№ 44
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000590 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №60/17.07.2024г., постановено по търг.д. №124/2023г. по
описа на окръжен съд Х., „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Н. А. П.-Р., ЕГН ********** сумата в размер на 80 000лв. - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, станало на
07.07.2023г. в гр.С., по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил,
марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ по полица №****************, ведно със
законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата до предявения размер от 150 000лв. и искането
за присъждане на законна лихва за периода от 07.07.2023г. до 10.08.2023г. са
отхвърлени.
„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН
********** сумата в размер на 12 799.46лв. - застрахователно обезщетение за
1
имуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С. по
вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“,
с рег. №*********, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по
полица №***************, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 17.11.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН
********** сумата в размер на 586.67лв. - деловодни разноски -
възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно на уважената част от
иска.
Н. А. П.-Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК
********* сумата в размер на 626.67лв., от които 326.67лв. - деловодни
разноски - възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно на
отхвърлената част от иска и 300 лева - възнаграждение за юрисконсулт.
„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Д. Д. -
адвокат от Адвокатска колегия - С., с личен номер ********** сумата в
размер на 2 000лв. - възнаграждение за адвокат за оказана на основание чл.38,
ал.1, т.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, безплатна правна помощ -
осъществено процесуално представителство на Н. А. П.-Р..
„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати сумата в размер на
3 711.98лв. - държавна такса за образуване на делото, която сума да се приведе
по сметка на Окръжен съд - Х..
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – Н. А. П.-Р.. Според съдържащото се във
въззивната жалба искане, тя е срещу тази част от решението, с която искът за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 80 000лв. до претендирания
размер от 150 000лв., както и в частта, с която е отхвърлена акцесорната
претенция за законната лихва, считано от датата на ПТП – т.е. – 07.07.2023г.
Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Като
нарушение на материалния закон се сочи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като са
изложени пространни съображения и доводи, че определеното обезщетение от
80 000лв. е занижено и несъобразено с принципите на справедливостта.
2
Коментирани са депозираните по делото доказателства, като е въведено
оплакване, че, макар и приети за установени релевантните обстоятелства, те
не са отчетени в пълна степен от първостепенния съд при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди; не са съобразени нивата на
застрахователното покритие към момента на ПТП; не е съобразена съдебната
практика по сходни случаи /изброени са съдебни актове/; не е съобразена
икономическата конюнктура в страната, съобразно средната брутна годишна
заплата в страната за 2023г. по официални данни от НСИ; не е взето предвид
ежегодното увеличение на размера на застрахователните премии по
задължителната застраховка ГО на автомобилистите; не е съобразено
ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и
увеличението на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост;
не е съобразена трудоспособната възраст на ищцата към момента на ПТП /54
годишна/ и общественото й положение. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер, като се присъди
законната лихва от деня на увреждането.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – „З.а.д. Д.“ АД се оспорва подадената от ищцата въззивна жалба.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното
производство – „З.а.д. Д.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен
над сумата от 60 000лв. до 80 000лв. и е уважен искът за имуществени вреди в
размер на 12 799.46лв. Изложени са подробно съображения за неправилност
на решението в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди е уважена за сумата над 60 000лв., с доводи, че присъденото
обезщетение е изключително завишено, без да са съобразени конкретните
обстоятелства. В тази насока жалбоподателят се позовава на съдебната
практика по аналогични случаи. Въведено е оплакване, че при формиране на
крайните си изводи, окръжният съд не е взел предвид всички събрани в хода
на делото доказателства, като относно отражението на застрахователното
събитие върху живота на пострадалата е придал по-голяма доказателствена
стойност на гласните доказателства, вместо на обективните данни, установени
от писмените доказателства и конкретно – заключението от СМЕ, което е
коментирано и според което реалното възстановяване при ищцата е настъпило
3
значително по-рано от очакваното, като е коментирано и заключението от
СПЕ. В тази насока е въведено оплакване, че първоинстанционният съд е
извършил неправилна преценка относно отражението на пътния инцидент
върху психиката на пострадалата, като неточно е възприел по-тежко
отражение на телесните увреждания и събитието у увреденото лице, което,
според жалбоподателя, се дължи на едностранния анализ на депозираните
гласни доказателства. В тази насока е въведено оплакване, че окръжният съд, в
нарушение на нормата на чл.172 от ГПК, неправилно напълно е кредитирал
показанията на свидетелката Ж.К., като се твърди, че тези гласни
доказателства са изолирани от останалите доказателства и по-конкретно от
заключението от СПЕ, съгласно което, ищцата не е търсила специализирана
медицинска помощ относно психическото си състояние. Твърди се, че
първоинстанционният съд необосновано и неправилно третира отражението
на събитието върху състоянието на ищцата, с оглед завръщането и на работа
само след 7 месеца, оспорва се изводът, че ищцата е понесла особено тежко
травмите, тъй като вследствие на оперативните интервенции, са останали
белези на мястото на травмите, които засягат психиката на ищцата, като,
според жалбоподателя, локализацията на травмите не обуславя загрозяване на
общия й външен вид и не са опасни за нейното общо здравословно състояние
до степен до която да налагат присъдения размер на обезщетение. Въззивната
жалба съдържа и оплакване за несъобразяване на конкретната икономическа
обстановка в страната, като, според жалбоподателя, първоинстанционният съд
е следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице. По отношение на
решението в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен, във
въззивната жалба се поддържа тезата, че ищцовата страна не е провела пълно
и главно доказване на причинно-следствената връзка между всеки един от
разходите, чието репариране се търси и процесното ПТП, както и не е
установено, че претендираните разходи са необходими по смисъла на КЗ. По
горните аргументи е изразено несъгласие и с уважените акцесорни претенции
за законна лихва върху главниците. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да се отхвърли за сумата над 60 000лв., като се
отхвърли и искът за обезщетение за имуществени вреди.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– Н. А. П.-Р., с който подадената от „З.а.д. Д.“ АД въззивна жалба се оспорва.
4
Отговорът по чл.263 ал.1 от ГПК съдържа доказателствени искания – за
приемане на писмено доказателство епикриза, както и за допускане на
съдебносчетоводна експертиза с формулирана задача /като искането за
приемане на писмено доказателство е уважено, а искането за допускане на
съдебносчетоводна експертиза е оставено без уважение, поради липсата на
предпоставките по чл.266 от ГПК/.
Страните претендират сторените по делото разноски.
С определение №247/19.08.2024г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е оставена без уважение молба с вх.№7393/29.07.2024г. по входящия
регистър на съда, подадена от адвокат М. Д. Д. - пълномощник на ищцата Н.
А. П.-Р., за изменение на Решение №60/16.07.2024г., постановено по т.д.
№124/2023г. по описа на Окръжен съд - Х., в частта на разноските, чрез
увеличение на размера на адвокатското възнаграждение от 2 000лв. на 8
601.95лв.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалния й
представител - адвокат М. Д. Д., с искане за неговата отмяна и постановяване
на друго, с което да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 8
601.95лв.
По тази частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби, както и частната жалба, са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от
закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
5
Ищцата в първоинстанционното производство – Н. А. П.-Р., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 07.07.2023г., в гр.С., на кръстовището между ул. „В.Л.“ и ул.
„К.Б.“, О.М.Ф, като водач на лек автомобил марка „Х.“, модел „С.Ф.“ с рег.
№*********, нарушил правилата за движение по пътищата, отнемайки
предимството й като велосипедист. В резултат на станалото ПТП й били
причинени следните увреждания - контузия на корема; фрактура на левия
педикул ТН 10; фрактура на тялото L1 със стеноза вертебралния канал до 12
мм и множество охлузвания. Позовава се на образувано досъдебно
производство по описа на РУП – С., съответно - прокурорска преписка по
описа на Районна прокуратура – Х.. След инцидента, ищцата била откарана в
МБАЛ - С., а впоследствие - в МБАЛ „Св.И.Р.“ ЕАД - С., където й била
извършена сложна и тежка операция с поставяне на перкуртанна
траспедикуларна стабилизация Т х 11 - ЛЗ с осем винта и две пръчки. На
17.07.2023г., ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за
щадящ тялото режим и медикаментозна терапия. По повод установени при
контролен преглед болки и скованост в торакален и лумбален отдел и по
ребрата, значително ограничена подвижност и влошена походка, й била
препоръчана физиотерапия, която провела в СБПЛР - Л., Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина. Провела и санаториално лечение в
гр.П.. Поради това, че болките не отшумявали провела рехабилитация в
холистичен център „Х.“ - гр.Х.. И понастоящем ищцата изпитвала силни
болки, движейки се с накуцваща походка и носейки колан. Търпяла
неудобства от белезите, останали след операцията. Въведени са твърдения и за
негативно отражение на инцидента върху психиката на ищцата. Във връзка с
провежданото лечение и рехабилитация, направила разходи в общ размер на
12 799.46лв.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по отношение на лекия автомобил, управляван от виновния водач Ф., валидна
към момента на ПТП. Към ответника е предявена извънсъдебна
застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди, като към момента на
предявяване на исковата молба ответникът не се е произнесъл по образуваната
пред него щета.
6
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумите в размер на 150
000лв. /съгласно допуснато с протоколно определение, постановено в съдебно
заседание, проведено на 24.06.2024г., изменение на иска, чрез увеличение на
размера на първоначално предявения като частичен иск от 80 000лв. на 150
000лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от настъпване на увреждането - 07.07.2023г. и в размер на 12
799.46лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „З.а.д. Д.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността
на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се
поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-
горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди. /Заявено е
и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, което не се поддържа с
въззивната жалба./ По отношение на претенцията за имуществени вреди е
изразено възражение, че по делото липсват доказателства направените
разходи да са във връзка с лечението, проведено от ищцата по повод
твърдените за претърпени вреди.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
7
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно,
същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна
връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
07.07.2023г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни
увреждания, изразяващи се в травма на гръбнака - счупване на страничен
израстък на Тх10 /десети гръден прешлен/ и счупване на тялото на Л 1 /първи
поясен прешлен/; травма на корема, проявена с болка; охлузване на
брадичката; охлузване на десния лакът и кръвонасядане на лявото бедро
/съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза/. Не е спорно, че
вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
водача на л.а. марка „Х.“, модел „С.Ф.“ с рег. №********* - О.М.Ф.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК предвид одобрено по реда на чл.382 от НПК
споразумение с протоколно определение от 23.04.2024г., постановено по АХД
№258/2024г. по описа на Районен съд - С. /с което обвиняемият О.М.Ф е
признат за виновен в това, че на 07.07.2023г. в гр.С., Х. област, в района на
кръстовището на ул. „В.Л.“ и ул. „К.Б. I“, при управление на МПС - лек
автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“ с ДК №*********, е нарушил правилата
за движение по пътищата, съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП; чл.50, ал.1 от ЗДвП;
чл.45, ал.1 от ППЗДвП; чл.45, ал.2 от ЗДвП, като не пропуснал движещия се с
предимство по ул. „К.Б. I“, като велосипедист Н. А. П.-Р., в резултат на което
по непредпазливост й причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лявото краче на десетия гръден прешлен, с което е причинено
трайно затрудняване движенията на снагата и в счупване на тялото на петия
поясен прешлен, с което е причинено трайно затрудняване движенията на
снагата, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата - престъпление по чл.343 а, ал.1, б.“а“, предл.второ,
вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на
основание по чл.343 а, ал.1, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.375 а, ал.2 от НПК, вр. чл.78 а, ал.1
от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
8
административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв./. Не се спори
причинната връзка между противоправното поведение на водача Ф. и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите – застрахователна полица
№****************, валидна към датата на процесното ПТП.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
горе, като спорен, според предметните предели на въззивните жалби, се
очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените
от ищцата неимуществени вреди вследствие тези увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключение от съдебномедицинска експертиза и от
съдебнопсихологическа експертиза.
9
Относими към спора – характера и интензитета на търпените от ищцата
болки и страдания, са показанията на свидетелите А.Р. – съпруг на ищцата,
притежаващ преки впечатления от състоянието на пострадалата и показанията
на свидетелката Ж.К. – приятелка на ищцата. И двамата свидетели
установяват, че след инцидента ищцата е била и е със силно влошено
физическо и психично състояние, като физическото и психическото й
състояние е било изключително тежко през болничния престой – пострадалата
е била „на носилка и не можеше да мръдне“ /показанията на св. Р., посетил
пострадалата веднага след инцидента в „Бърза помощ“ в гр. С./; Била
„обездвижена, изпитвала ужасни болки“ /показанията на св. К./. Свидетелят Р.
депозира показания, че след като била направена снимка, е установено, че
ищцата има счупен прешлен на гръбначния стълб. Поради това, че пътният
инцидент станал в петък вечерта, Н. Р. през почивните дни - събота и неделя,
била на болкоуспокояващи. След като се свързали с лекар от болница „Св.
И.Р.“ - С., в понеделник била транспортирана с линейка от болницата в гр.С.
до болничното заведение в гр.С.. Имала синини, кръвонасядания от страната,
в която е била блъсната, наранявания и охлузвания по лицето. Основно
болките й били в гърба. Във вторник, под пълна упойка, била извършена
операция, непосредствено след която изпитвала големи болки, била в
„безпомощна ситуация“. При изписването ищцата била в инвалиден стол, а
през първите 3 до 5 дни в домашни условия била изключително зависима от
чужди грижи. След около пет дни от изписването й от болницата започнала с
помощта на свидетеля и на дъщеря им, да се придвижва до тоалетната, а след
една седмица - да провежда рехабилитация в гр.Л.. През есента били на
санаториално лечение в гр.П., а по - късно започнали процедури в „Х.“ в гр.Х.,
извършвани в периода от месец октомври до началото на 2024г., когато
съпругата му се върнала на работа. За период от 4 - 5 дни били в гр.В., заради
минералните води. След пътния инцидент, животът на ищцата, коренно се
променил. Преустановила ходенето на народни танци. Всяка събота и неделя
преди инцидента свидетелят и ищцата карали велосипеди по 20 - 30км., което
вече било забравено. Станала по-затворена, изнервена и плашлива. Чувствала
се безсилна и непълноценна. Останали й белези от осемте винта на гърба.
Значително след инцидента ищцата изпитвала болки и приемала
болкоуспокояващи и успокоителни. В същия смисъл са и показанията на св.
К., която поддържа ежедневни контакти с ищцата.
10
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ответник за
необходимост от преценка на показанията на свидетелката К., разписана в
нормата на чл.172 от ГПК, доколкото тази свидетелка не попада в кръга на
лицата, посочени в разпоредбата. Що се отнася до показанията на свидетеля
А.Р., то те са непосредствени и убедителни, почиващи на лични възприятия и
преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства, като
съвпадащи с показанията на св. К. и подкрепени от заключението от
съдебномедицинската експертиза, както и от заключението от
съдебнопсихологичната експертиза.
Както се посочи, съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, уврежданията на ищцата, пряка и непосредствена последица от
ПТП-то, са следните: травма на гръбнака - счупване на страничен израстък на
Тх10 /десети гръден прешлен/ и счупване на тялото на Л 1 /първи поясен
прешлен/; травма на корема, проявена с болка; охлузване а брадичката;
охлузване на десния лакът и кръвонасядане на лявото бедро. Травмата на
гръбнака се изразява в нарушаване на структурата на два от гръбначните
прешлени. По-тежко е увреждането на първи поясен прешлен, при който е
деформирано тялото на прешлена и има стеснение на гръбначния канал.
Травмата на брадичката, десния лакът и лявото бедро и тази на корема са
повърхностни травми с ниска интензивност. Травмата на гръбнака протекла с
изключително силна болка в първите дни, като след оперативната
стабилизация на гръбнака, болката постепенно е започнала да отслабва, без
напълно да е отзвучала. Травмата на гръбнака е лекувана оперативно -
извършена стабилизация на границата на гръдния и поясния отдел чрез
метални импланти - винтове и пръчки. Лечението е продължило с прилагане
на рехабилитационни процедури. Няма изгледи болките в областта на
гръбнака някога да отзвучат. Налице са белези от операцията за стабилизиране
на гръбнака. Обичайният срок за възстановяване от травмата на гръбнака е
определена от вещото лице на 10 - 11 месеца за нефизически труд и на 12
месеца - за физически труд, като, според разясненията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание, съпоставимо с гласните доказателства,
възстановителният период при ищцата е бил по - кратък, същата се е върнала
към служебните си задължения, започнала отново работа /работела като
11
медицинска сестра/ след около 7 месеца. Но, според разясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, възстановителният процес на двигателната
система е относителен, ищцата, притежаваща необходимата медицинска
култура, е положила всички необходими усилия за рехабилитация и
възстановяване от нанесените травми, а връщането й към служебните
задължения в сравнително кратък период от време след инцидента, е и с цел –
преодоляване на стресовата ситуация, вследствие на инцидента /изведено и от
съдебнопсихологическата експертиза, както и съгласно гласните
доказателства/.
При преценката на личния характер на претенцията за репариране на
неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди са негативни
промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора е и
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихологическата експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице – психотерапевт, инцидентът, лечението и периодът на
възстановяване са се отразили негативно върху психологичното състояние на
Н. П. – Р.. Преживяването и преминаването през такъв тип травма засяга,
както физически, така и психологически аспекти на личността – преобръща
представата за себе си и е нужно време за адаптиране и преминаване през
болката от травмата, пренастройване към нов начин на функциониране на
личността. За ищцата страданията от психологически характер са свързани с
ограничаване на определен вид дейности, повишаване на тревожността
относно здравето и бъдещето, по- голяма несигурност, които симптоми
продължават и към момента на проведената среща с психотерапевта /около
година след инцидента/. Симптомите на тревожност се отразяват на
качеството на съня, придружени с внезапни ярки спомени за събитието и
кошмари. Налице е висока степен на тежест на симптомите на
посттравматично стресово разстройство. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя – ответник за неправилна преценка от страна на
първостепенния съд на заключението от СПЕ. Вярно е, че същото не съдържа
констатации за проведена и потърсена от ищцата специализирана медицинска
помощ. Но съгласно гласните доказателства /показанията на свидетеля А.Р./
такава е била осигурена и проведена в рехабилитационните здравни
заведения, наред с рехабилитацията на физическите травми /В център „Х.“ в
гр. Х., за престоя в който център е представена служебна бележка – л.68/.
12
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий:
обстоятелството, че се касае за две комплексни средни телесни повреди –
счупване на страничен израстък на Тх10 /десети гръден прешлен/ и счупване
на тялото на Л 1 /първи поясен прешлен/, едната от които представляваща
изключително тежко увреждане /увреждането на първи поясен прешлен/,
протекла с изключително силна болка в първите дни и независимо от
постепенното й отслабване след оперативната стабилизация на гръбнака, няма
възможност за пълното й отзвучаване; обстоятелството, че възстановителният
период е свързан с наложителна оперативна интервенция /травмата на
гръбнака е лекувана оперативно - извършена стабилизация на границата на
гръдния и поясния отдел чрез метални импланти - винтове и пръчки/;
продължителността на оздравителния процес; фактът, че, за макар и кратък
период от време /около 5 дни/ ищцата е била напълно зависима от чужди
грижи, следва да се приеме, че сумата от 100 000лв. е справедлив паричен
еквивалент на понесените и понасяните от Н. П. – Р. страдания. При
определяне на този размер на обезщетението от обективна страна се
съобразява трудоспособната възраст на ищцата – на 53 години към момента на
ПТП. Съобразява се и прогнозното развитие на уврежданията, едното от които
– увреждането на гръбнака е без изгледи за каквото и да преодоляване на
болките за в бъдеще. Невъзможността от пълно възстановяване от посоченото
увреждане се потвърждава и от приетото от въззивната инстанция, на
основанието по чл.266 ал.2 от ГПК, писмено доказателство – епикриза от
Неврологично отделение при „МБАЛ – С.“ ЕООД, видно от което за период
06.08.2024г. – 11.08.2024г. ищцата е провела отново болнично лечение и в
което, като „неврологичен статус“ е посочено „ограничени движения в
поясно-кръстната област и за двата крака“. В тази насока са и приетите от
въззивната инстанция, като „нови“ доказателства – амбулаторен лист от
09.01.2025г. и амбулаторен лист от 14.01.2025г.
По изложените съображения не може да се сподели тезата на
жалбоподателя – ответник, че обезщетението за неимуществени вреди в
определения от първостепенния съд размер – 80 000лв., е определен само на
база и при придадена по-голяма доказателствена стойност на гласните
доказателства. Напротив - именно обективните данни, установени от
писмените доказателства – медицинска документация и заключението от
13
СМЕ, като и заключението от СПЕ, сочат на изключително негативно
отражение на инцидента върху здравословното състояние на ищцата, както
във физически, така и в психологичен аспект.
А въззивната инстанция намира, че като е определил обезщетение в
размер на 80 000лв. за понесените от ищцата неимуществени вреди,
окръжният съд не е съобразил в достатъчна степен обективно установени по
делото факти, релевантни за определянето му – всички остатъчни последици
от увреждането и съпътстващи ги неудобства. В този смисъл обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000лв. в по-голяма степен
съответства на принципа на пропорционалност между справедливостта и
социалната необходимост. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя –
ответник /относно обезщетение в размер на 80 000лв./, както и тезата на
жалбоподателя – ищец /относно обезщетение в по-висок размер от 100 000лв./,
за несъобразяване със съдебната практика при определяне обезщетения при
сходни случаи, със социалноикономическата обстановка в страната към
момента на настъпилото застрахователно събитие. Неимуществените вреди са
индивидуално определими. Обезщетението за репарирането им се определя с
оглед конкретиката на случая и съдебната практика е именно в тази насока -
„Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и
характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и
оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите.“ /Решение
№3/28.01.2022г. на ВКС по т. д. №121/2021г., I т.о./.
Доколкото и двете въззивни жалби съдържат оплакване за недостатъчна
преценка на социалноикономическата обстановка към момента на настъпване
на инцидента, следва да се посочи, че действително, като база при определяне
на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането. Те намират израз в нивата на
застрахователно покритие. Респективно - нормативно определените лимити
на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията
за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск,
14
индиция са за икономическата конюнктура, макар че сами по себе си не са
критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението. Но не може
да не се отчете същественото изменение на правната рамка по отношение
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите предвид
промяната на общественоикономическите и социални условия, а именно:
Размерът на застрахователните лимити непрекъснато нараства и, както се
посочи, тези лимити, макар и да не са абсолютен критерий при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за
общественото разбиране за справедливост. До 01.01.2010г. нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали почти ежегодно,
като от 25 000лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000лв. – при две или повече
лица. След тази дата са определени значително по - високи размери. Пар. 27 от
ПЗР на КЗ /отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000лв. при едно пострадало лице и от 5 000 000лв. при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл.266 от КЗ /отм./, в сила от 11.06.2012г.,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000лв.
за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие
при две или повече пострадали лица. Сега действащият КЗ, влязъл в сила на
01.01.2016г., в чл.492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000лв., а след
изменението с ДВ бр. 101/2018г. – 10 420 000лв. /която норма е приложима
към момента на процесното ПТП/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Тук следва да се посочи, че е напълно несъстоятелно
оплакването на жалбоподателя – ответник, в насока, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди не са съобразени доходите
на пострадалото лице, тъй като доходите на пострадалото от непозволено
увреждане лице не са критерий при определяне размера на обезщетението за
репариране на претърпените вреди.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя – ответник за
завишеност на определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди от 80 000лв. /което е относимо и към определеното от
15
въззивния съд обезщетение в размер на 10 000лв./, с оглед завръщането на
ищцата на работа само след 7 месеца. Както се посочи, съгласно заключението
на вещото лице – съдебен лекар, обичайният възстановителен период от
увреждане с описания медикобиологичен характер е около една година.
Обстоятелството, че ищцата се е върнала към служебните си задължение в
рамките на по-кратък период, не е основание за намаляване на обезщетението
за репариране на понесените от нея травми. Но също се посочи и че от
депозираните по делото доказателства – показанията на св. А.Р., изведено от
заключенията на двете експертизи – СМЕ и СПЕ, завръщането на ищцата на
работа след по-малко от една година след инцидента е вследствие волеви
усилия, медицинска култура и за преодоляване на психологическа депресия.
Но не може да не се отчете заключението на експертите - специалистите в
съответната област, че болките, вследствие увреждането на гръбнака няма да
отшумят, а в психологичен аспект е налице висока степен на тежест на
симптомите на посттравматично стресово разстройство. Обезщетението по
правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените
вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да
бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради
което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на търпените страдания.
Неоснователността на претенцията в по-висок размер се обуславя от
факта, че в преобладаващата си част уврежданията са с характер на лека
степен на телесна повреда /травмата на брадичката, десния лакът и лявото
бедро и тази на корема са повърхностни травми с ниска интензивност/, а най-
тежкото увреждане /травма на гръбнака - счупване на страничен израстък на
десети гръден прешлен и счупване на тялото на първи поясен прешлен/, макар
и да е с непреодолим болков синдром, е сравнително възстановено, макар и
само до степен, позволяваща на ищцата да упражнява трудовата се дейност.
По изложените съображения въззивната жалба на жабоподателя –
ответник за отмяна на решението в частта, с която искът за неимуществени
вреди е уважен за сумата над 60 000лв. до 80 000лв. се явяват неоснователни.
Въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се явява частично основателна.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта с която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 80 000лв. до
100 000лв. Следва да се присъди допълнително обезщетение за претърпените
16
от ищцата неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 11.08.2023г.
Правилно първостепенният съд е определил началния момент на
дължимата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. В
действащата правна уредба - чл.429 ал.3 от КЗ, е регламентирано, че лихвите
за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно съществува отговорността на
прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане,
но по силата на самия кодекс, тази отговорност е вменена на застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Както правилно е установено от окръжния съд,
този факт е настъпил с предявяване на застрахователната извънсъдебна
претенция на 11.08.2023г. /видно от извършеното отбелязване върху приетата
като писмено доказателство молба – претенция/ и акцесорната искова
претенция правилно е отхвърлена за периода от 07.07.2023г. до 10.08.2023г.
По подадената от жалбоподателя – ответник въззивна жалба срещу
решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 12 799.46лв.:
Първоинстанционният съд се е позовал на приложените писмени
доказателства /изчерпателно изброени в мотивите на решението/. Но не по
отношение на всички разходооправдателни документи може да се направи
извод, че удостоверените със същите плащания са направени по повод
лечението на ищцата от уврежданията – последица от процесното ПТП. Като
необходими и присъщи на лечението разходи въззивният съд приема
удостоверените с: фактура №*********/11.07.2023г., платежно нареждане от
12.07.2023г. и декларация, за сума в размер на 10 500лв. - разходи за
стабилизация за торакален, лумбален и сакрален сегмент с комплект от осем
винта, две пръчки и осем инери – съгласно заключението от СМЕ, разходите за
медицински изделия – импланти, са необходими за оперативното лечение на
17
травмите на гръбнака и те не се заплащат от НЗОК. Като необходими за
лечението се приемат и всички разходи за др. медикаменти и лекарствени
средства, като видно от датата на разходооправдателните документи тези
разходи са направени непосредствено след ПТП, както и разходи,
удостоверяващи извършени рехабилитационни процедури, тъй като, съгласно
заключението от СМЕ, рехабилитационните процедури са били задължителни
за възстановителния процес: фискален бон от 15.07.2023г. за сума от 34.09лв.
и фактура №**********/15.07.2023г. за сума в размер на 16.99лв. - разходи за
закупени медикаменти; фактура №*********/17.07.2023г. за сума в размер на
40лв. - запис на диск /съдържащата се в който медицинска информация е
необходима за по-нататъшно лечение/; фактура №***********/01.08.2023г. за
сума от 11.95лв. - разходи за закупуване на медицински медикаменти; фактура
№*********/05.08.2023г. за сума в размер на 9.32лв. - разходи за закупуване
на медицински медикаменти; фактура №*********/13.08.2023г. за сума в
размер на 15.92лв. - разходи за закупуване на медицински медикаменти;
фактура №*********/17.08.2023г. за сума в размер на 11.95лв. - разходи за
закупуване на медицински медикаменти; фискален бон от 20.08.2023г. за сума
в размер на 7.44лв. - разходи за закупуване на медицински медикаменти;
фактура №**********/03.09.2023г. за сума в размер на 23.90лв. - разходи за
закупуване на медицински медикаменти; фактура №**********/12.09.2023г.
за сума в размер на 80лв. - измерване на костна плътност; сума в размер на
530.30лв. - съгласно протокол за извършени услуги по профилактика и
рехабилитация №******/23.09.2023г.; фактура №*********/09.10.2023г. за
сума в размер на 23.90лв. - разходи за закупуване на медицински
медикаменти; фактура №**********/13.10.2023г. за сума в размер на 10.69лв.
- разходи за закупуване на медицински медикаменти; фактура
№**/17.07.2023г. за сума в размер на 78.74лв. - разходи за медицински
консумативи.
От представените фискални бонове за заплащане на гориво не може да
се направи извод, че тези разходи са направени във връзка с лечението на
ищцата, а и съгласно показанията на св.Р. транспортът на ищцата от „бърза
помощ“ гр. С. до здравното заведение в гр. С. е бил организиран с линейка на
„Бърза помощ. Това се отнася до разходи, удостоверени с фискален бон от
17.08.2023г. за сума в размер на 151.28лв. - разходи за гориво; фискален бон от
21.08.2023г. за сума в размер на 97.76лв. - разходи за гориво; фискален бон от
18
30.08.2023г. за сума в размер на 113.08лв. - разходи за гориво; фактура
№**********/23.09.2023г. за сума в размер на 150.62лв. - разходи за гориво;
фактура №********** от 29.09.2023г. за сума в размер на 115.96лв. - разходи
за гориво; фактура №*********/18.10.2023г. за сума в размер на 97.98лв. -
разходи за гориво; фактура №**********/23.10.2023г. за сума в размер на
145.87лв. - разходи за гориво; фактура №**********/26.10.2023г. за сума в
размер на 28.49лв. - разходи за гориво; фактура №********/29.10.2023г. за
сума в размер на 126.13лв. - разходи за гориво.
Не може да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка
между уврежданията на ищцата от процесното ПТП и тяхното необходимо
лечение със сумите, посочени и в следните разходооправдателни документи:
фактура №**********/12.09.2023г. за сума в размер на 54.90лв. -видно от този
документ същият е издаден от Д.Б. и е заплатена сума за продукт „килимче за
йога“ – за който продукт не може да се изведе причинно-следствена връзка с
конкретните увреждания/; фактура №****/14.09.2023г. за сума в размер на
100лв. - разходи на такса паркинг в СБР - П. за десет дни; фактура
№******/13.09.2023г. за сума в размер на 222лв. - разходи за доплащане на
храна по НОИ и такса индивидуално бельо. Дори и заплащането на паркинг
да е по повод престой на ищцата в рехабилитационен център по повод на
процесните травми, то заплащането на такса паркинг не е в непосредствена
причинно-следствена връзка с лечението и не е присъщ разход за лечението.
Това се отнася и за разход, представляващ „доплащане на храна по НОИ“ и
„такса за индивидуално бельо“. /Връзката между тези разходи и
уврежданията, причинени от ПТП не би могла да се установи и посредством
поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза./
Ето защо претенцията за заплащане на последно посочените суми, като
разходи, претендирани за имуществени вреди в патримониума на ищцата, в
общ размер на 1 404,07лв. се явява неоснователна.
Или искът за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди се явява основателен и доказан по размер и следва да бъде
уважен до размера на сумата от 11 395,39лв., а за разликата до 12 799.46лв.
следва да бъде отхвърлен. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта с която е присъдено застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди за сумата над 11 395,39лв. до 12
19
799.46лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
съответно – да се постанови друго, с което тази част от претенцията да бъде
отхвърлена.
По подадената от ищцата в първоинстанционното производство, чрез
процесуалния й представител - адвокат М. Д. Д., частна жалба срещу
определение №247/19.08.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с
което е оставена без уважение молба с вх.№7393/29.07.2024г., подадена от
адвокат М. Д. Д. - пълномощник на ищцата Н. А. П.-Р., за изменение на
Решение №60/16.07.2024г., постановено по т.д. №124/2023г. по описа на
Окръжен съд - Х., в частта на разноските, чрез увеличение на размера на
адвокатското възнаграждение от 2 000лв. на 8 601.95лв.:
Искането, по което е постановено обжалваното определение, е за
увеличение на присъденото с решението адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗА от 2 000лв. на 8 601.95лв. – съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Както, съгласно мотивите на решението, така и с постановеното по реда
на чл.248 от ГПК определение, окръжният съд се е позовал на решение на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 по
преюдициално запитване, имащо задължителен характер съгласно чл.633 от
ГПК, според което посочените в Наредба №1/09.07.2004г., минимални размери
на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда.
Казаното от първостепенния съд се споделя изцяло и от въззивната
инстанция. Националният съд не е обвързан с фиксираните в Наредба
№1/09.07.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
следва от приетото с наднационална съдебна практика, а именно - решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Цитираното решение на СЕС е
постановено по повод преюдициално запитване конкретно по приложението
на Наредбата и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища.
По смисъла на решението на СЕС, националният съд не само може, но и е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба /Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/,
включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо,
преценявайки фактическата и правна сложност на делото /като следва да се
20
посочи, че ако делото е с фактическа сложност, то не се отличава със
съществена правна такава/, извършените от процесуалния представител
процесуални действия в първоинстанцинното производство, включително и
фактът, че процесуалното представителство е осъществено по два обективно
съединени иска, по които обаче е налице общ правен интерес, идентичност на
правопораждащия факт, въззивният съд намира, че присъденото адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в общ размер на 2 000лв. е еквивалентно
на осъществената процесуална защита. Това адвокатско възнаграждение е
съобразено и съответно на извършените от процесуалния представител
процесуални действия – по подаване на искова молба, подаване на
допълнителна искова молба, процесуално представителство в две проведени
съдебни заседания, в които са събирани доказателства. От подадената искова
молба и допълнителна искова молба, включително и процесуалното поведение
в съдебните заседания на адвоката, упражнил безплатно процесуално
представителство, е видно, че се касае за прецизна правна подготовка.
Процесуалният представител на ищцата е осъществил прецизно и
добросъвестно необходимите процесуални действия по делегираната му
защита. Но, на така осъщественото процесуално представителство,
включително и при съобразяване на фактическата сложност на делото,
съответства определеното и присъдено от първостепенния съд адвокатско
възнаграждение от 2 000лв. При определянето му не са подценени
задълбочените правни познания на процесуалния представител, а в случая е
несъвместим посоченият в частната жалба паралел между възнаграждението
на процесуален представител и вещо лице. Що се отнася до оплакването,
съдържащо се в частната жалба за липса на възражение от насрещната страна
по чл.78 ал.5 от ГПК, то изцяло се споделя казаното от първостепенния съд в
насока, че в случая не се касае за изплатено от страната възнаграждение, а за
адвокатско възнаграждение, което подлежи на заплащане по реда на чл.38 ал.2
от ЗА – т.е. – определяемо от съда, който съд, както се посочи, не е обвързан
от фиксираните в Наредба №1/09.07.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Определянето на адвокатското възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ЗА под минимума, предвиден в Наредба №1/2004г., не е по
причина на възражение от насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК, а поради
наличие на предпоставки за прилагане на прието в наднационалната съдебна
практика – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Както се посочи
21
по смисъла на тази наднационална съдебна практика, която следва да бъде
съобразено с оглед същественото й значение за настоящия случай, е прието, че
член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Вярно е, че Наредба
№1/09.07.2004г. действително не е обявена за нищожна с решението СЕС от
25.01.2024г. по дело С - 438/22, но наднационалната съдебна практика е
категорична, че националният съд, не само може, но дължи да откаже да
приложи тази национална правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Според посоченото в
п.37 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., националният съд е
длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза,
като при необходимост сам взема решение да остави без приложение всяка
национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на
Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект има нормата на чл.101, пар.1
от ДФЕС. В този смисъл в п.39 от решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г. е посочено, ако национален съд установи, че ограниченията на
конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на
преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която придава
задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с чл.101, пар.1
22
от ДФЕС, във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС – което е намерило израз и в п.1 от
диспозитива на решението. Даденото разрешение с решението по
преюдициалното запитване, което е задължително за всички съдилища по
смисъла на чл.633 от ГПК, означава, че при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение,
както и при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА и при приложение на разпоредбата на чл.78 от ГПК, съдът не е обвързан от
посочените размери в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. /В този смисъл опр. №350/15.02.2024г. по ч.т.д.
№75/2024г., второ т.о. на ВКС; опр. №50015/16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г.,
първо т.о. на ВКС; опр. №50017/26.02.2024г., първо т.о. на ВКС; опр.
№474/28.02.2024г. на ВКС по ч. т. д. №961/2023 г., I т.о.; опр.
№810/01.04.2024г. по ч.т.д. №503/2024г. , I т.о.; опр. №1690/20.06.2024г. по
ч.т.д. №1097/2024г., второ т.о. и др./ Ето защо не може да се приеме, че
намаляването на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА под мининума, предвиден с Наредбата, с оглед приетото в
решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. и предвид разпоредбата на
чл.633 от ГПК, противоречи на основните принципи на гражданския процес,
включително и на цялостната уредба на чл.78 от ГПК, като не е в
противоречие и с характера на отговорността за разноските на отговорност за
вреда. В този смисъл не могат да се възприемат и доводите на частния
жалбоподател придаващи характер на Наредбата на „източник на обичайното
право“.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения не се налага изменение на присъдените от
окръжния съд разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, независимо от изхода на
спора във въззивното производство.
Но с оглед изхода от спора във въззивното производство, по
съразмерност следва да се присъдят в полза на ищцата допълнително разноски
в размер на 166лв. /освен присъдените от окръжния съд 586,67лв./, които са
сторени за възнаграждения на вещи лица.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, съразмерно с
23
отхвърлената част от претенциите, на ответника се дължат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 315,75лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в
тежест на ищцата са присъдени разноски над сумата 315,75лв. до 626,67лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи допълнително
държавна такса в размер на 743,84лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя – ищец се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно договор за правна защита и съдействие /л.83/
между жалбоподателя – ищец – Н. П. и адв. М.Д. е уговорено безплатно
процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Процесуалното
представителство е осъществено по двете въззивни жалби. При обжалваем
материален интерес по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец – 50 000лв.
и обжалваем материален интерес по въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник – 32 799,46лв. или общо 82 79946лв., адвокатското възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи съразмерно с уважената въззивна
жалба на жалбоподателя – ищец и неуважената част от въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник. Съобразявайки горецитираната наднационална
съдебна практика, фактическата и правна сложност на делото в фазата му на
въззивно производство, както и процесуалните действия, осъществени от
адвоката /подаване на въззивна жалба и подаване на отговор на въззивната
жалба и явяване в съдебно заседание/, включително и, че въззивното
производство е приключило с едно съдебно заседание, въззивният съд намира,
че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи по
съразмерност и съобразно ориентировъчните размери, определени в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
без процентното увеличение – т.е. - 1 500лв. /Следва да се посочи, че в молба
вх.№298/14.01.2025г., депозирана от жалбоподателя – ответник се съдържа и
изрично възражение в тази насока/. Въззивният съд констатира и че
процесуалното представителство е осъществено и по подадена частна жалба
срещу определение по чл.248 от ГПК. Но това процесуално представителство
е осъществено „в защита на собствен интерес“ /тъй като се касае за размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител по чл.38 ал.2 от
ЗА/, а освен това, в производствата по чл.248 от ГПК адвокатско
24
възнаграждение не се дължи и не се присъжда.
От жалбоподателя – ответник се претендират разноски за въззивното
производство. Представено е доказателство за реално сторени такива само за
държавна такса за въззивно обжалване – 655,99лв. /В приложеното
пълномощно – л.29 не се съдържа клауза за уговорено адв. възнаграждение,
нито са представени доказателства за заплатено такова./ Съразмерно с
уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, следва да
му се присъдят разноски в размер на 28,08лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят – ответник следва да
заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 371,92лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК и чл.278 от
ГПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №60/17.07.2024г., постановено по търг.д.
№124/2023г. по описа на окръжен съд Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Н. А. П.-Р., ЕГН ********** срещу „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК
********* за сумата над 80 000лв. до 100 000лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
станало на 07.07.2023г. в гр.С., по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек
автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по
договор „Гражданска отговорност“ по полица №****************, ведно със
законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, с която Н. А. П.-Р., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* разноски над сумата 315,75лв. до
626,67лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. А. П.-Р.,
ЕГН ********** допълнително сумата в размер на 20 000лв. - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, станало на
07.07.2023г. в гр.С., по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил,
марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ по полица №****************, ведно със
законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на
25
сумата.
ОТМЕНЯ решение №60/17.07.2024г., постановено по търг.д.
№124/2023г. по описа на окръжен съд Х., В ЧАСТТА, с която „З.а.д. Д.“ АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН ********** сумата
над 11 395,39лв. до 12 799.46лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП, станало на
07.07.2023г. в гр.С. по вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил,
марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ по полица №***************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. А. П.-Р., ЕГН ********** срещу
„З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* за сумата над 11 395,39лв. до 12 799.46лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С. по вина на О.М.Ф, като
водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********,
застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по полица
№***************, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.11.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/17.07.2024г., постановено по търг.д.
№124/2023г. по описа на окръжен съд Х., В ОСТАНАЛАТА обжалвана част /с
която „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. А. П.-Р., ЕГН
********** сумата над 60 000лв. до 80 000лв. - застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата 11 395,39лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023г.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С. по вина на О.М.Ф, като
водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“, с рег. №*********,
застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по полица
№***************; с която е отхвърлен предявеният от Н. А. П.-Р., ЕГН
********** срещу „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* иск за сумата над 100 000лв.
до 150 000лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023г. в гр.С., по
26
вина на О.М.Ф, като водач на МПС - лек автомобил, марка „Х.“, модел „С.Ф.“,
с рег. №*********, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ по
полица №****************, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2023г., както и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
07.07.2023г. до 10.08.2023г./.
ПОТВЪРЖДАВА определение №247/19.08.2024г., постановено по реда
на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх.
№7393/29.07.2024г. по входящия регистър на съда, подадена от адвокат М. Д.
Д. - пълномощник на ищцата Н. А. П.-Р., за изменение на Решение
№60/16.07.2024г., постановено по т.д. №124/2023г. по описа на Окръжен съд -
Х., в частта на разноските, чрез увеличение на размера на адвокатското
възнаграждение от 2 000лв. на 8 601.95лв.
ОСЪЖДА Н. А. П.-Р., ЕГН ********** да заплати на „З.а.д. Д.“ АД,
ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 28,08лв.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. А. П.-Р.,
ЕГН ********** допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 166лв.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Д. Д. –
САК, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.
за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното
производство на Н. А. П.-Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата по сметка на бюджета на съдебната власт допълнително държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 743,84лв., както и
държавна такса за въззивното производство в размер на 371,92лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС – в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
27
1._______________________
2._______________________
28