О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 29.01.2020 година, гр. София,
Софийски
градски съд, Гражданско отделение І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и девети януари през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като
разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 16597
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.О.В., срещу
Определение от 04.12.2019 на съдия по вписванията, с което бил постановен отказ
за вписване на искова молба за делба на недвижими имоти. В жалбата се излагат и
подробно мотивират оплаквания, че обжалвания отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Моли съда да постанови определение, с което да отмени
обжалвания отказ и укаже на Служба по вписванията да извърши исканото вписване.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
С обжалваното определение, съдията по вписванията
отказал да разпореди вписване на искова молба по гражданско дело № 21930 по
описа за 2018 г. на СРС.
Като основание за постановения отказ се сочи
разпоредбата на чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията, като за вписване на искова молба се събира такса върху цената на
иска, а когато такава не е указана – таксата се определя върху оценка,
определена по реда на приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, като
в случая не се сочела цена на иска, а отделно от това не били представени данъчни
оценки на недвижимите имоти, предмет на делба. Посочено е също, че заявителят в
производството по вписване внесъл 10 лева държавна такса за вписване,
позовавайки се на характера на предявения иск. Счита, че факта, че към момента
на предявяване на иска за съдебна делба цената на иска не може да бъде
посочена, не е основание да се редуцира дължимата за вписване на исковата молба
държавна такса, която следва да се определи по данъчните оценки на включените в
делбата имоти към датата на искането за вписване на исковата молба. Позовава се на съдебната практика, обективирана в
Определение № 338 от 07.01.2019 г., постановено по частно гражданско дело №
7572/2018 г. по описа на СГС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е
допустима с оглед разпоредбата на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следното :
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, съдията
по вписванията се произнася с определение за отказ в случай, че записаният във
входящият регистър акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на
вписване. В случая посочената искова молба подлежи на вписване, като това
вписване е разпоредено от съда, като отказът
на съдията по вписванията мотивиран с основания, не попадащи в
основанията на посочената разпоредба. Едновременно с това, така постановения
отказ е в противоречие и със задължителната и константна практика на ВКС по
аналогични дела.
Съгласно
т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
7/2012 г., ОСГТК, с докладчик съдията Б.И., проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника
за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки
на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може
да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е
наредено от съда. В мотивите, изложени към т. 6 в същото Тълкувателно решение е
възприето разбирането, че вписването на искова молба може да бъде отказано, ако
тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота.
Същевременно, когато това вписване е разпоредено от съда, тогава той е извършил
проверка на редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да
подлага на контрол неговата преценка.
Съобразно
практиката на ВКС по аналогични дела (например
определение № 266/08.10.2015 г. по частно гражданско дело № 3726/2015 г.
на ВКС, ІІ г. о.) особеното исково производство по съдебна делба има за предмет
прекратяването на съсобствеността на страните върху вещи-движими или недвижими,
които имат парична стойност, поради което искът несъмнено е оценяем. Независимо
от това, съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на
дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на
делбата и именно с него съдът определя дължимата от всеки съделител държавна
такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната
такса е една от особеностите на делбеното производство. В тази насока е и
разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ГПК, според която цената на иска не е един от
необходимите реквизити на исковата молба. Поради тези специфики, при
предявяването на исковата молба за съдебна делба пред съда не се дължи държавна
такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна
оценка на делбените имоти. Прилагането на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, предвид
изтъкнатите особености на исковата молба за делба, води до извода, че
вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10
лева, тъй като към този момент цената на иска не е определена. Тя ще бъде
установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при
вписване на съдебното решение. Ето защо, хипотезата на второто изречение на чл.
2, ал. 1 от Тарифата е неприложима към исковите молби за делба, защото не става
въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не
се таксува предварително, а отложено.
Следва да
се отбележи, че за разлика от посочената от съдията по вписванията съдебна
практика, която няма задължителен характер и поради това не ангажира съда,
посочената по-горе практика има задължителен характер. С оглед дадените с нея
разрешения, частната жалба се явява основателна. Необходимостта от вписване на
исковата молба е указана от съда на частната жалбоподателка, след отстраняване
на констатирани нередовности. Съдът е приел поправената искова молба, която с
оглед разпоредбата на чл.129, ал. 5 от ГПК се счита редовна от датата на
подаването й и като такава подлежи на вписване. Съдията по вписванията в този
случай няма право да проверява акта на съда, след като не съществува съмнение
относно идентификацията на страните и на имотите, предмет на съдебна делба.
Внесената от молителката държавна такса за вписването в размер на 10 лева е
достатъчна за извършване на исканото действие, поради което отказът на съдията
по вписванията да извърши вписването поради непредставяне на данъчна оценка и
внасяне на държавна такса върху нея, е незаконосъобразен и като такъв подлежи
на отмяна.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение за отказ № 1598/04.12.2019 г., постановено
по молба, вх. № 80938/04.12.2019 г. по входящия регистър на Службата по
вписванията при Софийски районен съд.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Софийски районен съд
да предприеме необходимите действия за вписване на искова молба по гражданско
дело № 21930/2018 г. на СРС.
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати на
Служба по вписванията при Софийски районен съд за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………… 2. ……………