Р
Е Ш Е Н И Е
№……
12.01.2022
г. гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
четиринадесети декември 2021 г.
В
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
и секретар: Стойка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията -
докладчик Минчев т.д. № 1319 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
на основание чл. 55, ал.1, във вр. с чл. 87 от ЗЗД.
Изложено е в
исковата молба, че на 10.06.2016 г. е сключен неформален договор за търговска
продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с
адрес: **, **, представлявано от С.Д.Б. (***), по силата на който „О.“ ЕООД се
е задължило да продаде на „С.-Т. П.“ П.Л. техническо оборудване (машини),
представляващо комплексна линия за производство на пластмасови капачки за
пластмасови бутилки.
Твърди се, че с
цел придобиване на техническото оборудване по този договор, „С.-Т. П.“ П.Л. е
заплатило авансово на „О.“ ЕООД следните суми:
- на 29.06.2016
г. - сума в размер на 124 000 € (сто двадесет и четири хиляди евро); и
- на 14.07.2017
г. - сума в размер на 31 000 € (тридесет и една хиляди евро).
Така „С.-Т. П.“ П.Л.
е заплатило на „О.“ ЕООД обща сума в размер на 155 000 € (сто петдесет и пет
хиляди евро).
Сочи се, че
всичките парични суми са преведени от „С.-Т. П.“ П.Л. по посочена банкова
сметка *** „О.“ ЕООД, за което последното е издало проформа фактура №
OS114/10.06.2016 г.
Наведени са
твърдения, че въпреки извършените плащания, „О.“ ЕООД не е доставило
договореното техническо оборудване, нито на уговорената от страните дата -
29.10.2016 г., нито след това.
Изложено е, че
като последица от неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, през 2017 г.
представители на „С.-Т. П.“ П.Л. са се свързвали многократно с управителя на
ответника, за да изискат изпълнение на договора, но отговорите на управителя на
„О.“ ЕООД са били или уклончиви, или с обещания за изпълнение, което
впоследствие не се е състояло, или с молби за проявяване на допълнително
търпение. Така, въпреки проведената кореспонденция между страните, „О.“ ЕООД не
е извършило нито пълна, нито частична доставка на авансово заплатеното
техническо оборудване.
Предвид
неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, „С.-Т. П.“ П.Л. е изискало
възстановяване на авансово заплатените от това дружество суми. В тази връзка, в
изпратено електронно писмо от 23.09.2017 г., управителят на „О.“ ЕООД Г. Г. е
признал задължението на представляваното от него дружество и е потвърдил, че ще
възстанови паричните суми, тъй като очевидно изпълнение по договора не може да
бъде извършено. Платената от „С.-Т. П." П.Л. е следвало да бъде изцяло
върната най-късно до 26.09.2017 г., според писмото на ответника. Сочи се, че
това обаче не е направено и представителите на „С.-Т. П.“ П.Л. отново
неколкократно са се свързвали с г-н Г., за да изискат връщане на платената от
индийското дружество сума. Проведена е и среща в посолството на Република И. в
гр. С., на която управителят на „О.“ ЕООД г-н Г. е дал обещание да върне сумата
във възможно най-кратък срок, но не е изпълнил и това свое обещание.
Посочено е, че
тъй като представителите на „С.-Т. П.“ П.Л. са се чувствали измамени от
действията на управителя на „О.“ ЕООД г-н Г., на 28.11.2017 г. е подадена жалба
до Главна дирекция „Национална полиция” - гр. С., въз основа на което е
образувана преписка №3286-72213/2017 г. Впоследствие е извършена проверка и от
ОД на МВР - гр. С.З. по преписка № 349000-5209/2018 г.
Сочи се, че в
извършеното разследване, при снемането на обяснения от Г. И. Г., който е
управител на „О.“ ЕООД, последният е признал за задължението на
представляваното от него дружество към „С.-Т. П.“ П.Л. и е заявил, че ще
възстанови получените суми.
Изложено е, че
производството по преписка №357/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. С.З.
е завършило с Постановление от 10.05.2018г., с което се отказва образуването на
наказателно производство, тъй като прокурорът е заключил, че не е налице
основателно предположение за наличие на извършено престъпление, но също така,
че са налице неуредени търговскоправни отношения между „С.-Т. П.“ П.Л. и „О.“
ЕООД, спорът по които следва да се разреши от компетентния съд в България.
Сочи се, че след
множество преговори и опити за доброволно уреждане на отношенията, на
09.03.2018 г. „О.“ ЕООД е върнало на „С.-Т. П.“ П.Л. сумата от 5 000 € (пет
хиляди евро), като е поело ангажимент да върне и останалите 150 000 €. Друго
плащане обаче не е последвало.
Поради пълното
неизпълнение на договора за търговска продажба от страна на „О.“ ЕООД, на
11.12.2019 г., чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 Камарата на ЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - гр. С.З., „С.-Т. П.“ П.Л. е връчило на ответното дружество
изявление за разваляне на договора за търговска продажба, с което е прекратило
договорното правоотношение с „О.“ ЕООД. В уведомлението е бил предоставен и
допълнителен 14-дневен срок за доброволно връщане на сумите по разваления
договор за търговска продажба, но такова не е било извършено от ответника.
С оглед на това,
че платената от „С.-Т. П.“ П.Л. сума от 150 000 € не е била възстановена от
страна на „О.“ ЕООД след развалянето на договора между двете дружества и
предвид обстоятелството, че „С.-Т. П.“ П.Л. е дружество, регистрирано в
Република И. и осъществяващо търговската си дейност в Република И., което
значително го затруднява в събирането на вземането му, на 31.12.2019 г. е
сключил договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.-Т. П.“ П.Л. и „Л.С.“
ЕООД, по силата на който „С.-Т. П.“ П.Л., в качеството си на цедент, прехвърлил
на „Л.С.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането си, произтичащо от
развалянето на договора с „О.“ ЕООД. Отбелязва, че следователно, считано от
31.12.2019г. „Л.С.“ ЕООД, като частен правоприемник на „С.-Т. П.“ П.Л., е нов и
единствен кредитор за вземането от 150 000 €, произтичащо от развалянето на
договора за търговска продажба между индийското дружество и „О.“ ЕООД.
Така извършената
цесия е съобщена от първоначалния кредитор „С.-Т. П.“ П.Л. на длъжника, в
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По-конкретно, „О.“ ЕООД е
уведомено за извършената цесия на 21.10.2020 г., чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З.. Сочи се, че от
датата на това уведомление на „О.“ ЕООД е известено за извършената цесия и от
тази дата единственият кредитор, на който ответното дружество дължи изпълнение
и на когото може да изпълни надлежно, е „Л.С.“ ЕООД.
Твърди се, че
въпреки дадената му нова възможност, „О.“ ЕООД не е изпълнило и до момента
задължението си за заплащане на сумата от 150 000 € по посочената му банкова
сметка *** „Л.С.“ ЕООД, което създава за ищеца правен интерес да потърси
реализиране на цедираното вземане по съдебен ред.
Ищецът моли, на
основание чл. 87, ал. 1 и чл. 88 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, да
се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***,
представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата от 13 000 € (тринадесет хиляди
евро), представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 € (сто и
петдесет и пет хиляди евро), дължима като предплатена и подлежаща на връщане
цена по разваления договор за търговска продажба от 10.06.2016 г. между „О.“
ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **,
представлявано от С.Д.Б. (***), ведно със законната лихва от дата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
При условията на
евентуалност, в случай че се намери, че между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л. не е
съществувало договорно правоотношение, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо или предложение второ ЗЗД, да се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата
от 13 000 € (тринадесет хиляди евро), представляващи част от пълната сума в
размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет хиляди евро), дължима като дадена без
основание или с оглед неосъществило се основание на „О.“ ЕООД от „С.-Т. П.“ П.Л.,
дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б. (***),
ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Евентуално, в
случай, че се намери, че всички предходни искове са неоснователни, моли, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата
от 13 000 € (тринадесет хиляди евро), представляващи част от пълната сума в
размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет хиляди евро), получена без основание
на „О.“ ЕООД и заплатена от „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с
адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б. (***), ведно със законната лихва от
дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Моли, да му
бъдат присъдени разноските, направени в настоящото исково производство, за
което ще бъде предоставен списък по чл. 80 ГПК.
Посочва банкова
сметка, *** суми.
Моли, в случай,
че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Л.С.“
ЕООД, делото да се гледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че исковата
молба се поддържа заедно с приложените към нея доказателства и направените с
нея доказателствени искания.
В законния срок
по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
Посочва, че
видно от връчената на ответника искова молба с вх. №264771 от 07.12.2020 г.,
ведно с приложенията към нея, в същата се сочи, че се подава и е подписана от
адвокат К.Ш. - представител по пълномощие.
Намира
предявените искове за недопустими, като излага съображения съгласно
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.
Счита, че в конкретния
случай, твърдяното от ищеца за съществуващо вземане на „С.-Т.П.“ П.Л., дори и
да съществува, то същото не е цедирано на ищеца „Л.С.“ ЕООД, тъй като видно от
приложения към исковата молба Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
31.12.2019 г., същият е подписан само от страна на дружеството - цедент, като
подпис за дружеството - цесионер липсва.
Заявява, че
прави възражение за нищожност на така представения от ищеца Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г., поради липса на съгласие.
Сочи, че от една
страна, лицето С.Д.Б. (***) не се явява законен представител на дружеството
цедент „С.-Т. П.“ П.Л., при което липсва представителна власт за сключване на
сделката.
Отбелязва, че от
друга страна, договорът не е подписан от цесионера, при което отново липсва
съгласие за сключване на договора, при което същият се явява нищожен.
Поради това
набира, че по така твърдяния договор не е налице постигнато съгласие между
лицата, сочени за негови страни.
С оглед на това
се сочи, че за ищеца „Л.С.“ ЕООД не е налице правен интерес от предявяване на
иска, предмет на дело.
Заявява, че
предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е материалноправно легитимиран
да претендира вземанията по договора за продажба, доколкото същите не са му
прехвърлени с договор за цесия.
Счита, че
предявените искове са недопустими, поради което моли производството по делото
да бъде прекратено.
Моли, да се
присъдят в тежест на ищеца и направените по делото съдебно- деловодни разноски,
в т.ч. за възнаграждение на ангажирания от ответника адвокат.
Заявява, че
разгледани по същество, предявените искове са неоснователни.
Отбелязва, че
действително, ответното дружество има делови отношения с търговци от И., в т.ч.
с дружество, с фирма като сочената в исковата молба като цедент **. / С.-Т. П. П.Л./.
Заявява, че
невярно обаче се твърди в исковата молба, че „На 10.06.2016 г. е сключен
неформален договор за търговска продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л.,
дружество регистрирано в И., с адрес: **, **, представлявано от С.Д.Б. (***),
по силата на който „О.“ ЕООД се е задължило да продаде на „С.-Т. П.“ П.Л.
техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за производство
на пластмасови капачки за пластмасови бутилки.
Сочи, че
действително, във връзка с договорните им отношения, ответното дружество е
получавало от негови контрагенти в И. определени суми.
Заявява, че
невярно обаче се твърди в исковата молба, че „С цел придобиване на техническото
оборудване по този договор, „С.-Т.П.“ П.Л. е заплатило авансово на „О.“ ЕООД
посочените в исковата молба суми.
Заявява, че
невярно също се твърди в исковата молба, че „Въпреки извършените плащания, „О.“
ЕООД не е доставило договореното техническо оборудване, нито на уговорената от
страните дата - 29.10.2016 г., нито след това.“.
Посочва, че в
действителност, в периода 2016г. - 2019г., дружеството ответник, чрез
управителя Г. Г., е поддържало интензивни делови отношения с индийския
гражданин г-н С.Д.Б. /**/, който се представял за служител на дружество с фирма
**.
Невярно обаче се
твърдяло в исковата молба, че „Като последица от неизпълнението от страна на „О.“
ЕООД, през 2017 г. представители на „С.-Т. П.“ П.Л. са се свързвали многократно
с управителя на ответника, за да изискат изпълнение на договора, но отговорите
на управителя на „О.“ ЕООД са били или уклончиви, или с обещания за изпълнение,
което впоследствие не се е състояло, или с молби за проявяване на допълнително
търпение.“.
Невярно също се
твърдяло в исковата молба, че „Така, въпреки проведената кореспонденция между
страните, „О.“ ЕООД не е извършило нито пълна, нито частична доставка на
авансово заплатеното техническо оборудване.“.
Невярно също се
твърдяло в исковата молба, че „Предвид неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, „С.-Т.
П.“ П.Л. е изискало възстановяване на авансово заплатените от това дружество
суми. В тази връзка, в изпратено електронно писмо от 23.09.2017 г., управителят
на „О.“ ЕООД Г. Г. е признал задължението на представляваното от него дружество
и е потвърдил, че ще възстанови паричните суми, тъй като очевидно изпълнение по
договора не може да бъде извършено. Платената от „С.-Т. П.“ П.Л. е следвало да
бъде изцяло върната най-късно до 26.09.2017 г., според писмото на ответника.
Това обаче не е направено и представителите на „С.-Т. П.“ П.Л. отново
неколкократно са се свързвали с г-н Г., за да изискат връщане на платената от
индийското дружество сума. Проведена е и среща в посолството на Република И. в
гр. С., на която управителят на „О.“ ЕООД г-н Г. е дал обещание да върне сумата
във възможно най-кратък срок, но не е изпълнил и това свое обещание.“.
Сочи се, че в
действителност, индийският гражданин г-н С.Д.Б. /**/ никога не му е споделял,
че има лошо отношение към него.
Твърди, че с
него винаги са имали добра комуникация, до момента в който трети лица се
намесили в деловите им отношения и фактически ги прекъснали, като попречили на
осъществяване на планираната и договорена съвместна работа.
Ответникът
посочва, че г-н С.Д.Б. /**/ се е представял пред него като служител на
дружество с фирма „С.-Т. П.“ П.Л., но не му е известно същият да е законен
представител на дружеството.
Същият, макар и
да е заявявал притеснения, за това че имат някои затруднения, довели до
забавяне на производството на машините, за които се били договорили, никога не му
е споделял, че се чувства измамен от действията му. Сочи, че тези притеснения
са били взаимни, предвид сложността на работния процес.
Затова счита за
невярно твърдяното в исковата молба, че „представителите на „С.-Т.П.“ П.Л. са
се чувствали измамени от действията на управителя на „О.“ ЕООД г-н Г.,“.
Посочва, че
доколкото някой е злоупотребил с правата си да подаде жалба до органите на МВР,
като по този начин е направен опит да бъде принуден да заплати определени суми
пари, то това е резултат на нечии внушения, но не е резултат на негово
неправомерно поведение.
Изложено е, че
действително, Главна дирекция „Национална полиция” - гр. С. и ОД на МВР - гр. С.З.
извършили проверка на работата му с индийските му контрагенти, в частност
работата му по проекта с г-н С.Д.Б. / **/, но не му е известно кой конкретно е
депозирал жалбата, станала повод за проверката.
Сочи, че в
действителност, в хода на проверката от полицията, управителят на дружеството -
ответник е признал за получени суми от контрагентите от И., както и за
възможността да договори връщане на част от сумите или на всички суми, ако не
успее да реализира започнатия съвместен проект, който в действителност е изпълнен
почти в цялост.
В тази връзка
заявява, че невярно се твърди в исковата молба, че е налице пълно неизпълнение
на договореностите с контрагента **.
Заявява, че
невярно се твърди в тази връзка, че „Поради пълното неизпълнение на договора за
търговска продажба от страна на „О.“ ЕООД, на 11.12.2019 г., чрез ЧСИ Г. И.,
peг. №765 Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З., „С.-Т.
П.“ П.Л. е връчило на ответното дружество изявление за разваляне на договора за
търговска продажба, с което е прекратило договорното правоотношение с „О.“
ЕООД.
В уведомлението е бил предоставен и
допълнителен 14-дневен срок за доброволно връщане на сумите по разваления
договор за търговска продажба, но такова не е било извършено от ответника.“.
Отбелязва, че в
действителност, не е налице неизпълнение от ответната страна на договореностите
с контрагента **., като предметът на същите не е този, твърдян от ищеца в
исковата молба.
Посочва, че
съответно и при липсата на неизпълнение от ответната страна, не е налице и
разваляне на постигнатите между дружеството и неговия контрагент **.
договорености.
Твърди, че c
контрагента **., чрез служителя му С.Д.Б. / ** /, са постигнали договорености
за съвместно окомплектоване на комплексна линия за производство на пластмасови
капачки за пластмасови бутилки. Линията трябвало да включва няколко машини,
втора употреба, които ответникът се е ангажирал да закупи и рециклира, което е
извършил. Договорките претърпели някои промени, като от първоначалната оферта
за доставка на машините се стигнало до възлагане на изработката и съвместна
реализация на линията - за изработка от ответното дружество и съвместна
реализация на договорените за реновиране и окомплектоване машини като
производствена линия.
Посочва, че в
последствие обаче, възложителят **. загубил интерес от съвместната им работа и
отказал да съдейства, в т.ч. отказал инспекция на изработените от ответника
машини. Твърди се, че при това положение, възложителят **. изпаднал в забава.
Ответникът
твърди, че винаги са били коректни с възложителя, като дори е предлагал и е
имал желанието да се ангажира да върне платените от тях суми за изработката на
линията, но така или иначе, уговорките им за съвместното реализиране на проекта
останали.
Сочи, че не са
прекратили и към момента договорните им отношение, като възложителят фактически
е в забава, като не съдействал нито за приключване на проекта, нито за
преуреждане на отношенията им.
В този смисъл и
при така сочените факти и обстоятелства, ответникът прави възражение за забава
на възложителя **.
Намира, че
затова и при така соченото, от негова страна е налице изпълнение на
договореностите им.
Заявява, че
твърдения от ищеца в исковата молба са неверни.
Необосновано в този смисъл ищецът се
домогва да обоснове извода, че „Следователно, считано от 31.12.2019 г. г., „Л.С.“
ЕООД, като частен правоприемник на „С.-Т. П.“ П.Л., е нов и единствен кредитор
за вземането от 150 000 €, произтичащо от развалянето на договора за търговска
продажба между индийското дружество и „О.“ ЕООД“.
Твърди, че в
действителност, неговия контрагент **. никога не го е уведомявал, че има спрямо
него и че претендира от него каквото и да било вземане.
Твърди, че в
действителност, неговия контрагент **. никога не го е уведомявал, че е цедирал
свое вземане спрямо него на когото и да било, в т.ч. на дружеството - ищец.
Счита, че
предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани и като такива моли да
бъдат отхвърлени, ведно със законните последици.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба
от ищеца, в която е заявено, че твърденията на ответника в представения отговор
са недоказани и не съответстват на обективната действителност. Намира, че от
направените възражения за нередовност и недопустимост на исковата молба са
очевидни опитите на ответника да шиканира, да оспорва всяко едно действие на
ищеца и да проточи процеса в противовес на принципите за процесуална икономия и
решаване на делата в разумен срок. Счита, че направените възражения не касаят
съществото на спора, а са насочени главно към оспорване подписите на всички
лица, действащи за ищеца и неговия праводател, единствено и само с цел да се
създават обструкции в развитието на процеса, в нарушение на задължението на
страните по чл. 3 от ГПК за добросъвестно процесуално поведение.
Относно
допустимостта на исковата молба е изложено, че при проверка е
установено, че действително към исковата молба са приложили копия на договора
за цесия, в които липсва подписът на управителя на „Л.С.“ ЕООД. Заявено е, че
след като прегледали на какво се дължи този пропуск установили, че за
възпроизвеждане на копия оригиналът на договора за цесия е сканиран с
приложението Adobe Scan, което има функция за разпознаване на текст (функция,
при която след сканиране на документа и създаването на електронно копие в pdf
формат, текстът от сканирания в pdf формат документ се разпознава и може да се
копира, за да бъде пресъздаван и цитиран в други документи). При използване на
функцията за разпознаване на текст подписът на П. Ш. не е бил разпознат от
сканиращото устройство и поради това същият не е бил възпроизведен в
електронното копие (в pdf формат), което е довело и до липса на подписа в
копието на хартиен носител при неговото принтиране.
Към настоящата
допълнителна искова молба, с цел отстраняване на каквито и да било съмнения
относно сключването на договора за цесия, прилага нотариално заверено копие на
договора за цесия, като при необходимост е готов да представи и договора в
оригинал. Посочено е, че същото копие е заверено на 12.10.2020 г. от нотариус М.И.,
peг. № 260 при Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - гр. С.,
т.е. дата, която е много преди предявяването на исковата молба и съответно
възраженията на ответника за несключен договор са неоснователни.
Относно
твърденията на ответника, че С.Д.Б. не е законен представител на „С.-Т. П.“ П.Л.,
към настоящата допълнителна искова молба представя документи, от които може да
се направи заключение както за правосубектността на цедента, така и за неговите
законните представители, а по-конкретно:
Актуално
състояние на „С.-Т. П.“ П.Л. от 20.08.2020 г. - скрепено с апостил и преведено
от преводаческа агенция заверено копие;
Справка за
актуалното състояние на „С.-Т. П.“ П.Л. от интернет страницата на Търговския
регистър в И., поддържан от индийското Министерство на търговията (Ministry of
Corporate Affairs) - заверено копие с точен превод;
Удостоверение за
учредяване, Меморандум и Дружествен договор на „С.-Т. П.“ П.Л. - заверено копие
с точен превод.
Според ищеца,
видно от приложените документи, С.Д.Б., освен управител на дружеството, е и
съдружник притежаващ значителна част от капитала. Ответникът е водил
кореспонденция и е преговарял със С.Д.Б., влязъл е в търговски отношения и е
сключил договор, който впоследствие не е изпълнил, все действия, които
показват, че той е считал г-н С.Д.Б. за надлежен представител на „С.-Т. П.“ П.Л.,
но след като са предприети правни действия за събиране на дължимите парични
суми по съдебен ред, ответникът много удобно оспорва представителната власт на С.Д.Б.
и навежда твърдения, че същият няма право да представлява „С.-Т. П.“ П.Л..
Изложено е, че С.Д.Б.,
в качеството му на управител, има право да представлява самостоятелно „С.-Т. П.“
П.Л. и да сключва договори от името и за сметка на дружеството. Същият, от
името и за сметка на „С.-Т. П.“ П.Л., е сключил договора с „О.“ ЕООД (на което
ответникът не се противопоставя и потвърждава сключването), а впоследствие е
сключил и договора за цесия с „Л.С.“ ЕООД (което обстоятелство ответникът много
удобно оспорва и твърди, че същият договор не е подписан от С.Д.Б.). В тази
насока, ищецът моли също да се има предвид обстоятелството, че представеният
договор е заверен от него в качеството му на адвокат, т. е. представеното по
делото копие е със силата на официален документ въз основа на разпоредбата на
чл. 32 от ЗАдв..
Намира, че
следва да се съобрази, че след сключване на договора за цесия между цедента и
цесионера, за предаване на всички документи, установяващи вземането, между
страните е разменена интензивна кореспонденция по имейл, а също така цедентът е
изпратил по DHL и документи на хартиен носител. Счита,че това е още едно
доказателство, че между цедента и цесионера действително е сключен договор за
цесия. В тази връзка прилага заверени копия от товарителниците от DHL, а също
така и част от разменената имейл кореспонденция между цедента и цесионера:
DHL
товарителница от 15.01.2020 г. - непосредствено след сключване на договора
цедентът изпрати приложенията към договора за цесия;
DHL
товарителница от 14.09.2020 г. - цедентът изпрати документите относно
актуалното си състояние;
Имейл
кореспонденция между цедента и цесионера от 30.12.2019 г., 16.01.2020 г.,
16.01.2020г., 12.09.2020 г., 14.09.2020 г. и 20.09.2020 г.
Относно
основателността на предявения иск е посочено, че като цяло ответникът е
сам в противоречие със себе си относно действителната фактическа обстановка.
Сочи се, че на едно място оспорва да са му преведени посочените в исковата
молба парични суми, а на друго място признава, че е получил същите. Намира, че
от изложеното в отговора на исковата молба на ответника е видно, че цялата
фактическа обстановка се представя погрешно и единствено с цел
облагодетелстване. Оспорва твърдението за „добри отношения” с цедента и за
желанието на последния да завършат своя съвместен проект, ответникът не
представя каквито и да било доказателства. Всъщност, веднага след като се е
установило, че „О.“ ЕООД не разполага в наличност с оборудването, което е
следвало да достави в И., от страна на „С.-Т. П.“ П.Л. е изискано връщането на
авансово заплатената цена и това искане е поддържано без изменение след това.
Отхвърля като неверни твърденията в отговора на исковата молба, че между двете
дружества била постигната договореност „за съвместно реализиране на
проекта", каквото и да означава това.
Посочено е, че
дължимостта на паричните суми, точният им размер и признанията на ответника за
съществуването им се извеждат както от писмото на управителя на ответника до
цедента на 23.06.2017 г. (където същият се ангажира паричните суми да бъдат
възстановени не по-късно от 26.09.2017 г.), така и от проведеното разследване
по прокурорска преписка № 357/2018 г. на Районна Прокуратура - гр. С.З. и
заключенията на прокурора в Постановлението от 10.05.2018 г. за отказ за
образуване на наказателно производство (където е установена дължимостта на
паричните суми, управителят на ответника е признал за съществуване на
задължението и се е ангажирал същото да бъдат своевременно погасено).
Във връзка с
горното, ищецът намира, че е изключително интересна интерпретацията на
ответника за отношенията си с цедента. Същият посочвал като причина за
влошаването на отношенията си с цедента не обстоятелството, че почти четири
години по-късно „О.“ ЕООД не е възстановило въпросните дължими парични суми, а
„намесата на трети лица във взаимоотношенията му с цедента”. Кои са тези трети
лица, ответникът не е пожелал да уточни, нито в какво са се изразявали техните
действия.
Оспорва също
така твърдението в отговора на исковата молба, че в който и да е момент след
сключване на договора, „О.“ ЕООД е предложило пълно или частично изпълнение на
задълженията си било в натура, било чрез връщане на получената авансово цена.
Твърди се, че единственото изключение в тази насока е извършеното частично
плащане в размер на 5 000 евро. За никакво друго пълно или частично изпълнение „О."
ЕООД не е заявявало готовност пред „С.-Т. П.“ П.Л..
Оспорва
категорично твърденията на „О.“ ЕООД в насока, че договорът между ответника и „С.-Т.
П.“ П.Л. не бил развален от страна на праводателя на техния доверител. Сочи се,
че развалянето е извършено с ясно и недвусмислено изявление на „С.-Т. П.“ П.Л.
и е връчено надлежно на „О.“ ЕООД.
Оспорва и
твърдението, че „О.“ ЕООД не е било уведомено от „С.-Т. П.“ П.Л. за извършената
цесия, като в тази насока сочи, че са предоставени достатъчно доказателства, а
именно подписано от управителя на длъжника „О.“ ЕООД уведомление за цесия.
Заявява, че
останалите твърдения в отговора на исковата молба са вътрешно противоречиви и
взаимно се отричат, поради което не е възможно да се определи кое от тях
ответникът всъщност поддържа.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника, с
който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените
искове, съобразявайки основно изложеното от ищеца в неговата допълнителна
искова молба.
Относно
допустимостта предявените искове:
Поддържа
заявеното в отговора възражение за нищожност на така представения от ищеца
Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г., поради липса на
съгласие.
Сочи, че от една
страна, лицето С.Д.Б. (***) не се явява законен представител на дружеството
цедент „С.-Т. П.“ П.Л., при което липсва представителна власт за сключване на
сделката.
Наред с това
поддържа заявеното оспорване на документа. Конкретно, оспорва подписа, положен
за лицето С.Д.Б. (***), сочено като представляващ цедента по процесния Договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г. В т.ч. оспорва всички
подписи за това лице, положени на всяка страница на документа. Заявява, че така
положените подписи не са положени от лицето С.Д.Б. (***). Счита, че при това
положение, договорът се явява нищожен, поради липса на съгласие.
С оглед
направеното оспорване, ответникът моли да се задължи ищеца да представи по
делото оригинала на оспорения Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
31.12.2019 г. Посочва, че поради това, по така твърдяния договор не е налице
постигнато съгласие между лицата, сочени за негови страни.
С оглед на това,
ответникът намира, че за ищеца „Л.С.“ ЕООД не е налице правен интерес от
предявяване на иска, предмет на дело.
Счита,че
предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е материалноправно легитимиран
да претендира вземанията по договора за продажба, доколкото същите не са му
прехвърлени с договор за цесия.
Счита, че
предявените искове са недопустими, поради което моли производството по делото
да бъде прекратено.
Това, че
„Ответникът е водил кореспонденция и е преговарял със С.Д.Б.“, не сочи на това
с кого ответникът е „влязъл в търговски отношения“, с кого „е сключил договор“,
а още по-малко сочат на неверните твърдения, че ответникът „впоследствие не е
изпълнил“ договора.
Посочва, че
това, че ответникът е имал отношения с г-н С.Д.Б., изобщо не сочи на това, че
ответникът го е считал „за надлежен представител на „С.-Т. П.“ П.Л.“.
Намира за
недоказани твърденията на ищеца, че С.Д.Б. има качество на управител и има
право да представлява самостоятелно „С.-Т. П.“ П.Л. и да сключва договори от
името и за сметка на дружеството.
Счита, че недоказани
и неверни са и твърденията, че „Същият, от името и за сметка на „С.-Т.П.“ П.Л.,
е сключил договора с „О.“ ЕООД, (като е невярно и това, че на това твърдение
ответникът не се противопоставя и потвърждава сключването), а впоследствие е
сключил и договора за цесия с „Л.С.“ ЕООД“.
Намира за
неверни и недоказани твърденията на ищеца, че „след сключване на договора за
цесия между цедента и цесионера, за предаване на всички документи, установяващи
вземането, между страните е разменена интензивна кореспонденция по имейл, а
също така цедентът е изпратил по DHL и документи на хартиен носител.“.
В този смисъл
счита за необоснован доводът му, че „Това е още едно доказателство, че между
цедента и цесионера действително е сключен договор за цесия.“. Сочи, че
представените в тази връзка доказателства не доказват твърденията му -
представените заверени копия от товарителниците от DHL, а също така и част от
разменената имейл кореспонденция между цедента и цесионера и заявява, че оспорва
същата. Поддържа изцяло твърденията, доводите и исканията, изложени по - рано. Заявява,
че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани и като такива моли
да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици.
Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 10.06.2016 г.
между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: **, **, представлявано от С.Д.Б. (***), е сключен договор за търговска продажба по
силата на който „О.“ ЕООД се е задължило да продаде на „С.-Т. П.“ П.Л.
техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за производство
на пластмасови капачки за бутилки. Това обстоятелство се установява както от
обясненията на страните, така и от разменената между страните електронна
кореспонденция.
Не се спори по делото, че въпреки извършените
плащания от страна на „С.-Т. П.“ П.Л., „О.“ ЕООД не е доставило договореното
техническо оборудване. Тези обстоятелства се потвърдиха от управителя на
ответното дружество Г., който в о.с.з. на 14.12.2021 г. заяви, че и до момента
оборудването се намира при него и му търси купувач.
Не се спори между страните, че поради
неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, „С.-Т. П.“ П.Л. е изискало
възстановяване на авансово заплатените суми, което обстоятелство отново се
потвърди от изявлението на управителя на „О.“ ЕООД в о.с.з. на 14.12.2021 г.. На
09.03.2018 г. „О.“ ЕООД е върнало на „С.-Т. П.“ П.Л. сумата от 5 000 € (пет
хиляди евро), видно от представеното SWIFT уведомление за извършено плащане на 09.03.2018
г. Не се спори, че останалите 150 000 €, за които „О." ЕООД е поело
ангажимент да върне на „С.-Т. П.“ П.Л., не са заплатени и до момента, а и това
обстоятелство е установено при проверката на счетоводството на ответника от
ССЕ.
По делото, е представено и прието като
доказателство изявление от „С.-Т. П.“ П.Л. за разваляне на договора за
търговска продажба поради пълното неизпълнение от страна на „О.“ ЕООД, връчено
на 11.12.2019 г., чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З..
В уведомлението е предоставен допълнителен 14-дневен срок за доброволно връщане
на сумите по разваления договор за търговска продажба, но такова не е било
извършено от ответника.
От представения и приет като доказателство договор
за прехвърляне на вземания (цесия) се установява, че на 31.12.2019 г. „С.-Т. П.“
П.Л. и "Л.С.“ ЕООД, е прехвърлило на „Л.С." ЕООД вземането си,
произтичащо от развалянето на договора с „О.“ ЕООД. Извършената цесия е
съобщена от първоначалния кредитор „С.-Т. П.“ П.Л. на длъжника, с уведомление
за цесия и придружаващите го документи, връчени на ответника на 21.10.2020 г.,
чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 на КЧСИ.
Според заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза преведените
суми от „С.-Т. П. П.Л.“ - на 30.06.2016 г. в размер на 124 000 евро и на
14.07.2016 г. в размер на 31000 евро
са постъпили по валутната сметка на „О.“
ЕООД в П.ЕАД. Общият размер на получените авансови преводи от „О.“ ЕООД е в размер на 155000 евро с левова равностойност
303153,65 лв.. Получените преводи на 30.06.2016 г. в размер на 124 000 евро и на 15.07.2016 г. в размер на 31000 евро са осчетоводени в „О.“ ЕООД гр. С.З., при които е
заверена сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и е отразено задължението
за получените аванси по сметка 412 „Клиенти по аванси“, аналитична партида „С.-Т.
П. ПВТ“ с горепосочените суми. За полученият авансов превод на 30.06.2016 г. в размер на 124 000
евро е издадена фактура № **********/30.06.2016
г. за 242522,92 лв., с основание „Авансово плащане“. За
полученият авансов превод на 15.07.2016 г. в размер на 31000
евро е издадена фактура №
**********/15.07.2016 г. за
60630,73 лв. Във фактурата е записано основание „Авансово плащане“. В издадените
фактури във връзка с получените авансови преводи по договор със „С.-Т. П. ПВТ“ на 30.06.2016 г. в размер на 124 000 евро - фактура № **********/30.06.2016 г. за
242522,92 лв. и на 15.07.2016 г.
в размер на 31000 евро - фактура №
**********/15.07.2016 г. за 60630,73 лв. е посочено основание за неначисляване на ДДС – чл.28 т.1 от ЗДДС. В случая не е начислен и ползван ДДС за
получените авансови преводи. Първоначално осчетоводените
аванси, получени от „О.“ ЕООД са в размер на 155000 евро с левова
равностойност 303153,65 лв. През м.12.2016 г. от сметка 412 „Клиенти по аванси“,
аналитична партида „С.-Т. П. ПВТ“ е отписано задължение в размер на 161000 лв. и счетоводната операция е
съставена без първичен счетоводен документ.
На 09.03.2018 г. е върнат частично аванс от „О.“ ЕООД на „С.-Т. П. ПВТ“
в
размер на 5000 евро, с левова
равностойност 9779,15 лв.. В резултат на
горепосочените счетоводни операции размерът на задължението за получените
аванси е намален със сумата 170779,15 лв.. Към 31.08.2021 г. е
посочено задължение за получени аванси от „О.“ ЕООД по счетоводна сметка 412 „Клиенти по аванси“,
аналитична партида „С.-Т. П. ПВТ“ в
размер на 132 374,50 лв.. Действителният размер на задължението за получените
аванси следва да бъде 293 374,50 лв..
По делото е приложено преписка № 357/2018 г. по
описа на Районна прокуратура - гр. С.З.. Видно от същата, при снемането на
обяснения от Г. И. Г., управител на „О.“ ЕООД, последният е признал за
задължението на представляваното от него дружество към „С.-Т. П.“ П.Л. и е
заявил, че ще възстанови получените суми. Производството по преписка е
завършило с Постановление от 10.05.2018 г., с което се отказва образуването на
наказателно производство, тъй като не е налице основателно предположение за
наличие на извършено престъпление, но са налице неуредени търговскоправни
отношения между „С.-Т. П.“ П.Л. и „О.“ ЕООД, спорът по които следва да се
разреши от компетентния съд в България.
Предвид установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Според разбиранията
на доктрината и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е
характерно, че към момента на даването и получаването е налице основание, но
впоследствие то е отпаднало с обратна сила. Съставът обхваща случаите, в които
последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила, като
престиране по договор, който по-късно е развален ( чл. 87 ЗЗД ), какъвто е
настоящия случай.
Във тази хипотеза към
момента на даването има основание, разбирано като валиден юридически факт или
правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото. Даването и
получаването на нещо поражда реституционно задължение, когато е основанието
отпада с обратна сила. Липсата на основание се дефинира от доктрината и
практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение,
оправдаващи даването, респ. получаването на благото. Изводът за липса на
основание се прави post factum поради това, че законът е придал
обратно действие на дадени юридически факти.
В разглеждания
случай, поръчващият, като изправна страна, с искането си за връщане на авансово
платеното възнаграждение, съответно на неизпълнената част от договора, е
развалил договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – извънсъдебно разваляне в
хипотезата на забавено изпълнение по сделката. Основанието за даването, респ.
получаването на процесната сума, отпада с обратна сила и поражда кондикционно
облигационно отношение, по силата на което изпълнителят е длъжен да върне
полученото на поръчващия.
С оглед събраните и
описани по – горе доказателства съдът намира за безспорно доказано: наличието
на облигационно правоотношение по неформален договор за покупко-продажба на техническо оборудване между страните /„С.-Т. П.“ П.Л. и „О.“ ЕООД/; заплатената цена по него от „С.-Т. П.“
П.Л. в размер на 155 000 €, неизпълнение
на задължението за доставка от страна на „О.“ ЕООД, поради причини
посочени от законния представител на „О.“ ЕООД в о.с.з. на 14.12.2021 г., /“тъй като в последния момент се появи проблем
с тази машина, ние не можахме да я вземем от мястото, от където трябваше да я
вземем и аз им предложих има такава машина в Украйна да отидем да я видим точно
този модел, който те искат“/; че
„О.“ ЕООД е върнало на „С.-Т. П.“ П.Л. сума от 5 000 €; както и че договорът за
покупко-продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л. е развален.
Спорът между
страните, се отнася до следното: ответното дружество желае да възстанови сумата, която им е платена, но държат да я възстановят на
платеца – индийското дружество, съгласно изявлението на проц. представител на
ответника в о. с. з. на 29.06.2021 г., тъй като по отношение на ищеца имат
резерви.
С оглед на горното, съдът
намира, че вземането на „С.-Т. П.“ П.Л. от „О.“ ЕООД е надлежно цедирано на „Л.С.“
ЕООД с договор за прехвърляне
на вземане (цесия) от 31.12.2019 г. между „С.-Т. П.“ П.Л. и „Л.С.“ ЕООД. В тази
връзка несъстоятелни са възраженията на проц. представител на ответника „О.“
ЕООД, че дружеството не е надлежно уведомено за цесията, както и че договорът
за цесия не е подписан от страна на законния представител на „С.-Т. П.“ П.Л.. Извършената
цесия е съобщена на длъжника „О.“ ЕООД от кредитора чрез ЧСИ Г. И. на
21.10.2020 г. лично на управителя на ответното дружество. Относно подписите на
г-н С.Д.Б., положени под договора за цесия и уведомлението за цесия, тези
подписи се потвърдиха от процесуалния
представител на индийското дружество адв. И.С., за което последният е изрично
упълномощен от „С.-Т. П.“ П.Л., както и от самия цедент в нарочно потвърждение с нотариално заверени
подписи на законните представители на индийското дружество от 28.10.2021
г. и с апостил от 03.11.2021 г., представени в о.с.з. на 14.12.2021 г..
Ето
защо съдът намира, че предявения иск по чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 13 000 евро,
представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 евро, дължима като
предплатена и подлежаща на връщане цена по разваления договор за търговска
продажба от 10.06.2016 г. между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от дата
на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.
Тъй като другите два
иска: по чл. 55, ал. 1, предл. първо или второ, съответно по чл. 59 от ЗЗД, са
предявени при условията на евентуалност, в случай че първоначалният е
неоснователен, то съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските: С
оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 4294,20 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
На третото лице помагач, съгласно разпоредбата на чл. 78,, ал. 10, ГПК не
следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., чрез адв. С.А. да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата от 13 000 € (тринадесет хиляди евро),
представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет
хиляди евро), дължима като предплатена и подлежаща на връщане цена по
разваления договор за търговска продажба от 10.06.2016 г. между „О.“ ЕООД и „С.-Т.
П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б.
(***, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба,
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., чрез адв. С.А. да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, ет. 3, сумата от 4294,20 лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца: „С. - Т.П.“ П.Л.,
дружество регистрирано в ТР в И., рег. № ***,
представлявано от С.Д.Б. и Д.Д.Б., чрез адв. И.С. – САК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П. апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………..