Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 815 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от И.Г.З. срещу И.1.
ООД, с които се оспорват всички взети решения на общо събрание на съдружниците, проведено на 23.03.2020 г. – за приемане на К.Г.Х.
за съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от
новоприетия съдружник, за освобождаване на досегашните управителиЯ.И.З.
и И.Г.З. и избор на К.Х. за нов управител, за промяна на седалището и изменение
на дружествения договор.
Ищецът твърди, че решението за
освобождаване на И.З. иЯ.З. като управители и избор
на К.Х. като управител е назаконосъобразно, тъй като
на общо събрание от 20.03.2020 г. вече са били взети решения със същото
съдържание, които в отношенията между съдружниците и
дружеството пораждат действие веднага. Счита за нищожно решението за
увеличаване на капитала, приемане на нов съдружник и изменение на дружествения
договор поради нарушение на добрите нрави тъй като стойността на записаните
дялове не отговаряла нито на интереса на дружеството, нито на реалната стойност
на дяловете, като счита по отношение на тези решения да са приложими общите
правила на ЗЗД за нищожност на сделките.По отношение на всички решения се
поддържа и процесуална незаконосъобразност на вземането им поради нарушаване на
изискванията за кворум и мнозинство, тъй като при вземането на решенията
съдружникът И.З. действал под заплаха за живота си и този на сина си, поради
което опорочаването на волеизявлението му е равнозначно на неучастието му в
събранието и гласуването. При тези твърдения се иска прогласяване на нищожност
и отмяна на решенията.
Изложените в допълнителната искова молба
факти, които съдът намира да касаят незаконосъобразност
на решенията съдът не обсъжда, тъй като за заявени след изтичане на срока по
чл.74 ТЗ, поради което и възможността за въвеждането им като основания за
незаконосъобразност на оспорените решения е преклудирана
по силата на закона.
Ответникът, представляван от назначения
му особен представител оспорва исковете, като че е спазен законът при вземане
на решенията, а относно опорочаването на волята на И.З. счита да се касае за
престъпление, чието установяване е извън компетентността на гражданския съд.
Третото лице помагач К.Г.Х., встъпило по
собствен почин в производството на страната на ответника, оспорва исковете,
като поддържа, че при вземане на всички решения ищецът И.З. е действал
доброволно, свободно и е бил инициатор при вземането им, като е желаел да се
освободи от участието си в дружеството. Поддържа липса на легитимация на ищеца
да води исковете при твърдения членството му да е прекратено поради напускане с
изявление за напускане от 24.12.2019 г. Не оспорва, че на 20.03.2019 г. е
съставен протокол от общо събрание с нотариална заверка на подписите, но
твърди, че в него е допусната очевидна фактическа грешка относно влизане в сила
на решенията относно смяна на управителите, която грешка е поправена с друг протокол
с нотариална заверка на подписите от 27.03.2020 г. Останалите изложени от името на третото лице твърдения за извършени
сделки от И.З. въз основа на решение на ОС на съдружниците
на И.1. ООД от 13.03.2020 г., респективно относно законосъобразността на тези
решения, са също твърдения, които нямат връзка с предмета на спора, поради
което и съдът не излага, нито обсъжда.
Като взе предвид доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа
и правна страна:
На първо място макар и ищецът да
формулира едновременно искания за нищожност и отмяна на решенията на Общото
събрание от 23.03.2020 г., като свързва тези искания с различни факти,
включително и такива, които не е въвел своевременно в процеса, то съдът намира,
че относими към нищожност на събранието на съдружниците се единствено твърденията за това, че
решенията за освобождаване на И.З. иЯ.З. като
управители и избирането на К.Х. за нов управител не са породили последици, тъй
като преди това вече е било взето решението със същото съдържание от 20.03.2020
г., като дадената от ищеца квалификация на оплакванията му като такива за
„незаконосъобразност“ са правно несъстоятелни и несъответни на твърдените
пороци в тази част..
Неотносими към нищожност
на оспорените решения са доводите за
нарушение на добрите нрави тъй като стойността на записаните дялове не
отговаряла нито на интереса на дружеството, нито на реалната стойност на
дяловете. Съгласно задължителните указания, дадени по т.1 от ТР 1/2002 г на ВКС, ОСГТК правилата за
недействителност на сделките са неприложими към решенията на колективните органи на търговски
дружества, тъй като не се касае за насрещни волеизявления, за многостранни
сделки, като тълкувателното решение дефинира случаите не нищожност на решенията
на общо събрание на съдружници/акционери до изрично
предвидените в Търговския закон хипотези по чл.75 ТЗ, 197 ТЗ, случаят с невзето
решение, за което обаче е оформен протокол, както и вземането на решение извън
пределите на компетентност на Общото събрание. Следователно поддържаните от
ищеца твърдения за несъответствие на стойността на новите дялове, чрез които се
увеличава капитала, с някаква реална стойност, произтичаща от имуществото на
дружеството или пазара сами по себе си водят до неоснователност на искове за
нищожност на тези решения, тъй като са ирелевантни за
валидността им.
Неотносими към нищожност
на оспорените решения поради несъответствие на фактите с поддържаната от ищеца
правна квалификация и поради това неподлежащи и на разглеждане в настоящото
производство поради заявяването им след изтичане на преклузивния
срок по чл.74 ТЗ са и твърденията, заявени едва в допълнителната искова молба и
поддържани от ищеца в хода на производството, въпреки изричното произнасяне на
съда в доклада по делото, за „липсващи“ решения, които обаче не се основават на
факти за невземане на решение, а за вземането им не по установения ред за
провеждане на събрания. Твърденията са, че единият от тримата съдружници е бил задържан под стража, поради което и общо
събрание не е проведено с участието на тримата съдружници,
макар и ищецът да не оспорва, че протоколът с решенията е подписан от всички
тях. Фактически това са твърдения, които касаят провеждането на събранието, а именно,
че решенията са взети не по посочения начин, а не твърдения за фактическата
липса на изразена от съдружниците воля в смисъла, обективиран в съставения протокол, който са подписали.
Следователно се касае факти, относими към процедурата
по вземане на решения и процесуалната законосъобразност на взетите решения,
които могат да водят единствено до отмяната
им по реда на чл.74 ТЗ, ако бяха въведени надлежно и в съответния срок, което
не е сторено, поради което и са извън
предмета на настоящото дело, нито позоваването да са предмет на друг висящ
процес, което не е доказано, може да обоснове спиране поради преюдициалност каквато би съществувала при иск за
нищожност.
Единствените оплаквания относно законосъобразността
на взетите решения, които са надлежно заявени и са предмет на делото, са тези
относно липсата на кворум и мнозинство при вземане на оспорените решения поради
опорочаване на волята на ищеца И.З., които следва да се квалифицират по чл.74 ТЗ.
Неоснователни са оплакванията на третото
лице –помагач относно липсата на правен интерес от страна на ищеца поради
отпадане на членственото му правоотношение чрез
едностранно изявление за напускане. Дори и да се приеме, че изявлението е
достигнало до ответното дружество на датата, посочена като дата на съставяне на
изявлението за напускане – 24.12.2019 г., за което доказателства не са
представени, то към датата на вземане на оспорените решения 23.03.2020 г. това
изявление не може да е породило действие по прекратяване на членството на ищеца,
тъй като обективно не би могъл да изтече предвидения от чл.125, ал.2 ТЗ и
следователно към вземане на оспорените решения И.З. без съмнение е съдружник в И.1.
ООД, коео обуславя легитимацията му да оспорва
взетите решения, тъй като именно това е моментът, към който се преценява както
съществуването на правен интерес и право да се предяват
исковете за нищожност и отмяна, така и съществуването на пороци на оспорените
решения.Към този момент И.З. е съдружник и следователно легитимиран да оспорва
взетите решения.
По делото не е спорно, а се установява и
от представените от страните писмени доказателства, както и от събраните гласни
доказателства, че на 20.03.2020 г. е подписан в Правителствена болница Лозенец протокол
с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, като са удостоверени подписите на И.З.,Я.З. и К.Х., обективиращ вземане на решения от тях – И.З. иЯ.З., в качеството им на съдружници
в ответното дружество И.1. ООД, за приемане на К.Г.Х. като съдружник, за даване
на съгласие на новия съдружник да се прехвърлят притежаваните от съдружникаЯ.З. 40
дяла на стойност 2000 лв. и притежаваните от И.З. 40 дяла на стойност 2000 лв. от капитала на И.1.
ООД, за освобождаване на И.З. иЯ.З. като управители
на дружеството И.1. ООД и за избор на К.Х. за нов управител.
Установява се от писмените доказателства,
че на 23.03.2020 г. е подписан в Правителствена болница Лозенец протокол с нотариална заверка на подписите и съдържанието, по отношение на подписите на И.З.,Я.З.,
в качеството им на съдружници в И.1. ООД и К.Х., като
лице, подало молба за приемане като съдружник,
обективиращ вземане на решение за приемане на К.Х.
като съдружник, за увеличаване на капитала от 5000 лв., разпределен на 100
дружествени дяла, на 6000 лв., разпределен на 120 дружествени дяла на стойност 50 лв. всеки, като новите 20 дяла
да се поемат и запишат от К.Х..Взети са отново решения за освобождаване на И.З.
иЯ.З. като управители на дружеството И.1. ООД и за назначаване на К.Х. за нов управител,
решение за промяна на адреса на управление ***-3, офис 6 и за приемане на
промени в дружествения договор.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели В.И. и Д.К., както и приетите като писмени доказателства документи,
издадени от Специализираната прокуратура, се установява, че датите 20.03.2020г.
и 23.03.2020 г. попадат в период, в койтоЯ.З. е бил с
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, по досъдебно
производство, по прокурорска преписка № 566/2020 г. на Специализираната
прокуратура, като мярката е постановена на 17.03.2020 г. и заменена с домашен
арест на 24.03.2020 г. На датите 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г.Я.З. в качеството
му на задържано лице е получил разрешение от прокурор да бъде посетен в
Правителствена болница „Лозенец“ от нотариус, като и двете свидетелки
съобщават, че подписът наЯ.З. е бил заверен отделно о
подписите на И.З. и К.Х. в различни помещения на болницата, като заверките на
20.03.2020 г. са извършени от Божидар Димов, помощник – нотариус на нотариус
Надежда Димова, а заверките върху протокола от 23.03.2020 г. са на нотариус В.И.,
която е разпитана като свидетел по делото.
По делото са представени два броя
протоколи от 27.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
извършени от Николай Писаров – помощник -нотариус на
нотариус В.И., като с единия от тях се „поправя“ протоколът от 20.03.2020 г.,
като се добавя текст, че взетите по т.2-8 решения по протокола от 20.03.2020
г., включително за даване на съгласие на новия съдружник да се прехвърлят
притежаваните от съдружникаЯ.З.
40 дяла на стойност 2000 лв. и притежаваните от И.З. 40 дяла на стойност 2000 лв. от капитала на И.1.
ООД, за освобождаване на И.З. иЯ.З. като управители
на дружеството И.1. ООД и за избор на К.Х. за нов управител влизат в сила след
отмяна на вписаните по партидата на И.1. ООД запори върху дружествените дялове
на И.З. иЯ.З..
С другия заверен на 27.03.2020 г. протокол е взето решение в протокола от събранието на съдружниците от 23.03.2020 г. да се чете текст „отменя
решенията по точки от 2 до 9 от Протокол от Общото събрание на съдружниците на И.1.
ООД“ с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от 20.03.2020 г. , а именно същите, за които е
предвидено да влизат в сила след заличаване на запорите на дружествени дялове.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ
решенията на общото събрание на съдружниците за увеличаване и намаляване на капитала,
приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и
освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от
вписването им в търговския регистър, като съдебната практика еднозначно приема,
че конститутивният ефект на вписването се проявява по
отношение само на третите лица, а в отношенията между съдружниците
и дружеството промяната настъпва незабавно/
решение № 690 от 03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г.
на ВКС, ІІ Т.О., решение № 135 от 09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г.
на ВКС, І Т.О., решение № 39 от
15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г., І т. о. На ВКС./
Следователно взетите решения отЯ.З. и И.З., обективирани в
протокола от 20.03.2020 г. за освобождаване на И.З. иЯ.З.
като управители на дружеството И.1. ООД и за избор на К.Х. за нов управител са
породили действие незабавно с приемането им в установената от закона форма,
която е спазена с извършените заверки на подписите и съдържанието на протокола,
като обстоятелството, че съдружниците не са се
намирали в едно помещение не влияе върху
формата, нито върху валидността на взетите решения, а касае тяхната
законосъобразност, но до отмяната им с конститутивен
иск те пораждат целените правни последици.
Съответно тези решения са породили
правни последици незабавно в отношенията на съдружниците
с дружеството и следователно, считано вземането им К.Х. е приет за съдружник и
избран за управител на И.1. ООД, аЯ.З. и И.З. са
освободени от тази длъжност.Към 23.03.2020 г. тези промени в членския състав и
представителството на дружеството вече са факт и следователно взетите на тази
дата повторно решения със същото съдържание, а именно за приемане на Х. за нов
съдружник, назначаването му за управител и освобождаването на досегашните
управители не могат да предизвикат никаква промяна, тъй като тя вече е настъпила,
нито е допустимо потвърждаване на вече взето решение с обратна сила/решение № 149
от 30.12.2016 г. по т. д. № 846/2015 г., ІІ т. о. на ВКС/, поради което и
следователно са нищожни, поради което и исковете на ищеца в тази част са
основателни.
Този извод не се променя от обстоятелството, че на
27.03.2020 г. са съставени протоколи, с които се допълва съдържанието на
протоколите от 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г., тъй като валидността и
законосъобразността на решенията се преценява към момента на приемането им и последващи факти са без правно значение, а още по-малко
решенията от 27.03.2020 г. могат да имат обратно действие.
Нищожни по същите съображения са и решението относно
приемането на К.Х. за съдружник и решението за промяна на седалището, но по
отношение на тях и доколкото не са заявени твърдения за фактите, от които тя
произтича, нито е формулиран петитум, съдът не може
да излезе извън диспозитивното начало и да се
произнесе с обявяване на нищожност. Нищожното решение обаче не може да бъде
отменяно, тъй като не е породило последици и следователно исковете за отмяната
му са неоснователни.
По отношение на решението за увеличаване на капитала
чрез записване на новия дялове се твърди незаконосъобразност поради опорочаване
на волята на съдружника И.З. в резултат на заплашване, респективно нарушаване
на изискванията за мнозинство при вземането му.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Х., К. и И.. Единствено свидетелят Х.
съобщава, че му е било казано от ищеца И.З. при две посещения в Правителствена
болница, че е принуждаван да „подпише нещо“, защото синът му е болен и има
нужда от хемодиализа и „за да помогнат наЯ.с хемодиализата“. Свидетелят
обаче не е възприел лично никакви факти относно конкретно по време, място и
съдържание поведение на конкретни лица,
нито дава информация кое това „нещо“, което трябва да се подпише, за да се
получи очаквана помощ, нито са представени доказателства за здравословното
състояние наЯ.З., за да може да е направи извод за
реално настъпили факти, които са от естество да предизвикат основателен страх у
ищеца от настъпване на неблагоприятни последици за него или сина му. Свидетелят И., която е нотариус и е извършила
заверките на протокола, удостоверяващ вземането на оспорените решения, е
присъствала по време на заверките и съобщава, че ищецът не е показвал признаци
на притеснение, страх или друга емоция, която да влияе върху вземането на
решенията за подписване на документите, бил и запознат с целта на документите и
е задавал въпроси на адвоката си / свидетеля К./ относно значението им. Поканен
от нотариуса да потвърди подписа си под пропуснат документ е дошъл и в
кантората й на 23.03.2020 г. и сам е помолил нотариуса да извърши нови заверки
в болница Лозенец, като и след това е посещавал кантората й в нейно отсъствие.
Свидетелят К. също не съобщава факти,
от които може да се заключи, че И.З. е действал по принуда при вземането на
оспореното решение. Тъкмо обратното – съобщава, че вземането им е предхождано
от продължителни преговори и предварителна подготовка, като именно ищецът е
представил на адвоката К.Х. и е заявил желание да му прехвърли бизнеса си,
съобщава да са възлагани оценки на активите, не само на ответното дружество, а
и на свързани се него дружества, като също не съобщава да е възприела факти
относно конкретно поведение за упражняване на принуда по отношение на ищеца.
Действително разпитът на свидетеля К. установява възможна нейна заинтересованост
от поддържане на тезата на третото лице –помагач, тъй като се установява да е
съдружник с адвокат В., която е упълномощена да го представлява по настоящото
дело, като се установява от представените от третото лице –помагач заявления именно
свидетеля К., в качеството й на адвокат и с учредена й от К.Х. представителна
власт да е заявила за вписване оспорените решения, но тези факти не обуславят
недостоверност на дадените от нея показания, които се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля И.
в частта относно начина, по който са съставени, подписани и заверени
протоколите, обективиращи решения от 20.03.2020 г. и
23.03.2020 г., които са относими към делото, нито
възможна заинтересованост на свидетеля може да обоснове какъвто и да било
извод, че са се осъществили факти с противоположно на съобщеното от нея съдържание
или такива, за които свидетелят изобщо не е предоставил информация.
Следователно ищецът, който носи тежестта, не е
доказал при условията на пълно и главно доказване никакви факти във връзка с твърденията си да е
действал под заплаха, която с оглед конкретните обстоятелства при които е
отправена, личността на отправилите ли я лица и/или с оглед съдържанието си да
е била от естество да предизвика у него основателен страх от настъпване на неблагоприятни последици за
него или негов близък, поради което и съдът приема, че при вземане на
оспореното решение за увеличаване на капитала волята му не е била опорочена,
респективно решението е взето единодушно от съдружниците
на И.1. ООД и няма основание за отмяната му.
При този изход от спора право на разноски имат и
двете страни, като такива е претендирал само ищецът, комуто следва да се
присъдят половината от направените разноски за особен представител на ответника,
както и държавната такса по уважените искове или общо сумата от 640
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОБЯВЯВА за нищожни по исковете на И.Г.З.,
ЕГН **********, предявени с искова молба с вх.№ 39599/07.05.2020 г., взетите
решения на общо събрание на съдружниците на И.1.
ООД, ЕИК*******, проведено на 23.03.2020
г. по т.3 и 4 от дневния ред –за освобождаване на досегашните управителиЯ.И.З. и И.Г.З. и избор на К.Г.Х. за нов
управител на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Г.З., ЕГН ********** по чл.74 ТЗ, предявени с искова молба с вх.№
39599/07.05.2020 г., за отмяна на
взетите решения на общо събрание на съдружниците
на И.1. ООД, ЕИК*******, проведено на 23.03.2020 г., по т.1,2, 6 и 7
за приемане на К.Г.Х. за съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване
на нови дялове от новоприетия съдружник,
за промяна на седалището и изменение на дружествения договор.
ОСЪЖДА
И.1. ООД,
ЕИК******* да заплати на И.Г.З., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
в размер на 640 лв. по делото за държавна такса и депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението
препис от него да се изпрати на Агенция за вписванията.
СЪДИЯ: