Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 12.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 9058/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********срещу
ответника ЗАД „А.“, ЕИК ********частичен иск с правно основание чл. 208, ал. 1
от Кодекса за застраховането-отменен /КЗ/ /отм/.
Ищецът твърди, че с комбинирана застрахователна полица
№ 0306X0059577/17.09.2014 г. е сключена с ответника застраховка „Каско“ и
„Злополука“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ55“, с peг. № ********, за застрахователна сума
в размер на 63 500 лв. срещу застрахователна премия в размер на 3 303,27 лв. от
„А.М.К.“ ЕООД. Сочи, че премията била заплатена с една вноска в пълен размер. Поддържа,
че на 14.10.2014 г. с Добавък № 1 към застрахователната полица всички права и
задължения по полицата се прехвърлили от „А.М.К.“ ЕООД на „К.Г.“ ЕООД, като
срокът на валидност на добавъка бил от 00:00 ч. на 14.10.2014 г. до 24:00 ч. на
16.09.2015 г. Твърди, че лекият автомобил бил противозаконно отнет от ищеца на
09.02.2015 г. около 9:30 ч. в гр. София на парК.на ул. „********, за което
веднага уведомил органите на МВР и ответника, като било образувано досъдебно
производство, а при ответника и преписка по щета № 10015-0301-04056. Поддържа,
че получил писмо от ответника, с което му било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение, поради непредставяне на всички ключове на
автомобила и липса на писмено уведомяване за всяко съществено изменение в
ползването на автомобила.
Счита отказа на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за неоснователен, както и че е изпълнил всички
изисквания на ответника. Намира за неоснователни и възраженията в отговора на
исковата молба. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 26 000 лв., представляваща част от дължимото застрахователно
обезщетение съгласно застрахователна полица № 0306X0059577/17.09.2014 г. в общ
размер на 63 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по делото.
Ответникът ЗАД „А.“ е депозирал писмен отговор.
Оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ищеца за процесния автомобил. Твърди, че
управителят на ищцовото търговско дружество - К.заявил, че само той управлява
МПС, но при събитието автомобилът бил със запален двигател и бил отнет със
свидетелство за регистрация II част, което се съхранявало в жабката на
автомобила по данни на заявителя. Сочи, че К.декларирал пред ответника, че
автомобилът бил закупен с един ключ и че не са били вадени допълнителни
ключове, като при заявяване на кражбата К.не предал на застрахователя ключове.
Поддържа, че в случая били налице обстоятелства, които обуславяли правото му да
не изплати на ищеца застрахователно обезщетение, респ. да намали размера на
същото. Сочи, че в случая не били осигурени условията за охраняване на
запалващите ключове на автомобила като това било неизпълнение на задължението
за опазване на вещта от вреди по т. 50.3. от Общите условия към договора.
Твърди, че било налице неизпълнение на ищеца и на т. 50.3 и т. 50.4 от Общите
условия - задължение за опазване на документите за собственост и на
свидетелство за регистрация - част II. Поддържа, че било налице неизпълнение от
ищеца и на т. 59.6.8 от Общите условия - да представи в срока на заявяване по
т. 58.2 от ОУ на застрахователя всички описани документи в оригинал и всички
ключове.
Застрахователят носи тежест да докаже хипотеза на
изключен риск.
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 208,
ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 26 000 лева от общ размер на вземането
от 63 500 лева.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска по чл. 208 КЗ:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка с предмет процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи
риска и от което са причинени имуществени вреди на ищеца, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на
вредите към датата на настъпване на събитието. Ищецът носи тежест и да
докаже изпълнение на задължения на застрахования по договора
за застраховка, свързани със своевременното уведомяване на застрахователя
съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ (отм.).
Съдът намира за установено по делото, като безспорно
между страните наличието на валидно облигационно правоотношение между тях по
застраховки „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ГЛ55“, с peг. № ********, валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие. Видно от представената застрахователна полица, застрахователната сума
е в размер на 63 500 лева, а видно от квитанция на л. 11 – е заплатена в
цялост и дължимата по полицата застрахователна премия.
Настъпване на застрахователно събитие – покрит
застрахователен риск по смисъла на чл. 11.3 от Общите условия /ОУ/ по
застрахователния договор по застраховка „Каско“ на 09.02.2015 година също не е
спорно между страните обстоятелство. Но последното се установява и от приетите
като доказателства по делото Удостоверения на л. 13-14, от които е видно, че К.е
заявил на 09.02.2015 година противозаконно отнемане на МПС.
Не е спорно и че ответникът е отказал да изплати
обезещетение във връзка с процесното събитие /писмо на л. 16/.
Основният
спорен по делото въпрос е дали е налице хипотеза на изключен риск по чл. 16 от
ОУ на застраховка „Каско“ на ответника и неизпълнения на задълженията на
застрахования по чл. 50.3., 50.4., 50.7.6 и 50.8 от ОУ и намира ли приложение нормата
на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ в тази връзка.
Съгласно
§ 1,
т. 2 от ДР на КЗ /отм./, „застрахователен
риск" е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено
или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо
от волята на застрахованото лице. Уговореното в чл. 16.14.3 и чл.
16.14.4 като изключен риск /когато ключовете за МПС и/или дистанционното
управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството зарегистрация
на МПС - част І и/или част ІІ и/или документите за собственост на МПС са
оставени в МПС или извън него без необходимия контрол; съответно - когато някои
от ключовете за МПС и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или
част ІІ, документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени, преди
настъпването на застрахователното събитие, но Застрахованият или ползващото МПС
лице не са уведомили писмено Застрахователя за това, най-късно в тридневен срок
от установяване наотнемането или изгубването им/ всъщност не отговаря на характеристиките
на понятието риск, а по същество представлява предвидено от страните по
договора задължение за застрахования и санкция от неизпълнението му. Тоест,
посочените разпоредби следва също да се отнесат към евентуална приложимост на
чл. 211 КЗ /отм./, респективно чл. 207, ал. 2, предложение трето КЗ /отм./ и не
представляват изключен риск.
Съдебната
практика, вкл. постановена по реда на чл. 290 ГПК / РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 13.01.2017
Г. ПО Т. Д. № 3394/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, Решение № 79/29.06.2012 г.
по т.д. № 802/2011г. на ВКС, Решение № 211 от 06.12.2012 година по т.д. №
1029/2011 г. на ВКС/ приема, че за да възникне право за застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор или закона, неизпълненото задължение следва да е
значително с оглед интереса на застрахователя /като установяване на тази
значимост не се налага в случай, че в договора между страните неизпълнение на определено
задължение на застрахования е скрепено със санкция от неизплащане или
намаляване на застрахователното обезщетение при настъпил риск/ и е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Според посочените решения, преценката за значимост е конкретна с оглед уговореното между
страните и с оглед доколко
неизпълнението е довело до реализиране на събитието. По идентични случаи, в
посочените решения се приема и че оставяне/съхраняване на регистрационния талон
/вкл. малък талон/ в откраднато МПС само по себе си не е значително по смисъла
на чл. 211, т. 2 КЗ/отм./, за да обоснове пълен отказ от плащане на
обезщетение, но е от хипотезата на чл. 207, ал. 2, предл второ КЗ /отм./ да
обуслови намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, доколкото
застрахователното събитие вече е настъпило.
В представеното по делото сведение на л. 73, дадено от
управителя К.пред застрахователя по повод образуваната щета, се съдържа
извънсъдебно писмено признание на управителя за неизгоден за страната факт – че в автомобила принципно е съхраняван
т.нар. малък талон /свидетелство за регистрация II част/, който е и останал там
при отнемането му. Доколкото признанието е за неизгоден за страната факт,
същото има доказателтвена стойност и установява сочените обстоятелства.
Ищецът
твърди, че е закупил МПС и е разполагал с един брой оригинален ключ. В
Предложение – декларация на л. 70 от делото процесното МПС е заявено за
застраховане с посочени в притежание два броя оригинални ключа, като в Добавък
№ 1 на л. 10 няма отразено никакво отбелязване в това отношение. По делото се
установява и че при съобщаване на настъпилото застрахователно събитие от 09.02.2015
година ищецът не е предал на застрахователя нито един ключ от МПС, като едва на
01.09.2015 година /близо 7 месеца по-късно/ с приемо-предавателен протокол от
неустановено по делото лице на застрахователя е предаден ключ с твърдения, че е
такъв от откраднатото МПС. В този смисъл, макар и объркани са показанията на
св. Томов. Ищецът не доказа, въпреки тежестта на доказване, която носи да е предал
ключ от МПС в изпълнение на задължението си по чл. 59.6.8., при предявяване на
претенцията на претенцията /чл. 59, което в конкретния случай е станало на 09.02.2015
година/. Тоест, към този момент с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест по делото, съдът приема, че ищецът не е разполагал въобще
с ключ от МПС. Предвид и останалите по делото писмени доказателства и
твърденията на ищеца, че МПС е откраднато, след като е било вече запалено
/което не може да се осъществие без наличието в близост или в самото МПС на
безконтактния ключ/, съдът приема, че ключът за МПС се е намирал в самото МПС към
момента на осъществяване на противозаконното отнемане. В противен случай, няма
и елементарно житейско обяснение липсата, на каквито и да е обяснения на
управителя на ищцовото дружество за това по какви причини ключът не е предаден,
съобразно задълженията по договора при обявяване на щетата. Такива обяснения не
се съдържат /както и никакви данни във връзка с ключа за МПС/ нито в изложените
при регистриране на щетата или престъплението обяснения, нито се сочат и по
настоящото дело. Ищецът не сочи и доказва и причините и обстоятелствата, при които
през месец септември е предаден ключ от колата. Доколкото по делото, освен това,
не е проведено и никакво доказване за съответствието на този ключ /по
приемо-предавателния протокол от м. 09/ с конкретното МПС, съдът е длъжен да
приеме това обстоятелство за недоказано – че предаденият ключ е бил оригинален
ключ на МПС.
Тоест,
в обобщение, съдът приема за доказано, че МПС е откраднато с оставен ключ в
същото, евентуално в запалено състояние, по което време ищецът е бил извън
превозното средство. Ищецът и не твърди ключът да е бил в него /доколкото няма
спор, че автомобилът е бил със система за безконтактно запалване/ по време на
осъществяване на посегателството.
Показанията
на свидетеля Б. са изолирани от другите доказателства по делото. Но дори да се
кредитират същите и да се приеме, че свидетелят е разполагал с доброволно даден
му от управителя на ищеца ключ от МПС към м. 06.2015 година, то обективно
следва това да е бил втори ключ от автомобила /в противовес с твърдяното от
ищеца в процеса/, който също не е предаден при обявяване на щетата или в близко
време след това и ищецът не е разполагал и с него към и след датата на
събитието.
При
така установените факти, следват следните правни изводи. Налице е нарушение на
установените в чл. 50.4, вр. чл. 50.3 задължения по застрахователния договор на
ищеца. В МПС, оставено запалено без водач или друго лице вътре, са оставени,
както свидетелство за регистрация II част, така и
ключът за превозното средство. Това, от една страна е нарушение на специалното
задължение по чл. 50.4 от ОУ, от друга - е нарушение и на общото задължение на
застрахования да пази застрахованото имущество с грижата на добър стопанин
/едновременно оставяне на талона и ключа в МПС във време, в което водачът /дори
и за кратък период/ е извън същото сочи на небрежност и неполагане на минимални
усилия и мерки за предотвратяване и предпазване на МПС от посегателство/.
В
конкретния случай, неизпълнение на посочените задължения /кореспондиращи по
съдържание и на задължението по чл. 16.14.3./ е значително с оглед интереса на
законодателя, тъй като страните сами са установили тази значимост с
предвиденото в договора. Неизпълнението е и в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие и е довело до неговото реализиране. По отношение
свидетелството за регистрация, както е прието в решение № 79/29.06.2012 година
на ВКС, оставяне на същото за съхранение в МПС способства за окончателно настъпване
на последиците от кражбата, осуетявайки възможността на контролните органи да
констатират неправомерното ползване на автомобила при осъществяване контрол на
пътя /за целите, на които е достатъчно за водача да носи и представи т.нар.
малък талон/. От своя страна, оставяне на ключа в автомобила непосредствено е
довело до окончателно реализиране на застрахователното събитие, доколкото е
дало абсолютна свобода за придвижване на МПС /и в случай, че е бил запален може
да се приеме, че е предизвикало и улеснило извършителя при осъществяване на
деянието/, до която и да е целена дестинация. В случай, че автомобилът не е бил
запален /тъй като и за това не са събрани доказателства от ищеца/ - това е
довело и до безпрепятственото му привеждане в движение. Дори и вече запален
/каквито са недоказаните твърдения на ищеца/, без безконтактния ключ в
непосредствена близост до или в самия автомобил, възможността за успешно
осъществяване на кражбата е минимална, доколкото веднъж изключен автомобилът не
може да бъде запален отново, вкл. и за зареждане с гориво. Следва да се добави
и че по делото няма данни и доказателства за направен от ищеца опит да
предотврати отнемането, като напр. физически възпрепятства извършителите, което
пък от своя страна сочи на извод за неупражнен необходим контрол върху запалено
МПС, оставено с ключ вътре при напускането му. Всъщност, за обстоятелствата,
при които е настъпила кражбата ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Установено
е само, че има отнемане на МПС, че то е станало докато ищецът е бил извън
колата /признание на неизгоден в случая за страната факт/ и по пътя на
косвеното доказване - че ключът, притежаван от К., е останал в колата. Няма
установени обстоятелства, от които да е видно, че ищецът е упражнил дължимата
грижа под формата на минимален контрол над автомобила – оставен с ключ и документи
в него, евентуално – и запален. Недоказаните факти в процеса, съдът е длъжен да
приеме за неосъществили се такива – недоказан остана упражнен необходим надзор
при напускане на автомобила и оставяне на ключа в него.
Или,
в случая, застрахователят правомерно, съгласно установеното в чл. 211, т. 2 КЗ
/отм./, е направил пълен отказ за заплащане на обезщетение.
По разноските:
Предвид
изхода на производството ва разноски има право само ответникът, но същият не е
отправил искане за присъждане, а съдът не присъжда разноски служебно.
Предвид
разпоредбата на чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати част от
дължимата ДТ, за която е останал задължен предвид допуснатото увеличение на
иска – в размер на 1317,60 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г. ЕООД, ЕИК ********срещу ЗАД А., ЕИК ********частичен иск по чл.
208 КЗ /отм./ за сумата от 33 200 лв.,
представляваща част от общо дължимо в размер на 63 500 лева застрахователно
обезщетение за настъпило на 09.02.2015 г. застрахователно събитие – противозаконно
отнемане на л.а. Мерцедес GL55 с ДК № ********
по договор за имуществено застраховане „Каско”, сключен с полица № 0306Х0059577/17.09.2014 година и Добавък № 1 от 14.10.2014 година, със срок на действие на добавъка от 14.10.2014 година – 16.09.2015 година.
ОСЪЖДА К.Г. ЕООД, ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд и на
основание чл. 77 ГПК, сумата от 1317,60 лв. разноски в производството за
държавна такса, за които е останал задължен.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: