№ 87
гр. Пазарджик , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500375 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260029/02.11.2021г., постановено по гр.д.№835/2020г. по
описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за паричен заем
№943258/30.09.2019г. към искане №107716, сключен между ЦВ. АТ. Ц., с
ЕГН ********** от грБ. ул.“Д.К.“ №25 и „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от
В.М.И..
Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И., да заплати па
адвокат Д. ЛЮБ. Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен №
**********, с адрес на кантората гр.С., ул.“П.П. №1, ет.5, ап.14, разноски по
делото в размер на 600лв.- адвокатско възнаграждение.
Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И., да заплати на ЦВ.
АТ. Ц., ЕГН ********** от грБ. ул.“Д.К.“ №25 сумата от 252,38лв.
1
Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И. да заплати на РС-
Пещера сумата от 430лв., представляваща разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „К.Й.“ ООД,
представлявано от Управителя В.М.И., чрез пълномощника му адв.П..
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно.
Визира се, че преди съда да прогласи атакуваното решение,
първоинстанционният съд е извършил сериозно процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила като е приел, че няма пречка за даване ход на
насроченото за 25.01.2021г. от 10.30ч. първо съдебно заседание по делото,
въпреки предоставено доказателство за заболяване от КОВИТ-19 и в
изпълнение на извънредната епидемична обстановка се намирах под домашна
карантина, за което подадох молба с искане за отлагане на съдебното
заседание за друга дата.
Твърди се, че при установяване на фактическата обстановка по делото,
съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон.
Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение съда е пропуснал да
извърши предвидената от законодателя задължителна по чл.129 от ГПК
проверка за редовност на ИМ във връзка с чл.127, ал.4 от ГПК, въпреки, че
иска е за парично вземане, а ищецът не посочва банкова сметка или друг
начин за плащане дори и в първото по делото състояло се съдебно заседание.
В тази насока се приема, че иска е процесуално недопустим поради
пороци на исковата молба, които я правят недопустима, а заедно с това
недопустим става и целият съдебен процес. Компрометираното съдебно
производство е довело до недопустим съдебен акт.
Приема се, че са неправилни изводите на съда, с които счита нищожна
клаузата на чл.3 от процесния договор въпреки, че приема размера на ГПР за
допустим и ненадвишаващ максималния размер от 50 %.
Счита се за правилни изводите на съда, че размера на ГПР не надвишава
предвидения в ЗПК размер от 50% но неправилно го съпоставя със случаите,
в които се търси присъждане на законна лихва. В този аспект се твърди, че не
2
следва съда да прави паралел между договорна лихва и законната лихва
защото те сериозно и изначално се различават по своята природа, а така също
и основанието за присъждането им и помежду им не може да се направи
паралел.
Приема се, че изводите на съда за нищожност на така договорената
възнаградителната лихва от 39.96% са неправилни и неоснователни.
Твърди се, че съображенията на първоинстанционния съд за нищожност
на клаузата по чл.8 от договора за паричен заем също са неправилни.
Счита се, че неустоечната клауза по чл.8 от договора не е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния
договор на основание чл.24 от ЗПК.
Сочи се, че неправилно е заключението в съдебното решение, че
процесния договор за заем е недействителен и досежно клаузата на чл.8 във
връзка с нормата на чл.10, ал.4 от ЗПК, която урежда условията, при които е
допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя,
а именно едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност
за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но
обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита,
които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора,
както е в настоящия случай. Ал.5 на същата разпоредба предвижда
нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на ал.4 или го
заобикаля.
В настоящия случай е прието, че неустойката от 463.94лв. е дължима от
заемателя, в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение или
последното не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от Общите
Условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по
кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.10, ал.4, т.1 и
т.2 от ЗПК.
Счита се, че предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка не
представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от уговорка
между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че представлява
неравноправна клауза по чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално
3
договаряне без да са налице данните, че потребителя не е имал възможност да
се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях,
включително да откаже да сключи допълнително споразумение (при
положение, че има такова- доказателства №6,7,8,9,10) до нова индивидуална
договорка. Приема се извод, че неустойката не се включва в размера на
общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК условията на чл.1,
ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и клаузата,
която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.
Искането е за отмяна на обжалваното решение и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като
недопустими, неоснователни и недоказани.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- ЦВ. АТ. Ц., представлявана от пълномощника си адв. Д.Ф..
В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на
възраженията изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА от страна на пълномощника, да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на материално затруднена въззиваема страна.
В съдебно заседание, за жалбоподателят „К.Й.“ ООД, редовно призован,
законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му
представител- адв.П.. От страна на последния се поддържа подадената
въззивна жалба с искането, обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, като се отхвърли подадената искова молба, като
недоказана. В този смисъл излага доводи.
Ответникът по жалбата- Ц.А. Ц., редовно призована, не се явява. Не се
явява пълномощникът й адв.А. От страна на последната е постъпило писмено
становище в което се поддържа подадения отговор на въззивната жалба.
4
Искането е обжалваното решение да бъде потвърдени.
Претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗА.
Алтернативно, ако се приеме, че първоинстанционното решение следва
да се отмени, то се моли да не бъдат присъждани разноски на въззивника-
небанкова институция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на постъпила
искова молба от страна на Ц.Ц. против „К.Й.“ ООД, представлявано от
В.М.И., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в същата, че Договор за паричен заем №178058 към искане
№107716, сключен с „К.Й.“ ООД от 30.09.2019г. нищожен, като
противоречащ па императивни изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита па потребителите и Закона за потребителския
кредит. В условията на евентуалност се моли ищецът да бъде прогласена
нищожността на клаузите па чл.6 и на чл.8 от договора за паричен заем като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на добрите
нрави, заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от
ЗПК, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 96,77лв.-
недължимо заплатена неустойка.
Твърди се от страна на ищцата, че на 30.09.2019г. е сключила с
ответното дружество „К.Й.“ ООД, Договор за паричен заем №107716, по
силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
500лв., при фиксиран месечен погасителен лихвен процент от 3,330%,
равняващ се на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,96%, с
годишен процент на разходите- 48,187 % и срок за погасяване на заема 10
месеца и с месечна погасителна вноска в размер на 59,61лв.
Визира се, че съгласно чл.6 от Договора, заемополучателят следва да
осигури поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2, т.1 от общите
условия, заедно е едно от посочените обезпечения- ипотека, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
5
Предвидено било, че при неизпълнение на задължението за осигуряване па
обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 463,94лв.,
която той следва да престира разсрочено към погасителната вноска, към
която се кумулира месечна вноска за неустойки в размер па 46,39лв., с която
падежното вземане нараства на 106лв.
Твърди се от ищцата, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен. В
тази насока счита, че с договорения в чл.3, ал.7 от договора фиксиран месечен
погасителен лихвен процент от 3,33%, който се равнява на фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 39,96% се нарушават добрите нрави и
изискванията на добросъвестността, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение.
Приема се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер
на 39,96% не отговаря на действително приложения в заемното
правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за
неосигуряване на поръчител и на реални обезпечения представлява добавък
към договорната лихва- скрита лихва. В тази връзка се визира, че кредиторът
не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт
действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните, а
осеви това нараства и стойността на годишния процент на разходите, но
същия не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния
му размер в нарушение на изискванията.
Счита се, че в случая неустойката за неизпълнението па задължението
за осигуряване на обезпечения е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, като в договора и общите условия са създадени
препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на
обезпечения, за да възникнат условия кредиторът да начисли неустойката.
Приема се, че уговореното обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, като според член 8, параграф 1 от
Директива 2008/48, преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на
6
платежоспособността па длъжника преди отпускане на кредита произтича и
от разпоредбата на чл.16 от Закопа за потребителския кредит.
Искането е да бъде прогласена нищожността на Договора за паричен
заем №178058 към искане №107716, сключен с „К.Й.“ ООД от 30.09.2019г.,
като бъде осъдено ответното дружество да заплати па ищцата получената от
него без правно основание сума от 137лв., съставляваща недължимо платени
договорна лихва и неустойка.
В условията на евентуалност се моли да бъде прогласена нищожността
на клаузите на чл.6 и на чл.8 от договора за паричен заем, като бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 96,77лв. недължимо заплатена
неустойка. Претендират се разноски.
С допълнителна молба ищецът е поискал и с допуснато изменение на
размера на иска- получена от ответника сума без правно основание от 137лв.
на 252,38лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.Й.“ ООД. В
него се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва факта на възникнало между страните договорно
отношение, по силата на Договор за паричен заем №178058 от 30.09.2019г.,
но възразява срещу изложените в исковата молба аргументи за нищожност на
процесния договор за заем, с конкретни доводи и правни съображения.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Няма спор между страните по делото, че между ищцата Ц.Ц. и
ответникът „К.Й.“ ООД е сключен Договор за паричен заем №943258 към
искане № 107716, сключен с „К.Й.“ ООД от 30.09.2019г., съгласно който е
отпуснат заем в размер на 500лв., усвоен от ищцата.
Годишният процент на разходите по заема е 48.187%, а месечният
лихвен процент е 3,330%. Общата сума за плащане е изчислена в размер на
596.06лв., като първото плащане е с падеж на 30.10.2019г. и последно
плащане на 30.07.2020г. Заемателят се е съгласил да изплаща заема съобразно
7
приложен погасителен план и Общи условия към договора за заем.
В чл.6 от Договора, страните са се споразумели задълженията на
заемателя да бъдат обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията па чл.10,
ал.ІІ, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, а
именно по чл.т.4 - ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
От друга страна, в чл.10, ал.ІІ, т.1 от Общите условия към договора за
заем предвижда обезпечение по следния начин: поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо размер на най- малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът па осигурителния доход на всеки едни от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата зa страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът па получавания
от тях доход; В случай на учредено поръчителство, като обезпечение по
договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури
личното и собственоръчно подписване нa договора за поръчителство от
предоставеното лице- поръчител. Лицето, подписало договор за
поръчителство, ще се счита за негов автор до доказванe на противното.
Съгласно чл.8 от Договор за паричен заем №943258/30.09.2019г.,
заемателят е уведомен, че в случай, че не представи в тридневен срок
договореното по чл.6 обезпечение или същото не отговаря на условията по
чл.10, ал.ІІ, т.1 и 4 от Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в
размер на 463.94лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
погасителен план.
Видно от заключението на съдебно - икономическа експертиза
изготвена от вещото лице Ц.К. се установява, че общо внесената сума от
ищцата по процесния договор за кредит е в размер на 752,38лв.
8
Годишният лихвен процент, при 3.330% месечен лихвен процент
възлиза на 39.96%. При този лихвен процент, годишният процент на
разходите от 48.1548% не е по- висок от 5 пъти от размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с Постановление на МС за периода
10.10.2018г.- 10.07.2020г.
От друга страна, с уговорената в чл.6 във вр. с чл.8 от процесния
договор неустойка, годишният лихвен процент възлиза на 169.70%. и
съответно годишният процент на разходите е 389.0330%.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събрания
доказателствен материал, като тя е и в съответствие и с тази формирана
и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд.
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил
правната квалификация на предявените обективно съединени искове, а
именно: главен иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и
осъдителен иск с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и
евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на клаузите на
чл.6 и на чл.8 от договора за паричен заем.
9
Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално
процедиране извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал
претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират
доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в
производството.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В тази насока следва да посочи, че няма основание да се приеме
възражението направено във въззивната жалба в насока, че от страна на
първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на делото в
отсъствието на процесуалния представител на въззивника по първото по
делото съдебно заседание. Такова не се установява, тъй като действително е
налице представена молба от процесуалния представител на ответника, че
има заболяване от Ковид 19, но няма как да се игнорира обстоятелството, че
последния е юридическо лице и съответно има законен представител, за
които не са били налице обективни причини за неговото неявяване в съдебно
заседание.
Няма основание да се приемат възраженията в насока на недопустимост
на решението, основано от въззивника с неизпълнение на изискването на
чл.127, ал.4 от ГПК.
В този аспект следва да се посочи, че неизпълнението на изискването по
чл.127, ал.4 от ГПК, ищецът да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на предявеното от него притезание не е основание за нередовност на
исковата молба. Разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК изрично посочва, че
когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и по чл.128
от ГПК на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности. Алинея 4 на чл.127 от ГПК не попада в изискванията за
нередовност.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно
решение, с която е уважен главният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
10
и осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не. В този смисъл е Решение №23/07.07.2016г.
по т.д. №3686/2014г. на ВКС, I т.о.
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1
на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл.9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на
длъжника- потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма- чл.10,
ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.
1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
11
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията касаеща годишен фиксиран месечен погасителен лихвен
процент от 3,30%, равняващ се на фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 39,96% , с годишен процент на разходите- 48,187%, със срок на
погасяване на заема- 10 месеца.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10%, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС №72/08.04.1994г./отм./ е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
отменено Разпореждане на МС №1238 от 1951г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
12
съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем /напр. ипотека, залог/, противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва /в този смисъл Решение №906/30.12.2004г. по гр.д.№1106/2003г. на
ВКС, IIг.о., Решение №378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение №1270/09.01.2009г. по гр.д.№5093/2007г. на ВКС, IIг.о.;
Определение №901/10.07.2015г. по гр.д.№6295/2014г. на ВКС, IVг.о./.
Уговорената в процесния договор /необезпечен/ възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка.
Няма основание да не се приеме и извода на първоинстанционният съд
в насока, че договорът за заем е недействителен и относно клаузата на чл.8 от
Договора за дължима на заемодателя неустойка в размер на 463,94лв.
На практика с тази клауза е уговорена неустойка за неизпълнение нa
задължението за осигуряване па обезпечение на договора в размер на сумата
от 500лв., което е почти колкото размера на отпуснатия заем в размер нa
500лв.
Тази констатация е основание да се приеме, че се касае за нарушение па
добрите прави, за нарушение па императивни правни норми, както и при
противоречие на норми, установени в обществен интерес, какви го са тези,
установени в защита правата па потребителите в качеството им нa
икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
Реално, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1 от
15.07.2010г. по тълк.д.№1/2009г. па ОСТК на ВКС, неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките
13
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване па договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
1.естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава е неустойка; 2.дали изпълнението на
задължението е обезпечено е други правни способи- поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3.вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/
и вида па неизпълнение па задължението- съществено или за незначителна
негова част; 4.съотношението между размера па уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задълженията вреди.Следва да се посочи, че
освен типичната обезпечителпа и обезщетителна функция, неустойката може
да има и санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена е оглед санкциониране па
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване па обезпечаване
на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване па договори
за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване па вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение па това задължение с фиксиран
размер, почти колкото размера на главницата, Съдът намира за установено в
разрез е добрите нрави. По този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение па кредитора, извън установения годишен
процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен
с законоустановените изисквания за действителността му.
Няма как да се игнорира и обстоятелството, че при сключването на
процесния Договор за паричен заем №943258/30.09.2019г., в погасителния
план към договора е предвидено разсрочено заплащане на неустойката за
неизпълнение па посоченото задължение за предоставяне на обезпечение.
Няма как да не следва извод от констатацията, че договорените
14
обезпечения по чл.6 от Договора, в вр. с чл. 10, ал.2, т.1 от Общите условия
към договора за заем предвиждащи поръчителство на едно или две физически
лица са трудно изпълними, а практически и неизпълними от
кредитополучателя, особено и в предвидения кратък тридневен срок. Поради
това вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски.
Практическият резултат от уговорената неустойка по чл.8 е оскъпяване
на кредита в размерите и процентите, установени от вещото лице, а именно:
годишният лихвен процент възлиза на 169.70%. и съответно годишния
процент на разходите е 389.0330%., съобразно формулата по Приложение I
към ЗПК.
От тази гледна точка, процесният договор за заем е недействителен и на
основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК- договорената
неустойка по чл.8, като скрита форма на допълнително възнаграждение за
кредитора не е калкулирана в общия размер на ГПР.
При тези данни, няма основание да не се приеме, че предявеният от
ищеца главен иск за прогласяване нищожност на договора следва да бъде
уважен, без произнасяне по евентуалния иск. Съответно се явява и
основателен и осъдителния иск за сумата от 252,38лв. В тази насока следва да
се посочи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която след като договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита- в случая 500лв. Т.е., както правилно е
приел първоинстанционния съд, сумата от 252.38лв. се явява надвнесена без
правно основание.
Ето защо неприемайки възраженията изложени във въззивната жалба и
поради съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния и
въззивния съд, обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно, а подадената жалба, като неоснователна да се остави без
уважение.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство,
право на разноски има въззиваемата страна. С въззивната жалба въззивникът
е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на
въззивната жалба адв. Д.Ф. е поискала присъждане на адвокатско
15
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемия И.А.. В
представения по делото договор за правна помощ и съдействие е отбелязано,
че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.38, ал.2 от
ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. В тази насока,
обемът на оказаната правна помощ по иска за прогласяване на нищожност на
договора за кредит и осъдителния иск съответства на възнаграждение в общ
размер от 600лв. Ето защо посочената сума от 600лв., като възнаграждение
пред въззивната инстанция следва да се присъди на адв.Д.Ф., на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260029 от 02.02.2021г., постановено по
гр.дело №835/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И., да ЗАПЛАТИ на
ЦВ. АТ. Ц., ЕГН ********** от грБ. ул.“Д.К.“ №25, сумата от 600лв.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16