№ 29
гр. Тополовград, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20222320200068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „ДАЙЦ” ЕООД гр. Т. представлявано от Ц. Д. В.
твърди, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и 3 от
ЗАНН, тъй като АУАН е съставен от лице, което не е установило
административното нарушение, както и в присъствие на лице, което не е
констатирало това нарушение, нито е присъствало при извършването му.
Твърди се също, че не е спазена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като
липсва подробно описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Също така, в
жалбата се твърди, че в случая са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а
наказващия орган не го е приложил.
Поради което се претендира да бъде отменено като не законосъобразно
НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, заедно с процесуалния си
представител поддържат жалбата изцяло, като доразвиват доводите си в
1
писмено становище и претендират присъждане на направените по делото
разноски.
АНО - ЦУ на НАП София, чрез своя процесуален представител
оспорват изложените в жалбата съображения, като изразяват становище, че
обжалваното НП е законосъобразно, няма допуснати нарушения на
материалния закон, нито пък съществени процесуални нарушения,
извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин и
следва да се потвърди издаденото НП като се претендират разноски –
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, а в
случай на отмяна на обжалваното НП се възразява относно размера на
адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя, който намират за
прекомерно завишен.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 08.02.2022 г., служители на ЦУ на НАП, ГД“Фискален контрол“ –
ст.инспекторите Б. и Е. са извършили съвместна проверка с органите на РДГ
Кърджали в търговски обект - цех за разбичване на дървен материал, находящ
се в гр.Т. ул.В.Л. ***, стопанисван от „ДАЙЦ“ ЕООД с представляващ Ц. В. –
управител. Преди легитимацията на проверяващите е била извършена
контролна покупка на една връзка дървени изрезки от свидетеля Е. на
стойност 60 лева, като стойността е била платена в брой от Е. на лицето
приело плащането А.П.П. – ръководител транспорт, при което последната не
е издала фискален касов бон поради липса на монтирано въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. При проверката в
информационната система на НАП е било установено, че няма данни да е
регистрирано в НАП фискално устройство за процесния обект. Управителя на
дружеството е декларирал в писмени обяснения, че в проверявания обект без
фискално устройство се осъществява дейност от 01.01.2022 г. За извършената
проверка е съставен протокол, който е подписан от присъствалите на
проверката В. и П. и от Б., Е. и Д. – служител към РДГ Кърджали.
На 28.02.2022 г., е съставен АУАН № F644099 от служителката Б. в
присъствието на свидетеля Е.. В акта са описани подробно обстоятелствата
при които е извършена проверката, описано е подробно нарушението и
обстоятелствата при които е извършено,като е записано, че е нарушена
2
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ във вр. с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля,
нарушителя и е връчен по съответния ред срещу разписка.
Въз основа на този акт е издадено НП № 639258- F644099 от 03.06.2022
г. от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ , оправомощена със
заповед на ИД на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. НП е
връчено срещу разписка на 19.07.2022 г. На 29.07.2022 г., е подадена
процесната жалба директно до съда.
Към преписката са приложени въпросен лист за установяване на
стокова и касова наличност в обекта, от който е видно, че са били налице в
обекта налични парични средства – една банкнота от сто лева. Приложена е и
декларация от управителя на дружеството от 08.02.2022 г., в която е записано,
че дейността се осъществява от 01.01.2022 г. в нежилищна сграда, която се
обитава съвместно със съпругата му А.П.П.. Попълнена е и декларация за
стопанисвани обекти, декларация от П. за лице работещо по трудово
правоотношение, наличност на стоката – дървесина, ведно с необходимите
удостоверения за осъществяване на дейността на дружеството.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта – свидетеля Е.. И двамата
като служители на АНО подробно обясняват по какъв начин е извършена
контролната покупка, обстоятелствата при които е извършена последната,
при които е установено нарушението и при които е съставен АУАН, като
между техните показания не са налице никакви противоречия и последните са
в съответствие със съставените и приложени по делото писмени
доказателства. По делото е разпитана като свидетел А. П., която посочва, че
живее на съпружески начала с управителя на фирмата и която в показанията
си сочи на факта, че тя е била принудена да вземе парите, които са й били
дадени за покупката на въпросните дървени изрезки и дори посочва, че не е
вземала в ръце банкнотата, която й е предоставил служителя Е. и той я е
оставил на масата в офиса. Тази свидетелка посочва обстоятелството, че
дружеството осъществява дейност при която продажбите не се извършват на
дребно и плащанията стават по банков път, като те не са извършвали
3
продажби и плащания в брой.
С оглед установени противоречия между показанията на свидетеля Е. и
П. относно протичането на самата контролна покупка е извършена и очна
ставка между тези свидетели в която свидетелката П. твърди, че е била
изнудена да вземе насила парите, а свидетеля Е. посочва точно обратното, че
е осъществена нормална контролна покупка при която той е взел стоката, а П.
е взела парите съобразно обявената от нея цена на закупената стока.
По делото са разпитани като свидетели и служителите на РДГ
Кърджали – Я. и Д., които посочват, че те са извършвали проверка в своята си
област, но са заварили проверяващите от НАП вътре в обекта и единия
свидетел Я. посочва, че пред него не са давани и разменяни банкноти, но е
чул да си говорят служителите на НАП и жената, че те са й дали банкнота от
сто лева и тя не им е върнала ресто. А свидетеля Д. в показанията си посочва,
че действително знае, че служителите на НАП са предложили пари и е видял,
че жената на В. е държала сто лева в ръката и тогава служителите на НАП са
поискали документ за покупката и дори е чул репликата от служителите на
НАП „какъв документ ще ни представите за покупката“. Този свидетел
посочва, че се е подписал на протокола за извършената проверка от НАП и
тази банкнота от сто лева е била описана към него.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Единствено и само, съдът не кредитира свидетелските показания на
свидетелката П. относно обстоятелствата при които е извършена контролната
покупка и начина по който тя е извършена. Тази свидетелка е свързано с
нарушителя лице с оглед на факта, че живее на семейни начала с управителя
на дружеството. Самата тя се намира и в трудово правоотношение със
санкционираното дружество и де-факто е извършила фактически продажбата
и е приела заплатената в брой сума. Всички тези обстоятелства са основания
да се приеме, че нейните показания не са обективни, че са пристрастни и
целта е да бъде изградена защитна теза в полза на жалбоподателя. Освен това,
нейните показания са в пълно противоречие с всички други събрани по
4
делото писмени доказателства, както и със свидетелските показания не само
на проверяващите служители от НАП, но и в противоречие с показанията на
служителите от РДГ Кърджали, които са напълно незаинтересовани и по
никакъв начин не са свързани с проверката на НАП и изхода от нея.
Твърденията на П., че не е имала никакво желание да приема сумата от
проверяващото лице, не съответства на техните показания, напротив,
служителя Д. изрично посочва, че той е видял в ръката на П. банкнотата от
сто лева. Не се потвърдиха и твърденията на П., че тя е била „изнудена“ да
приеме сумата обявена като продажна цена за закупените изрезки. Напротив,
тези нейни твърдения се опровергаха при извършената очна ставка, както и от
показанията на служителите на РДГ Кърджали, които посочват, че въпреки че
са присъствали на място, не са чули П. да е била принуждавана или изнудвана
за нещо.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Съображенията за
това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено
нарушение по чл.118 от ЗДДС във вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за това, че поради липса на регистрирано фискално
устройство съгласно изискванията на Наредбата, при осъществена продажба
на дървени изрезки не е бил издаден съответен документ за нея – фискален
касов бон. Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, а и
въобще по делото не се спори, че в търговския обект не е имало фискално
устройство и в този обект действително се извършва производство и
продажба на дървесина считано от 01.01.2022 г., и това обстоятелство
изрично е декларирано от управителя на дружеството в писмена декларация
приложена по делото. Защитната теза на жалбоподателя се изгражда изцяло
върху твърдението най-вече на свидетелката П., че в обекта не се извършват
продажби които да се заплащат от клиентите в брой и че в случая не е
5
извършена контролна покупка по съответния ред, тъй като П. е била
принудена да приеме банкнотата с която й е платено след обявена цена за
покупката на дървени изрезки. Тези твърдения на тази свидетелка са изцяло
голословни, не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, а
напротив се опровергават изцяло от тях. От приложените писмени
доказателства – протокол за извършена проверка, декларации, описи на
налични парични средства, както и от показанията на всички други разпитани
по делото свидетели се установява по категоричен начин, че е извършена
продажба на стока в проверявания обект за която е заплатено в брой от
свидетеля Е. преди неговата легитимация и за тази продажба не е издаден
съответен документ – фискален бон, поради това, че в обекта липсва
фискално устройство.
Поради което, съдът намира, че законосъобразно и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и е
наложена имуществена санкция съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС и то в минималния размер предвиден в текста – 3000 лева. АНО
правилно е отчел високата обществена опасност на деянието предвид факта,
че поради липса на фискално устройство чрез което да се отчитат
извършените продажби се стига до неотразяване на приходи и се препятства
реално установяване на реализираните обороти от дружеството, води до
неотчитане на последните и съответно до незаплащане на дължими данъци.
Правилно са отчетени и всички други обстоятелства при които е извършено
нарушението и е наложена дори минималната по размер санкция. Съдът не
констатира и да са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и НП. Последните са издадени от компетентен орган,
видно от представената преписка. И АУАН и НП съдържат изискуемите по
чл.42 от ЗАНН реквизити, изцяло е спазен процесуалния ред за тяхното
съставяне, като АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите
които са присъствали при извършване и установяване на нарушението. За
това, съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не са спазени
разпоредбите на чл.40 ал.1 и 3 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН. В случая, не
може да се приеме че е налице и маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
предвид посочената по-горе висока обществена опасност на деянието и
значителността на вредните последици с оглед характера му и в НП АНО е
взел отношение по приложението на чл.28 от ЗАНН и е мотивирал извода си
6
за неприложение на този текст.
С оглед на изложеното съдът намира, че издаденото НП е напълно
законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди изцяло, като
следва да бъде осъден жалбоподателя при този изход да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, с оглед
разпоредбата на чл.27е от НПП и чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от гореизложеното на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 639258-F644099 от 03.06.2022 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в
ГД „Фискален контрол”, при Централно управление на НАП, с което на
„ДАЙЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. Т. ул.”В.Л.”***,
код по ЕИК *********, представлявано от Ц. Д. В. - управител е наложена
имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3 000
лева /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА „ДАЙЦ” ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. Т.
ул.”В.Л.”***, код по ЕИК *********, представлявано от Ц. Д. В. – управител,
ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на
150,00 лв./сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7