Определение по дело №1289/2018 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 829
Дата: 30 август 2018 г.
Съдия: Цветанчо Димитров Трифонов
Дело: 20181440101289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  
гр.Козлодуй, 30 август 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, Втори състав, в закрито заседание на 30 август 2018 година, в състав:
                                                                       Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1289 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на М.П.С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е.О. ***, с която е предявен против „Ч.Е.Б." АД, със седалище и адрес на управление *** Марк, ЕИК:*********, представляван от Кремена Стоянова Стоянова, Жанна Василева Пехливанова и Карел Крал – от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване че не дължи су957.54 лева.
          В исковата молба ищецът е направил особено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от такси и разноски по производството, поради липса на финансови средства. Към молбата са приложени писмени доказателства видно, от които ищецът работи по трудов договор и получава възнаграждение в размер по-нисък от минималната работна заплата, поради което се явява  материално затруднено лице по смисъл на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА. Същият не е заплатил  и адвокатско възнаграждение за водене на делото, видно от приложен договор за правна защита и съдействие. Приложена е и декларация за материално и гражданско състояние.
          Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. От анализа на законовата разпоредба следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на изброените в нея предпоставки.
В постоянната практика на ВКС е прието, че  при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В настоящия случай, доколкото пълният размер на дължимата държавна такса рефлектира върху възможността на молителя да я заплати, следва да се отбележи, че дължимата за редовността държавна такса, се определя  по правилата на 72, ал. 1 от ГПК.
 Съдът съобрази обстоятелства, които са от съществено значение за формиране на правилен извод относно възможността на ищеца да поеме заплащането на дължимите такси и разноски, без това да го лишава от средствата, необходими за нормалното му съществуване. От представените декларация и доказателства за единствените му трудови доходи се установява семейното му положение – неженен, а както съда изложи по-горе доказано е по делото и обстоятелството, че единствените му месечни доходи са от трудово възнаграждение и с в размер на 395.00 лева, което е под размера на минималната работна заплата. Видно е и, че ищеца не притежава недвижими имоти, движимо имущество в т.ч. МПС, парични средства по банкови сметки, ценни книжа и дялове в дружество. Така съвкупната преценка на доказателствата по делото относно имущественото и гражданското състояние на ищеца, както и съобразявайки необходимите разходи за нормалното съществуване, съпоставено с пълния размер на дължимата държавна такса за първоинстанционното производство води до извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и следва да бъде освободен от съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца М.п.С., ЕГН **********,***,  от заплащането на такси и разноски по гражданско дело № 1289 по описа за 2018 година на РС-Козлодуй.
Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                    Районен съдия: