№ 153
гр. Плевен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
Б.А ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234400600387 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 25/16.02.23 г., постановена по НОХД № 1727/22 г. РС-Плевен признал подс. Б.
Б. И. за ВИНОВЕН в това, че на 25.07.2021г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, причинил на Д. К. Д. от
с.гр. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на лява зигоматична
кост, счупване на лява максила /горна челюст/ и ръба на лявата орбита с кръвоизлив в
конюнктивата на същото око, които травми довели до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, поради което и на
основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК във вр.чл.54 НК му определил
наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373 ал.2
НПК вр. чл.58а ал.1 НК намалил с 1/3 и му наложил наказание в окончателен размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.69
ал.1 вр.чл. 66 ал.1 НК отложил за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.189 ал.3 НПК осъдил Б. Б. И. ЕГН: ********** да заплати направените по
делото разноски, както следва: 1113,01 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и една стотинка/ -
по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. Б. Б. И., който я обжалва, като
навежда доводи,че тя е неправилна, защото наложеното наказание е явно
1
несправедливо.Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдата на Районния
съд, като намали наказанието.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не ангажира мнение по
жалбата.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
присъдата на РС е правилна. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да я
потвърди..
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. В
конкретния случай Районният съд в съответствие с разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, тъй
като производството е било проведено по реда на Гл.ХХVІІ от цитирания нормативен акт, е
приложил текста на чл.58а,ал.1 от НК и е намалил наложеното наказание с 1/3. Настоящата
инстанция не споделя доводите на защитата, че в конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл.55 от НК. Този текст а приори предвижда наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и едва след това преценка на
съда, че е най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Както
правилно е отбелязал първостепенния съд единственото смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е ниската му степен на обществена опасност, изводима от
чистото му съдебно минало и добрите характеристично данни /прочее двата документа
касаещи личността на дееца са с противоречиво съдържание единият от които не го
характеризира като добросъвестен гражданин./. На следващо място безспорно
самопризнанието на дееца, направено в производството по реда на Гл.27 от НПК не може да
се цени като смекчаващо отговорността обстоятелства. За него страната е облагодетелствана
от разпоредбите на чл.58а от НК, като това е и мнението на ОСНК на ВКС на РБ, изразено в
ТР № 1/2009 г. Правилно РС е преценил, че извършителят не е бил предварително
провокиран от пострадалия, защото липсват такива доказателства по делото. Нищо подобно
не е посочено и в обстоятелствената част на ОА, фактическата обстановка в която
подсъдимият е признал изцяло. Прочее според възприетото становище в правната теория и
константната съдебна практика когато едно лице нападне друго на публично място в
присъствието на други хора без да е било предизвикано от пострадалия единствено с
намерението да покаже надмощие над него и поставяйки се над установените правила и
норми са налице хулигански подбуди, които законодателят е възприел като по-тежко
квалифициращ признак. От друга страна предходният съд е взел предвид и относително
високата степен на обществена опасност на престъплението, в резултат от което на
пострадалия са причинени и други несъставомерни увреждания които не са безобидни.
2
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на постановения
съдебен акт въззивната инстанция не констатира нарушения,налагащи изменяне или
отменяне на присъдата извън посочените в жалбата.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/16.02.23 г., постановена по НОХД №
1727/22 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3