№ 88
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20201200101299 по описа за 2020 година
Предявени са граждански искове при условията на субективно съединяване, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, от Д. Б. ЗЛ. и С. Б. В., чрез процесуалния им представител адв. В.О., срещу ЗАД "А",
ЕИК, адрес: гр.С., ул."С.К."№, представлявано заедно от изпълнителните директори М.П. и
Д.Н.М
Ищците Д. Б. ЗЛ. и С. Б. В. излагат в исковата молба, че на 18.12.2019 г., около 18:00 часа в
гр. Благоевград, по бул. "св.Д.С., с посока на движение от магазин "К" към бензиностанция
„ОМВ“, Т. Ст. Ив. управлявал лек автомобил, м. "М", модел „Е200“, с рег.№ и блъснал
ищците, които предприели по това време пресичане със спокоен ход на движение на
пешеходната пътека, обозначена с пътен знак и маркировка М8.1 тип „зебра“, намираща се
на бул. "св.Д.С., срещу фирма "Л." ЕООД. Ищците преминали почти до края на
пешеходната пътека, когато били ударени от водача на лекия автомобил И.. Посочва се, че
водачът на лек автомобил м. "М", модел „Е200“, с peг. №Е7694КХ - Т. Ст. Ив., реализирал
пътнотранспортно произшествие, като същият след пътния инцидент напуснал
местопроизшествието, без да уведоми компетентните органи и да изчака тяхното идване на
място. В исковата молба се поддържа, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано
досъдебно производство №7852зм-661/2019 г. по описа на 02 РУ на МВР - Благоевград, НП
№3862/2019 г. по описа на РП - Благоевград, като в хода на разследването е установен
виновният водач, а именно - Т. Ст. Ив., управлявал лек автомобил м. "М", модел „Е200“, с
peг. №Е7694КХ. Твърди се, че водачът Т. Ст. Ив. е нарушил правилата за движение по
пътищата и е станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което
по непредпазливост причинил на ищците следните телесни увреждания:
1
I.На Д. Б. ЗЛ.:
- Мозъчно сътресение /Комоцио церебри/;
- Контузио капитис;
- Контузио антебрахи;
- Световъртеж от централен произход;
- Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия;
- Увреждания на лумбо-сакралните коренчета.
II.На С. Б. В.:
- Хематом на дясно бедро;
- Контузия на дясно бедро.
В исковата молба се поддържа още, че след пътния инцидент, ищцата Д. Б. ЗЛ. загубила
съзнание, същата била транспортирана в "МБАЛ-Б". Установена била силна болезненост в
областта на дясна теменна част на главата, болки и затруднения до невъзможни движения в
областта на лява гривнена и лакътна става, с оплаквания от главоболие, световъртеж и
гадене. Ищцата е била прегледана и настанена за лечение в Хирургично отделение на
болничното заведение. След проведени консултативни прегледи и извършени образни
изследвания е поставена окончателна диагноза: "К.Ц.. Контузио капитис. Контузио
антебрахи“. Поставена е била гипсова шина на лява предмишница. Твърди се, че ищцата З. е
изписана от лечебното заведение на 21.12.2019 г. Проведена е медикаментозна терапия.
Посочва се, че поради продължаващи оплаквания от главоболие, повръщане, световъртеж
при резки движения на главата и при ходене, нестабилна походка и шум в ушите, на
27.12.2019 г. ищцата е приета повторно и настанена за лечение в МБАЛ "Б", където след
проведено лечение, консултативни прегледи и образни изследвания е поставена окончателна
диагноза: „Световъртеж от централен произход“. Твърди се, че същата е освободена от
лечебното заведение на 31.12.2019 г. с препоръки да спазва ХДР и продължаване на
лечението в амбулаторни условия, назначена е била медикаментозна терапия, физиотерапия
и кинезитерапия в болнични условия.
Навежда се, че на 04.02.2020 г. ищцата Д.З. е била приета в УМБАЛ "Б" поради
продължаващи болки в кръста, ирадиращи по задно-страничната част на двата крака,
болезнена и нестабилна походка, продължаващо замайване и световъртеж и болки в лява
гривнена става. След извършени образни изследвания е поставена окончателна диагноза –
„Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“. Дадени са препоръки за ХДР и предписано медикаментозно лечение
2
в амбулаторни условия. Твърди се, че въпреки проведеното лечение здравословното
състояние на ищцата Д.З. не се подобрило и на 04.05.2020 г. същата била приета в МБАЛ
"П." за продължаване на лечението. Посочва се, че вследствие на причинените
травматичните увреждания, ищцата изпаднала в невъзможност да извършва трудова
дейност. Тя изпитвала дълго време силни болки в областта на главата и левия горен
крайник. Имала също така оплаквания от главоболие, световъртеж при резки движения на
главата и при ходене, нестабилна походка и шум в ушите, нестабилност, проблеми със
съня/безсъние, замаяност, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна
раздразнителност. Твърди се, че претърпените от ищцата З. болки и страдания по време на
ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася от 18.12.2019 г., и негативното
отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване довели до
срив на самочувствието й и тежък психически шок. Травмите на ищцата са причинили
силни болки в момента на пътнотранспортното произшествие и след това в дългия процес
на възстановяване.
По отношение на ищцата С. Б. В. се посочва, че след инцидента тя била транспортирана от
екип на СМП в МБАЛ - Благоевград АД, където след проведен преглед е поставена основна
диагноза – „Контузия на бедрото“. Посочва се, че поради продължаващи оплаквания от
отток, болка и зачервяване в областта на дясното бедро, на 20.12.2019 г. ищцата е приета и
настанена за лечение в МБАЛ "Б" - Отделение по ортопедия и травматология. След
проведено клинично обсъждане е било взето решение за извършване на оперативна
интервенция — фасциотомия и резорпция на хематома на десен долен крайник. Ищцата В.
била освободена от лечебното заведение на 23.12.2019 г. с препоръки да спазва лекарските
препоръки и назначения, да спазва рехабилитационна програма и амбулаторно
проследяване, насочена е към физиотерапия. Твърди се, че вследствие на причинените
травматични увреждания, ищцата В. изпаднала в невъзможност да извършва трудова
дейност, констатирана с болничен лист, приложен с исковата молба. След
пътнотранспортното произшествие вследствие на получените увреждания ищцата С. Б. В.
изпитвала дълго време силни болки в областта на десния долен крайник. Нараняванията на
ищцата довели до продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания –
тревожност, слабост, проблеми със съня, безпокойство и притеснение. Твърди се, че ищцата
С. Б. В. трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП - имала проблеми със съня,
изпаднала в състояние на потиснатост - симптоми, които не са се наблюдавали преди това
при нея. Претърпените от ищцата В. болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, които понася от 18.12.2019 г., и негативното отражение, което тези
травми дават в продължителния процес на оздравяване довели до психически шок. Посочва
се, че травмите на ищцата С. Б. В. са причинили силни болки в момента на
пътнотранспортното произшествие и след това в дългия процес на възстановяване. В
обстоятелствената част на исковата молба се посочва още, че управляваният от Т. Ст. Ив.
лек автомобил м. "М", модел „Е200“, с рег.№, има договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със ЗАД "А", с полица №BG/11/119003142071 от
13.11.2019 г., валидна до 12.11.2020 г. Посочва се, че с молба ищците са сезирали ответника
3
за изплащане на обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди,
ведно с приложени банкови сметки, по които да бъдат изплатени застрахователните
обезщетения, но до настоящия момент не са изплатени такива. Предвид всичко изложено
по-горе ищците считат, че с оглед интензитета на причинените им неимуществени вреди —
претърпените от тях болки, страдания и стрес вследствие на горепосоченото
пътнотранспортното произшествие, критерият за справедливост налага присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в тяхна полза, както следва:
1). На Д. Б. ЗЛ. обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 13.09.2020 г. - датата на която ответното дружество е следвало да
заплати обезщетение до окончателното й изплащане;
2). На С. Б. В. обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 13.09.2020 г. - датата на която ответното дружество е следвало да
заплати обезщетение до окончателното й изплащане.
В заключение на изложените по-горе съображения се моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗАД "А" в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил м. "М", модел „Е200“ с peг. №Е7694КХ,
чийто водач има вина за настъпилото на 18.12.2019 г. пътнотранспортно произшествие, да
заплати на ищцата Д. Б. ЗЛ., с ЕГН ********** - сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева,
която сума счита за справедливо обезщетение, което съответства, доколкото е възможно на
причинените й неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес от
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2020 г. - датата на
която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното й
изплащане, както и да заплати направените по делото разноски, както и разноските за
адвокат и дължимите държавни такси. Моли се също така съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗАД "А" в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил м. "М", модел „Е200“ е рег.№, чийто
водач има вина за настъпилото на 18.12.2019 г. пътнотранспортно произшествие, да заплати
на ищцата С. Б. В., с ЕГН ********** - сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, която сума
счита за справедливо обезщетение, което съответства, доколкото е възможно на
причинените й неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес от
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2020 г. - датата на
която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното й
изплащане, както и да заплати направените по делото разноски, както и разноските за
адвокат и дължимите държавни такси.
По реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ЗАД "А", със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."С.К."№, представлявано от
изпълнителните директори М. И. и В.-М, чрез юрк. М.Я.. С отговора се оспорва предявения
иск по основание и размер. Ответникът счита, че не са налице необходимите предпоставки
за ангажиране отговорността на ЗАД "А" за вредите, които ищците са претърпели в резултат
на процесното ПТП. Не се оспорва наличието на наличието на валидно застрахователно
4
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
застрахователното дружество и собственика на лек автомобил „Мерцедес 200“, с peг.
№Е7694КХ, действаща към момента на събитието, като не се възразява посоченото
обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес. Ответникът оспорва
твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на
твърдяното пътнотранспортно произшествие, като твърди, че от приложените документи по
никакъв начин не става ясен механизмът на злополуката. Оспорва се отговорността на
водача Т. Ст. Ив. по основание и размер. Твърди се, че същият не е реализирал виновно
поведение, в резултат на което да са причинени телесни повреди на ищците. Оспорва се и
причинно-следствената връзка между действията на водача И. и телесните увреждания на г-
жа В. и г-жа З., както и причинната връзка между тях. Оспорват се вредите като факт от
обективната действителност и като размер. Оспорва се наличието на противоправност в
поведението на Т. Ст. Ив. - въз основа на твърденията в исковата молба не би могъл да се
направи безспорен извод относно нарушения на правилата на Закона за движение по
пътищата от страна на водача. Ответникът счита, че същият не е реализирал виновно и
противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва се
наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане на водача Т.И. към момента на настъпване на събитието -
18.12.2019 г. Посочва се, че И., като водач на застрахования лек автомобил не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие. От друга страна, водачът е предприел всички възможни
мерки, за да избегне удара, поради което не било налице непозволено увреждане по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД. На следващо място, в условията на евентуалност, се твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалите ищци на вида и степента на телесните
им повреди. Твърди се, че ищците са могли да забележат приближаващия автомобил, при
полагане от тяхна страна на необходимата грижа и бдителност. Посочва се, съгласно
нормативните разпоредби пешеходците не трябва да удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да спират без необходимост на платното за движение. Твърди се, че след
злополуката пострадалите ищци са получили единствено леки телесни повреди, на това
основание е прекратено и воденото досъдебното производство за процесния случай. Твърди
се, че ищците са страдали от предходни заболявания, които са благоприятствали за
настъпването на сочените увреждания и са повлияли върху продължителността на
оздравителния период. Оспорват се твърденията на ищците относно продължителността на
възстановителния им период, като се твърди, че същият не е дълъг и е приключил. При
условията на евентуалност, се прави отделно възражение за съпричиняване, като се твърди,
че здравословното състояние на пострадалите, като самостоятелен фактор, е допринесло за
динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания. Твърди се в тази
връзка, че моментното здравословно състояние е самостоятелен фактор, обуславящ
състояние на риск за живота, независимо от ПТП. Оспорва се и размера на претенцията,
като ответникът счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно
5
присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за събития, настъпили през
2019 г. Отделно, в условията на евентуалност, се счита, че предявеният размер не е
редуциран с приноса на ищците за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които
са получили. Твърди се, че видът и интензитетът на описаните от ищците вреди не могат да
имат за паричен еквивалент претендирания от тях размер на парично обезщетение. Отделно
от изложението, ответникът твърди, че във връзка с подадената от ищците молба за
изплащане на застрахователно обезщетение, ответното застрахователно дружество е
изпратило до същите писма, с които те са уведомени, че следва да бъдат представени
документи, от които претенцията да бъде установена по основание и размер, които не са
представени и до настоящия момент от ищцовата страна. С отговора на исковата молба се
оспорва и претенцията на ищците за присъждане на лихва върху претендираната сума, както
и на разноски по делото. В заключение на изложените съображения, ответникът моли за
постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни
и недоказани, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, в това число и такива за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В отговора на исковата молба, а и в отделна
молба, ответникът прави и искане, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, съдът да конституира
водача на МПС-то Т. Ст. Ив., с адрес: гр.П, като трето лице-помагач на страната на
ответника – ЗАД "А". Съдът е привлякъл, като трето лице – помагач Т.И..
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на показанията в съдебно заседание на свидетеля Воденова, която е
присъствала на местото на инцидента, както и на Т.И. – водач на управляваното превозно
средство, което е осъществило удара с пострадалите и от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, заключение на инж. В.Н. за извършената САТЕ, се установява механизма
на ПТП, при което са пострадали Д. Б. ЗЛ. и С.Б.В. Установява се, че обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП са: около 18:00 часа в тъмната част на денонощието на бул. "св.Д.С.,
на пешеходна пътека, тип „зебра“, която се прекъсва по дължима в обхвата на „остров на
платното за движение“ и свършва в двойна непрекъсната линия, между лентата и отбивката
за автобусна спирка. Механизмът на протичане на ПТП е изчерпателно описан в
приложената и приета по делото автотехническа експертиза, като е установено, че
пешеходките З. /разположена отдясно/ и В. /разположена отляво/ са достигнали
пешеходната пътека и са предприели пресичане по нея в посока от завода към автобусната
спирка. След като двете пешеходки са пресекли пешеходната пътека върху лентата за МПС
в посока към ж.п. гарата, са продължили да пресичат по „Остров на платното за движение“
между двете ленти и се насочили към пешеходната пътека през лентата в посока към кв. С.
В това време автомобилите, движещи се в посока към кв. С били спрели на безопасна
дистанция пред пешеходната пътека, за да пропуснат пресичащите пешеходки. В момента, в
който двете пешеходки били изминали 7.17 м. от началното им положение, се намирали
върху ограничителен „Остров на платното за движение“, като вдясно на тях, водачът на
лекия автомобил със скорост от 43.1 км/ч е предприел заобикаляне на спрелите автомобили
6
пред пешеходната пътека. Към момента на отклоняването на автомобила, същият се е
намирал на около 28.40 м. от мястото на удара, а двете пешеходки са отстояли на около 3.60
м. от същото място. Поради относително голямото разстояние до автомобила и наличието
на пряка взаимна видимост технически не е повлияла на темпа на движение на двете
пешеходки, като те са продължили да пресичат с бавен ход, със скорост около 4.4 км/ч. След
отклоняване наляво и изминаване на 5.15 м., десните гуми на лекия автомобил навлизат в
защрихованата площ „Остров на платното за движение“, водачът от разстояние около 23.25
м. е бил възприел пресичащите пешеходки и предприел ефективни действия за спиране.
След като автомобилът е изминал 14.35 м., спирачките блокирали колелата и превозното
средство е започнало да намалява началната скорост, с която се е движел. В същото време,
от момента на отклоняване на лекия автомобил, двете пешеходки са изминали разстоянието
от около 3.60 м. и вече са се намирали в мястото на удара. Автомобилът, спирайки с лявата
половина от предната декоративна решетка е ударил в дясното бедро пешеходката В.. В
резултат от удара и силния натиск от решетката, са настъпили травми в тъканите, довели до
образуване на хематом. Последвало е съвместно преместване на пешеходката З. и
автомобилът в посоката на движение на автомобила, което е довело до загубата на
равновесие в тялото. След изминаване на около 0.15 м., лекият автомобил е спрял
неподвижно върху пешеходната пътека, в резултат и от загубата на устойчивост, тялото на
З. загубило баланс и се ударило в тялото на пешеходката В.. Вследствие от този контакт в
тялото на В., също се породило инерционна сила, която довела до загуба на равновесие в
тялото на последната. Двете са паднали върху настилката, като преди това инстинктивно
пострадалата В. е протегнала лявата си ръка, при което са настъпили и описаните
увреждания в тази част на тялото й.
Вещото лице е отговорило и на постановения въпрос, относно причините за настъпване на
пътното произшествие. Видно от изложеното, от страна на водача И. е предприето
заобикаляне на спрели автомобили, които са изчаквали пред пешеходна пътека, тип „зебра“,
означена с пътен знак и маркировка. Установено е закъснение от 0.43 секунди за
предприемане на своевременни действия за ефективно спиране на лекия автомобил, при
наличие на установена техническа възможност за това. Инж. В.Н. е посочил, че пешеходките
В. и З. са преустановили визуално наблюдение към движението на лекия автомобил в
момента, в който са се намирали върху площта на „остров върху платното за движение“, при
наличие на техническа възможност за това. По този начин, това е довело да не се съобразят
с движението на лекия автомобил „Мерцедес“, считайки че се намират върху пешеходната
пътека, към момента, в който автомобилът е започнал отклоняване и заобикаляне на
спрелите автомобили пред пешеходната пътека с навлизане на левите му габарити в
защрихованата площ. Двете пешеходки са разполагали с време от 2.95 секунди да
наблюдават движението на автомобила и своевременно да преустановят движението си
върху левите габарити на лекия автомобил. Вещото лице е дало заключение също така, че от
техническа гледна точка при разстояние за виждане 28.40 м., което е по-голямо от
дължината 23.40 м. на пълния спирачен път или „опасна зона“ за водача И. при управление
на лекия автомобил е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на
7
ПТП със спиране, чрез своевременното задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р
К.А., в резултат на претърпяното ПТП, С.В. е получила хематом на дясното бедро с размери
10/10 см., като под местна анастезия е бил направен кожен разрез с разрез на мускулни
обвивки, за неговото отстраняване. Същата е престояла 3 дни в болнично заведение, след
което е била изписана и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни,
от които 4 дни болнично лечение и 30 дни домашно такова. Също така са били определени
дати за сваляне на конците от оперативното лечение и за два контролни прегледа. Според
експерта, периодът за възстановяване от подобна контузия и хирургична интервенция е
около 2-3 седмици. Установено е, че пострадалата страда от сърдечно-съдoво заболяване и
астма, които нямат причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП.
По отношение на другата пострадала – Д. Б. ЗЛ., д-р А. е обобщил, че с оглед на
направените изследвания и прегледи става въпрос за мозъчно сътресение без загуба на
съзнание и контузия на лява предмишница, придружени със субективни оплаквания за
главоболие, световъртеж и гадене. В лечебното заведение е било проведено консерватично
лечение, като на лявата предмишница е била поставена шина. Описано е, че мозъчното
сътресение е създало временно разстройство на здравето, неопасно за живота и само по себе
си не създава реална опасност за живота. Посочено е, че пострадалата З. не е загубила
съзнание, макар че е извършвала активни движения с чужда помощ. Контузията на
предмишницата е причинила болки и страдания. Тези увреждания, според експерта се
дължат на причинно-следствена връзка с осъщественото ПТП. Посочени са и предходни
заболявания на пострадалата, включително и неврологично такова, което е било установено
преди години, като според вещото лице, същите не подлежат на излекуване и няма
следствена връзка от възникналото произшествие. Вещото лице счита, че установеното
мозъчно сътресение в пряка причинно-следствена връзка с ПТП протича с общомозъчни
прояви и оздравява за около 1 до 3 месеца.
От свидетелските показания на Р.З. и М.Т – дъщери на пострадалите, се установява в какво
са се изразили болките, страданията, неразположенията на последните, както и полаганите
от свидетелките домакински и всекидневни грижи за пострадалите. Свидетелката Р. З.
обяснява, че грижите за майка й Д.З. са продължили около 2-3 седмици. Свидетелката М.Т.
заявява, че е полагала грижи за майка си С.В., включително домакински грижи, помощ за
тоалет и др., което продължило около 2-3 месеца. Изложени са и показания, касаещи
преживяния стрес от случилото се и страхът за преминаване през пешеходни пътеки и до
ден днешен и за двете пострадали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като еднопосочни и
взаимосвързани кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал,
като взе предвид и разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на роднинската връзка на
свидетелите Р.З. и М.Т с пострадалите и ищци по делото и тяхната заинтересованост.
8
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От така приетите за установени факти, съдът счита, че се доказва фактическият състав на
предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 от КЗ - наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказа се фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като елемент
на застрахователното събитие, по отношение поведението на водача на лекия автомобил.
Налице е негово противоправно поведение, изразяващо се в предприето заобикаляне на
спрели автомобили, които са изчаквали пред пешеходна пътека, тип „зебра“, означена с
пътен знак и маркировка, както и установено закъснение от 0.43 секунди за предприемане на
своевременни действия за ефективно спиране на лекия автомобил, при наличие на
установена техническа възможност за това. Съдът държи да подчертае, че с оглед на
описаното и установено по делото, водачът на лекия автомобил на практика е нарушил
правилата за движение по пътищата, и по-конкретно чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за движение по пътищата, както и чл. 20 от същия закон. Според същите норми, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците; при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. При заобикаляне на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Видно е от начина на настъпване на ПТП, и приетото заключение от автотехническата
експертиза, че водачът е предприел неправомерно заобикаляне на спрели пред пешеходна
пътека превозни средства, както и същият, макар и несъществено, е проявил закъснение в
предприемане на необходимите действия по задвижване на спирачната уредба на
автомобила и спиране преди удара с пострадалите. Логично следствие от което е и късното
9
задействане на спирачките, в което се състои противоправността на самото деяние и от
което се съди за виновността му за станалото ПТП, при което са причинени вредите на
ищците. Причинната връзка между деянието и вредите се установява от заключението на
изслушаните експертизи - oт автотехническа, за механизма на инцидента, медицинските
документи за състоянието на пострадалите при приемане в болница и наложилите се от това
интервенции, свидетелски показания, както и от медицинската експертиза относно
същността на травмите и конкретните прогнози.
Според чл. 477, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Следователно налице са всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, при когото е застрахована
гражданската отговорност на автомобила, участвал в ПТП - за причинените на ищците
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде
съобразено ППВС №4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните
увреждания могат да са: характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му положение и др.
От значение при преценката за справедлив размер на обезщетението са и всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Съдът съобрази, че уврежданията са причинени на лица на възраст 53 години С.В. и 60
години за другата пострадала Д.З.; при пресичане на пешеходна пътека, прекъсната по
дължина в обхвата на „Остров на платното за движение“ от удар на лек автомобил, водачът
на който не го е възприел своевременно, при обективна възможност за това, както и
неправомерно предприето заобикаляне на автомобили, спрели за изчакване пред
10
пешеходната пътека; самият механизъм на удрянето; причинените болки и страдания от
настъпилото ПТП и от наложилата се операция на дясно бедро за отстраняване на хематом с
размери 10/10 см. относно пострадалата С.В., невъзможност за нейното самообслужване в
домакинството в продължение на 2-3 седмици, както и временното й лишаване от
трудоспособност за период на 34 дни от датата на увреждането; преживяния страх,
притеснение и дискомфорт от случилото се, а спрямо пострадалата Д.З. – получената болка
и отток в главата, световъртеж, гадене, мозъчно сътресение без загуба на съзнание,
поставяне на шина на лявата предмишница, причинило й болки и страдания, назначено
медикаментозно лечение, и съпътстващите от това, страх, притеснения, ограничаване на
възможност за нормални домакински грижи и самообслужване за периода на няколко
седмици.
Настоящата инстанция счита, че описаните в исковата молба увреждания, в частност
увреждания на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб/
и последвалите постъпвания на пострадалата в болнични заведения, след ПТП, не са изцяло
в пряка причинна връзка с транспортното произшествие, доколкото в експертното
заключение на съдебно-медицинската експертиза и последвалия разпит на вещото лице д-р
А., се установява, че пострадалата е имала неврологични и хирургични усложнения преди
ПТП, като за неврологичните оплаквания, които касаят и исковата молба, е пояснено, че то
не се излекува напълно, тъй като се касае за промяна в костната структура на целия
гръбначен стълб и могат единствено да се лекуват симптиматично и тези болки ще се
появяват и за бъдеще. Излагат се изводи, че поясният отдел не е бил засегнат от удара при
транспортното произшествие и не е бил предмет на лечение от травма. Уточнено е, че
липсват обективни данни, които да могат да потвърдят възможността именно, заради
травмата да са се изострили. Заключено е, че няма как да е налице причинно-следствена
връзка от получената травма и описаната документация за неврологични заболявания, които
нямат връзка с тази травма. Установеното от вещото лице се потвърждава и от приложените
писмени медицински документи, доказващи, че Д.З. е страдала от неврологично заболяване
– увреждания на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, в период преди процесното пътно произшествие. На л. 190 от делото, от
приложената справка от НЗОК, е видно, че същата, на 14.01.2019 г., тоест в годината на
инцидента, но преди същия, е имала консултация, във връзка с подобни оплаквания. Такива
неврологични оплаквания е имало и през предходни години – 2017 г. Не може да се
установи с оглед на предходни оплаквания от същия вид, във връзка с неврологичното
разстройство на лицето, че е налице причинно-следствена връзка от удара.
В случая, съдът като взе предвид претърпените от ищците травматични увреждания,
подробно описани по-горе, периодът на възстановяване след тях (между 2-3 седмици, по
отношение на възстановяването на С.В. и дадения и болничен лист за временна
нетрудоспособност за 34 дни, и между 1 и 3 месеца за възстановяване на Д.З.), претърпените
болки и страдания от ищците в резултат на получените травматични увреждания и
психически травми и стрес вследствие на уврежданията, намира, че следва да определи
11
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата С.В. неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП в размер на 6 000 лв., а на ищцата Д.З. в размер на 19 000 лв.
От друга страна, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредата
от пострадалите с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е основателно. За да е налице
съпричиняване е необходимо наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква стенен. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7
от ППВС №17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
а и в създадената по реда на чл. 290 от ГПК практика (решение №45/15.04.2009 г. по т. д.
№525/2008 г. на ІІ т. о., решение №159/24.11.2010 г. по т. д. №1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение №206 от 12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ІІ т. о., решение №58/29.04.2011 г. по
т. д. №623/2011 г. на ІІ т. о., решение №59 от 10.06.2011 г. по т. д. №286/2010 г. на І т. о.,
решение №153/31.10.2011 г. по т. д. №971/2010 г., решение №169/28.02.2012 г. по т. д.
№762/2010 г. на ІІ т. о., решение №54 от 22.05.2012 г. по т. д. №316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането, като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи, като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7
на ППВС №17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. от ГПК решения на ВКС
(решение №154/10.10.2017 г. по т. д. №2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение
№206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №59/10.06.2011 г. по т. д.
№286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г., решение №169
от 28.02.2012 г., по т. д. №762/2010 г. на ВКС, II ТО и други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
12
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В
Тълкувателно решение №88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на
вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение
№165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №44/26.03.2013 г. по т. д.
№1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая, съдът намира, че ищците са нарушили с поведението си разпоредбата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Видно е от изготвената и приета по делото автотехническа експертиза, мястото на удара е
настъпил по перпендикуляр надясно, на около 0.68 метра спрямо ограничителната линия
към маркировката на „остров върху платното“ забранен за движение между двете ленти в
участъка от улицата, както и са разполагали с време от 2.95 секунди да наблюдават
движението на автомобила и своевременно да преустановят движението си преди левите
габарити на лекия автомобил. Ето защо, от поведението на пострадалите, като пешеходци и
от мястото на удара, установено от САТЕ, следва да се приеме, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалите, които са се движили в момента на удара в нарушение на горните
правила за движение по ЗДвП, като пешеходци. Въпреки допуснатото от пешеходците
нарушение на правилата за движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек
автомобил беше изпълнил установените в чл. 20, чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, задължения на водачите на пътни превозни средства /както са го
направили останалите водачи на спрелите превозни средства пред пешеходната пътека и
острова върху платното между нея/, пътно-транспортното произшествие със сигурност е
щяло да бъде предотвратено. Впрочем, такива са и изводите на вещото лице, изготвило
съдебно-автотехническата експертиза, видно от отговора на въпрос №5. Поради това, съдът
приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не нарушенията
от страна на пешеходците, а деянието на водача на лекия автомобил, което е първопричина
и има относителното по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на
пострадалите, съдът определя на 20 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва
да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
С исковата молба е направено искане в полза на ищците да се присъдят законни лихви върху
13
двете обезщетения, считано от 13.09.2020 г. – датата, на която ответното дружество е
следвало да заплати обезщетение до окончателното й изплащане. Представени са
доказателства, че ищците, чрез техния процесуален представител адв. В.О. са отправили
писмено искане до застрахователя за присъждане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като ответникът е получил писмото на 12.06.2020 г. /лист
61 от делото, показващ входящия номер и датата на депозиране на претенцията/. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ, за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок
на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ. С оглед на посоченото по-горе, застрахователят,
изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата, следваща деня, в който
застрахователното дружество е отказало изплащане на исканото обезщетение, тоест от
02.09.2020 г. Това е така, защото ЗАД "А" се е произнесло в 3-месечния срок от сезирането
му, което е станало на 12.06.2020 г. Доколкото обаче се претендира законна лихва, считано
от 13.09.2020 г., то същата следва да се присъди от посочената от ищците дата, върху двете
обезщетения. Неоснователни са възраженията на ответника в тази си част, оспорващи
датата, от която следва да се извърши изплащане на обезщетение, тъй като е разполагал с
достатъчно приложени доказателства към молбата, за да приеме или отхвърли искането.
По разноските и дължимите държавни такси в процеса:
Ищцата Д.З. е освободена от заплащане на държавна такса за сумата, представляваща
разликата над 400.00 лв. до дължимия размер от 2 000.00 лв. Ищцата С.В. не е
освобождавана от държавна такса в хода на производството и е внесла дължимата в размер
на 400.00 лв.
В представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, от процесуалния представител на ищците
се претендират: държавна такса в общ размер на 800.00 лв., тоест по 400.00 лв. за всяка от
ищците, заплатен депозит за СМЕ и САТЕ в общ размер на 400.00 лв., по 200.00 лв. за всяка
от тях, като се претендира и минимално определеното адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба №1/09.07.2004 г.
Ответникът, съгласно представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК, претендира
присъждане на разноски за заплатен депозит за САТЕ в размер на 250.00 лв., депозит за
СМЕ в размер на 150.00 лв., държавна такса за съдебни удостоверения в размер на 10.00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, както и допълнителен депозит за САТЕ в размер на 380.00
лв., които суми са дължими и следва да се присъдят предвид изхода на спора /съобразно
неоснователната част от исковите претенции/.
При това положение, предвид уважената част от исковата претенция на ищцата Д.З. в
размер на 15 200.00 лв., след направеното приспадане с 20% за съпричиняване, ответникът
ЗАД "А", следва да й заплати сумата от 182.40 лв. сторени по делото разноски, както и
сумата от 740.54 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение с начислено ДДС.
14
Дружеството ЗАД "А", предвид уважената част от иска на С.В. в размер на 4 800.00 лв.,
след калкулираното съпричиняване, следва да й заплати сумата от 288.00 лв. сторени по
делото разноски, както и сумата от 478.08 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, с начислено ДДС. В случая трябва да се отбележи още, че от представен
договор за правна защита и съдействие и пълномощно /лист 322 и л. 323 от делото/ се
установява, че ищците са получили безплатна правна помощ, поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да заплати на адвокат В.О.
адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 218.62 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с вкл. ДДС, като размерът му е определен съобразно изхода на делото – частична
основателност на исковете.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове, ищците дължат на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, разноски на ответника, или общо сумата от 1 026.66 лв., от които 500.00 лв.
претендирано юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък с разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд - Благоевград,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "А", ЕИК да заплати на Д. Б. ЗЛ., ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 200.00 лв., от общо предявен иск за 50 000 лв., настъпили вследствие
телесните увреждания, причинени от ПТП на 18.12.2019 г., ведно със законната лихва от
13.09.2020 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски, съобразно с уважената част от иска в размер на 182.40 лв., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.З. за разликата над 15 200 лв., до претендираните 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД "А", ЕИК да заплати на С. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 4 800.00 лв., от общо предявен иск за 10 000 лв., настъпили вследствие телесните
увреждания, причинени от ПТП на 18.12.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2020 г.
до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените
разноски, съобразно с уважената част от иска в размер на 288.00 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска на С. Б. В. за разликата над 4 800 лв., до претендираните 10 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД "А", ЕИК да заплати на адв. В.О., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 218.62 лв.
15
ОСЪЖДА Д. Б. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ул. и С. Б. В., ЕГН **********, адрес:
гр. Б, ул. да заплатят на ЗАД "А", ЕИК сторените по делото разноски в общ размер на
1 026.66 лв., от които 500.00 лв. претендирано юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16