РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Стара Загора, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. К.
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20235530102969 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Е. И. З. против Детска ясла № 7
„Еделвайс“ гр. Стара Загора, за признаване на уволнението на ищцата за незаконно, неговата
отмяна, възстановяване на предишната длъжност, както и присъждане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа.
В молбата се твърди, че Е. И. З. работила при ответника от дълго време, като с
последното Допълнително споразумение *** към Трудовия й договор се препотвърждавала
длъжността на която била назначена „Завеждащ АТС“ Код по ********** и това била
последната легитимна длъжност преди прекратяването на трудовите й правоотношения по
щатно разписание на длъжностите.
Твърди, че на *** изпълнявала трудовите си задължения по длъжностна
характеристика, както всеки ден. Твърди, че на този ден работадателят й провел активно
мероприятие по дискредитирането й, с предварително подготвени свидетели и действия, за
да може да има мотив да я уволни. Директорът на детската градина г-жа ********** имала
лична неприязън срещу нея и явно е търсела някакъв по-достоверен според нея повод да я
уволни. Причините за личната й неприязън към нея не й били известни.
Описаното в Заповедта за дисциплинарно уволнение „устройство“, всъщност била
флашка, с копче за излизане и прибиране на контактния елемент и светодиод, който когато
се свърже с компютъра светвал. Предполага, че такъв тип флашки имали стотици хиляди, а
може и милиони, като никой от описаните в Заповедта лица, не бил експерт в областта на
техническите средства за звукозапис. Твърди, че все още се учила да работи с описаната
флашка. Флашката ползвала да копира и разпечатва документи. Не притежавала записващи
технически средства от описания в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание вид и
1
тип.
Лицата, упоменати в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
като свидетели на дисциплинарното нарушение, били в пряка зависимост от работодателя –
ответник и се страхували за работните си места. Ако от тях било поискано да потвърдят, че е
примерно ищцата е терорист, те щели да го направят. Типът на управление на повереното на
директора Г-жа ********** заведение било феодален, тоталитарен и нямало нищо общо с
трудовото законодателство, а само с личните и неписани закони и порядки на директора.
Твърди, че й били поискани обяснения по чл.193 от КТ на 22.05.2023 г., които дала в
срок на 26.05.2023 г., като обяснила, че устройството намерено у нея било флашка. Тя не
записвала нито директорката, нито колегите си в детската ясла, а и нямала за какво да го
прави. Нямала мотив за това, нито пък можела да го прави, тъй като била доста
некомпетентна и твърди, че била профан в областта на техниката и по-специално
звукозаписната такава от специален и всякакъв тип.
Сочи, че на 31.05.2023 г. й била представена за връчване Заповед № *** и Заповед №
96/31.05.2023 г., които подписала под психологически натиск, а и защото била в шок и
афектно състояние и действала машинално, но ги смятала за незаконосъобразни,
немотивирани, неправилни и житейски несправедливи.
Счита процесните заповеди Заповед № *** и последващата я Заповед № 96/31.05.2023
г. за незаконосъобразни, немотивирани, неправилни и житейски несправедливи и имено за
това предявява настоящия иск срещу ответника.
Твърди, че издадената Заповед № *** била немотивирана, незаконосъобразна,
неправилна и житейски несправедлива. Имало явно нарушение на критериите по чл.189 от
КТ. Счита, че били нарушени разпоредбите на чл.189 от КТ, като не били взети предвид
обстоятелствата, при които било извършено деянието, както и поведението на работника
или служителя.
Заявява, че според българския съд, за да наложи дисциплинарно наказание на
определен работник или служител, работодателят бил длъжен да проведе дисциплинарно
производство, с което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата
дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото
налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. При
провеждането на това производство бил в сила принципът – за едно нарушение – едно
наказание, който императивно бил закрепен в трудовото законодателство. Дисциплинарно
нарушение можело да бъде изразено, като действие или бездействие на работника или
служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Съгласно практиката на върховните
съдилища нарушението на трудовата дисциплина представлява несъответствие между
дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност били трудовите задължения на работника или
служителя.
Сочи, че с решение № 17/30.01.2019 г., по гр.дело № 2293/2018 г., на ВКС, IV г.о. по
чл.290 ГПК била възприета практиката на ВКС, според която преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които било осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение. В този смисъл било Решение №
17 от 14.09.2022 г., по гр. д. № 1926/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то ГО.
Преценката, засягаща определянето на наказание по чл. 188 КТ трябвало да се
основава на всички обстоятелства, относими към извършеното дисциплинарно нарушение.
2
В този смисъл било Определение № 341 от 15.05.2018 г., по гр. д. № 3780/2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Характеризира ли се извършеното от служителя деяние от обективна страна с
признака „противоправност“ бил въпрос по фактите /а не по правото/, т. к. се отнасяло до
разглеждане на вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване
на възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението й с
нормативните актове. В този смисъл било Определение № 52 от 10.01.2014 г. по ГР. д. №
5827/2013 г. на Върховен касационен съд.
Ответникът в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение
не бил изложил никакви факти и доказателства за извършени от нея системни нарушения на
трудовата дисциплина.
В заповедта за уволнение имало цифрово изложение на нарушението, но не и
текстово изложение какво точно нарушение била извършила ищцата. Разпоредбата на чл.
187 ал. 1 т. 8 от КТ имала няколко хипотези.
На следващо място счита, че уволнението било незаконно тъй като поведението на
работодателя се явявало злоупотреба с процесуални права по чл. 8 от КТ.
На следващо място счита, че не била преодоляна закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ,
а именно ищцата страдала от онкологично заболяване, което било известно на работодателя.
Не било поискано мнение от ТЕЛК и не било получено такова, което било в нарушение на
чл. 333 ал. 2 от КТ, тъй като не било поискано разрешение и от инспекцията по труда и не
било получено такова.
Отделно от това счита, че с поведението си не е нарушила чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ и не
била злоупотребила с доверието на работодателя си, като цитира практика на ВКС.
Не била разпространявала поверителни за работодателя сведения, освен това в
заповедта за уволнение не била вписана и коя точно хипотеза по чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ се
визира при дисциплинарното й уволнение.
Счита, че уволнението й било и дискриминация под формата на тормоз по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., основан на защитен признак по чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр.. а именно
– обстоятелството, че била лице с увреждания и това било известно на работодателя. С
разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранявала всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на различни признаци, включително различно третиране, продиктувано от личното
положение на едно лице. Законът целял установяване и отстраняване на всяко
неравностойно третиране, основано на правно защитените признаци, което поставяло
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними
сходни белези. Счита, че уволнението й било и в резултат на факта, че била реално лице с
увреждания, а не мнимо, тъй като и другите колеги боледували от време на време, но не ги
уволнявали, така че било налице неравностойно третиране на персонала по признака хора с
увреждания и такива без.
Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да постанови отмяната на
Заповед № 96/31.05.2023 г. и свързаната с нея Заповед № № ***, в следствие на която била
издадена първата визирана от нея заповед.
Да постанови възстановяването й на предишната й работа „Завеждащ АТС“ Код по
**********, която заемала до момента на връчване на незаконосъобразната заповед за
прекратяване на трудовите й правоотношения.
Да присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа, равняващо се
на 6 /шест/ месечни нейни брутни работни заплати по 1267,52 лв. /общо 7605,12 лв./ или
неговата съразмерна част, за времето, което е останала без работа, както и ответникът да й
заплати законната лихва върху дължимото от него обезщетение, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното и изплащане.
3
Моли съда да отсъди ответника да й заплати направените разноски по делото
съгласно чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в размер 800/осемстотин/лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Детска ясла
№ 7 „Еделвайс“, представлявано от С.Д. ********** – Директор, в която, че счита, че така
предявените искове са процесуално допустими.
Счита също така, че така предявените искове са изцяло неоснователни, като ги
оспорва и моли съда с решението си по делото да ги отхвърли.
Безспорно по делото било това, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение до 31.05.2023 г.
Ищцата, преди да бъде дисциплинарно уволнена, съответно да бъде прекратено
трудовото й правоотношение с детската ясла, е била назначена и е изпълнявала длъжността
„Завеждащ АТС“.
Спорно по делото било същественото разминаване във версиите на двете страни по
спора за това, какво реално се е случило на датата ***
Заявява, че това, което е описано в Заповед № ***, издадена от Директора на
ответната детска ясла, било това, което реално се било случило.
Свидетели на станалото били три лица (освен директора на яслата), които не само са
видели, но и са пипнали записващото устройство в кабинета на ищцата, с което устройство
същата ги е записвала (не е ясно откога, защо и с каква цел).
Проведено е било извънредно събрание на целия персонал на детската ясла, без
лицата, които са били в този ден в отпуск, по повод на установеното. Съставен бил
Протокол № 6/***, в който са протоколирани всички действия и изказвания на лицата, взели
участие в това събрание и поискали думата.
Изготвено било след това Отворено писмо с вх. № 3/*** до Директора на яслата, в
което всички служители на яслата, са поискали да бъде наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание на Е. И. З..
Фактите, били такива, каквито са изнесени в този Протокол, който представя, като
писмено доказателство с отговора на исковата молба.
Преди налагане на самото наказание, стриктно е била проведена процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ, като до работника било представено изрично искане от 22.05.2023 г. да
даде писмени обяснения по случая. В исковата молба това получено искане за даване на
писмени обяснения било признато, като в обясненията си от 24.05.2023 г. Е. З. е дала своите
писмени си обяснения, в които отрича всичко. Самите обяснения били представени с
Исковата молба.
Интересна била защитната теза и заетата позиция, която е посочила в обясненията си
Е. З.. Същата обяснява, че: Устройството, което се коментирало и с което била хваната да
записва, било флаш памет на сина й, която ползвала за лични нужди. Твърди, че не била
казвала, че това било записващо устройство. Това, че било записващо устройство били думи
на друго лице, присъстващо в стаята. Твърди, че не била казвала, че прави звукозаписи,
където ходи и с когото говори. Не била записвала и не записва колегите си в детската ясла.
Не съхранява и не разпространява поверителна информация свързана с детската ясла.
Категорично се противопоставя и възразява срещу подобно изкривяване на фактите,
още повече, че и в самата искова молба се сочило, че била профан в областта на техниката и
че нищо не разбирала.
Също така имало свидетели на нейните незаконосъобразни действия, в противовес на
конституционно гарантираната разпоредба на чл.32, ал.2 от КРБ, която гласи: „Никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни
4
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените
от закона случаи“.
Твърди се, че е записвала и то дни преди случката на ***, но е и носила това същото
свое записващо устройството в Община Стара Загора и е предоставила направените от нея
няколко на брой записи на Началник отдел „Здравеопазване и социални дейности“ при
Община Стара Загора Д-р А. Т. Т. – С.. В нейно присъствие, както и на още едно лице от
общината, трите са прослушвали на компютър записите от „флашката й“. А всичко това е
станало достояние на Директора на детската ясла, след като й е било споделено от същия
този началник отдел „Здравеопазване и социални дейности“, а именно че е ходено при нея и
й са предоставени и е изслушала записите от Е. З.. Ето защо, много преди да бъде хваната на
място, както се казва, на конкретната дата ***, се е знаело, че същата записва, като
съзнателно провокира колегите си.
Ето защо, твърденията й, че това е флашка, са несъстоятелни, а поведението й повече
от укоримо.
Ето защо и като несъстоятелно намира посоченото в исковата молба, че на датата ***
недобросъвестният й работодател решил да проведе активно мероприятие по
дискредитирането й с предварително подготвени свидетели. Това дискредитиране самата тя
си го е направила, никой друг. Твърди се и в обясненията й и сега в исковата молба, че това
било флашка, която ползвала да копира и разпечатва документи, както и това, че не
притежавала записващи технически средства.
Оспорва твърдението, че тримата свидетели били в пряка зависимост от работодателя
ответник и че се страхували за работните си места. Дори и да се приеме, че това голословно
твърдение може и да е факт, то тогава служителите на общината, които са чували и виждали
записите няма как да се страхуват за работните си места.
Процесната заповед, с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
била получена от нея на датата 31.05.2023 г. Това се потвърждавало освен от нейните
твърдения в исковата молба, чрез упълномощения от нея адвокат, но и от представеното
ЛТД по делото, в което също се намирала тази заповед, с отбелязване на датата и подписа
на ищцата при получаването й. Не отговаряло на истината твърдението в
исковата молба, че е била принудена да подписва получаването на процесната заповед под
какъвто и да било натиск. Сочи, че при връчването на процесната заповед са присъствали
още две лица, които могат да свидетелстват, при положение, че не се е съгласила да си я
получи лично. Тези лица, вкл. и Директора, не са й оказвали абсолютно никакъв натиск.
В исковата молба неоснователно се твърди, че процесната заповед, с която било
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, била незаконосъобразна, немотивирана,
неправилна и житейски несправедлива.
Напротив, издадената заповед била издадена от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, същата била в писмена форма и съдържа, както мотиви, така и
всички правни основания за издаването й. Същата била правилна и житейски оправдана. В
представеното, като доказателство с отговора Отворено писмо с вх. № 3/*** до Директора на
детска ясла № 7 „Еделвайс“ всички колеги на ищцата от детската ясла са поискали да се
вземат спешни мерки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за Е. И. З.. В
него всички общо 21 (двадесет и едно) лица са заявили, че лично били засегнати и оскърбени
от поведението на колежката си Е. З., с което е правила нерегламентирани звукозаписи без
тяхно знание, като по този начин е засегнат личния им живот, както и е извършено
посегателство върху достойнството, доброто име и навлизане в личната им сфера.
Твърди, че съдът ще се убеди, че в оспорената заповед било обсъдено цялостното
поведение на работника и с оглед на така установеното било прието, че следвало да се
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като работодателят се е
5
съобразил и отчел критериите по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ – за да бъде определено
точно това наказание, като са били взети предвид, както тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които било извършено, така и цялостното поведение на работника.
Заявява, че за нарушение на трудовата дисциплина в заповедта била посочена
разпоредбата на чл.187, ал.1, т.8 от КТ. Същата тази разпоредба на закона гласи, че:
„Нарушения на трудовата дисциплина са: злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения “
В исковата молба отново неоснователно се излагали и други твърдения, а именно, че
ищцата била уволнена, без преди това да се иска мнението или разрешението на определени
органи – Инспекция по труда или ТЕЛК.
Твърди се в исковата молба, че ищцата била лице с онкологично заболяване, което
заболяване било известно на работодателя й. И тези й твърдения не отговаряли на
обективната истина. Нямало данни в личното трудово досие на този работник, че има такова
заболяване, още повече няма никакви данни за това същата да е била трудоустроена от
работодателя. Нямало представено от нея никакво ТЕЛК-ово решение, за да се счита за лице
със специална закрила при уволнение.
Твърди, че не били представяни на работодателя каквито и да било писмени
доказателства от този работник, за да се приеме, че има закрилата при уволнение по чл.333,
ал.2 от КТ – нито бил трудоустроен, нито е боледуващ от болест, определена в наредба на
Министъра на здравеопазването. Ето защо не е било взето мнение на ТЕЛК преди
уволнението, нито на Инспекцията по труда, защото това лице не се ползвало от такава
закрила.
Последните твърдения в исковата молба, преди петитума, че уволнението било
дискриминация под формата на тормоз, заявява, че няма да ги коментира.
Моли съда да отхвърли всичките искови претенции, като неоснователни и
недоказани.
Моли съда, след като приеме и разгледа подробно всички представени от ищцата и от
ответника с отговора писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност, разпита
посочените от страните свидетели и чуе отговорите на поставените от ответника въпроси
към самата ищца, да постанови решение, с което да отхвърли трите предявени искове, като
неоснователни и недоказани.
Претендира за всички съдебни и деловодни разноски, вкл. заплатения адвокатски
хонорар.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 195 ал. 1 от КТ.
За основателността на този иск ищецът е необхоД. да докаже наличие на трудово
правоотношение с ответника, както и неговото прекратяване.
В тежест на ответника е да докаже законността на основанието за уволнението, в
конкретния случай – че дисциплинарното наказание "уволнение" се наложено при виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
6
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни
органи, когато са налице предпоставките за това.
Страните не спорят, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на
основание Трудов договор № 112 от 20.10.2009г., като с последното допълнително
споразумение от 06.10.2022г. е определена заплата от 1088 лева като основно месечно
трудово възнаграждение.
Видно от представените по делото доказателства работодателят детска градина
„Еделвайс“ чрез директора С. ********** е издал на 31.05.2023 г. и същият ден е била
връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Е. З. на длъжност
„Завеждащ АТС“.
Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
дисциплинарно уволнение – чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, а именно че са нарушени следните
разпоредби от КТ, довели до налагане на дисцплинарното наказание „уволнение“: чл. 190 ал.
1 т. 4 от КТ и чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ.
Страните не спорят за датата на прекратяване на трудовия договор, а именно -01.06.2023
г. (денят следващ датата на налагане на дисциплинарното наказание - уволнение). Въпреки
че тази дата има значение в настоящия случай само за проверка на допустимостта на
исковете с оглед сроковете по чл. 358 от КТ. Исковете са допустими като депозирани в
двумесечния срок от уволнението и следва да бъдат разгледани по същество. По същество
уволнението е наложено според мотивите в Заповед № 95/31.05.2023г. за факта, че според
директора на детското заведение и служителите ищцата е записвала тайно колегите си през
продължителен период от време, като на 16.05.2023г. флашката е открита в стаята на самата
Е. З. в детската градина, с което злоупотребила с доверието и уронила доброто име на
детската ясла.
Спазена е разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ като са поискани обяснения от Е. З. (лист
11 от делото).
Съгласно чл. 333 ал. 1 т.3 от КТ при прекратяване на трудовите правоотношения от
страна на работодателя без предизвестие на основание наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ работодателят може да наложи това наказание само след предварително
разрешение на инспекцията по труда за посочените в същата разпоредба изрично изброени
случаи. По настоящото дело още в исковата молба ищцата твърди, че страда от онкологично
заболяване. Съгласно Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, онкологичното заболяване
е сред тези болести – чл. 1 ал. 1 т. 3 от Наредбата. В този случай преди да се поиска
разрешение от инспекцията по труда, следва преди това да се вземе и мнение от Трудово –
експертна лекарска комисия. Ищцата твърди, че тези изисквания не са спазени, а от своя
страна работодателят отрича да е знаел за заболяването на Е. З. и че в този случай не е бил
задължен да иска мнение от ТЕЛК и съответно разрешение от Инспекцията по труда.
Между страните е спорно дали е преодоляна на първо място закрилната разпоредба на
чл. 333 ал. 1 т. 3 и ал. 2 от КТ.
Преди да бъде разгледана по същество заповедта за уволнение и мотивите за наложеното
дисциплинарно наказание следва да се обсъди ползва ли се ищцата от закрилната разпоредба
на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ.
Действително към личното трудово досие на Е. З. няма приложена документация,
удостоверяваща, че същата страда от онкологично заболяване. По делото е представено ЕР
на ТЕЛК, съгласно което е определена 50 % инвалидност на ищцата поради заболяване на
централната част на млечната жлеза, но същото е изготвено в хода на делото и не присъства
7
в личното трудово досие на работника.
По делото няма спор, че мнение на ТЕЛК не е искано и съответно не е искано и
разрешение от Инспекцията по труда, като спорният момент е дали работодателят е бил
длъжен да извърши тази процедура, ако не е знаел за заболяването на ищцата. Спорен
момент по делото е също така и дали към датата на уволнението Е. З. е страдала от
онкологично заболяване по смисъла на Наредба № 5.
За изясняване на въпроса за заболяването на ищцата по делото беше представена
епикриза от 31.01.1992г. (л. 96 и 97 от делото) и удостоверение, че същата се води на
диспансерен учет към Комплексен онкологичен център гр. Стара Загора (л. 119 от делото).
По делото беше назначена и съдебно – медицинска експертиза, съгласно която Е. З. е
пациент с диагноза карцином на лява млечна жлеза. Проведена е била лъчетерапия и на
17.01.1992г. е била извършена операция, като от януари 1993 г. остава на диспансерно
наблюдение към КОЦ Стара Загора. През годините са били провеждани диспансерни
проследяващи прегледи, като преди датата на уволнението последният е бил през януари
2023г., като не е открит рецидив. В заключението на вещото лице се посочва, че ищцата е
страдала от онкологично заболяване към датата на уволнението, тъй като всички
онкологични заболявания веднъж диагностицирани може да се проявят отново след години
въпреки дългия период на ремисия. Затова и всички пациенти се диспансеризират по райони
и се проследяват до петата година по – често (тъй като се смята, че рецидивите са по-чести в
този период), а след това по един път годишно. Пациентката е в ремисия и до настоящия
момент и затова не е била лекувана активно към момента на уволнението. Онкоболните
пациенти са с това заболяване до живот и поради това според вещото лице е издадено и ЕР
на ТЕЛК, с което е определен процент инвалидност. В съдебно заседание вещото лице
подкрепя заключението си като пояснява, че работи в КОЦ Стара Загора и има задълбочени
познания по карцинома на гърдата. Същата посочва, че и след много дълъг период на
ремисия може да се прояви отново рецидив, както и че не съществуват медицински
критерии за пълно оздравяване от това заболяване. Според вещото лице ищцата е страдала
от онкологично заболяване по смисъла на Наредбата към момента на уволнението си.
Съдът дава вяра на заключението и го намира за пълно, ясно и компетентно
изготвено.
Наредба № 5 определя кои са заболяванията, при които работникът се ползва със
закрила – всички те са с хронично протичане и няма пълно излекуване и целят да предпазят
работниците с такива заболявания, които са по – уязвими от останалите поради заболяването
им от прекратяване на трудовото правоотношение при изрично посочените в чл. 333 ал. 1 от
КТ случаи.
Работодателят не спори, че Е. З. не е била попитана дали страда от онкологично
заболяване или от друго такова заболяване по смисъла на Наредба № 5 преди уволнението,
тъй като не е представила документи в тази насока.
Константната задължителна съдебна практика приема, че закрилата по чл. 333 ал. 1 т.
3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните
последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагането
на разглежданата закрила е достатъчно към момента на връчване на заповедта за уволнение
работникът обективно да страда от заболяване по посочената Наредба № 5/1987 г.,
независимо дали работодателят е знаел за това.
Само в случай, че работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след
поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата,
работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ.
В настоящия случай обаче при процедурата по уволнение не е искана информация от
ищцата дали и от какви заболявания страда. В този смисъл е Решение № 168/11.06.2012 г. по
8
гр. д. № 1113/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО – „ В ……..гр.д. №477/10 г. на четвърто г.о. на ВКС
е прието, че закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и
хуманен характер. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за
уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба №5/87 г.,
независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е
въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не
страда от заболяване по наредбата.
В исковата молба е посочено, че не е спазена закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ,
тъй като ищецът страда от онкологично заболяване, за което преди уволнението
работодателят не е събрал предварителна информация, съгласно чл.1, ал.2 от Наредба
№5/87 г. на МЗ и съответно не е поискал необхоД.то разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК
за уволнение на работника при това заболяване. От заключението на вещото лице –
медицинска експертиза се установява, че ищецът към уволнението боледува от
злокачествено онкологично заболяване, което изисква доживотно медицинско наблюдение и
той е поставен под такова. Няма данни работодателят преди уволнението да е поискал
от работника предварителна информация дали страда от болест по Наредба №5/87 г., с
което е нарушил задължението си по чл.1,ал.2 от Наредбата. Дадените предварително
разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са за другото заболяване на ищеца – общо заболяване
след порезно нараняване на ръката, с призната трайно намалена работоспособност и
посочени противопоказания за полагането на труд, заради което той е под закрилата на
чл.333, ал.1,т.2 от КТ / Р по гр.д. №20/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Разрешението на ИТ
и мнението на ТЕЛК не се отнасят за онкологичното заболяване по Наредба №5/87 г.,
поради което закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, от която ищецът също се ползва, не е
преодоляна като отделен случай на закрила, както изисква законът.“, както и Решение №
247/23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 492/17.06.2010 г. по
гр. д. № 447/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 853/17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО и много други.
Задължението на работодателя да събира информация за заболяванията на работника
произтича от чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5 „Предприятието събира предварителна информация
от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1.“
В случая е било в тежест на ответника да изиска и събере такава информация преди да
пристъпи към уволнение, а това не е сторено с аргумента, че по личното трудово досие на
ищцата не е имало такава информация.
Наличието на злокачествено онкологично заболяване изисква доживотно системно
медицинско наблюдение – чл. 12, ал.2 вр. с Приложение № 5 към Наредба № 39 от
16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
Освен това липсва законоустановено задължение за работника или служителя да
уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на
закрила или да предоставя съответните документи. Нито КТ, нито Наредбата за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от
КТ предвиждат задължение за работника/служителя да уведомява работодателя си дали
страда от болестите, за които се предвижда предварителна закрила. Тоест задължение за
работника или служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане за
това. Следователно в тежест на работодателя е било да събере информация от ищеца за
наличие на заболяване, както и да получи предварително разрешение на Инспекцията по
труда и мнение на ТЕЛК. Доколкото това не е сторено, уволнението, извършено поради
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразно.
Искът за отмяна на процесното уволнение следва да бъде уважен на посоченото
основание, тъй като нарушението на установената в посочената норма закрила е абсолютно
9
основание за незаконност на уволнението и не следва да се обсъжда дали ищцата е
извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана. Съгласно чл.344 ал.3 КТ, в
случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на
инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е
било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само
на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
По иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ:
Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ има конститутивен характер и е обусловен от изхода
на спора по иска за незаконно уволнение, като предпоставките за уважаването му са
съответно - признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово правоотношение,
което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
Незаконно уволненият работник или служител се възстановява от съда на заеманата
преди уволнението работа независимо от това, дали към момента на постановяване на
решението длъжността съществува.
Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно /вж. Допълнително
споразумение от 06.10.2022г. на л. 6 от делото/. Същевременно не се събраха доказателства,
от които да се направи извод, че до устните състезания трудовият договор е прекратен на
друго основание. Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал.1 т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния
период. В хода на процес се установи, че в периода - 01.06.2023 г. – 01.12.2023 г. ищецът не
е работил по трудово правоотношение /представени са регистрационна карта от Бюрото по
труда и копие от трудовата книжка на л. 179 – 183 от делото/.
Законът императивно е предвидил, че при незаконно уволнение се дължи обезщетение за
оставане на служителя без работа в продължение на шест месеца т.е. този период не може да
е повече от 6 месеца, но може да е по-малко като може да се изменя в хода на процеса.
Изисква се само да бъде установено обективно състояние на безработица в периода от шест
месеца след уволнението. Петитумът е правилно формулиран за период от 6 месеца следващ
датата на уволнението т.е. същият е достатъчно индивидуализиран и съдържа глобалната
сума, която се претендира – 7605, 12 лева.
Налице е фактическият състав на вземането по чл. 225, ал.1 КТ – ищецът е понесъл
вреди от оставането си без работа в рамките на шестмесечен срок, вследствие незаконното
уволнение, като вредите са в размер на пропуснатото възнаграждение. Съгласно чл. 228
КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е полученото за
месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор.
Съгласно заключението по ССчЕ, че размерът на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 1279,40
лева. Изчислено на тази база, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 7676, 40 лева
преди приспадане на данъците или 6 908, 76 лева след приспадане на дължимия данък.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ цели да замести дохода на служителя, който той
би получавал, ако не беше извършено незаконното уволнение. Размер на това обезщетение е
последното получено от служителя при работодателя преди уволнението брутно трудово
10
възнаграждение за пълен отработен месец.
Съдът присъжда обезщетението в брутен размер, така, както повелява КТ - Решение №
166 по гр.дело №220/2009год. на ВКС, III г.о. т.е. обезщетението не следва по принцип да се
присъжда като нетна сума или ако се присъжда като такава следва да се отбележи като
такава – „И при двете разрешения работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него
данък върху общия доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се
присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните
вноски са публични държавни вземания /чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/, а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от
длъжника публични вземания, съгласно чл.458 от ГПК /чл.353 от ГПК отм./. Съдебният
изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми
за изплащане на тези задължения.“
Ищцата е поискала сумата от 7605, 12 лева брутен размер, а вещото лице е изчислило, че
брутния размер на обезщетението е 7676, 40 лева т.е. поискано е по-малка сума, поради
което и искът следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо
от тяхното процесуално качество /чл.359 КТ/.
Ищцата е сторила разноски за адвокат в размер на 800 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на 1860 лева.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза с определено възнаграждение от
200 лева, платено от бюджета на съда.
По делото е изготвена и съдебно – медицинска експертиза с определено възнаграждение
в размер на 300 лева, платено от бюджета на съда.
Ответникът следва да заплати на ищеца 800 лева разноски за адвокат.
Ответникът следва да заплати по бюджета на РС Стара Загора държавни такси в размер
на 60 лева по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, както и 304, 20 лева държавна такса по
иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, както и 500 лева възнаграждение за вещи лица по бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Е. И. З., с ЕГН **********, с адрес
**********, ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ заповед № 96/31.05.2023 г. и свързаната с нея
заповед № 95/31.05.2023г. на Детска ясла № 7 „Еделвайс“ гр. Стара Загора, *** с директор
С.Д. **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. И. З., с ЕГН **********, с адрес ********** на заеманата
преди това незаконно уволнение работа при Детска ясла № 7 „Еделвайс“ гр. Стара Загора,
*** с директор С.Д. **********, а именно „завеждащ АТС“ код по НПК 41912003 НКИД
8891.
11
ОСЪЖДА Детска ясла № 7 „Еделвайс“ гр. Стара Загора, *** с директор С.Д.
********** да заплати на Е. И. З. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 7605, 12 лева
брутен размер по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради незаконно уволнение
и равняващо се на 6 брутни работни заплати за целия период от 6 месеца, следващ
уволнението.
ОСЪЖДА Детска ясла № 7 „Еделвайс“ гр. Стара Загора, *** с директор С.Д.
********** да заплати на Е. И. З. сумата от 800 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Детска ясла № 7 „Еделвайс“ гр. Стара Загора, *** с директор С.Д.
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 60 лева държавна такса по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, както
и 304, 20 лева държавна такса по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и 500 лева възнаграждение
за вещи лица по бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12