Решение по дело №2217/2015 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2015 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20151320102217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2015 г.

Съдържание на акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е - 702

                                                                 гр.Видин, 22.12.2015г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав в публично заседание на четиринадесети декември  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                    Председател: Милена Стоянова

                                                                                  

при секретаря  О.П. като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 2217 по описа  за 2015 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба от „ТИП”ООД – Видин, представлявано от Людмил Тодоров Иванов, чрез адв. Р.Р.  против  „ИНТЕРТРЕЙД-2003” ЕООД – София с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнали облигационни отношения с ответното дружество по силата на договор за доставка на гориво, масла и аксесоари за автомобили, за което са издадени следните фактури: № **********/22.12.2014г., № **********/31.12.2014г., № **********/12.01.2015г., № **********/19.01.2015г., № **********/26.01.2015г.,№ **********/31.01.2015г., № **********/09.02.2015г., № **********/28.02.2015г., № **********/09.03.2015г., № **********/31.03.2015г., № **********/20.04.2015г. Посочва се, че ищцовото дружество е изпълнило поетото по договора задължение и е доставило в полза на ответника посочените във фактурите стоки. Поддържа се, че на 06.07.2015г. ответникът е заплатил частично сумата от 643.80 лева по фактура № **********/22.12.2014г., като остатъкът по нея е 1163.28 лева, а заедно с неплатените суми по останалите фактури, размерът на общото задължение е 22050.07 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от 22050.07 лева, представляваща стойността на доставени и неплатени горива, масла и аксесоари за автомобили по посочените фактури, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество, редовно уведомено, представител не е подал отговор на исковата молба, не е ангажирал доказателства, не е направил искане за събиране на такива,  не се е явил в с.з.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, а и видно от представените по делото 11 броя фактури,  че ищцовото дружество е продало и доставило на ответника различни по вид, количество и стойност стоки.

Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило, че към момента на изготвянето на експертизата единствено по фактура № **********/22.12.2014г. има частично плащане, извършено с платежно нареждане от 06.07.2015г. в размер на 643.80 лева, като дължимия остатък е в размер на 1163.28 лева. Задълженията по останалите фактури са, както следва:

по фактура № **********/31.12.2014г. в размер на 2471.42 лева

по фактура № **********/12.01.2015г. в размер на 4129.09 лева

по фактура № **********/19.01.2015г. в размер на 1339.37 лева

по фактура № **********/26.01.2015г. в размер на 2539.68 лева

по фактура № **********/31.01.2015г. в размер на 555.06 лева

по фактура № **********/09.02.2015г. в размер на 1586.47 лева

по фактура № **********/28.02.2015г. в размер на 1596.82 лева

по фактура № **********/09.03.2015г. в размер на 1903.25 лева

по фактура № **********/31.03.2015г. в размер на 1870.15 лева

по фактура № **********/20.04.2015г. в размер на 2895.48 лева.

От заключението се установява, че ищецът е подавал справки – декларации в НАП, фактурите са отразени в дневниците за продажби на ищцовото дружество. Според вещото лице неплатената стойност по всички фактури е 22 050.07 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за търговска продажба по чл. 318 от ТЗ, поради което настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Съгласно договореното, ищецът е продал на ответника  различни по вид, количество и стойност стоки, за което са оформени процесните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай, липсват данни да е уговорен друг срок на плащане, което означава, че ответникът следва да плати цената при предаване на стоката. Не се спори от страните по делото, че ищецът е изпълнил своето задължение като е предал собствеността върху стоките на ответника. По делото не са представени доказателства, ответникът да е изпълнил насрещното си задължение да плати изцяло цената на  уговорения падеж, поради което същият се явява неизправна страна по сделката. От заключението на вещото лице, се установява, че към момента на изготвянето на експертизата неплатеното задължение по фактурите е в общ размер от 22 050.07 лева, поради което искът ще  следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена д.т. в размер на 884.00 лева, за вещо лице в размер на 100.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1700.00 лева, съгласно приложения списък на разноските.

            Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА  „ИНТЕРТРЕЙД-2003” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж.к. Борово, ул. Пирински проход” № 47, бл. 0, вх. А, ет. 5, ап. А14, представлявано от Ерол Рафетов Онбашиев да заплати на „ТИП”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. Бонония бл. 29, вх. Б, представлявано от Людмил Тодоров Иванов сумата в общ размер от 22 050.07 лева, представляваща дължими суми по фактури, както следва: № **********/22.12.2014г., № **********/31.12.2014г., № **********/12.01.2015г., № **********/19.01.2015г., № **********/26.01.2015г.,№ **********/31.01.2015г., № **********/09.02.2015г., № **********/28.02.2015г., № **********/09.03.2015г., № **********/31.03.2015г., № **********/20.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 24.09.2015г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в общ размер от 2684.00 лева.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

                                 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: