РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Омуртаг, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20223510200137 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, против
Наказателно постановление № 22-0308-000244 от 10.05.2022 г. на Началника
на РУ Омуртаг. В жалбата си Д. посочва, че не е съгласен с така наложеното
му наказание, заявява, че не е извършил деянието, описано като нарушение в
акта, и същото не отговаря на истината.Твърди също, че докато е карал лекият
автомобил, изведнъж зад него се е появил светлинен и звуков сигнал, в този
момент отбил встрани без да спира автомобила, защото не осъзнал в този
момент, че този звуков и светлинен сигнал се отнасяли за него.
Поради това, жалбоподателят моли да му бъде намелено така
наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – РУ - Омуртаг, редовно призован,
не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и след
като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С приложения към административнонаказателната преписка АУАН от
1
27.04.2022 г., серия GA, № 556022, е констатирано, че на 21.04.2022г., около
00:30 часа, в общ. Омуртаг, в посока на движение от гр. Омуртаг към гр.
Търговище, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген
Бора“ с рег. № ****, като не се е подчинил да спре плавно в най-дясната
страна на платното за движение на подаден сигнал за спиране от служебен
автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация и подадена стоп-
палка по образец С-8, в движение, допълнително осветена с фенер, а именно
продължил видимо да ускорява скоростта в посока гр. Търговище. При
извършване на проверката жалбоподателят не е представил контролен талон
към СУМПС. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 103 от
ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един
свидетел и от визирания нарушител.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №22-0308-0000244 на Началника на РУ - Омуртаг, с което за
извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП и по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, за първото нарушение и „глоба“ в размер на 10 лева, за
второто нарушение. За изясняване на констатациите по акта в съдебно
заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя – св. Т.
А. А. и свидетеля по акта – св. П. Е. Е..
В показанията си свидетелят А. потвърждава констатациите по акта
като посочва, всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния
автомобил, както и действията му по спиране на автомобила. Посочва, че
жалбоподателят при подадена стоп – палка през служебния автомобил не се е
подчинил и е продължил движението с бясна скорост, поради което са се
усъмнили в неговото поведение и са тръгнали да го гонят, за да го спрат.
Установили са го по регистрационния номер на автомобила. На по-късен етап
му съставили АУАН, като жалбоподателя не представил контролния талон.
Свидетелят Е., също потвърждава констатациите по съставения акт, като
твърди, че си спомня случая, и с колегата му са се опитали да спрат
жалбоподателя, като са подали ясен сигнал със стоп-палка, но той не се
подчинил и продължил движението си. Впоследствие при проверка
установили, че въпросният лек автомобил не е негова собственост, а въз
основа на подадена декларация му съставили акта. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са логични,
последователни и кореспондират помежду си. От показанията на свидетелите
се установява по безспорен начин фактическата обстановка и
обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираните в съставения му
АУАН нарушения на ЗДвП, както и изцяло кредитира посочените
доказателствени материали, тъй като същите са непротиворечиви, и се
допълват взаимно.
Като писмено доказателство по делото е приложена справка за
нарушител/водач, от която се установява, че освен процесното НП против
жалбоподателя са издадени и други наказателни постановления, фишове за
извършени административни нарушения по ЗДвП.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата
за частично основателна.
2
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министерството на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя, която не се оспорва от страните. При съставяне на АУАН и
НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира
нарушения на процесуалния и материалния закон, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както АУАН, така и НП са
подписани и връчени на жалбоподателя. Съдът счита за недоказани
изложените в жалбата възражения. При наличните доказателства и при
липсата на спорни обстоятелства, правилно е посочено, че Д. е нарушил
разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което са му
наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за първото
нарушение и „глоба“ в размер на 10 лева, за второто нарушение.
Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обосновка,
съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от
дееца нарушение. Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен
състава на чл. 103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да
бъде по един от изброените в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП начини,
доколкото със сигнали, които не се нормативно уредени, водачите не са
длъжни да се съобразяват. В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и
се установи от събраните доказателства, че сигналът за спиране е подаден от
контролния орган по ясен и недвусмислен начин и то със стоп-палка, който
начин е изрично посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието е
несъставомерно доколкото не бил изпълнил полицейското разпореждане за
спиране, не нарочно, а поради обстоятелството, че не е разбрал, че за него
става въпрос. От представената към административнонаказателната преписка
докладна записка с рег. № 308р-6595/26.04.2022 г., приета по делото като
писмено доказателство, се установява, че полицейските служители са се
опитали да спрат управлявания от жалбоподателя автомобил през
продължителен период от време, преминавайки включително и през населени
места. Няма как жалбоподателят да не е разбрал, че сигналът се е отнасял
именно за управлявания от него автомобил.
Отделно от това, съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Според трайната съдебна практика тази норма следва да се разбира като
вменяваща задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да
наблюдава околната пътна обстановка, включително за сигнали подавани от
контролните органи по пътищата. От друга страна, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
задължава водачите във всеки един момент да управляват МПС с такава
скорост, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този смисъл, те са
длъжни да управляват МПС по начин, позволяващ им да спрат и при подаден
сигнал от контролните органи.
От систематично тълкуване на чл. 103 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
3
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП следва несъмнения извод, че жалбоподателят дори и да
не е забелязал контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп-палка,
то той безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин, че да
забележи и да се съобрази с това обстоятелство. От друга страна, от
показанията на актосъставителя се установи, че сигналът със стоп-палка е бил
подаден по ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като от
начина на подаването му не би могло да възникне съмнение до кой водач е
адресирано. В тази връзка св. А. изрично посочва и че освен подавайки стоп-
палка през служебния автомобил, той я е и осветил, за да стане ясно
намерението му, че иска да го спре, като по този начин безспорно е
индивидуализирал именно жалбоподателя като лице, което е искал да бъде
проверено. От гореизложеното е видно, че жалбоподателят е забелязал
подадения сигнал от контролните органи, но съзнателно не е спрял и се е
наложило догонване за да му бъде извършена проверка, от което следва, че
следва да носи отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. В случая при
така приетото от фактическа страна, се установява, че жалбоподателят не е
носил нужния контролен талон, като липсват изложени възражения,
оспорващи този факт, нито са изложени съображения защо това не е сторено.
Административното нарушение безспорно е установено, като е приложена и
правилната санкционна норма чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, а
наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в
закона и правилно е било наложено на жалбоподателя. В случая според съда
няма основание да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Описаните нарушения
разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния
от същия вид. В случая се установява да са осъществени две различни
нарушения, с извършването на които формално може да се поставят в
опасност както останалите участници в движението /каквото е неспирането на
подаден сигнал/, така и обществените отношения, свързани с извършването
на бърза и ефективна проверка на годността на самото МПС /в случая
контролния талон/. Не на последно място, съдът съобрази и че обществените
отношения, които регулират ЗДвП, са от особена значимост, дотолкова, че
законодателят да предвиди в чл. 189з от ЗДвП неприложимост на чл. 28 от
ЗАНН. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния
случай нарушението не следва, а и няма възможност да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно с наказателно постановление, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По искането за намаляване размера на наложените административни
наказания за нарушение по чл. 103 ЗДвП - санкционната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от
50 до 200 лв. В конкретния случай на жалбоподателя са наложени
4
административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, което са и
законово предвидените максимуми на тези наказания. В обжалваното
постановление са посочени като отегчаващи отговорността обстоятелства
наличието на множество наложени административни наказания на лицето,
съгласно справката за нарушител/водач, които са мотивирали
административнонаказващия орган да определи такива наказания. Съдът
намира така определените размери на наложените административни
наказания за завишени. В хода на съдебното следствие се установи, че
жалбоподателят е демонстрирал нежелание да изпълнява разпореждания на
полицейските служители. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване, имотното състояние на
нарушителя, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
са от значение за определяне на наказанието. Липсват по делото данни какво
е имущественото състояние на жалбоподателя, както и дали същият работи и
получава трудови доходи. Съдът отчита все пак, че лицето се намира в
трудоспособна възраст. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че административните наказания следва да бъдат определени около
средния им размер към максимума за извършеното нарушение. Съдът намира,
че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта, с която за
нарушение по чл. 103 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лева
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
същите бъдат намалени, съответно на глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Този размер според съда е
справедлив, с оглед констатираното поведение на нарушителя от
актосъставителя и свидетеля по акта, данните за други административни
нарушения, включително и данните за осъждане на жалбоподателя за
извършено транспортно престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, липсата на данни
по делото за имущественото състояние на нарушителя, а и с оглед постигане
на целите по чл. 12 ЗАНН на административното наказание. Поради
изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изменено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0308-000244 от 10.05.2022
г. на Началника на РУ Омуртаг, в частта с която на С. С. Д. с ЕГН
**********, с адрес: ****, за извършено административно нарушение по чл.
103 от ЗДвП са му наложени, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева), и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лева на 100
лева и срока на лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца на 4
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0308-000244 от
10.05.2022 г. на Началника на РУ Омуртаг, в останалата му част, с която на С.
С. Д. с ЕГН **********, с адрес: ****, за извършено административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено, на основание чл.
5
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер
на 10 (десет) лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС ЦАРЧИНСКИ
6