Номер 114319.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502331 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 2519 от 22.06.2020г. по гр.д. № 16570/2019г. по описа на ВРС, XХXI-ви състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД дружеството въззивник е осъдено да заплати
на Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 1527.54 лева, представляваща стойност на
начислена за периода от 29.09.2017г. до 09.05.2018г. без правно основание електроенергия
за обект на потребление в ***, с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/29.05.2019г., платена в брой на 09.07.2019г. при
първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното
решение. Изложени са доводи, че е налице правно основание за плащане на исковата сума, а
именно под формата на цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на
електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за неоснователно обогатяване е
1
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС
и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на жалбата Д. М. М. оспорва доводите в нея, като излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението. Моли същото да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. М. М. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1527.54 лв. платена без правно основание
сума по начислена корекция на сметка, ведно със законната лихва върху сумата считано от
предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: между
страните е сключен договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправен по
задължението си да заплаща цената на доставени количества в обект на потребление в гр.
Варна. Узнал за извършен софтуерен прочит на паметта на СТИ и извършено преизчисление
на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметка, като на това основание под
заплаха от преустановяване на ел. захранването в обекта й, дружеството ответник
претендира исковата сума. На 01.07.2018г., за да не му бъде прекъснато ел. захранването,
ищецът заплатил процесната сума. Плащането е извършено при липса на основание.
Оспорва в тази връзка действието и валидността на ОУ на договорите за продажба и за
пренос; законосъобразността на извършената проверка на СТИ; дължимостта на сумата, с
аргумент за липса на реална доставка и предпоставките на чл. 48-50 от ПИКЕЕ за служебно
начисляване на сметката, както и че не е установен периода на грешно измерване или
неизмерване на СТИ и дали това е резултат от неправомерно действие на потребителя.
Извършеното плащане е лишено от правно основание, поради което моли за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че исковата сума е цена на реално доставено и
потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор
за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищеца е потребител, а дружеството –
доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен
констативен протокол е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е
демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и
2
изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и издадена
фактура за исковата сума. Моли поради това за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на Констативен протокол № 1104585/09.05.2018г. се установява, че
при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на Д. М.,
в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, са установени показания на
дисплея на електромера по тарифа 1.8.3. Електромерът е демонтиран и на негово място е
монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 508630. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи”
АД и от двамата свидетели.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 816/05.05.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическата енергия.
Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия от 16.05.2019г. в
размер на 8211 кWh за периода 29.09.2017г. – 09.05.2018г. на основание констативен
протокол, извършена техническа проверка и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество ел. енергия, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил извън срока на метрологична годност. Констатираното в случая вмешателство е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, констатирано при софтуерно
четене. Налице е преминала ел. енергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът не съответства на техническите характеристики. Техническите
характеристики на електромера не съответстват – има вмешателство в параметризацията на
СТИ и по-точно в тарифната схема.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
3
В тежест на ответника по осъдителния иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички
основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца
размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
вмешателство. При преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да
се произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме
Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556 от
21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто
ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на
въззивното дружество.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
09.05.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно
извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по
адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г.
на ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване
на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени
до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне
на констативния протокол.
Следователно, към момента на извършване на проверката на процесното СТИ –
4
09.05.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и
начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната
мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила,
както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване
на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от същите. При липса на действащи правила към момента на проверката на
процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и
ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно
основание.
Същевременно въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция
на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за
измерване на количеството ел. енергия.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи на заявеното
основание, а извършеното плащане – лишено от правно основание. На основание чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Предявеният иск
следователно е основателен и следва да се уважи. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от по 350 лв. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2519 от 22.06.2020г. по гр.д. № 16570/2019г. по описа
на ВРС, XХXI-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 350.00 /триста и
петдесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
5
3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6