№ 1595
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501958 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на „Адвокатско дружество В. и Б.",
ЕИК: *********, представлявано от адв. Цв. В. срещу решение
№2132/29.06.2022г., постановено по гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС, с
което предявеният от дружеството срещу ответника Т. Х. Б. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, е
отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за
незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и
неправилно, необосновано, немотивирано и лишено от задълбочен и
справедлив анализ на доказателствата. Счита, че решението не съответства на
доказателствата по делото и противоречи на действителното правно
положение, като е постановено при превратно тълкуване на нормите на ЗА и
ЗЗД. Твърди, че между страните е налице договор за поръчка за възлагане на
правни услуги и представителство пред съд в специфичната хипотеза на
адвокатски услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от
специалния Закон за адвокатурата. Излага, че страните са постигнали
договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за
заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване
на делото и да се определя от неговия изход. Видно от съдържанието на
договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към всички
действия на адвоката - довереник, към постигане на обезщетение във връзка с
причинените на ответника неимуществени вреди, в защита на оценяемо в
пари материално право, поради което е допустимо и възможно, съгласно
посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Твърди, че в хода
на производството се доказва, че именно ответникът- въпреки оспорването, е
1
подписал процесния договор. Счита, че противно на изводите на
първоинстанционния съд между страните е постигнато и съгласие, както за
предмета на договора, така и за това как следва да бъде определено
адвокатското възнаграждение, а именно, че срещу оказаната правна защита и
съдействие, ищцовото дружество ще получи резултативен хонорар. Твърди,
че след като договорът и пълномощното са подписани лично от ответника, то
той е запознат със съдържанието на процесния договор и е изразил своята
воля, подписвайки го. Излага, че дори и да се приеме, че осъщественото
представителство е по реда на чл. 38 от ЗА, то същото касае претенцията на
пострадалия за разликата над доброволно изплатеното от „ДЗИ - Общо
застраховане". Доколкото по категоричен начин се установява, че сумата от
20 000 лева е изплатена на ответника като застрахователно обезщетение, то
същият дължи резултативен хонорар на адвокатското дружество. Счита, че по
делото е безспорно установено, че между страните е сключен валиден
договор за правна защита и съдействие, съдържащ всички клаузи на
договорните отношения, в т.ч. предмет цена, начин на плащане. Тъй като
писмената форма е форма за доказване, а не за действителност, то
процесуалните възможности на страните за опровергаване на неговото
съдържание и респ. за установяване на уговорки, различни от отразените в
тях чрез гласни доказателствае ограничено. Твърди, че от събрания в
първоинстанционното производство доказателствен материал се установява,
че Адвокатското дружество е изправна страна в правоотношението, което има
характер на договор за поръчка, а ответникът не е доказал, че е заплатил
дължимото възнаграждение, или, че е налице основание, освобождаваща го
от задължението да заплати осъществената правна защита и съдействие.
Жалбоподателят излага, че с отговора на исковата молба, ответникът е
твърдял, че договорът не е подписан от него, но тези твърдения били
опровергани от събраните в хода на производството доказателства. В тази
връзка счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на
порок във волята - липса на съгласие. Наличието на основание за нищожност
по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД не може да бъде признато със СПН без надлежно
искане от ответната страна, каквото не е направено. Съдът не може да се
произнася на непредявено основание, което прави решението му
недопустимо. По изложените съображения моли обжалваното решение да
бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде
уважен предявения срещу ответника Т. Х. Б. иск с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и иска с
основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 24.11.2021 г. до окончателното плащане, като
основателен и доказан в хода на производството, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият Б. е депозирал писмен отговор, в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че правилно първ. съд е
отхвърлил предявения иск като е приел, че твърдяната от ищците цифра 25%
не е изписана от него. Излага, че след като е анализирал правилно всички
събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил
законосъобразни и мотивирани изводи за неоснователност на предявения иск.
Счита, че след като ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване
основателността на предявения от него иск, то законосъобразно същият е бил
отхвърлен като неоснователен. Излага също, че е недопустимо и в
противоречие със закона да се претендира два пъти заплащането на адв.
възнаграждение – един път-като процент от сумата, и втори път- по чл. 38, ал.
1 ЗА. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първ. решение – потвърдено като правилно и
2
законосъобразно.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК *********, чрез адвокат Ц. С. В. от САК против Т.
Х. Б., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ответникът му дължи сумата от 7027,80 лева, без ДДС на
основание: чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 116842/21 по описа на ВРС.
Ищцовото дружество твърди, че на 24.04.2019 г. бил сключен договор за
правна защита и съдействие с предмет на договора оказване на правна защита
и съдействие с Т. Х. Б. с цел реализиране на негови права за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение в резултат на претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 28.09.2018 г. в гр. Варна, при което
пострадал и му били причинени телесни увреждания и имуществени вреди. За
извършването на горните действия пълномощно, било предоставено
пълномощно за процесуално представителство пред гражданския съд, така и
пред органите по образуваното досъдебно производство, което било
нотариално заверено под №4098/23.04.2019г. Твърди се, че в съответствие c
възлагането на работата по сключения договор, дружеството, чрез
упълномощен адвокат извършило всички необходими процесуални действия
в рамките на законовите възможности, за защита на интересите на
възложителя. Била предявена извънсъдебна претенция до застрахователя
„ДЗИ - Общо застраховане“ за изплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди; изготвена била искова молба, по която било
образувано гражданско дело срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ - т.д.№
779/2019 г. по описа на ОС Варна; изготвена била допълнителна искова молба
по образуваното търговско дело, осъществено било явяване в шест открити
съдебни заседания в първоинстанционното производство. Ищецът излага, че
след образуване и в хода на гражданското дело, застрахователят изплатил на
клиента обезщетение в размер на 20 000 лева, преди постановяване на
решението на 18.01.2019г. С постановеното от ВОС Решение от 26.06.2020г.,
било определено допълнително обезщетение на ищеца Т. Б. в размер на 7 000
лв. освен платеното в хода на делото за неимуществени вреди и 43 лева за
имуществени вреди. Това решение било обжалвано в отхвърлителната му,
като с Решение от 12.11.2020г. въззивният съд потвърдил изцяло
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, Сочи се
още в исковата молба, че на 02.02.2021 г. пред ЧСИ Й.Ц.в с район на действие
Софийски градски съд било образувано изпълнително дело №
20217840400182 с взискател Т. Х. Б. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ за
събиране на допълнително присъденото обезщетение от ОС Варна.
3
Изпълнителното дело било прекратено с Постановление от 09.02.2021г.
поради изплащане на задължението от длъжника преди неговото образуване,
като допълнително присъденото обезщетение било заплатено от
застрахователя на дата 16.07.2020г. по сметка на Т. Б., ведно с дължимата
законна лихва, възлизащо на 8 111.20 лева., освен доброволно платеното на
18.01.2019г., по образуваната извънсъдебна претенция в размер на 20 000 лв.
и във връзка с което също не било заплатено дължимото адвокатско
възнаграждение. Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните
договор от 24.04.2019г. Б. следвало да му заплати възнаграждение в размер на
25 % без ДДС от брутния размер на определените/присъдените обезщетения -
при получаване на обезщетението, но не по-късно от 14 дни от датата на
получаване. В тази връзка пред ВРС било депозирано заявление, по което
било образувано ч.гр.д. 20213110116842 /2021г., по описа на PC Варна, и
съответно издадена Заповед № 6941/09.12.2021г., срещу която постъпило
възражение от ответника. Тъй като до настоящия момент дължимото
адвокатско възнаграждение не било заплатено, ищецът моли съдът да приеме
за установено, че ответникът му дължи сумата от 7 027.80 лв. без ДДС,
представляващо уговореното и дължимо възнаграждение в размер на 25 % от
получените обезщетения в общ размер на 28 111.20 лева. сумата от 3 865.29
лева представляваща лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.11.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението, за което има издадена Заповед № 6941/09.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.20213110116842/2021г. по описа на Районен съд Варна., 42 състав, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ответникът оспорва така предявения иск като неоснователен. Твърди,
че още на 18.01.2019 г. е получил извънсъдебно и доброволно от „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД сумата в размер на 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2018 г., в гр.
Варна. Излага, че бил доволен от получената сума, но ищците без негово
знание и съгласие самоволно образували търг. дело № 779/2019 г. по описа на
ВОС, с решението по което „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК *********
било осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Б. обезщетение за неимуществени вреди
допълнително в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
като искът бил отхвърлен до допълнително претендирания размер от 30 000
лева, на осн. чл. 432 КЗ, вр.чл. 45 и 86 ЗЗД. Със същото решение Т. Б. бил
осъден ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
сумата 1 151 лв., представляващи разноски в производството съобразно
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* било осъдено ДА ЗАПЛАТИ
на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ********* сумата 636 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
4
Ответникът твърди, че ищецът отново самостоятелно и без негово съгласие
обжалвали първоинстанционното решение пред Апелативен съд – Варна,
който със своето Решение потвърдил Решението на ВОС, като осъдил Б. ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София сумата 1 220 лв., представляващи разноски във въззивната
инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК. На второ място ответникът
оспорва съдържанието и авторството на представения договор за правна
защита и съдействие от 24.04.2019г. като твърди, че не го е подписвал, че
„нито е виждал такъв договор, нито знае за него“. Б. излага, че има
дописвания на размера на адв. възнаграждение. Т. Б. твърди, че никога не бил
договарял такъв размер на адвокатското възнаграждение, а именно 25% като
с прибавянето на ДДС се получавали 30 % размер на адвокатското
възнаграждение. Ответникът оспорва съдържанието и авторството на
договора като твърди, че в този период бил почти в неподвижно състояние в
резултат на получените травми от настъпилото ПТП и не бил в състояние да
пише свободно. Излага, също, че е нотариално завереното пълномощно
ищците се съдържа ясна уговорка, че адвокатското дружество ще получи
възнаграждение от застрахователя при уважаване на иска по реда определен
от чл. 38, ал. 1 от ЗА. Б. излага, че бил принуден да заплати 2 371 лв. разноски
в полза на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, за които той дори не знаел, докато
не получил обаждане, с което му казали, че трябва да ги плати в 7- дневен
срок иначе ще бъде образувано изпълнително дело. Ответникът възразява, че
е недопустимо и противоречащо на закона и морала да бъдат получени две
възнаграждения- един път -процент от сумата, и втори път - възнаграждение
по чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което счита, че ищците са нарушили чл. 40, ал.
3 от ЗА, като не са го осведомили за процесуалните си действия. Нарушили
били и чл. 40, ал. 4 от ЗА като искали да получат два пъти възнаграждение за
едно и също нещо. По изложените съображения моли така предявения срещу
него иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Варненският окръжен съд, след преценка на приложените и относими
към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между страните липсва спор, че по частно гр. дело ч.гр. д. №
16842/2021г. по описа на ВРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 6941 /09.12.2021г, с която длъжникът Б. е
задължен да заплати на кредитора Адвокатско дружество В. и Б. сумата от 7
027,80лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 24.04.2019 г., сумата от 3 865,29 лв.
представляваща лихва за периода от 16.07.2020 г. до 22.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.11.2021г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 410 ГПК , както и направените съдебно – деловодни
разноски в размер на 217,86 лв. за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78,
5
ал.1 ГПК.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта,
като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането.
В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 08.02.2022г., заявителят е
депозирал исковата си молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Видно от копието на приложеното пълномощно, с нотариално заверен
подпис рег. №4098/23.04.2019г. Т. Б. упълномощава „Адвокатско дружество
В. и Б.“, представлявано от адв. Цв.В. с правото да го представлява пред
всички физически и юридически лица, съдилища, застрахователни компании
и др., във връзка с извършване на всички необходими правни и фактически
действия по повод защита и реализация на правата и интересите му в
качеството му на пострадало лице в следствие на ПТП, настъпило на
28.09.2018г. в гр.Варна във връзка с определянето и изплащането на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Изрично в цитираното пълномощно, е вписано, че представителството на Б.
ще се осъществява по реда на чл. 38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Закона за
адвокатурата , като материално затруднено лице.
На дата 24.04.2019г. между страните е подписан и Договор за правна
защита и съдействие.
От представеното заверено копие се установява, че по силата на така
сключения договор, „Адвокатско дружество В. и Б.“, представлявано от адв.
Ц. С. В. в качеството на управител приема да оказва правна защита и
съдействие чрез извършване на всички необходими правни и фактически
действия вкл. и процесуално представителство за защита и реализиране на
правата и законните интереси на Т. Б. от гр.Варна, изразяващи се в
определянето и изплащането на застрахователно обезщетение за клиента, в
качеството му на увредено лице вследствие ПТП от 28.09.2018 г. в гр.Варна.
За реализацията на правата и законните интереси на клиента, адвокатът по
силата на раздел Трети от договора се е задължил да предяви претенции от
негово име и за негова сметка пред застрахователната компания издала
застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност„ на
автомобилистите искания за изплащане на обезщетения за претърпените от
клиента имуществени и неимуществени вреди; да преговаря и да сключва
споразумения относно размера на застрахователното обезщетение, да
подпише документи, вкл. и споразумения. Договорено е, че при непостигане
6
на споразумение относно размера на застрахователното обезщетение, от
името и за сметка на клиента да образува граждански или търговски дела
срещу застрахователната компания и виновния водач; да представлява
клиента до окончателното им приключване, като упражнява всички
процесуални права в пълна степен да подава молби за издаване на
изпълнителни листи за присъдените обезщетения , да получи така издадените
изпълнителни листа, да образува изпълнителни дела и посочва способи на
изпълнение. КЛИЕНТЪТ от своя страна съгласно раздел ТРЕТИ от договора
се задължил за заплати на адвоката уговореното възнаграждение при
условията на Раздел Четвърти от договора, в който е записано, че за
действията по договора клиентът заплаща на адвоката възнаграждение от 25
% без ДДС от брутния размер на определените /присъдени обезщетения.
Заплащането се извършва при получаване на обезщетенията от страна на
клиента, но не по-късно от 14 дни от датата на получаване.
Във връзка с оспорването от ответника на съдържанието и
автентичността на този договор, е назначена съдебно-графологична
експертиза.
От заключението на в.л.Ц., изслушано в о.с.з. неоспорен от страните, че
установява, че в оригинала на Договор за правна защита и съдействие от
24.04.2019г. подписът след текста „Клиент“ Е ИЗПЪЛНЕН от Т. Х. Б., ЕГН
*********, а ръкописният текст в договора вкл. цифрите „25 %“ НЕ Е
ИЗПЪЛНЕН от Т.Б..
В о.с.з., проведено на 13.06.2022г. е разпитан свидетелят Хр.Г., без дела
и родство със страните, който познава адв.Ц. В. от седем – осем години.
Свидетелят не познава лично ответника Т. Б., но познава неговия внук Ив. от
четири – пет години. Именно свидетелят препоръчал адв.В. на Ив. по повод
на претърпяното от дядо му ПТП. Понеже адв. В. живеела в София, а Ив. и
дядо му -във Варна, свидетелят им съдействал при нужда. Първоначално -
след като адв. В. поела случая, ДЗИ определили едно обезщетение, което
мисли че било около 20 000 лв. и тогава ги уведомила, че ако искат може да
се сключи споразумение и делото да приключи или ако искат- може да
продължи делото и да се получи допълнително обезщетение. Свидетелят
излага, че те /Ив. и дядо му/ решили да продължи делото. Свидетелят знае, че
било получило допълнително обезщетение преди една или две години.
Свидетелят лично изпратил бланките на договора, които адв. В. му
предоставила, а след това те ги подписвали. След като били подготвени,
свидетелят ги дал на адв. В., без да присъства на самото подписване. Св.Г. от
телефонен разговор с Ив., знае, че те били наясно с уговорките по договора
който бил сключен. Той обяснил на Ив., че в тези случай адв. В. работи с 25
% възнаграждение след като приключи производството, когато се получи
крайното обезщетение, тогава тя получавала и нейното възнаграждение.
Свидетелят излага, че Ив. комуникирал с него, а не с дружеството, защото
били приятели и така било по-лесно. Не знае дали адвокат от дружеството е
разговарял лично с Т. Б..
7
В същото съдебно заседание като свидетел е разпитан Ив. Г. Ив.ов –
внук на ответника. Свидетелят Ив.Ив.ов излага, че със свидетеля Хр.Г. се
познават бегло. Знае, че във връзка с ПТП, претърпяно през 2018г., дядо му
Т. Б. водил дело със застрахователите, като го представлявала адвокат В..
Свидетелят така и не бил виждал адвоката- тя му била препоръчана. Св.Ив.ов
не знае със сигурност, но мисли, че дядо му подписал пълномощно към
адв.В.. Дядо му е на възраст, но по принцип сам четял и пишел. Тъй като е
минало много време свидетелят не си спомнял дали бил там когато дядо му
подписал пълномощното, а и тогова дядо му не бил добре, бил на легло с
пукнат таз. По спомени на св.Ив.ов- пълномощното било изпратено за подпис
попълнено. Мисли, че уговорката била парите да се вземат от застрахователя,
не знае дали са търсили пари от дядо му.
От представеното по делото писмо изх.№ 0-92- 950/21.01.2019 г. от
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и платежно нареждане за кредитен превод от
18.01.2019 г. се установява, че на 18.01.2019г. във връзка с настъпилото на
28.09.2018г. ПТП, на Т. Б. е заплатена сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
От приетото заверено за вярност с оригнала копие на Решение на ОС
Варна по т.д. № 779/ 19 г. от м. 06.2020 г. се установява, че ВОС е уважил
иска на Т.Б. срещи ДЗИ Общо застрахова за сумата от 7000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 43 лв.- имуществени вреди; отхвърлил е иска за
неимуществени вреди за разликата над 7 000 до 30 000 лв., като с оглед
изхода на спора е осъдил дружеството - застраховател да заплати на ищеца
сумата от 636 лв. представляваща разноски в производството пред ОС Варна
съобразно уважената част на предявените искове в полза на“Адвокатско
дружество В. и Б.“ и на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1 ЗА. Със
същото решение Т. Б. е осъден да заплати на застрахователното дружество
сумата от 1 115 лева разноски в производството, съобразно отхвърлената част
от предявените искове на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
С решение № 117/12.11.2020г., постановено по в. гр. дело № 357/2020г.
по описа на ВАпС, е потвърдено първ. решение в частта, с която е отхвърлен
искът на Т. Б. срещу ДЗИ Общо застраховане за разликата над присъдените
7 000лв. до 30 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпилото на 28.09.2018г. ПТП, като Б. е бил осъден да
заплати на застрахователното дружество съдебно-деловодни разноски в
размер на 1220.00 лв.
От копието на преводно нареждане от 16.07.2020 г. се установява, че на
същата дата „ДЗИ Общо застраховане АД“ са превели по банкова сметка на
Т. Б. сума от 8111,20 лв. с вписано основание за превода „обезщетение по т.д.
№ 779/ 19 ОС Варна“.
От копие на преводно нареждане се установява, че на 05.01.2022г. Т. Б.
е превел по банкова сметка на „ДЗИ Общо застраховане „ АД сумата от общо
2371,00 лв.с вписано основание за банковия превод „разноски по т.д. 779/19 ,
8
дело №357/20 на Апелативен съд Варна.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/.
Производството по иска за установяване съществуването на вземането
по реда на чл. 422 ГПК, се характеризира със свои специфики. То се развива
в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение.
Исковият съд дължи служебна проверка за наличието на процесуалните
предпоставки, обуславящи допустимостта на производството с правно
основание чл. 422 ГПК- дали заявеното в исковата молба вземане съответства
на това, за което на ищеца е издадено изпълнително основание, налице ли е
съвпадение на страните в заповедното и исковото производства, спазен ли се
срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и този за предявяване на
установителен иск.
Исковото производство е образувано след успешно проведено
заповедно производство и подадено в срока по чл. 414 о т ГПК възражение от
длъжника против издадената заповед за изпълнение, като в указания му от
ВРС едномесечен срок, ищецът е предявил настоящата претенция за
установяване на вземането си. Поради това решението е и допустимо.
В исковата си молба, ищецът „Адвокатско дружество В. и Б.“, чрез адв.
В. твърди, че вземането му към ответника произтича от сключен между
страните договор за правна защита и съдействие.
Според постоянната съдебна практика, в производството по иска по чл.
422 ГПК, взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу
9
това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение
каква процесуална роля заема страната в процеса - т. е. не зависи от
качеството на ищец или ответник, а от отношението и към спорното право -
дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му.
Доколкото по делото посредством заключението на СГЕ се установява,
че процесният договор за правна защита и съдействие носещ дата 24 април
2019г. е подписан на ответника Т. Б., то съдът приема, че между страните са
възникнали облигационни отношения, основаващи се на същия, както и на
неоспорено пълномощно от предходния ден.
Следва да се отбележи обаче, че според заключението на същата
експертиза ръкописното изписване на „25%“ като размер на дължимо
адвокатско възнаграждение, посочено в пред-последния абзац на договора не
е извършено от ответника Б..
Тъй като ответникът своевременно е оспорил съдържанието на
договора, като с оглед изложеното по-горе се установява, че изписването на
дължимото адвокатско възнаграждение в писмения договор не е извършено
от него, то в настоящото производство следва да се установи дали между
страните действително е било договорено такова възнаграждение, като
доказателствената тежест е за ищеца.
От съдържанието на пълномощното от 23.04.2019г. се установява, че
ответникът упълномощава дружеството да го представлява по реда на чл. 38,
ал.1, т.2 вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата като материално затруднено
лице. Това пълномощно е подписано от Б., като тази част от съдържанието не
вписана допълнително, нито е оспорена от никоя от страните,
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал1, т.2 от ЗА, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица, като според ал.2, в такъв случай, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба №1 по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид тази договорка между страните, която не се оспорва, съдът
приема, че страните са постигнали съгласие Т. Б. да бъде представляван
безплатно, като в случай на осъждане на застрахователното дружество,
същото ще заплати дължимото на неговия адвокат възнаграждение. В тази
насока са и показанията на св. Ив.о, според който уговорката била тези пари
да се вземат от застрахователя.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
ДЗИ „Общо застраховане“ е било осъдено да заплати 636 лв. представляваща
разноски в производството пред ОС Варна съобразно уважената част на
предявените искове в полза на“Адвокатско дружество В. и Б.“ и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1 ЗА.
Отделно от това, след като веднъж с пълномощното е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, а след това – в договора- друго
10
възнаграждение в размер на 25 % от полученото обезщетение, всъщност ако
тази уговорка е действителна, би се стигнало до уговаряне заплащането на
двоен хонорар, което е недопустимо доколкото е в противоречие с добрите
нрави и етичните професионални норми.
Следва да се отбележи също, че Б. е получил обезщетение от
застрахователя още на 18.01.2019г., а договорът с така вписаното
възнаграждение в сключен на 24.04.2012г., т.е. няколко месеца по-късно,
поради което съдът намира, че той не би могъл да намери приложение при
възникнали преди сключването му отношения при липсата на изрична
договорка в този смисъл.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се отбележи,
че доколкото ответникът своевременно –още с отговора на исковата молба е
оспорил и съдържанието /освен подписа/, то е била изслушана и СГЕ, според
която ръкописният текст „25%“ не е изписан от Б.. Следователно, въпреки, че
същият е подписал лично договора, ищецът не е доказал по никакъв начин, че
тази ръкописна добавка е била вписана към момента на подписване на
договора, а не в някакъв последващ момент.
Ответникът още с отговора на исковата молба е оспорил да е договарял
и да е бил съглА. да заплати такова възнаграждение, предвид което и съдът е
бил надлежно сезиран с искане за проверка действителността на
представения договор и в тази част.
В заключение и доколкото ищецът не установява чрез пълно и главно
доказване, че между страните е била постигнато съгласие ответникът да му
заплати 25 % от брутния размер на присъдените обезщетения, то съдът
намира, че предявеният от него иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първата, въззивната жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, и на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на
адвоката на въззиваемия Б. следва да бъде присъдено обезщетение, което
съобразно материалния интерес и на осн. чл.ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя в размер на 1093.00 лв.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2132/29.06.2022г., постановено по гр.
дело №1553/2022г. по описа на Варненския районен съд, 42 -ри състав.
ОСЪЖДА „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на дружеството: гр. София, ж.к. „Младост 3“, блок 303 А,
11
ет. 5, ап, 21, чрез адвокат Ц. С. В. от САК да заплати на адв. И. В. – В. – АК –
Варна сумата от 1093.00 /хиляда деветдесет и три/ лв. на осн. чл. 38, ал.1, т.2
вр. чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. вр. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12