№ 12898
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110114599 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА срещу Н. Г. А., с която е
предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 351.78
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с включени ликвидационни разходи във връзка с
вреди, причинени виновно от ответника при ПТП на 03.06.2017 г. в гр. София, при което
той е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 63901/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 03.06.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП по вина на
ответника, управлявал лек автомобил марка МАРКА, с рег. № ****, при което са причинени
щети на лек автомобил марка МАРКА, с рег. № ****. Излага, че ответникът е напуснал
мястото на ПТП. Посочва, че за настъпилото ПТП са съставени Протокол № ****/03.06.2017
г. и АУАН № ****/21.06.2017 г. от ОПП – СДВР. Твърди, че към датата на ПТП за
управлявания от ответника автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, който е заплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1 ****1.78 лв. по щета № ****, за което е сторил
ликвидационни разходи в размер на 20 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е бил участник в процесното
ПТП, както и неговия механизъм. Оспорва Протоколът за ПТП да е съставен с негово
участие. Оспорва посоченият в исковата молба автомобил да е бил увреден, както и
причинно-следствената връзка на уврежданията с процесното събитие. Оспорва да е
напуснал мястото на произшествието. Оспорва във връзка със събитието да е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Оспорва плащането на застрахователно
1
обезщетение от ищеца за увредения автомобил и неговия размер, както и извършването на
обичайни разходи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63901/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410
ГПК.
Искът е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената
разпоредба застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от ответника
лек автомобил; настъпване в срока на застрахователното покритие по този договор на
процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск и предизвикано виновно
от ответника; настъпването за трето лице на вреди в твърдяния размер в резултат на ПТП;
плащане от ищеца на собственика на увредения лек автомобил на застрахователно
обезщетение в твърдяния размер за вредите от процесното ПТП и извършването на
ликвидационни разходи в твърдяния размер; напускането от ответника на мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си по регресната претенция на ищеца.
В случая не е спорно по делото, а и от представената застрахователна полица на л. 7
/гръб/ се установява, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес С 220 CDI“, с рег. № ****, сключена
между ищеца и ответника, с период на застрахователното покритие от 18.04.2017 г. до
18.04.2018 г.
Ответникът оспорва да е бил участник в процесното ПТП, както и неговия
механизъм, като изтъква, че Протоколът за ПТП не е съставен с негово участие. В тази
връзка съдът намира следното:
Съдът счита, че дадените от ответника обяснения по административно-наказателната
преписка съдържат извънсъдебно признание на неизгодни за него факти – че е участвал в
процесното ПТП и че е напуснал мястото на произшествието. Признанието представлява
обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се
направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не
е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе
предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или
със свидетелски показания, или с документа, който го материализира /Решение №
2
69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Извънсъдебното признание на
неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с
оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно
чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да
бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на
иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за
нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност /неавтентичност или
невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да
приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения
или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната /Решение №
84/23.05.2018 г. по гр. д. № ****61/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/. В случая направеното пред
полицейските органи извънсъдебно признание от ответника има доказателствена стойност,
тъй като не е опровергано от други доказателства по делото, и от него се установява
участието на А. в процесното ПТП и напускането от него на мястото на произшествието.
По делото е представен Протокол за ПТП № ****/03.06.2017 г., съставен от орган на
полицията, който е подписан от съставителя и от участник № 2 – водачът на лек автомобил
марка МАРКА, с рег. № ****. Макар Протоколът за ПТП да е съставен от орган на
полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на
настъпване на ПТП, защото те не са непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето
защо в тази част Протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а
следва да се цени наред с останалите доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не
само Протоколът за ПТП, но и Уведомление за настъпило застрахователно събитие и
документите по административно-наказателната преписка, по която е издадено във връзка
със същото събитие Наказателно постановление № 17-4****2-014116/17.07.2017 г., влязло в
законна сила на 31.07.2017 г., както и на заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, прието без възражения от страните, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено от фактическа страна, че
ПТП е настъпило при следния механизъм: На 03.06.2017 г., около 19 часа, лек автомобил
марка МАРКА, с рег. № ****, се движи по бул. „АДРЕС“, с посока от бул. „****.“ към бул.
„****“, на № **** при извършване на маневра изпреварване не осигурява достатъчно
странично място и реализира ПТП с лек автомобил марка МАРКА, с рег. № ****.
Ответникът не е ангажирал доказателства за провеждане на насрещно доказване по
отношение на установените от посочената доказателствена съвкупност причина и
механизъм на ПТП, поради което съдът ги приема за доказани. Следователно ответникът е
извършил противоправно действие, тъй като с предприетото от него изпреварване е
нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на
платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или
товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на МПС; произшествието е с участието на ППС на МО
или на БА, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на РБ или пребиваващи на нея, като в този случай се уведомява служба
3
„Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Доколкото по делото се установи, че щетите са само с имуществен
характер, приложение намира и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът е длъжен: да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП; ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Щом в случая не е попълнен двустранен констативен протокол за ПТП, а е съставен
Протокол за ПТП от полицейски служител, подписан единствено от другия водач, в който е
отразено, че ответникът е напуснал ПТП, няма как да се приеме, че между двамата водачи е
било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Ето защо съдът намира, че
в случая посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е било задължително съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът е този, който трябва да докаже, че е
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина, но в случая нито се твърди, нито се доказва наличието на
такава причина.
Настъпването на имуществени вреди по лек автомобил марка МАРКА, с рег. № ****,
се установява от Протокола за ПТП и Описа-заключение по застрахователната преписка,
преценени съвкупно. От заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че всички
увреждания по лек автомобил марка МАРКА, с рег. № ****, от техническа гледна точка са в
причинна връзка с механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие
размерът на щетите възлиза на 2 518.96 лв.
Ответникът оспорва плащането на застрахователното обезщетение от ищцовото
дружество на собственика на увредения при ПТП лек автомобил. В случая се установява, че
по заведената при ищеца щета във връзка с процесното събитие е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1 ****1.78 лв., като сумата е одобрена за плащане
от застрахователя по банкова сметка на Гълъбка Влайкова Андонова в качеството й на
собственик на увредения лек автомобил. Видно е от преводното нареждане на л. 11 /гръб/,
че на 20.10.2017 г. ищецът е наредил плащане по банков път на сума в размер на 1 ****1.78
лв. с посочено основание, съответстващо на номера на заведената при него щета, а от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че титуляр на банкова сметка, по която е наредено
плащането, е Гълъбка Влайкова Андонова, като преводът е постъпил на 23.10.2017 г.
Следователно възражението на ответника за липса на доказателства за плащане на
застрахователно обезщетение от ищеца е неоснователно.
Предвид всичко изложено съдът приема, че ответникът в качеството на водач на лек
автомобил със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение за нанесените от който имуществени вреди /дори в по-нисък от действителния
размер на вредите/ е изплатено на увреденото лице от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ответникът е
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
4
движение по пътищата, при положение че посещаването му от тях е било задължително по
закон, без да е имал затова неотложна причина, поради което и на основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ за ищеца е възникнало регресно вземане срещу него.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице.
В случая по делото е установено, че ищецът е платил застрахователно обезщетение
на третото увредено лице на 20.10.2017 г., като плащането е получено от последното на
23.10.2017 г. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г., погасителната давност за регресното вземане на
застрахователя не е изтекла, респ. възражението на ответника е неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като сумата от 1 351.78 лв. включва изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1 ****1.78 лв. и обичайни разноски в размер на 20 лв. Така е, защото съгласно чл.
500, ал. 1 КЗ регресното вземане включва освен платеното обезщетение на увреденото лице,
но и платените лихви и разноски. Върху посочената сума се дължи и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за исковото и заповедното производство, както
следва: за исковото производство в общ размер на 851.73 лв., както следва: 27.10 лв. –
държавна такса, 324.63 лв. – депозит за особен представител, 400 лв. – депозити за
експертизи, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за заповедното производство –
разноски в общ размер на 77.10 лв., от които: 27.10 лв. – държавна такса, 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК, че Н. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, дължи на ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 1 351.78 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № **** за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни
разходи във връзка с вреди, причинени виновно от ответника при ПТП на 03.06.2017 г. в гр.
София, при което той е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63901/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
сумата от 851.73 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 77.10 лв. – разноски
за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6