Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против А.Г.Й. за това, че на 20.12.2017 г. в ***, на
кръстовището от ул.„***" с ул.„***", при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф 2" с рег. № ***, на
пешеходна пътека, нарушил правилата за движение - чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
при приближаване на пешеходната пътека не спрял, за да пропусне преминаващите
по нея пешеходци и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.С.Г. - престъпление по чл.343, ал.3, б.„б", вр. ал.1,
б.„в", вр. чл.342, ал.1 от
НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както
е повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода малко над минимума предвиден в чл.343, ал.3 НК, след което същото
задължително да се редуцира съгласно разпоредбата на чл.58а НК. Така
определеното наказание според прокурора следва да не се търпи ефективно, а да
се отложи изтърпяването му с изпитателен срок за около 4 години. Според
обвинението подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от четири години.
Подсъдимия се признава
за виновен, като в хипотезата на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез процесуалния си
представител изразява становище, че следва да се приложи задължително
разпоредбата на чл.58а НК, като изпълнението на определеното в тази хипотеза
наказание се отложи на основание чл.66 НК.
Окръжният съд след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 НПК при което подсъдимия
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
без за тях да се събират доказателства. Тези факти са следните:
А.Г.Й. е роден на *** в ***
и живее в ***. Завършил е средно образование и работи като *** в „И." ООД.
Правоспособен водач е с категории „В", „А" и „М" от дълго време
и като такъв неколкократно е наказван по административен ред за нарушение на
правилата за движение. До момента не е осъждан.
На 20.12.2017 г. Й. бил
на работа в *** в *** до около 21,00 ч. след което си тръгнал към *** със
собствения си л.а. „Фолксваген Голф 2" с рег. № ***. В посока към центъра
на *** той се движил по ул.„***". След около 10 минути Й. достигнал до
кръстовището на ул.„***" и ул.„***", регулирано за движение със
светофарна уредба.
По това време на деня
било тъмно, но кръстовището било осветено от улично осветление, а асфалтовата
настилка била суха. Пределно допустимата скорост за движение в този участък
била 50 км/ч за МПС, кат. „В" и „С".
Й. имал намерение да извърши
маневра ляв завой по ул.„***“, поради което се намирал в съответната лента за
извършване на ляв завой на ул. „***". При червен сигнал на светофара за
него, той спрял, за да изчака позволителен сигнал за движение и след подаването
му потеглил. Навлизайки в кръстовището, обаче, се наложило да спре, за да
пропусне насрещно движещия се автомобил направо и с предимство за преминаване.
След като автомобилът преминал, Й. потеглил отново, за да се включи в
движението по ул.„***". Платното за движение на тази улица е с ширина 10,7
метра, двупосочно с три пътни ленти, две от които, предназначени за движение в
посока към ул.„***", а една -в посока към пътен възел „***". Именно в
нея навлязъл автомобилът, управляван от Й..
На изхода на
кръстовището, през трите ленти за движение на ул.„***" е очертана
хоризонтална маркировка тип М 8.1 -пешеходна пътека тип „Зебра".,
преминаването по която било регулирано от светофарна уредба с пешеходна секция.
На пешеходната пътека,
при подаден зелен сигнал на светофара за пешеходците, предприели пресичане в
посока от кв.„***" към кв.„***", свидетелката Ц. С. и непосредствено
зад нея шестдесет и пет годишната Т. Г..
Приближавайки ги с
автомобила си, Й. се движил със скорост около 5,4 км/ч. и макар, че от стъпването
на двете пешеходки на пътното платно имал видимост към цялата пешеходна пътека,
той не спрял, за да ги пропусне в нарушение на задължението си, произтичащо от
разпоредбата на чл.119, ал.1 отЗДвП.
От момента в който
стъпили на платното, свидетелката С. и Т. Г. успели да изминат разстояние от
6,7 метра, когато последвал удар с автомобила, управляван от Й.. С предната му
дясна част била ударена от дясната й страна С., която паднала върху пешеходната пътека.
Вървящата в този момент зад нея Т. Г. била ударена с предната лява част на
автомобила, в областта на десния долен крайник, от което паднала върху предния
капак на автомобила и ударила главата си в панорамното му стъкло. След кратко
носене тялото и било отхвърлено на разстояние около 6 метра от мястото на удара
и паднало върху платното.
След като усетил
настъпването на ПТП-то Й. опитал да спре, но поради объркването си натиснал
педала за газта и продължил движението си. Незабавно след това, обаче, отбил
вдясно и спрял, след което се върнал да провери състоянието на пострадалите.
За настъпилото ПТП бил
подаден сигнал в център на „Национална система 112". На мястото на
произшествието пристигнали медицински екип и служители на сектор „ПП" в ОД
на МВР гр.П. -свидетелите П.Д. и В. К..
Непосредствено след
произшествието свидетелката С. и Т. Г. били транспортирани до МБАЛ „Р.
Ангелова" в гр.П. за оказване на медицинска помощ.
Установило се при
извършените прегледи и изследвания, че С. е получила контузии в областта на
дясната колянна става и дясната лакътна става- охлузни наранявания в тези
области.
От заключението по
извършената съдебномедицинска експертиза е видно, че тези увреждания са й
причинили страдание, поради което и са с характер на леки такива по смисъла на
чл.130 НК.
Т. Г. била настанена в
хирургично отделение на МБАЛ „Р.Ангелова" -гр.П., където се установило, че
в резултат на удара е получила съчетана травма: открита черепно-мозъчна травма -разкъсно-контузни наранявания в
дясната слепоочна и в челната област на главата, счупване на дясната слепоочна
кост с оформен костен фрагмент, линеарно счупване на костите на черепната
основа, епидурален хематом в дясната слепоочна област, субдурален хематом в
лявата слепоочно-теменна област, субарахноидален кръвоизлив в ляво, двустранни
контузии на главния мозък с размекчение на мозъчното вещество, мозъчен оток с
вклиняване на малкомозъчните тонзили; лицева
травма -счупване на носните кости и на дясната ябълчна кост,
кръвонасядания по клепачите на двете очи; травма на десен долен крайник -лентовидно
охлузно нараняване в областта на дясното бедро, счупване на малкопищялната кост
в горната й трета, повърхностна разкъсно-контузна рана по предна повърхност на
подбедрицата с подкожно кръвонасядане в тази област, охлузвания по предна
повърхност на дясното и лявото колена.
Въпреки проведеното
оперативно лечение с отваряне на черепната кухина и коремната кухина на *** г.
Т. Г. починала.
Видно от заключението по
извършената съдебномедицинска експертиза причина за смъртта на Т.С.Г. е тежката
черепно-мозъчна травма, причинила тежки увреждания на жизненоважен орган
какъвто е главния мозък, а между травматичните увреждания, получени при ПТП-то
и настъпилата смърт е налице пряка непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
От извършеното химическо
изследване на взетата от А.Й. проба кръв е установена липса на етилов алкохол.
Така приетата фактическа
обстановка на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК се установява от самопризнанието
на подсъдимия, показанията на всички разпитани в досъдебната фаза свидетели, от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, от вещественото доказателство приобщено по реда
на чл.284 НПК, както и от заключенията на съдебно медицинската и автотехническа
експертизи.
От правна страна:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.3, б.„б", вр. ал.1,
б.„в", вр. чл.342, ал.1 НК.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие- при манипулиране с уредите за управление на
лек автомобил подсъдимият е блъснал със същия пострадалата.
От субективна страна
подсъдимия е действал при непредпазливост, като форма на вината.
Причина за извършване на
деянията е ниското правно съзнание и неспазване на правилата за движение по
пътищата.
При индивидуализацията
на наказанието съдът възприе като отегчаващи отговорността обстоятелства налаганите
административни наказания по ЗДвП и като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало и искреното критично отношение към извършеното,
оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната истина и на основание
чл.343, ал.3, б.„б", вр. ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и шест месеца отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК. Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и редуцира така определеното
по- горе наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Като прие, че за
поправянето на подсъдимия не е наложително същия да изтърпи ефективно
определеното наказание, на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяване на
така определеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г,
вр. чл.343, ал.3, б.„б", вр. ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37 т.7 НК и при изложените по- горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства съдъ лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от три години и шест месеца, като приспадна от този срок
времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Вещественото доказателство с оглед на естеството му след влизане на
присъдата следва да се унищожи.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата
1073.37 лв., разноски в досъдебното производство.
В този смисъл съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: