Р Е Ш Е Н И Е
№ 940
град Бургас,
16.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX – ти граждански състав
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 9120 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 чрез юриск. Я.Н. против А.Т.Г., ЕГН **********,***.
Претенцията е депозирана пред Районен съд гр. София , като по реда на чл. 105
на ГПК делото е изпратено на Районен съд гр. Бургас по подсъдност. В исковата
молба се сочи, че на 14.12.2014г. в гр. Ч., ***, е настъпило ПТП между л.а.
„ВАЗ“ с рег. № А*** и л.а. „Мазда“ с рег. № ***. Сочи се, че за настъпване на
произшествието носи вина водачът на л.а. „ВАЗ“ А.Г., който се движил с
несъобразена скорост и загубил управление на МПС, при което удря паркираното
МПС „Мазда“. Между ищецът и собственика на л.а. „Мазда“ имало валидно сключен
договор за застраховка КАСКО от 19.06.2014г. Предявена е била претенция за
изплащане на обезщетение , като застрахователят изплатил по заведената щета
сумата от 5008.17лева. Ищецът сочи, че е встъпил в правата на застрахованото
лице. Сочи се , че водачът на другия л.а. – ответника А. Г., е управлявал посоченото МПС без да има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът сочи, че писмено е поканил ответника да му заплати
претендираната сума, но от страна на Г. това не било сторено. Претендира се за
осъждане на ответника за сумата от 5008.17лева главница представляваща
изплатеното обезщетение , мораторна лихва в размер на 1526.09лева от
10.02.2016г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответникът А. Т.Г.,***,
депозита писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Взема се становище, че
исковата молба е допустима, но неоснователна. Ответникът смята, че е изтекла
погасителната давност за претендиране на вземането срещу него, като се позовава
на чл. 378, ал. 1 от КЗ. Прави и възражение за изтекла давност и по отношение
на претенцията за лихва. Счита , също така, че не са налице данни за водено
заповедно производство спрямо него, въпреки че се твърди такова. Ответникът
сочи, че не са били установени всички елементи от фактическия състав на
деликта, за който е насочена към него претенцията. Исковата молба не съдържала
достатъчно факти и обстоятелства, които да я конкретизират. Не били
индивидуализирани вредите, тяхното настъпване , вида и размера им. Искът се
оспорва и се моли за неговото отхвърляне. Не се възразява против изготвянето на
експертизата.
Предявените са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането/ отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С изрична молба иска
се поддържа. Във връзка възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, се твърди, че същата е петгодишна , считано от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение и не е изтекла към датата на предявяване на иска.
Уточнява се, че се претендират имуществени вреди причинени на л.а. „Мазда” с
рег. № ***. Сочи се, че за безспорно следва да се приеме, че ответникът , като
водача на л.а. „ВАЗ” с рег. № *** не е бил сключил валидна застраховка
„Гражданска отговорност” . Представя се справка от „Гаранционен фонд” за
последното обстоятелство. Допълват се доказателствените искания. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.П., СтАК. Поддържа се
отговора на исковата молба. Оспорва се обратната разписка за връчената покана.
Твърди се , че такава покана не е била налице в писмото. Самата покана била с
дата 27.10.2015г., а обратната разписка с дата 25.10.2015г. Взема се становище,
че справката от „Гаранционния фонд” за липсата на застраховка „Гражданска
отговорност” е относима към делото и следва да се приеме. Не се възразява срещу
изготвяне на експертизата. По отношение механизма на ПТП – не се оспорва същия
и факта на настъпването му, кати се счита, че разпита на свидетел е неотносим
към предмета на делото.
По
делото са представени следните писмени доказателства: искане за завеждане на
претенция по застраховка „Каско на МПС”, „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и „Застраховка на МПС срещу ПТП, посетено на място от органите
на полицията” с вх. № РК-002-1441/ 15.12.2014г.; декларация от собственика на
МПС „Мазда” ; искане за допълнителен оглед и оценка на щети на МПС;
застрахователна полица № 00500100075214 за „Каско на МПС”; общи условия за
застраховка Каско на МПС; клаузи към Общите условия за застраховка Каско на
МПС; копие на СРМПС част II – л.а.
„Мазда”; протокол за ПТП № 1251723/ 15.12.2014г. ; справка „Гаранционен фонд”
за сключена застраховка „Гражданска отговорност”; възлагателно писмо до „Мото
Уни”; приемо – предавателен протокол; фактура за извършени авторемонтни услуги;
фактура за авточасти; доклад по щета № **********; извлечение от банкови
транзакции ; известие за доставяне; регресна покана № РК-002-1441/5/
27.10.2015г.
По делото е изготвена СТЕ –
автотехническа експертиза, която е приета без възражения на страните.
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено следното. На
14.12.2014г. в гр. Ч., общ. С. , на ул. „А.С.“ № *, е настъпило ПТП между водач
на МПС – л.а. „ВАЗ“ модел „2121 Нива“ с рег. № *** и паркиран на посоченото
място л.а. „Мазда“ модел „CX 7“ с рег. № ***. В
резултата на настъпилото ПТП са причинени материални щети на паркираното МПС
„Мазда“. Между страните не се спори, че вина за настъпване на произшествието
има водача на л.а. „Лада Нива“, който управлявал посоченото МПС с несъобразена
скорост и след като е загубил контрол над управлявания автомобил е ударил и
повредил другия посочен. По време на настъпване на събитието водачът на л.а.
„Лада“ – ответникът А.Г. не е бил сключил валидна застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“, което не се оспорва от ответника и се доказва
с представените по делото писмени доказателства. От друга страна, между ищеца
по настоящото дело и собственика на л.а. „Мазда“ с рег. № *** е била налице
валидна застраховка „Каско“ на МПС № 00500100075214/ 19.06.2014г. Пред
застрахователното дружество е била предявена претенция от страна на собственика
на увредения лек автомобил за възстановяване на щетите. Извършени са ремонтни
работи по МПС „Мазда“, за което са съставени фактури от автосервиз „Мото Уни“ ООД
, гр. Бургас, в които са описани извършените дейности и подменените авточасти
на МПС. Закупени са били и части за подмяната на увредените такива по
автомобила. Общата стойност на възстановителните работи и закупените стоки е
била в размер на 5008.17лева. След извършване на ремонта, лекият автомобил е
предаден на представител на собственика. До ответника е била изпратена регресна
покана изх. № РК- 002- 1441/5/ 27.10.2015г., като претендираната сума не е била
изплатена на ищеца.
Настоящият състав счита, че така предявеният иск е допустим и
основателен , като следва да бъде уважен. Съгласно чл. 213 от КЗ/ отм. / „С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.“ В случая
са възстановени щети по посоченото МПС на стойност 5008.17лева, които не са
били възстановени на застрахователя от страна на ответника. По възражението, че
известието за доставяне не съдържало регресната покана. Настоящият състав
намира същото за неоснователно. Видно от копието на известието за доставяне, пликът е съдържал
поканата, което изрично е отбелязано в едно от полетата на известието – в
полето адрес на подател, след изготвено от служител , където са вписани имената
на Е.О.П. е отбелязан регистрационния номер на поканата приложена по делото - №
РК – 002-1441# 5/ 27.10.2015. Що се касае до
датата на връчване, настоящият състав счита, че същата е връчена на 29.10.2015г.
на майката на ответника, което е изрично отбелязано. Не е основателно
възражението , че писмото е връчено на 25.10.2015г., а било изпратено на
27.10.2015г. Видно от печатите на известието, същото е било в пощенската
станция на гр. Черноморец на 29.10.2015г. На следващо място , не са нужни
специални умения и познание , за да се установи, че получателят изписва по
различен начин цифрите „9“ и „5“. На ръка е дописана годината 2015г., като „15“
е изписано по различен начин от „29“ , която е датата , на която е връчена поканата,
като ясно се вижда разликата между „9“ и „5“. Т.е. датата, на която е връчена
поканата е 29.10.2015г.
От
заключението на изготвената СТЕ се установи, че размерът на претендираните
вреди съответства на представените по делото писмени доказателства, т.е.
стойността от 5008.17лева.
По
възражението за давност. Същото е неоснователно. Разпоредбата на чл. 197 от КЗ/
отм./ изрично сочи, че „Правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието.“ В случая е приложим петгодишният давностен период,
който към датата на завеждане на исковата молба – 27.02.2019г. не е изтекъл. В
случая, както се посочи, е установено, че причинителят на вредата няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на ПТП, ето защо застрахователят
по застраховка „Каско“ не е имал възможност да търси платеното от
застрахователя по такава застраховка, а следва да предяви претенцията си
направо към деликвента, както е и сторено. Сумата за обезщетение на вредите е
била платена на сервиза, ето защо в настоящия случай застрахователят по застраховка
„Каско“ има материалната легитимация да иска от ответника, причинител на
вредата, да му заплати вече платеното обезщетение. Както се изложи по – горе ,
доказателствата сочат и основателност на иска, както по претенцията за
главница, така и по претенциите за мораторна лихва и законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за
настоящото производство, възлизащи на 261.36лева за заплатената държавна такса,
сумата от 250.00лева за заплатената СТЕ и сумата от 100.00лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. НЗПП или
общо 611.36лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА А.Т.Г., ЕГН **********,***, на
основание чл. 213 от Кодекса за застраховането/ отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 5008.17лева /пет
хиляди и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по претенция с № **********/16.12.2014г. по
Застрахователен договор „Каско“ на МПС с № 00500100075214/ 19.06.2014г., сумата
от 1526.09лева/ хиляда петстотин двадесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 27.02.2016г. до 27.02.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба -27.02.2019г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Т.Г., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 611.36лева/шестстотин
и единадесет лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: НД