№ 48
гр. Тополовград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20202320100214 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът СТ. Г. Г. твърди, че на 13.03.2014 г., срещу него е образувано
изпълнително дело № 20142330400337/2014 г. по описа на СИС при РС – Я.
със взискател О.Я., разпределено на ДСИ П.С.. Изпълнителния титул е акт за
установяване на задължения № 1159/28.05.2013 г., влязъл в законна сила от
26.08.2013 г. за дължими местни данъци, такси и лихви в общ размер на
1973,49 лева. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена
чрез залепване на уведомление. След което са описани в исковата молба
поредица от изпълнителни действия, извършени от ДСИ, касаещи налагането
на запор върху банкови сметки на длъжника, като са предприети и други
изпълнителни действия – справки за трудов договор, описи на движими вещи.
След като длъжника е узнал, че срещу него има образувано изпълнително
дело на 15.10.2017 г., е упълномощил адв.В.К. да извърши необходимите
проверки по него, и последната е получила призовка за насрочен опис и е
подала молба за отсрочването му. Твърди се, че по делото е установено, че
длъжника има банкова сметка в ТБ“Д“ АД и с постановление от 04.07.2019 г.
ДСИ С. е наложила запор върху банковата сметка на длъжника, като
съобщението за наложения запор е било връчено на лицето А.М., въпреки че
1
към този момент длъжника е имал упълномощен адвокат, който да го
представлява по делото. След налагане на запора на 05.08.2019 г. банката е
уведомила ДСИ, че на 24-07.2019 г. е блокирала банковата сметка на Г. до
размера на запорираната сума, а на 31.07.2019 г. от неговата сметка по
сметката на ЯРС е преведена с преводно нареждане сумата от 2896,46 лева
представляваща пълния размер на задължението. В молбата си банката
изрично е уведомила ДСИ, че преведената сума е с произход постъпили
средства с наредител ДФ“Земеделие“, като текста за произход на средствата е
изпълнен със специално удебелени букви за да се отличава от останалия текст
на молбата.
Твърди се, че въпреки уведомлението за произход на средствата и
наличната константна съдебна практика, че средствата от субсидиите са
несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.8 от ГПК, ДСИ С. не е върнала
сумата на длъжника, а е постановила определение с което е наредила на
банката да преведе сумата от 12,43 лева – останал неплатен остатък от
задължението. Банката отново е уведомила ДСИ, че са превели още 12,50
лева и в тази молба е посочила произхода на средствата с наредител
ДФ“Земеделие“. Въпросните средства са били преведени на взискателя О.Я.
въпреки, че са били несеквестируеми и върху тях не е могло да бъде насочено
принудително изпълнение. Поради това се твърди в исковата молба, че
действията на ДСИ са незаконосъобразни и в нарушение на т.13 от ТР №
2/26.06.2015 г. по Тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че след
като ДСИ е била уведомена от трето задължено лице – банката за произхода
на средствата, то за нея възниква задължението да зачете
несеквестируемостта и да върне на длъжника несеквестируемата част от
преведената сума. Именно това задължение се твърди, че ДСИ С. не е
изпълнила, а напротив последната е изплатила сумата на взискателя и е
прекратила изпълнителното дело поради погасяване на задължението.
Поради което се претендира на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.441,
ал.1, предл.2-ро от ГПК да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдено МП да заплати на ищеца сумата от 2908,96 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
принудително изпълнение на ДСИ П.С. при СИС към РС – Я. изразяващо се в
извършване на изпълнение върху несеквестируеми вземания по смисъла на
2
чл.444, т.8 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.08.2019 г./момента на увреждането – превеждане на сумата по сметката на
ДСИ/, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца подържа изцяло иска и
претендира за неговото уважаване с всички законни последици. В писмени
бележки, след приключване на съдебното дирене, пълномощника е доразвил
подробно тезата си, като за първи път в хода на съдебното производство в
тези писмени бележки възразява по доклада по делото, като твърди, че същия
не е с необходимото законово съдържание при положение, че в с.з. по
същество от 02.06.2021 г., пълномощника на ищеца не е направил никакви
възражения по доклада и това е видно от самия протокол от с.з.
Ответника МП - София е подал писмен отговор в който не оспорва
допустимостта на исковата молба, но изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Твърди се, че не са налице кумулативно посочените в чл.49 от ЗЗД
предпоставки за уважаване на предявеният иск, тъй като не е налице
противоправно деяние от ДСИ, напротив процесуалните действия са
законосъобразни, наложения запор върху вземане по сметка в банка на ищеца
е правилен и законосъобразен, тъй като ДСИ е спазила реда за налагането му,
предвиден в чл.507 и сл. от ГПК, като изрично е указала на третото лице, че
запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми
средства от социален характер. Твърди се, че въз основа на запорното
съобщение, третото лице в случая банката, следва да проведе изпълнение
само върху секвестируемите такива. За това и именно банката е тази която е
следвало да съобщи на съдебния изпълнител срока и реда по чл.508, ал.1 от
ГПК, причините за неизпълнението ако се касае за несеквестируеми средства,
т.е. твърди се, че третото лице е това което извършва преценка дали може да
се осъществи принудително изпълнение и да се запорират средствата на
длъжника. Също така, твърди се, че въпросните средства предоставени от
ДФ“Земеделие“ не могат да бъдат определени като целеви, след
превеждането им по банковата сметка на ищеца те загубват публичния си
характер и върху тях може да се насочи принудително изпълнение, до
3
колкото не е предвидена забрана в нормативен акт.
Също така, в писмения отговор ответника твърди, че ищеца въпреки че е
можел да обжалва насочването на изпълнението върху имущество което
смята за несеквестируеми, не е направил това и сам е допуснал да бъде
увреден, а закона не допуска обезщетение по чл.49 от ЗЗД когато вредите са
резултат на пасивното поведение на увредения. В тази връзка се прави
възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищеца в
размер на 100 %.
В писмения отговор се твърди също, че липсва вина,
причинноследствена връзка, а липсва и вреда която да е доказана от ищеца
при условията на пълно и главно доказване.
За това се претендира неоснователност и недоказаност на исковата
претенция и отхвърлянето й изцяло.
В случай, че се приеме иска за основателен се прави възражение за
размера на претендираните вреди, който е недоказан.
Претендира се и отхвърляне на акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва, за която се твърди, че неправилно е определена началната
дата.
В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител
подържа изложените в писмения отговор възражения, като доразвива
последните и претендира за отхвърляне изцяло на исковата претенция и
съответно в случай на уважаването й, претендира да бъде уважен предявения
обратен иск срещу третото лице – помагач ДСИ П.С..
Третото лице – помагач ДСИ П.С. в представения писмен отговор по
чл.131 от ГПК оспорва както главния, така и предявения обратен иск и
твърди, че те са напълно неоснователни и недоказани. В писмения отговор се
твърди, че ДСИ е изпълнила добросъвестно задълженията си, като е
извършила разпределение на процесните суми и преводи на последните по
сметките на взискателя, преди да бъде уведомена от „Търговска банка Д“ АД
за произхода на средствата и за факта, че те са с наредител ДФ „Земеделие“.
Твърди се, че в нито един момент ДСИ не е действала умишлено в нарушение
4
на служебните си задължения, поради което се претендира отхвърляне на
главния иск като неоснователен, а от там и на обратния като такъв. В
писмения отговор се твърди също, че ДСИ е в трудови правоотношения с МП
и в отношенията между работодателя като ищец по обратния иск и работника
като ответник имат действие разпоредбите на чл.203 – 206 от КТ и
разпоредбата на чл.54 от ЗЗД е неприложима, тъй като в конкретния случай
дори да е налице вреда, тя не е причинена умишлено, не е в резултат на
престъпление, нито е причинена не при или по повод изпълнение на
трудовите задължения, т.е. не са налице основания отговорността да се
ангажира по гражданския закон.
Предвид изложеното се претендира отхвърляне на обратния иск като
неоснователен и недоказан и присъждане разноските по делото на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в минимален размер.
В с.з. третото лице – помагач се явява лично, заедно с пълномощника си
и подържат изложените в писмения отговор мотиви, като доразвиват
последните и претендират отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 13.03.2014 г., срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
20142330400337/2014 г. по описа на СИС при РС – Я. с взискател О.Я.,
разпределено на ДСИ П.С.. Изпълнителния титул е акт за установяване на
задължения № 1159/28.05.2013 г., влязъл в законна сила от 26.08.2013 г. за
дължими местни данъци, такси и лихви в общ размер на 1973,49 лева.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е връчена чрез
залепване на уведомление. След което са извършени поредица от
изпълнителни действия от ДСИ, касаещи налагането на запор върху банкови
сметки на длъжника, като са предприети и други изпълнителни действия –
справки за трудов договор, описи на движими вещи. На 15.10.2017 г.,
длъжника е упълномощил адв.В.К. видно от адвокатското пълномощно
приложено към изпълнителното дело, да го представлява и защитава по изп.д.
№ 377/2014 г. срещу О.Я.. На 14.11.2017 г., последната е подала молба за
отсрочване на насрочения за 15.11.2017 г. опис на движими вещи. На
19.06.2019 г., е подадена молба от взискателя с вх.№ 10268 с която на
5
основание чл.56а, ал.3, т.9 от ЗКИ се претендира ДСИ да направи справка в
ЕИС на БНБ за номерата на банковите сметки на длъжника. Въз основа на
тази молба е направена такава справка и е установено, че на 05.05.2017 г. е
открита нова разплащателна сметка на името на длъжника в Търговска банка
Д АД. С постановление от 04.07.2019 г. ДСИ С. е наложила запор върху
банковата сметка на длъжника, като съобщението за наложения запор е било
връчено на 15.07.2019 г. на лице от домакинството на длъжника - А.М.,
съжителстващ с майката на длъжника. На 04.07.2019 г. е изпратено и запорно
съобщение от ДСИ до третото задължено лице – Банката, което е получено на
24.07.2019 г., в което изрично е записано „запора не следва да се изпълнява по
отношение на постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и
всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер“.
Посочено е също, че на основание чл.508 ал.1 и 2 от ГПК, Банката е поканена
в едноседмичен срок да изпълни задълженията си по този текст и на
основание чл.508 ал.3 от ГПК, ако не се оспорва задължението ДСИ нарежда
да бъдат внесени дължимите суми по сметка на ДСИ. Въпреки поканата в
запорното съобщение до третото задължено лице да изпълни задълженията си
по чл.508 ал.1 и 2 от ГПК, няма данни Банката да е направила това в
едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение. Липсва по
изпълнителното дело изпратено съобщение от Банката по чл.508 ал.1 от ГПК.
На 31.07.2019 г., Банката е превела сума в размер на 2896,46 лева с преводно
нареждане рег.№ *********/31.07.2019 г., по сметка на РС – Я.. На 01.08.2019
г. с писмо изх.№ 8851 до ДСИ при РС-Я. входирано в РС-Я. с вх. №
12551/05.08.2019 г., Банката е уведомила ДСИ, че на 24.07.2019 г. е блокирала
сметката на длъжника до размера на запора, а на 31.07.2019 г. е превела
горепосочената сума по сметка на РС-Я.. В това писмо действително с
подчертаване на текста е изписано „Уведомяваме Ви, че преведената сума е с
произход постъпили средства с наредител - Държавен Фонд Земеделие“.
Върху писмото е поставена резолюция от ДСИ с дата 06.08.2019 г., да се
уведоми Банката, че тъй като сумата е олихвяема има непогасен остатък в
размер на 12,43 лева, след превеждането на която сума делото ще бъде
прекратено и запора ще бъде вдигнат. След като Банката е уведомена за
резолюцията на ДСИ и е получила това уведомление на 22.08.2019 г., на
26.08.2019 г. с преводно нареждане реф.№ *********/26.08.2019 г. е превела
от сметката на длъжника сума в размер на 12,50 лева. С писмо с изх.№
6
9882/27.08.2019 г. до ДСИ, получено от ДСИ на 29.08.2019 г. вх.№ 13599,
Банката е уведомила ДСИ отново, че преведената сума е с произход
постъпили средства с наредител ДФЗ.
Изпълнявайки служебните си задължения, при постъпване на първия
превод на 31.07.2019 г., ДСИ е извършил разпределение на постъпилата сума
и съответно с преводни нареждания от 01.08.2019 г., приложени към отговора
на третото лице-помагач е превела дължимите суми на О.Я. –взискател по
изпълнителното дело, които са валирани в банката на получателя на
05.08.2019 г., и съответно при постъпване на втория превод на 26.08.2019 г.,
ДСИ е извършил разпределение на постъпилата сума и съответно с преводни
нареждания от 27.08.2019 г. валирани в Банката на получателя на 29.08.2019
г. е превела дължимите суми на взискателя.
След постъпване на молба от взискателя, че задължението е изцяло
погасено от 05.09.2019 г., с Постановление от 09.09.2019 г., ДСИ е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
Към исковата молба от ищеца е приложено вальорно движение по
сметката на С.Г. за периода от 01.06.2019 г. до 08.04.2020 г., от което е видно,
че към 28.06.2019 г., салдото по сметката на Г. е 4177,22 лева. На 31.07.2019 г.
в полза на РС-Я. е преведена сумата 2896,46 лева. На 01.08.2019 г., преди да е
вдигнат запора върху сметката е извършено теглене в брой от С.Г. Ганчев на
сумата от 1220 лева. На 26.08.2019 г. е извършен превод в полза на РС-Я. за
сумата от 12,50 лева. Във вальорното движение по сметката с начална дата
01.06.2019 г., няма данни да са преведени средства от ДФЗ до момента на
първия превод-31.07.2019 г.
Към исковата молба на ищеца е приложено и заявление за подпомагане
2018 г., със съответните приложения, от което е видно, че последния е
кандидатствал като земеделски производител по различни схеми и мерки за
подпомагане – по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП, мярка 12 и подмярка
13.2/НР2.
От приложената към исковата молба регистрационна карта на
земеделския стопанин, издадена на 12.02.2014 г. от ОД Земеделие -Я. е видно,
че С.Г. е бил регистриран като земеделски стопанин през 2014 г., като на
7
картата има единствено заверка за стопанската 2020 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във
вр. с чл.441, ал.1, предл.2-ро от ГПК за присъждане на обезщетение за
причинени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.
При условията на обективно евентуално съединяване с главния иск е
предявен и обратен иск от ответника, против третото лице-помагач, с правно
основание чл.54 от ЗЗД.
По отношение на главния иск:
Съдът намира последния за допустим, като подаден от лице имащо
правен интерес, поради което е процесуално - легитимирано такова и са
спазени всички изисквания за неговото редовно разглеждане.
Но същия е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло с
всички законни последици от това. Съображенията за това са следните:
За да бъде уважен иск по чл.49 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно
няколко предпоставки, като липсата на дори и една от тях, води до
неоснователност на иска. За да бъде ангажирана отговорността на МП по
чл.49 от ЗЗД като възложител на работата, който факт не се оспорва от нито
една от страните по делото, трябва да е доказано, че от виновното и
противоправно поведение на конкретен Държавен Съдебен Изпълнител /в
случая ДСИ С./, изразяващо се в действие или бездействие, във връзка или по
повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка е настъпила
вреда в размер на исковата претенция. Това са правопораждащите факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то при условията на пълно и
8
главно доказване, т.е. без да остава никакво съмнение за осъществяването на
тези факти.
В конкретния случай ищеца не е представил пълни и категорични
писмени доказателства от които безспорно да се установи, че е осъществен
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и са налице всички законови
предпоставки на този текст.
Не се установи по делото по безспорен и категоричен начин от
приложените доказателства, че ДСИ е нарушила действащото
законодателство налагайки запор върху сметката на длъжника в ТБ Д АД и
превеждайки след разпределение на постъпилите суми по сметка на РС – Я.
последните на взискателя за погасяване на установени задължения на ищеца.
От приложеното към изпълнителното дело запорно съобщение от ДСИ
до третото задължено лице е видно, че ДСИ е спазила реда за налагане на
запора предвиден в чл.507 и сл. от ГПК, като изрично в запорното съобщение
до третото задължено лице е посочено, че запора не следва да се изпълнява по
отношение на постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и
всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер. Също
така поканено е третото лице на основание чл.508 ал.1 от ГПК да съобщи на
Съдебния Изпълнител фактите, посочени в точка от 1 до 4 на този текст, в
едноседмичен срок от връчването на съобщението и изрично е посочено, че
съгласно чл.508 ал.3 от ГПК ако не се оспорва задължението, то тогава се
внася дължимата сума по сметка на Съдебния Изпълнител. В конкретния
случай от изпълнителното дело е видно, че третото лице – в случая Банката
не е изпълнила задълженията си по чл.508 ал.1 от ГПК и в едноседмичния
срок директно е превела сумите по сметката на Съдебния Изпълнител. Едва
след превеждането на сумите, и в двата случая, след като вече последните са
били разпределени от ДСИ и преведени с преводни нареждания на
взискателя, Банката е уведомила ДСИ с писма, че е извършила преводи от
запорираната сметка и посочва, че преведените суми са с произход
постъпили средства с наредител ДФЗ.
По делото обаче липсват безспорни и категорични доказателства от
които да се направи извода, че тези парични средства са несеквестируеми по
смисъла на чл.444 т.8 от ГПК. В този текст е посочено, че несеквестируеми са
9
и предвидените в друг закон вещи и вземания. Действително в ЗДБРБ за 2018
г., в чл.94 ал.2 е посочено, че целево предоставените средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, не могат да се използват
за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както
и на вземания на трети лица. Въпреки, че субсидиите на земеделските
производители, с изключение на националните доплащания не се предоставят
от националния бюджет, а от ЕС, те се подчиняват на същия режим и също са
несеквестируеми. В този смисъл действително е и константната съдебна
практика /Решение № 143/25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2017 г. на 3-то ГО на
ГК на ВКС/. В конкретния казус обаче, ищеца по никакъв начин не доказва, а
и от събраните по делото доказателства не се установява, че преведените от
Банката суми от запорираната сметка на ищеца имат характера на „субсидии“
по смисъла на горепосочения закон и константната съдебна практика. Факта,
че е посочено от Банката в писмото до ДСИ след превеждане на сумите на
взискателя, че средствата са с наредител ДФЗ, не означава автоматично, че
последните са именно субсидии по смисъла на горепосочените текстове.
Съгласно чл.11 ал.1 и 2 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" е юридическо
лице на бюджетна издръжка, което подпомага финансово регистрираните
земеделски стопани; изпълнява функциите на Агенция САПАРД; предоставя
средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е
предвидено в закон. Съгласно чл.12 ал.2 от ЗПЗП за изпълнението на
задачите си фондът предоставя на регистрираните по чл. 7 стопани и на
лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 : субсидии, включително за покриване изцяло или
отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити; целеви кредити и
гаранции или поема поръчителство пред финансови институции.
Следователно, това, че ДФЗ е наредител на средствата не означава, че
непременно тези средства са субсидии. Защото по силата на горепосочения
текст ДФЗ може да бъде наредител и на целеви кредити и на гаранции които
предоставя по силата на закона и последните не са несеквестируеми. Още
повече, че от приложеното към исковата молба от ищеца вальорно движение
по сметката му, за период от 01.06.2019 г., който начален период с близо два
месеца предхожда първия извършен превод от Банката /31.07.2019 г./ в полза
на ДСИ, няма данни и не се установява да са превеждани средства от ДФЗ по
запорираната сметка на длъжника. Също така, не може автоматично от
приложеното към исковата молба заявление за подпомагане 2018 г., да се
10
направи извода, че по запорираната сметка на ищеца са били преведени
субсидии на база на това заявление. Действително в това заявление за
подпомагане, ищеца е кандидатствал по различни схеми и мерки за
подпомагане, по които финансирането е както от Европейски фондове, така и
от Държавния бюджет, но по делото няма данни и ищеца не е представил
категорични доказателства, че като земеделски производител е одобрен за
плащане по схемите и мерките по които кандидатства и такова плащане
действително е извършено по всички заявени от него схеми и мерки или поне
по някои от тях. Още повече, че от приложеното копие на картата за
земеделски производител, издадена на 12.02.2014 г., е видно, че ищеца има
заверка като земеделски стопанин само за стопанската 2020 г. За процесните
2018 г. и 2019 г., няма заверена регистрационна карта, а съгласно
нормативните изисквания земеделския стопанин ежегодно в нормативно
определени срокове предоставя информация за дейността си и въз основа на
тази информация ОДЗ заверява регистрационната карта за текущата
стопанска година. От представеното копие няма данни за стопанските 2018 г.
и 2019 г. ищеца да е заверил регистрационна карта, поради което не може да
се направи категоричен извод, че през тези години той е осъществявал
земеделска дейност.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че липсват категорични
доказателства за произхода на средствата по запорираното вземане и от там за
несеквестируемостта им.
В случая, съдът счита, че третото задължено лице - Банката не е
изпълнило задълженията си съгласно чл.508 от ГПК във вр. с чл.446а ал.4 от
ГПК, преди да преведе процесните суми по сметката на ДСИ. Въз основа на
запорното съобщение именно Банката е тази, която следва да проведе
изпълнение само върху секвестируемите постъпления, след като изрично това
е записано от ДСИ в самото съобщение и следва от законовите разпоредби и
ако има данни, че средствата по сметката на длъжника са действително
субсидии, /а не други плащания от ДФЗ /и като такива са несеквестируеми, то
Банката не следва да превежда тези средства по сметка на ДСИ, както е
направено в случая, а следва да съобщи на ДСИ в срока и по реда на чл.508
ал.1 от ГПК, причините за неизпълнението. След което, съгласно
разпоредбата на чл.446а ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител уведомява
11
Банката за частта, която следва да бъде преведена съгласно чл.446 от ГПК,
като се зачете несеквестируемият доход. Не само Банката, но и самия
длъжник може да направи възражение за наличието на несеквестируем доход
и в тези случаи Съдебния изпълнител извършва същите процесуални
действия.
В конкретния случай, не само, че Банката не е изпълнила описаните
свои задължения и твърде късно е уведомила ДСИ, че постъпленията са с
наредител ДФЗ, без да уточнява какъв е вида на тези постъпления от ДФЗ за
да се прецени секвестируемостта, но са извършени и съществени нарушения
от страна на третото задължено лице, тъй като видно от приложеното към
исковата молба вальорно движение по сметката на ищеца на 01.08.2019 г., т.е.
на следващия ден, след извършения първи превод в полза на РС-Я. от
31.07.2019 г., е допуснала теглене в брой от СТ. Г. Г. на сумата от 1220 лева,
при положение, че сметката му е запорирана и запора към датата на тегленето
не е вдигнат. А и от установения факт, че ищеца е теглил в брой парични
средства от запорираната си сметка и то след като е извършен първия превод
от Банката към ДСИ, може да се направи извода, че ищеца веднага след
първия превод е имал информация за този превод и по никакъв начин, след
като смята, че е насочено изпълнение върху несеквестируем доход, не е
реагирал и не е направил нищо за да защити правата си.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че липсва виновно и
противоправно поведение на ДСИ С., напротив, последната е спазила всички
законови разпоредби при налагането на запора и при насочване на
изпълнението върху постъпленията на длъжника в банковата му сметка.
Не се установява по делото, по безспорен и категоричен начин и
наличието на другата предпоставка, за да бъде уважен иска по чл.49 от ЗЗД, а
именно причинена вреда за ищеца по иска. Причиняването на имуществена
вреда се изразява в /и именно ищеца е този който следва да го докаже/,
намаляване на имуществото му или в пропускане на ползи чрез
увеличаването му. В случая, с действията си ДСИ е удовлетворил реално
съществуващ дълг на ищеца към Общината, т.е. неговото имущество е било
обременено с този дълг и с изплащането на дълга, имуществото на ищеца не е
намалено, нито пък той е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е
12
удовлетворено едно задължение с което имуществото на ищеца е било
обременено. Претендираната вреда, можеше да бъде причинена, ако беше
проведено принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане, при
липса на задължения. В исковата молба се навяват твърдения, че ищеца е бил
лишен от възможността да вложи процесната сума в упражняваната от него
земеделска дейност. Но тези твърдения по никакъв начин не са доказани от
самия ищец. Дори напротив, опровергават се от приложените от самия ищец
доказателства. Както се посочи по-горе в мотивите, от регистрационната
карта на ищеца като земеделски производител, не се установява по безспорен
и категоричен начин последния въобще да е упражнявал земеделска дейност
през стопанските 2018 г. и 2019 г., които са относими към предмета на
делото, след като има заверка само за 2020 г., а тя не е относима към предмета
на делото.
В случая не е налице и другата предпоставка на закона, а именно
наличието на виновно поведение. Съдебния изпълнител не е действал и
виновно. Същия е действал в изпълнение на закона и съгласно правилата за
принудително изпълнение. Съгласно цитираната т.13 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на
длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по
напълно несеквестируеми вземания или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника, наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания постъпват и плащания по други
секвестируеми вземания, няма пречка да бъде насочено изпълнение върху
наличността по такава сметка, но Банката не може да извършва превод над
общия размер на секвестируемите постъпления. В случая, от приложеното
към исковата молба вальорно движение по сметката на ищеца е видно, че се
касае за разплащателна сметка с която ищеца оперира и в която могат да
постъпват различни постъпления и секвестируеми и несеквестируеми такива.
Поради което ДСИ не е действала умишлено, нито противоправно, като е
насочила изпълнението върху наличността по такава сметка, тъй като
съгласно константната съдебна практика това е напълно допустимо.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че предявеният главен
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, като се присъдят
направените разноски от ответника съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
13
от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
300 лева и да се присъди възнаграждение в размер на 434 лева за процесуално
представителство съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на пълномощника на третото лице-
помагач.
При този изход на делото, следва да се отхвърли и евентуално
предявеният при условията на обективно съединяване обратен иск от
Министерство на Правосъдието против третото лице- помагач ДСИ П.С..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от СТ. Г. Г. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ул.“Т.“ № ** , *, действащ чрез
пълномощника си адв.В.К. от АК Я. против Министерство на Правосъдието
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 1, с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.441 ал.1 предл.2-ро от ГПК, с който се
претендира да бъде осъдено Министерство на Правосъдието да заплати на
ищеца сумата от 2908,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение на ДСИ
П.С. при СИС към РС – Я. изразяващо се в извършване на изпълнение върху
несеквестируеми вземания по смисъла на чл.444, т.8 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2019 г./момента на
увреждането – превеждане на сумата по сметката на ДСИ/, до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и предявеният при евентуално
обективно съединяване обратен иск от Министерство на Правосъдието със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 1, подаден чрез
пълномощника Петя Рътарова – гл.юрисконсулт в Дирекция „Правни
дейности“, против П. Андр. Ст. с адрес по месторабота: СИС при РС – Я.
ул.“Ж.П.“ № 1, стая ***, *.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на Правосъдието
разноски в размер на 300,00 лв./триста лева/ - юрисконсултско
14
възнаграждение.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. П. Д. от АК Я.
възнаграждение в размер на 434,00 лв./четиристотин тридесет и четири лева/ -
с оглед осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3
предл.3-то от ЗА на П. Андр. Ст..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
15