№ 82
гр. гр. Димитровград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101364 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с ответното
дружество Договор кредит с номер MAX_300762008, по силата на който следвало да
върне сумата от 540,00 лева, при сума на получаване 500,00 лева, при ГПР 29,74 %,
ГЛП 26,93 %, при срок 6 месеца. Съгласно чл.10 от Договора, следвало да заплати
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 105,66
лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 157,30 лева. Счита клаузите
регламентиращи допълнителни услуги за нищожни на основание чл.26, ал.1 от З3Д и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това:
нарушен принцип на добросъвестността, на справедливостта, накърняване на принципа
на „добрите нрави“, неравноправност на клаузите, на принципите на добросъвестност и
справедливост, разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на
изложеното, да се постанови решение и да се приеме, че клаузите съдържащи се в
чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договор кредит с номер MAX_300762008 от 12.11.2020 г. ,
регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в
размер на 105,66 лева и „Експресно обслужване по кредит“ в размер на 157,30 лева, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 от 33Д и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от 3ПК,
както и по чл. 143, ап.1 от 3ЗП, чиято невалидност да бъде прогласена. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД гр.София подава
отговор, с който оспорва иска. Излага становище по твърденията на ищеца. Счита че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Изискването на
чл.11, т.10 ЗПК е да бъде наличен ГПР, което било сторено в договора. Заявените
допълнителни услуги не били калкулирани в ГПР, тъй като в допълнителните
разпоредби на ЗПК ясно и еднозначно била дадена дефиниция за общ разход по
1
кредита. Посочените допълнителни услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на кредита, а единствено по желание на клиента и същите присъствали в
СЕФ, което опровергавало твърдението, че за тях няма никаква информация в
предоговорния процес. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.11.2020 г. между „Би Ен Джи Кредит“ ООД като кредитор и Г. С.
Л. – като кредитополучател е сключен Договор за кредит с номер MAX_300762008, по
силата на който първото дружество се е задължило да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, при 90,00 лева погасителна вноска, 6
бр. погасителни вноски, срок 6 месеца, обща стойност на плащанията 540,00 лева, ГПР
29,74 %, ГЛП 26,93%.
Съгласно чл.10, ал.1 от Договора, при кандидатстването си за кредит
кридотоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на ускането му за
кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за
Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 105,66 лева. и е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по Кредита.
Съгласно чл.10, ал.2 от Договора при кандидатстването
кредитоискателят изрично е заявил желание за Екпресно обслужване по кредита при
условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия, като при осъществявания контакт
на специалния безплатен телефон, ще бъде обслужен приоритетно.
Паричната сума за експресно обслужване по кредита е в размер на 157,30
лева. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план. Размерът на общо дължимото по
кредита е 802,98 лева., при посочен погасителен план с дата първа вноска 15.12.2020 г.
и последна вноска 15.05.2021 г. при размер на вноската 133,83 лева.
Ответникът е представил СЕФ за предоставяне на информация и
указания за попълване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че между страните е бил сключен
Договор за кредит с номер MAX_300762008, съгласно който на ищеца е бил
предоставен кредит в размер на 500 лева, който тя е трябвало да върне на ответника на
6 равни месечни вноски по 133,83 лева, в която освен дължимата главница са включени
и таксите за предоставените допълнителни услуги – Бързо разглеждане на искането и
Експресно обслужване по кредита.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в предвидената в чл.10 ал.1 от
ЗПК писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Същият попада в
обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11,
ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно
2
съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор. Съгласно разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Уговореното между страните възнаграждение за допълнителни
услуги, разписани детайлно и чл. 10 от Договора се дължи за бързо разглеждане на
искането и експресно обслужване по кредита. Тази разпоредба от договора
противоречи на посочената норма на закона – чл.10а от ЗПК, което означава, че е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като
предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано
изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които се
дължат допълнителните такси, да са предоставени реално на кредитополучателя.
Изброените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа
полза за ищеца, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено
заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето
на услугите. В този смисъл възнаграждението не съставлява цената на реално
предоставени от кредитора услуги. Не на последно място следва да се има предвид, че
възнаграждението, което следва да се заплати от кредитополучателя за пакета от
допълнителни услуги е в размер на 262,96 лева, а самия предоставен й кредита е в
размер на 500 лева, т.е. цената на въпросните услуги, за която липсват данни да са
реално предоставени на кредитополучателя надвишава е повече от половината от
размера на отпуснатия кредит или 52,59 %. От това следва извода, че уговореното
възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. В
§1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.
Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения
и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.
Дейностите, за които ответникът претендира, че се дължи възнаграждение за
допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по
договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а,
ал.2 от ЗПК.
На следващо място, съдът счита, че таксите за предоставяне на каквито и
да било допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за
допълнителни услуги, която е сигурна печалба за кредитора. Налага се извод, че при
сключването на договора не се дава възможност на длъжника да избегне плащането на
възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от
договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще
възникне в сферата на кредитора. Същото е уговорено и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. След като
това е така, налага се извод, че договорът за кредит противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
3
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 29,74 %, както е записано, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 262,90 лева, формално уговорено като
възнаграждение за пожелани и закупени услуги Бързо разглеждане и Експресно
обслужване. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи
и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и
сумата от 262,90 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й, размера на ГПР става многократно по-
висок от законовия максимум- 50 % /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Посочената клауза от договора нарушава принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият
случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявените искове за прогласяване
нищожност на клаузите, съдържаща се в чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договора за кредит
от 12.11.2020 г. , регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“ в посочените размери, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съгласно представения списък. От
представеното по делото преводно нареждане се установява, че пълномощника на
ищеца- адв. М.М. е платил по сметка на РС Димитровград държавна такса за
предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно, процесуалния представител
претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по
делото адвокатско пълномощно е, че ищцата е упълномощила адв.М. М. да я
представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени
лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в полза на адвокат
М. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева – за всеки
един от исковете или общо 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, клаузите,
съдържащи се в чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договор за кредит с номер
MAX_300762008 от 12.11.2020 г., сключен между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *****************************
представлявано от Б.К.Б – управител и Г. С. Л. от *****************************,
ЕГН **********, регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 105,66 лева и „Експресно обслужване
по кредит“ в размер на 157,30 лева, и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***************************** представлявано от Б.К.Б –
управител да заплати на адв. М. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лева, от които 600 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и
50,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5