РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. ХАСКОВО, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20215600900141 по описа за 2021 година
Предявени са два иска в обективно кумулативно
съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за
суми в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в
размер на 1 723.63 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Л. С. Л. твърди, че на 27.02.2021 год. в
гр.Хасково е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на
М.Ю.М., която като водач на лек автомобил марка ****, неспазвайки пътен
знак “Б2“ /Спри и пропусни движещия се с предимство/, с предната част на
автомобила е навлязла в кръстовище и е ударила в задната лява част
движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка ***, модел *** с рег.
№ ***, управляван от С. Й. Л., в който е пътувал ищеца. В резултат на удара
между двете превозни средства, автомобилът, управляван от Л. излязъл извън
пътното платно и преминавайки през металните заграждения, паднал в
коритото на река Хасковска. В резултат на станалия пътен инцидент, на
ищеца били причинени следните увреждания – сегментно счупване на дясна
раменна кост; болки в дясно рамо и дясна мишница; оток, болка, деформация
с паталогична подвижност и костни крепитации в областта на дясната
мишница. На 02.03.2021 год. ищецът бил подложен на оперативна
интервенция при поставена пълна упойка, при която било извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставяне на заключващ
метален пирон. Дясното рамо на ищеца било обездвижено с поставена мека
1
гипсова имобилизация за период от 75 дни. В продължение на шест месеца
бил нетрудоспособен. Във връзка с проведеното лечение, ищецът направил
разходи общо в размер на 1 723.63 лева, от които 1 580 лева – за заключващ
пирон Титаника; 52.20 лева – потребителска такса и 91.43 лева –
медикаменти. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила
застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между
собственика на МПС, управляваното от виновния водач М. и ответното
дружество, от страна на което не било определено и изплатено
застрахователно обезщетение, поискано с молба от 17.03.2021 год. С оглед на
изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати
сумите в размер на 60 000 лева, до който размер е допуснато увеличение на
иска и в размер на 1 723.63 лева – претендирани като застрахователни
обезщетения за претърпени неимуществени и съответно - имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 18.03.2021 год. – дата на предявяване
на застрахователната претенция до окнчателното им изплащане. Претендира
присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София –
оспорва иска, заявявайки възражение за прекомерност на претендираните
обезщетения.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът
прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка ***, модел ***, с
рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № BG/22/120002182800,
със срок на покритие от 10.08.2020 год. до 09.08.2021 год., сключен между
ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и собственика на автомобил – Р. М.
Ю., управляван от М.Ю.М., в сила към момента на настъпването на ПТП -
27.02.2021 год. В подкрепа на посочените обстоятелства са и приетите като
писмени доказателства проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от
27.02.2021 год.
На 18.03.2021 год. ответникът е получил отправената
от ищеца застрахователна претенция, видно от приетите като писмени
доказателства застрахователна претенция и известие за доставяне, с искане за
присъждане на застрахователно обезщетение, доказателства за определяне и
изплащане на което не се представят от ответника.
Като писмено доказателство по делото е приет и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 27.02.2021 год.
Видно от приложените 5 бр. болнични листа е, че
ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от
27.02.2021 год. до 05.08.2021 год., в резултат на уврежданията, причинени от
пътния инцидент.
С постановление от 25.11.2022 год. на Районна
2
прокуратура – Хасково е прекратено досъдебно производство № 233 / 2021
год. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо прокурорска
преписка вх.№ 1227 / 2021 год. по описа на РП – Хасково, образувано и
водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от
НК.
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на посочения от него свидетел С. Л., от
показанията на който се установява, че в близост до моста на „Лебеда“,
отнемайки предимството им, някаква кола ги ударила, в резултат на което
свидетелят е загубил контрол над управляваното от него превозно средство,
насочвайки се към огражденията на реката и падайки в коритото й. Синът му
се возил на задната дясна седалка. Когато дошъл в съзнание, свидетелят
установил, че колата се е обърнала с тавана надолу. Видял, че синът му е
проснат на земята, ревейки и пищейки от болка, като дясната му ръка била
обърната зад гърба. Твърди, че той и синът му са били с поставени предпазни
колани. След инцидента били откарани в болница, където на сина му били
поставени пирони, които още не били извадени. Синът му се оплаквал от
силни болки, заявявайки, че ще „превърти“. Не бил в състояние да се
обслужва сам поради поставения на ръката му гипс. Преди катастрофата,
ищецът работил като товаро – разтоварач, на която работа се върнал след
изтичане на болничните, но не бил в състояние да изпълнява задълженията си
пълноценно.
В заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и
компетентно дадено, експертът описва следният механизъм на станалото
ПТП, а именно: На 27.02.2021 год. около 10.55 ч. при много добра видимост и
суха асфалтова настилка по лявата лента на ***, с предимство, в посока запад
се движел лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от С. Й. Л.. На задната
дясна седалка се возил ищеца, с поставен предпазен колан. В същото време
по моста над Хасковска река, в посока север към *** се е движел лек
автомобил **** с рег. № ***, управляван от М.Ю.М.. В северния край на
моста имало поставен пътен знак Б2 и пътен знак Г15. Въпреки, че водачката
е видяла пътните знаци и въпреки наличието на видимост в посока изток към
идващите по бул.“България“ автомобили, поради липса на концентрация и
отвличане на вниманието, тя не спряла и навлязла в кръстовището. С
предния десен ъгъл на предната си броня **** се ударил в предния ляв
калник на движещия се на запад ***, в резултат на което последният се
изместил вдясно, насочвайки се напречно към левия тротоар и парапета на
булеварда, падайки с предната си част в коритото на реката, при което
автомобилът се преобърнал на дясната си страна и застанал по таван.
Притеклите се на помощ хора обърнали колата на колела и извели първо
ищеца, а по-късно и водача. В заключението си вещото лице посочва, че
наличното разстояние от около 28 м. преди пътен знак Б2 е било достатъчно
за водачката М., чрез спиране на стоп линията да се огледа в посока изток, да
възприеме идващите от там автомобили, да изчака преминаването им и така
да предотврати настъпването на пътния инцидент.
3
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 27.02.2021
год., ищецът е получил сегментно счупване на дясна раменна кост. Проведена
била операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и
поставена гипсова имобилизация. Пострадалият е бил в болнични с
продължителност от 160 дни. Металната остеосинтеза не била свалена. Имал
болки, затруднено и ограничено отвеждане на ръката в областта на раменната
става, които продължавали и понастоящем. Белезите от пътния инцидент
били почти напълно заличени и не създавали естетично неудобство.
Уврежданията били в пряка причинно следствена връзка с настъпили пътен
инцидент. В устния си доклад вещото лице посочва, че е налице
недостатъчно извеждане на ръката от височина. Металните синтези, които все
още не били извадени създавали допълнителна предпоставка за неудобство и
болка. Наличието на нестабилна, раздробяваща фрактура, можело да доведе
до това поставеният имплант да не бъде премахван, доколкото свалянето му
можело да доведе до разпадане на ставата. Претендираните разходи за
закупуване на импланти, такси и медикаменти следвало да бъдат признати за
целесъобразен разход.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
психологична експертиза се установява, че е налице посттравматичен стрес
след пътния инцидент, който към момента на освидетелстването не бил
отшумял. Установена била ситуативна и личностна тревожност в резултат на
злополуката, която се отразила негативно върху психиката на ищеца.
Показателите за наличие на посттравматична стресова симптоматика били
високи. Необходима била психотерапия за възстановяване на психичното
здраве на ищеца, което и към момента не било възстановено, с наличие на
негативни промени в самооценката на личността му.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковете се съдържа в
нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя,
с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – М.Ю.М. е
имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден
към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на
ищеца като пострадал от ПТП е отправена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят не
се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от деликвента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът намира за
4
установени от събраните по делото доказателства, представени от ищеца и
неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на непозволеното
увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага на
ответника, от страна на който не бяха представени доказателства, въпреки
разпределената с доклада доказателствена тежест и указания за сочене на
такива. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното право да
сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на 27.02.2021
год. около 10.55 ч. при много добра видимост и суха асфалтова настилка по
лявата лента на бул.“България“, в гр.Хасково, с предимство, в посока запад се
е движел лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от С. Й. Л., на задната
дясна седалка в който се е возил ищеца, с поставен предпазен колан. В
същото време по моста над Хасковска река, в посока север към *** се е
движел лек автомобил **** с рег. № ***, управляван от М.Ю.М.. Въпреки
поставените в северния край на моста, пътни знаци Б2 и Г5 и наличието на
видимост в посока изток към идващите по бул.“България“ автомобили,
поради липса на концентрация и отвличане на вниманието, водачката М. не е
спряла и е навлязла в кръстовището, като с предния десен ъгъл на предната
броня на управлявания от нея автомобил се ударила в предния ляв калник на
движещия се на запад лек автомобил ***, в резултат на което автомобилът,
управляван от свидетеля Л., в който се е возил ищеца, е паднал с предната си
част в коритото на реката, заставайки по таван.
Досежно механизма на станалото ПТП, съдът цени
заключението на вещото лице Х., в подкрепа на което са и констатациите в
приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 16 от 27.02.2021 год., който като изготвен от органите на
МВР в кръга на възложените им правомощия, представлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се не само с обвързваща съда
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление.
5
Изложените по-горе обстоятелства, съдът приема като
такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено от страна на
водачката М. в резултат на допуснати от нея нарушения на правилата за
движение – чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пъти
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. За ангажиране
отговорността на деликвента и на застрахователя не е необходимо
противоправното деяние да осъществява и признаците на престъпление по
НК.
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице
Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и това, че
станалото на 27.02.2021 год., ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка
с травматичните увреждания, причинени на ищеца от пътния инцидент, а
именно – сегментно счупване на дясна раменна кост, наложила провеждането
на операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и
поставена гипсова имобилизация. Металната остеосинтеза не е свалена към
момента на извършване на прегледа на ищеца, който изпитва болки,
затруднено и ограничено отвеждане на ръката в областта на раменната става,
продължаващи и понастоящем.
Освен описаните травматични увреждания, като
безспорно съдът приема и това, че като последица от пътния инцидент е
установено наличието и на посттравматичен стрес, който към момента не е
отшумял. Ситуативната и личностна тревожност в резултат на злополуката,
са се отразили негативно върху психиката на ищеца, а високите показателите
за посттравматичната стресова симптоматика, определят и хронично ниво на
стрес. Психичното здраве на ищеца и към момента не е възстановено, с
наличие на негативни промени в самооценката на личността му. Данни в тази
насока съдът възприема от заключението по допуснатата съдебно –
психологична експертиза, неоспорено от страните.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка ***,
модел ***, с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/120002182800, със срок на покритие от 10.08.2020 год. до 09.08.2021
год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и собственика
на автомобил – Р. М. Ю., управляван от М.Ю.М., в сила към момента на
настъпването на ПТП - 27.02.2021 год.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на причинените му увреждания от станалото на 27.02.2021 год.,
ПТП, настъпило по вина М.Ю.М., като водач на застраховано при ответника
МПС.
6
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на
критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства". Досежно
степента и интензитета на търпените от пострадалия страдания, съдът цени
показанията на свидетеля С. Л. – баща на ищеца, от които се установява, че
синът му и понастоящем изпитва болки в ръката и невъзможност пълноценно
да си служи с нея. В резултат на причиненото му увреждане, се е наложило
извършването на оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. За период от половин година ищецът е бил в отпуск за
временна нетрудоспособност, през който в продължение на 75 дни е бил с
поставена гипсова имобилизация, което е създало допълнително чувство на
дискомфорт и затруднения в обслужването. Не без значение е и
обстоятелството, че и към момента възстановителния процес не е приключил
- ищецът не е в състояние да отвежда пълноценно ръката си от височина, като
поставените при операцията импланти и към момента създават неудобства и
болки при служене с ръката. Психичното здраве на ищеца и към момента не е
възстановено, с прояви на негативни промени в самооценката на личността
му, предвид и невъзможността пълноценно да изпълнява трудовите си
задължения на работата, която е извършвал преди пътния инцидент.
Отчитайки вида и характера на уврежданията и
времето за тяхното възстановяване и с оглед изложените по-горе
съжображения, съдът счита, че претърпените от пътния инцидент
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, ограничения в бита,
трайно намалена работоспособност, постравматичен стрес, следва да бъдат
овъзмездени в размер на 40 000 лева, като искът в останалата част до пълния
предявен размер на 60 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен
следва да се отхвърли. В тази връзка следва да бъде отчетено, че след
изтичане на периода на временна неработоспособност, ищецът се е върнал на
същата работа, изпълнявана преди пътния инцидент, която макар и
непълноценно, предвид показанията на баща му – свидетеля Л., продължава
да изпълнява и понастоящем.
Като основателен съдът намира и иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, поради което същият следва да бъде
уважен в претендирания размер от 1 723.63 лева, от които 1 580 лева –
разходи за закупуване на заключващ хумерамен дълъг пирон Титаника; 52.20
лева – разходи за потребителска такса; 91.43 лева – разходи за медикаменти,
ценейки в тази насока приетите като писмени доказателства фактура №
********** от 01.03.2021 год.; фактура № *** от 08.03.2021 год. и фактура №
7
**** от 08.03.2021 год., и приложените към тях фискални бонове. В подкрепа
на извода за относимостта на претендираните разходи с причинените на
ищеца от пътния инцидент, увреждания, съдът цени и заключението на
вещото лице до допуснатата съдебно – медицинска експертиза.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.03.2021
год. – денят, в който е получена отправената от него до ответника
застрахователна претенция, с искане за присъждане на застрахователно
обезщетение, следва да се посочи следното:
Процесното ПТП е станало на 27.02.2021 год. Ищецът
е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на
18.03.2021 год. За периода от датата на деликта до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
т.е от 18.03.2021 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането
за присъждане на законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде
уважено така, както е предявено, съгласно молба, подадена от ищеца за
изменение на иска, допуснато с определение, постановено в съдебно
заседание, проведено на 23.01.2023 год.
С оглед изхода на спора, в поза на Адвокатско
дружество „Г. и Марков“ – гр.София следва да бъде присъдена сумата в
размер на 5 186.83 лева, с ДДС – адвокатското възнаграждение за безплатно
оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл.
38, ал. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 04.01.2023 год., определено на основание разпоредбите на чл.
7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважените размери на исковете
за имуществени и неимуществени вреди.
От ответника не са представени доказателства /освен
пълномощно/ за извършени разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер
на 1 668.95 лева – държавна такса за образуване на делото и сумата от 675.98
лева – възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджетните средства на
съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – **** *** да
заплати на Л. С. Л., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване –
**** – адвокат К. К. Г., сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
и сумата в размер на 1 723.63 /хиляда седемстотин двадесет и три лева и
шестдесет и три стотинки/ лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 27.02.2021 год. в
гр.Хасково, по вина на М.Ю.М., като водач на лек автомобил марка ***,
модел ***, с рег. № ***, застраховано по договор „Гражданска отговорност“
за МПС, обективиран в застрахователна полица № BG/22/120002182800, със
срок на покритие от 10.08.2020 год. до 09.08.2021 год., ведно със законната
лихва, считано от 18.03.2021 год. до окончателното изплащане на сумите,
като ИСКЪТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до предявения размер от 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – **** **** да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и Марков“, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление – ****, сумата в размер на 5 186.83 /пет
хиляди сто осемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, с ДДС -
възнаграждение за адвокат за осъществено на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, процесуално представителство на Л. С. Л., ЕГН
********** от ****.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – **** **** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Хасково сумата в размер на 1 668.95 /хиляда шестотин шестдесет и осем лева
и деветдесет и пет стотинки/ лева – държавна такса и сумата в размер на
675.98 /шестотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9