписала с
отбелязване, че няма възражения. Посоченото в акта нарушение било
квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска
районна прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК и била образувана прокурорска преписка № 10510/2022 г. по
описа на СРП. На 30.03.2022г. бил постановен отказ от образуване на
наказателно производство по пр. пр. № 10510/2022 г. по описа на СРП с
мотиви, че не било налице престъпление. Преписката била прекратена и
изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да бъде
наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-008015 от 05.05.2022 г., с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3,
пред. 1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетеля М. В., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят няма ясен спомен за извършената
проверка и констатациите от нея, но изцяло подкрепя изложеното в
съставения АУАН като потвърждава, че го е възприел пряко и
непосредствено. Свидетелят споделя, че разполагат с таблет, и ако при
справка по регистрационен номер – не излезе информация, означавало, че
автомобилът е дерегистриран и правели допълнителна справка през
дежурната част, от където им казвали за какво точно е бил дерегистриран.
2
По този ред установили, че автомобилът управляван от
жалбоподателката М. е дерегистриран заради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“ и съставили акт на водача.
Посоченото от свидетеля напълно се подкрепя от писмения
доказателствен материал и изцяло съответства на изложеното в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП. Съдът изцяло
цени посочените доказателствени материали, тъй като същите са
непротиворечиви, кореспондират по между си и се допълват взаимно.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се
установява:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС – София.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП.
Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи, както актосъставителят има компетентност да съставя актове по
ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да
налага наказания за нарушения на този закон.
Според чл. 33. ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува като чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателното производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В този случай нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН съответно
предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно
3
нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. В случай, че наказателното
производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че
са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят
преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези
случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. Съответно, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако
прокуратурата прекрати наказателното производство или откаже да образува
такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият орган
може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН. В
случая АУАН е бил издаден, което само създава допълнителна предпоставка
да се защитят в по-голяма степен правата на жалбоподателя – след като има
издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение срещу
него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
е посочено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По делото категорично се установи от обективна страна, че на
процесната дата 18.01.2022 г., около 21.49 часа, в гр. София, по ул. „Булаир“ с
посока на движение от ул. „Майор Челяев“ към ул. „Отечество“,
жалбоподателят Р. К. М. е управлявала лек автомобил марка ************,
който е бил със служебно прекратена на 21.09.2021 г. регистрация на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, понеже собственикът на автомобила Р. К.
М. не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за превозното средство.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след като в ОПП-СДВР е било получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Предвид на това от обективна страна е налице управление на автомобил по
път, отворен за обществено ползване, който не е регистриран по надлежния
4
ред.
Задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е на собственика на автомобила, тъй като съгласно чл. 483, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането, договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. От друга страна
настоящото нарушение не е за неизпълнение на това задължение, а за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Следователно всеки, който управлява такова МПС, е субект на
административнонаказателната отговорност, независимо дали е собственик
или само ползвател на автомобила. В случая превозното средство е било
управлявано от жалбоподателя Р. М. и правилно е ангажирана нейната
отговорност.
Налице е виновно поведение от субективна страна, понеже в качеството
си на собственик на автомобила жалбоподателят М. е знаел, че не е изпълнила
задължението си да сключи валидна застраховка „Гражданска отговорност“
за превозното средство, като в този случай автомобилът ще бъде
дерегистриран служебно, но въпреки това не е изпълнил вмененото му
задължение и на 18.01.2022 г. е управлявал вече дерегистрирания служебно
автомобил. В случай пък, че не е знаел за задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, липсата на каквато би
довела до служебна дерегистрация, то това представлява незнание на закона,
което не е извинително. Дори при управлението на автомобила
жалбоподателят да не е знаел за настъпилата дерегистрация, то нарушението
ще е извършено по непредпазливост и следователно отново – виновно,
доколкото е бил длъжен да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, не е имало обективни пречки да стори това, но не го е
направил, като преди управлението на автомобила също е имал възможност и
е бил длъжен да провери дали такава дерегистрация не е настъпила, но и това
не е било сторено от него. Според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто
настоящият такъв не е.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 175, ал.
3, пред. 1 от ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Наложените наказания глоба и лишаване от права са в
минимален размер, поради което съдът не може да ги намалява повече.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая се прави за
5
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните такива. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От
данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска
степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му,
поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на
чл. 28 ЗАНН.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на разноски има право въззиваемата страна.
Такива не са поискани и не се установяват направени обаче, поради което не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
008015/05.05.2022 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на Р. К. М. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6