Р
Е Ш Е
Н И Е
№
175
гр. Русе, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд
гражданска колегия в открито заседание
на 29 май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №154 по описа
за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258и сл. ГПК.
В.Ц.Б.
*** е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№2756/2019г. в
частта, в която в резултат на уважено възражение за съпричиняване
претендираните обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди следствие ухапване от бездомно куче са отхвърлени над сумата 600лв. до 1000лв. по
претенцията за неимуществени вреди и над сумата 12лв. до 20лв. по претенцията
за имуществени вреди. Излага оплаквания за неправилност на решението в тези
части и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло исковете му и да му се присъдят разноските в двете инстанции
съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответната
община оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да й се
присъдят разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят
е предявил искове против Община Русе за заплащане на обезщетения в размер общо на 1020лв. за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди следствие ухапване от бездомно куче на 28.12.2018г.
Ответната
община оспорила основателността на претенциите по основание и размер и в
представената по делото писмена защита направила възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Районният
съд счел възражението за съпричиняване за основателно
в размер на 40% и уважил исковете за 600лв., респ. 12лв., и ги отхвърлил в
останалите им части като неоснователни, като предмет на настоящото производство
е проверка правилността на решението в отхвърлителните
му части.
Съдът
намира, че уважаването на възражението на съпричиняване
направено от ответната община е в нарушение на процесуалните правила и
задължителната съдебна практика. В споровете за заплащане на обезщетение за
претърпени в резултат на деликт вреди по реда на
чл.45 и сл. ЗЗД ответникът може да се брани срещу предявените искове като релевира своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават. Това той може да стори с отговора на исковата молба
съгласно чл.131, ал.2 ГПК, подаден в 1-месечен срок от получаването й и ако той
пропусне този срок или не направи възражения, правото му да направи това
по-късно се преклудира съгласно чл.133 ГПК. В
настоящия спор ответникът не е направил възражение за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ГПК в отговора на исковата молба, следствие на което е настъпила
преклузията по чл.133 ГПК и съдът не е следвало да
обсъжда възражението, респ. да намали
обезщетението за претендираните вреди на това
основание. При това положение въззивният съд следва
да се произнесе по основателността на предявените искове при съобразяване на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията.
Като взе предвид характера на получените увреждания и момента на причиняването
им, както и периода, през който жалбоподателят е изпитвал болки и страдания от ухапването,
и задължението по чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди да се определи
по справедливост, съдът намира, че сумата 600лв. представлява справедливо
обезщетение за претърпените болки и страдания. Искът като основателен и доказан
следва да се уважи до този размер, поради което претенцията за разликата до
1000лв. се явява неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд. Претърпените
имуществени вреди са изцяло доказани и искът за тях следва да се уважи след
отмяна на отхвърлителното решение на районния съд в
тази част. Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените за въззивното производство
разноски за д.т. в размер на 25лв. и да се определи адв.
възнаграждение в размера по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
предоставената безплатна правна помощ, а на ответната община – юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. За производството пред първата
инстанция в полза на жалбоподателя следва да се присъдят още 3лв. разноски, а в
полза на предоставилия безплатна правна помощ адвокат – още 5лв.
възнаграждение.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2061 от 05.12.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№2756/19г. в
частта, с която искът за заплащане на имуществени вреди е отхвърлен над сумата
12лв. до 20лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата
600лв. до 1000лв.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на В.Ц.Б. *** 25лв. разноски за въззивното
производство и 3лв. разноски за първоинстанционното производство, на адвокат В.В. – още 5лв. възнаграждение за първоинстанционното
производство, а на адвокат К.Х. – 100лв. възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
В.Ц.Б. *** да заплати на Община Русе 100лв.юрисконсултско
възнаграждение за въззивоното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В
останалата част то като необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: